Съвременната цивилизация е навсякъде: идеята за недокоснати, девствени гори и

Скрития рай: Последните девствени гори пазят тайните на континента

Съвременната цивилизация е на всички места: концепцията за недокоснати, девствени гори и природа се усеща като фантазия от предишното – и все пак, към момента има места в Европа, където човешката интервенция е минимална, а изискванията наподобяват тези, които щяхме да имаме, в случай че хората в никакъв случай не бяха съществували.

Това са първоначални и остарели гори

Там дърветата порастват безредно, до момента в който разнообразна растителност се бори за своето място, всяко поемане е отегчено от мъх и плесен, мъртвите клони лежат неподвижно измежду млади, витални шубраци.

Тези убежища към този момент са необичайност и не престават да понижават, тъй като сме привикнали да се намесваме в природата: изсичаме дървета, с цел да освободим място за обработваеми земи и пасища, добиваме дървесина и строителни материали и засаждаме неместни типове. Останалите не нарушени (или по-често едвам нарушени) екосистеми съставляват по-малко от 3% от общата горска повърхност на Европа.

Въпреки това, те носят голяма отговорност за опазването на околната среда на континента. Първичните и старите гори улавят и съхраняват доста повече въглерод на хектар, в сравнение с горите, ръководени от индивида. В Швеция разликата в съхранението на въглерод е 72% нарастване за недокоснатите гори. За разлика от това, дърводобива и стопанските действия обръщат процеса, освобождавайки 8% от почвения въглерод назад в атмосферата.

Тяхната естествено комплицирана конструкция също по този начин охлажда горската подлога, позволявайки на организмите да оцелеят макар покачващите се температури. Вземете да вземем за пример Беловежката гора, на границата сред Полша и Беларус: датираща от последния ледников интервал, тя е дом на 59 типа бозайници, 250 типа птици, 13 типа земноводни и над 12 000 типа безгръбначни. Това са огромни цифри за опазването на биоразнообразието – цел, с която Европа сега се бори.

Първичните гори също пазят човешкото здраве, защото човешката интервенция може да улесни предаването на инфекциозни болести. Да не приказваме по какъв начин старите екосистеми са естествени медикаменти: помислете за гъбата Агарикон, която към този момент е съвсем изчезнала в Европа, чиито лечебни свойства бяха тествани против вируса Коронавирус по време на пандемията.

Въпросът тогава е по какъв начин да се грижим за зелените бели дробове на Европа, с цел да не изчезнат изцяло

Защитата е изправена пред един доста главен проблем: към момента не знаем доста за първичните и старите гори. Въпреки че Стратегията на Европейски Съюз за биологичното многообразие приканва страните да дефинират и рапортуват за тези екосистеми, се счита, че 4,4 милиона хектара първоначални гори към момента не са картографирани. За подтекст, цяла Нидерландия е с повърхност от 4,2 милиона хектара. Това затруднява оценката кои региони са предпазени, в каква степен и дали отбраната в действителност се ползва.

Въпреки че 87% от известните първоначални гори в Европа понастоящем са под отбрана, това не значи, че те са освободени от отговорност: доказателствата за човешка активност към първичните гори се усилват в целия континент. Екологични организации непрекъснато оповестяват за противозаконна сеч в румънските Карпати, където всяка година се добиват няколко милиона кубически метра дървесина.

В същото време институциите на Европейски Съюз се притесняват, че елементарната отбрана може да не е задоволителна. Усилията се насочват към възобновяване на горите и наново залесяване. Как това ще се приложи в страните членки обаче ще бъде несъмнено едвам през септември идната година, според Регламента на Европейски Съюз за възобновяване на природата. Дори тогава специалистите настояват, че прецизно прилаганата отбрана би трябвало да остане съществена цел: