Теодора Пампулова, детски психолог: Въртим се в игра кой е в...
Съвременните деца имат едно мислено за човешките същества. Според тях хората към този момент не са толкоз топли. Много от тях се затварят в себе си, неможейки да намерят опора в значими други хора
Расте броят на децата с депресивна симптоматика, с тревожни разстройства, на такива, които се самонараняват.
Училището упреква родителите, родителите - учебното заведение, децата споделят: „ Никой не ни схваща “.
Тепърва ще забележим какви плодове ще съберем - и около дигитализацията на образованието, и около пандемията, и около непроменящата се просветителна система.
- Г-жо Пампулова, по какъв начин се стигна до това да създадете за подрастващите Личен дневник „ Уверено дете “?
- Опитът ми в последните години като педагогичен консултант в пловдивска гимназия пробуди по-специален интерес към възрастовата група на младежите. Резултат е и от работата ми върху дисертация - първото изследване, което остава и само в тази възрастова група. Докторантурата ми е на тематика „ Развитие на самооценката при възпитаници в горна учебна възраст “.
Много е сложна научната работа измежду възпитаници, тъй като системата не разрешава на млади учени да имат достъп до децата през въпросници и проби. Трябваше да проследя учениците от 8., 9. и 10. клас, само че останахме единствено на първия стадий при осмокласниците.
Данните демонстрират, че се следят много занижени параметри във връзка с обществена самокритика и учебни достижения. Включихме и интернет пространството с виртуалния Аз облик. Пандемията с цифровото обучение в режима на образование от разстояние в електронна среда в комбиниране с присъщата за тази възраст по-ниска самокритика затвърдиха концепцията, че в този стадий от своя живот
децата имат повече потребност от схващане и поддръжка от възрастните.
- Защо решително дете, а не да вземем за пример щастливо или сполучливо?
- Защото увереността и любовта към себе си - да можеш да приемеш себе си и да се чувстваш добре в личната кожа, са в основата на концепцията за благополучие. Ако си благополучен със себе си, ще бъдеш благополучен и с всички останали. Ако се чувстваш сполучлив с това, което си като човешко създание и персонален опит, ще се чувстваш сполучлив в живота и ще можеш да комбинираш опита си. Увереността е нещо, което липсва на днешните подрастващи.
Често е маскирана през самотата, недоверието, скептицизма
Расте броят на децата с депресивна симтоматика, с тревожни разстройства, на такива, които се самонараняват. В същото време неувереността е в основата на демонстративното, нападателно държание при децата.
- Как ще им помогне този персонален дневник в оправянето им със самите тях?
- Включва над 120 разнообразни извършения. Насочени са към работа със мемоари - детето да се върне обратно във времето, да показа опит, обвързван с тъгата или гнева. Позволява да се работи върху чувството кой към аз, какво е моето тяло, одобрявам ли своето име.
Фокус са също връзките с възрастните - до каква степен съвършени са те. Тийнейджърът ще работи с фантазии и упования. Ще може да вижда част от триумфите си. Сега децата чакат утвърждение извън - дали добре са се справили съгласно учителите, родителите, треньора. Много от тях не могат сами да означават своите достижения.
Дневникът е подобаващ и за работата на експерти. Вече няколко сътрудници учебни психолози го употребяват. С него и детето може да работи самостоятелно. Майка неотдавна показа, че дневникът се оказва непосредствен другар на детето й. Там може да се разкрива, да показа секрети неща - нещо, което в актуалното другарство към този момент не се случва.
Децата имат едно мислено да не бъдат предадени
- Дайте съответен образец от упражненията.
- Едно от упражненията е обвързвано с това, че възрастните не са съвършени. Детето има опция да следи колкото време му е належащо хората към себе си - родители, учители, други значими възрастни.
И да опише пропуски - белите, които възрастните вършат
Това дава опция да види, че от време на време възрастните са прекомерно взискателни към него и им е мъчно да споделят своите ежедневни неточности и неуспехи. Това прави връзката възрастен-дете малко по-топла. Ако те не ни виждат като идеални и съвършени, ще им е по-лесно да споделят повече с нас.
Имат също опция да напишат писмо до своята свенливост, след това да върнат писмо от името на Срамежливостта. Да сменят функциите. Да споделят най-тъжния си спомен. Да поразсъждават за какво родителите са избрали тъкмо това име, харесват ли го, те какво биха избрали. Да подредят отначало живота си посредством въображението. Да махнат неща, които не харесват или им пречат. Да прибавят нови, които съгласно тях биха ги зарадвали. Предизвикани са да напишат писмо до бъдещото си Аз - по какъв начин те се виждат след известно време, какво желаят да кажат на себе си от бъдещето. Много постоянно децата споделят „ Давай, можеш да се оправиш. Сега ти е мъчно, само че все пак имаш сили в себе си. Ще срещнеш другари, те ще ти оказват помощ да излезеш от сложното състояние. След време ти ще си сполучлив “. Целта е да работят и сами с упованията си, да не разчитат непрекъснато на поддръжка извън.
- Къде намират опори младежите в днешно време?
- Съвременните деца имат едно мислено за човешките същества. Според тях хората към този момент не са толкоз топли. Много от тях се затварят в себе си, неможейки да намерят опора в значими други хора
Много от тях избягаха онлайн. Няма в момента статистика за децата, които имат симптоматика, обвързвана с екранна взаимозависимост. При децата пандемията не беше толкоз обвързвана с коронавирус,
колкото с това проваляне в онлайн пространството
в търсене на позитивните страсти, на себе си, на естетиката. За страдание, те не намират поддръжка другаде - възрастните са забързани, родителите - насочени да се грижат за стабилността на фамилията. Учителите са неподготвени за актуалните деца. Те са доста импулсивни и нетърпеливи. Връстниците им пък са с нови хрумвания какво е другарството. Не е наложително към този момент да имаш най-хубав другар.
- А във Facebook сприятеляването даже не значи да си другар в същинския смисъл на думата.
- За страдание, децата ни живеят в доста обезпокоително общество. Тепърва ще забележим какви плодове ще съберем - и около дигитализацията на образованието, и около пандемията, и около непроменящата се просветителна система.
- Кой е подобаващият за младежите спрей за чудовища след оня, с който гонехме страховете в детската градина? Какво да сложим за тях във флакона?
- Не съм сигурна тъкмо за наличието на флакона. Но може би би трябвало да потърсят наличието и силите в себе си. Те имат запаси. Имат мощни страни, които обаче ние, възрастните, блокираме,
тъй като се боим, че те порастват и губим надзор.
Родителите се боят от това. Учителите се опасяват, че не могат задоволително добре да предадат своя личен опит на идващото потомство, тъй като то към този момент има напълно разнообразни ползи.
Тук магия няма, нито илюзия. Тийнейджърите би трябвало да потърсят своето вътрешно наличие, какво има в тях самите. Затова и интервалът е толкоз сложен - тъй като търсят самите себе си.
А ние би трябвало да ги създадем почтени събеседници. Да стартираме да ги качваме при нас, да им имаме доверие, да желаеме мнението им като част от фамилията. Много от тях са със страхотни хрумвания. Но ние, възрастните, не разрешаваме да ни се споделя извън кое е положителното.
Работим към този момент много време с тези извършения. Дойде време да предам своя опит и на сътрудници, с изключение на на родители и деца. Оказва се, че доста родители, когато желаят смяна за себе си и за детето, са подготвени да се включат в работата. Често деца и родители вършат едно и също упражнение дружно. Имаме потребност да сме екип. Завъртели сме се в една игра кой е отговорен. Училището упреква родителите, родителите - учебното заведение, децата споделят: „ Никой не ни схваща “. И търсим кой е отговорен, без да си даваме сметка, че времето минава и може би губим цяло едно потомство, което ще пораства доста комплицирано и безредно.
Здравното министерство няма данни или най-малко аз не мога да намеря данни за депресивна симптоматика, тревожни разстройства. А всеобщо децата идват с такива поръчки. А след тях какво ли още идва с тази екранна взаимозависимост - напряко ме е боязън. Ако има статистиката, с цел да забележим по какъв начин се движим, може би светнала алената лампичка, че нещо изключително се случва.
Обществото има потребност от смяна, което се оказва задача невъзможна. Ако психическото консултиране се обезпечи от Здравната каса, би било по-достъпно за хората. Тогава ще е по-лесно. Но ние нямаме и закон за логиката на психиката. Така в последна сметка е налична за тези, които могат да си го разрешат финансово. А не стига.
Теодора Пампулова е детски психолог с 10 година частна процедура и опит като педагогичен консултант в учебно заведение. Координатор на Дружеството на психолозите за Пловдивска област. Докторант по педагогическа и възрастова логика на психиката в ПУ „ Паисий Хилендарски “. Преподавател на магистри и бакалаври в Пловдивския университет, преподавател по детско-юношеска психотерапия в Медицински университет-Пловдив.
Расте броят на децата с депресивна симптоматика, с тревожни разстройства, на такива, които се самонараняват.
Училището упреква родителите, родителите - учебното заведение, децата споделят: „ Никой не ни схваща “.
Тепърва ще забележим какви плодове ще съберем - и около дигитализацията на образованието, и около пандемията, и около непроменящата се просветителна система.
- Г-жо Пампулова, по какъв начин се стигна до това да създадете за подрастващите Личен дневник „ Уверено дете “?
- Опитът ми в последните години като педагогичен консултант в пловдивска гимназия пробуди по-специален интерес към възрастовата група на младежите. Резултат е и от работата ми върху дисертация - първото изследване, което остава и само в тази възрастова група. Докторантурата ми е на тематика „ Развитие на самооценката при възпитаници в горна учебна възраст “.
Много е сложна научната работа измежду възпитаници, тъй като системата не разрешава на млади учени да имат достъп до децата през въпросници и проби. Трябваше да проследя учениците от 8., 9. и 10. клас, само че останахме единствено на първия стадий при осмокласниците.
Данните демонстрират, че се следят много занижени параметри във връзка с обществена самокритика и учебни достижения. Включихме и интернет пространството с виртуалния Аз облик. Пандемията с цифровото обучение в режима на образование от разстояние в електронна среда в комбиниране с присъщата за тази възраст по-ниска самокритика затвърдиха концепцията, че в този стадий от своя живот
децата имат повече потребност от схващане и поддръжка от възрастните.
- Защо решително дете, а не да вземем за пример щастливо или сполучливо?
- Защото увереността и любовта към себе си - да можеш да приемеш себе си и да се чувстваш добре в личната кожа, са в основата на концепцията за благополучие. Ако си благополучен със себе си, ще бъдеш благополучен и с всички останали. Ако се чувстваш сполучлив с това, което си като човешко създание и персонален опит, ще се чувстваш сполучлив в живота и ще можеш да комбинираш опита си. Увереността е нещо, което липсва на днешните подрастващи.
Често е маскирана през самотата, недоверието, скептицизма
Расте броят на децата с депресивна симтоматика, с тревожни разстройства, на такива, които се самонараняват. В същото време неувереността е в основата на демонстративното, нападателно държание при децата.
- Как ще им помогне този персонален дневник в оправянето им със самите тях?
- Включва над 120 разнообразни извършения. Насочени са към работа със мемоари - детето да се върне обратно във времето, да показа опит, обвързван с тъгата или гнева. Позволява да се работи върху чувството кой към аз, какво е моето тяло, одобрявам ли своето име.
Фокус са също връзките с възрастните - до каква степен съвършени са те. Тийнейджърът ще работи с фантазии и упования. Ще може да вижда част от триумфите си. Сега децата чакат утвърждение извън - дали добре са се справили съгласно учителите, родителите, треньора. Много от тях не могат сами да означават своите достижения.
Дневникът е подобаващ и за работата на експерти. Вече няколко сътрудници учебни психолози го употребяват. С него и детето може да работи самостоятелно. Майка неотдавна показа, че дневникът се оказва непосредствен другар на детето й. Там може да се разкрива, да показа секрети неща - нещо, което в актуалното другарство към този момент не се случва.
Децата имат едно мислено да не бъдат предадени
- Дайте съответен образец от упражненията.
- Едно от упражненията е обвързвано с това, че възрастните не са съвършени. Детето има опция да следи колкото време му е належащо хората към себе си - родители, учители, други значими възрастни.
И да опише пропуски - белите, които възрастните вършат
Това дава опция да види, че от време на време възрастните са прекомерно взискателни към него и им е мъчно да споделят своите ежедневни неточности и неуспехи. Това прави връзката възрастен-дете малко по-топла. Ако те не ни виждат като идеални и съвършени, ще им е по-лесно да споделят повече с нас.
Имат също опция да напишат писмо до своята свенливост, след това да върнат писмо от името на Срамежливостта. Да сменят функциите. Да споделят най-тъжния си спомен. Да поразсъждават за какво родителите са избрали тъкмо това име, харесват ли го, те какво биха избрали. Да подредят отначало живота си посредством въображението. Да махнат неща, които не харесват или им пречат. Да прибавят нови, които съгласно тях биха ги зарадвали. Предизвикани са да напишат писмо до бъдещото си Аз - по какъв начин те се виждат след известно време, какво желаят да кажат на себе си от бъдещето. Много постоянно децата споделят „ Давай, можеш да се оправиш. Сега ти е мъчно, само че все пак имаш сили в себе си. Ще срещнеш другари, те ще ти оказват помощ да излезеш от сложното състояние. След време ти ще си сполучлив “. Целта е да работят и сами с упованията си, да не разчитат непрекъснато на поддръжка извън.
- Къде намират опори младежите в днешно време?
- Съвременните деца имат едно мислено за човешките същества. Според тях хората към този момент не са толкоз топли. Много от тях се затварят в себе си, неможейки да намерят опора в значими други хора
Много от тях избягаха онлайн. Няма в момента статистика за децата, които имат симптоматика, обвързвана с екранна взаимозависимост. При децата пандемията не беше толкоз обвързвана с коронавирус,
колкото с това проваляне в онлайн пространството
в търсене на позитивните страсти, на себе си, на естетиката. За страдание, те не намират поддръжка другаде - възрастните са забързани, родителите - насочени да се грижат за стабилността на фамилията. Учителите са неподготвени за актуалните деца. Те са доста импулсивни и нетърпеливи. Връстниците им пък са с нови хрумвания какво е другарството. Не е наложително към този момент да имаш най-хубав другар.
- А във Facebook сприятеляването даже не значи да си другар в същинския смисъл на думата.
- За страдание, децата ни живеят в доста обезпокоително общество. Тепърва ще забележим какви плодове ще съберем - и около дигитализацията на образованието, и около пандемията, и около непроменящата се просветителна система.
- Кой е подобаващият за младежите спрей за чудовища след оня, с който гонехме страховете в детската градина? Какво да сложим за тях във флакона?
- Не съм сигурна тъкмо за наличието на флакона. Но може би би трябвало да потърсят наличието и силите в себе си. Те имат запаси. Имат мощни страни, които обаче ние, възрастните, блокираме,
тъй като се боим, че те порастват и губим надзор.
Родителите се боят от това. Учителите се опасяват, че не могат задоволително добре да предадат своя личен опит на идващото потомство, тъй като то към този момент има напълно разнообразни ползи.
Тук магия няма, нито илюзия. Тийнейджърите би трябвало да потърсят своето вътрешно наличие, какво има в тях самите. Затова и интервалът е толкоз сложен - тъй като търсят самите себе си.
А ние би трябвало да ги създадем почтени събеседници. Да стартираме да ги качваме при нас, да им имаме доверие, да желаеме мнението им като част от фамилията. Много от тях са със страхотни хрумвания. Но ние, възрастните, не разрешаваме да ни се споделя извън кое е положителното.
Работим към този момент много време с тези извършения. Дойде време да предам своя опит и на сътрудници, с изключение на на родители и деца. Оказва се, че доста родители, когато желаят смяна за себе си и за детето, са подготвени да се включат в работата. Често деца и родители вършат едно и също упражнение дружно. Имаме потребност да сме екип. Завъртели сме се в една игра кой е отговорен. Училището упреква родителите, родителите - учебното заведение, децата споделят: „ Никой не ни схваща “. И търсим кой е отговорен, без да си даваме сметка, че времето минава и може би губим цяло едно потомство, което ще пораства доста комплицирано и безредно.
Здравното министерство няма данни или най-малко аз не мога да намеря данни за депресивна симптоматика, тревожни разстройства. А всеобщо децата идват с такива поръчки. А след тях какво ли още идва с тази екранна взаимозависимост - напряко ме е боязън. Ако има статистиката, с цел да забележим по какъв начин се движим, може би светнала алената лампичка, че нещо изключително се случва.
Обществото има потребност от смяна, което се оказва задача невъзможна. Ако психическото консултиране се обезпечи от Здравната каса, би било по-достъпно за хората. Тогава ще е по-лесно. Но ние нямаме и закон за логиката на психиката. Така в последна сметка е налична за тези, които могат да си го разрешат финансово. А не стига.
Теодора Пампулова е детски психолог с 10 година частна процедура и опит като педагогичен консултант в учебно заведение. Координатор на Дружеството на психолозите за Пловдивска област. Докторант по педагогическа и възрастова логика на психиката в ПУ „ Паисий Хилендарски “. Преподавател на магистри и бакалаври в Пловдивския университет, преподавател по детско-юношеска психотерапия в Медицински университет-Пловдив.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ