През девет нощи в десетата… с Юлиан Вергов: за уроците към дъщеря му, която тръгва по неговия път, и моментите на бездиханност
Съвместна графа на Edna.bg и Нощта на театрите
Промени ли се твоята персонална формулировка за спектакъл през последните 10 години?
Мисля, че не се е трансформирала. Театърът продължава да ме вълнува в същата степен, в която го правеше при първичните ни срещи. То това му е хубавото и е нещо, което в никакъв случай не го знаеш напълно, постоянно те вълнува, тъй като в никакъв случай не можеш да стигнеш до края, в никакъв случай не можеш да го обгърнеш . Не знам какво има в края му, нито къде му е краят. Мисля, че по тази причина толкоз доста го обичам. Надявам се и той – мен.
А театърът промени ли се през последните 10 години?
Театърът се мени, тъй като е живо изкуство. Ако се върнем обратно, когато е имало спектакъл, в който седи една дама в една мида изпод и тя споделя на артиста „ добър ден, аз съм Иван Петров, пристигнал съм… “, а артистът ѝ отвръща „ добър ден, аз съм Иван Петров, пристигнал съм… “. От този миг нататък театърът се е трансформирал безпределно, даже към този момент няма суфльори. Има някаква честота в театъра – интервал на по-експанзивен спектакъл, постоянно е имало търсене на нови форми, само че съгласно мен в такава степен, както е в този момент – в никакъв случай не е било, най-малко по това, което виждам в България и в чужбина . Търсят се от ден на ден нови и извънконвенционални форми на театъра, което е хубаво.
Тези нови форми с помощта на пандемията ли се появиха?
Винаги ги е имало и се е вървяло в тази посока, което е обикновено в развиването на човечеството и на изкуството, само че в този момент може би повода за тяхната висока степен на активация е тъкмо пандемията, която за жалост ни застигна. И се задържа много дълготрайно време. Тя също беше на интервали – на приливи и отливи. И беше обикновено хората да стартират да търсят нови способи на изложение. Аз постоянно поздравявам новите форми, въпреки че не всички ми харесват. Не утвърждават например спектакъл, сниман на видео, тъй като театърът е живо изкуство и обменът на сили е главното, което се случва в театъра сред актьорите и публиката.
Как продължава „ Имало едно време… “?
Имало едно време… Нощ на театрите.
Нощта на театрите е директно обвързвана с театъра, както споделих – на театъра не знаеш къде му е краят и се надявам и с Нощ на театрите да бъде по този начин – с театъра към безкрая.
Какво има зад завесата на сцената?
Зад завесата на сцената са скрити безпределно доста неща, доста от героите са зад завесата и множеството от актьорите са зад завесата. Там има голямо количество централизация, напрежение, от време на време – смях, паника . И откакто падне дефинитивно завесата – голямо количество (в множеството случаи) приятност, а в други – повинност, когато не е минал добре спектакълът.
Какво има през девет планини в десетата?
Театър.
Как балансираш сред мислите и възприятията в театъра?
Както се споделя в един театър, който аз безпределно доста обичам („ Капитална неточност “ с режисьор Иван Пантелеев): „ Балансът сред говоренето и мълчанието е придвижването, което правим посред живот в всекидневието и този в мисълта, т.е. сред обикновеното и възвишеното “.
Имаш ли подписан контракт за съдействие сред мозъка и сърцето? И спазваш ли го?
Има някакви контракти, те се подписват непрестанно, късат се, вършат се нови.
В по-възпитаните случаи се разтрогват, незабавно по-късно се пробват да се възобновяват. Тази шизофрения, заради естеството на специалността, е доста мъчно да се подпечата и узакони.
Edna предлага Запознай се с новия ти най-хубав другар за бърза и ефикасна битка с проблематичната кожа!
„ Най-големите пътешествия са тези на сърцето “ – прочетох го в една книга за Италия и се сетих за теб. Със сърцето ти ли стартира твоето начало с театъра?
Започнах точно от сърцето. Запитах се къде съм се чувствал най-добре в този свят и открих, че съм се чувствал най-добре в театъра, въпреки и като театрален служащ. Слава Богу – в този момент се усещам още по-добре и като артист. Затова споделих, че тези контракти сред мозъка и сърцето се разтрогват. Късат, подписват се още веднъж, заради повода, че правиш нещо със сърцето. Когато работиш в театъра има някаква колаборация сред мисъл, въображение, усеща, чувства и така нататък, всяко от които те водят и дърпат нанякъде – дали това е редно в обстановката, сърцето те дърпа някъде, дали да не опитвам нещо. Именно в репетиционния развой се подмятат тези контракти сред мозъка и сърцето по изключително нечовечен метод.
Театърът остави ли доста отпечатъци в душата ти?
Много отпечатъци оставя, множеството са прелестни . Но има и доста болежка . Това споделям и на щерка ми, която е тръгнала да върви по този път, че би трябвало да свикне да преодолява тези неща.
Хороскопът за ОКТОМВРИ: време за естетика и заслужени достижения, внимавайте в общуването На фокус
Адреналинът на сцената понижава ли с годините?
Адреналинът на сцената е в големи количества непрекъснато. Именно това е една от аргументите, която те държи във възбудено положение, до момента в който си на сцената. Има разнообразни случаи, когато влизам на сцената с оптималната централизация, загрял, квалифициран, малко или доста се случва с повече сила, с по-малко сила – зависи от положението ми, тъй като колкото и да си съсредоточен и квалифициран, ти си човешко създание.
Винаги съм сравнявал стъпването на сцената със скачане от канара – там правиш една крачка и повече не можеш да се върнеш. По същия метод е и на сцената – повече не можеш да се върнеш. Може би тъй като ти там си твоят воин и без значение дали той е по-експанзивен или не, ти отделяш голямо количество сила, с цел да го поддържаш жив. И когато се изразходва тази сила, няма по какъв начин тя сама да пристигна, това е от адреналина (като при спортистите).
Миговете на бездиханност…
Аз персонално ги имам, когато съм играл едно прелестно зрелище, когато всички са щастливи, има едно вдишване на въздух, надълбоко. И по-късно сякаш известно време не дишаш. Просто седиш в гримьорната или под душа. И сякаш не дишаш. Но пък има и моменти, в които представлението не е минало добре, не си удовлетворен. Човек би трябвало да си признава грешките. И тогава дишаш по-учестено, доста постоянно си приказваш със себе си, нормално се ругаеш.
Европейската самодейност Нощ на театрите ще означи своята юбилейна десета година в България и на 19 ноември ще събере в едно вълнуващо събитие стотици наличия в десетки български градове. Организаторите на Нощта се сплотиха към посланието „ През девет нощи в десетата “ , тъй като „ да пътува човек в нощта е ужасно. Луната основава безчет пътеки. И множеството не водят на никое място. Но в останалите нощта е скрила всичките си секрети, цялата си мъдрост. Да минем през девет Нощи ни научи на доста неща. Най-вече, че по време на Нощта си е страшно… забавно и неповторимо. “
Цялата стратегия и всичко настоящо следете в , във , и - то на самодейността .
Промени ли се твоята персонална формулировка за спектакъл през последните 10 години?
Мисля, че не се е трансформирала. Театърът продължава да ме вълнува в същата степен, в която го правеше при първичните ни срещи. То това му е хубавото и е нещо, което в никакъв случай не го знаеш напълно, постоянно те вълнува, тъй като в никакъв случай не можеш да стигнеш до края, в никакъв случай не можеш да го обгърнеш . Не знам какво има в края му, нито къде му е краят. Мисля, че по тази причина толкоз доста го обичам. Надявам се и той – мен.
А театърът промени ли се през последните 10 години?
Театърът се мени, тъй като е живо изкуство. Ако се върнем обратно, когато е имало спектакъл, в който седи една дама в една мида изпод и тя споделя на артиста „ добър ден, аз съм Иван Петров, пристигнал съм… “, а артистът ѝ отвръща „ добър ден, аз съм Иван Петров, пристигнал съм… “. От този миг нататък театърът се е трансформирал безпределно, даже към този момент няма суфльори. Има някаква честота в театъра – интервал на по-експанзивен спектакъл, постоянно е имало търсене на нови форми, само че съгласно мен в такава степен, както е в този момент – в никакъв случай не е било, най-малко по това, което виждам в България и в чужбина . Търсят се от ден на ден нови и извънконвенционални форми на театъра, което е хубаво.
Тези нови форми с помощта на пандемията ли се появиха?
Винаги ги е имало и се е вървяло в тази посока, което е обикновено в развиването на човечеството и на изкуството, само че в този момент може би повода за тяхната висока степен на активация е тъкмо пандемията, която за жалост ни застигна. И се задържа много дълготрайно време. Тя също беше на интервали – на приливи и отливи. И беше обикновено хората да стартират да търсят нови способи на изложение. Аз постоянно поздравявам новите форми, въпреки че не всички ми харесват. Не утвърждават например спектакъл, сниман на видео, тъй като театърът е живо изкуство и обменът на сили е главното, което се случва в театъра сред актьорите и публиката.
Как продължава „ Имало едно време… “?
Имало едно време… Нощ на театрите.
Нощта на театрите е директно обвързвана с театъра, както споделих – на театъра не знаеш къде му е краят и се надявам и с Нощ на театрите да бъде по този начин – с театъра към безкрая.
Какво има зад завесата на сцената?
Зад завесата на сцената са скрити безпределно доста неща, доста от героите са зад завесата и множеството от актьорите са зад завесата. Там има голямо количество централизация, напрежение, от време на време – смях, паника . И откакто падне дефинитивно завесата – голямо количество (в множеството случаи) приятност, а в други – повинност, когато не е минал добре спектакълът.
Какво има през девет планини в десетата?
Театър.
Как балансираш сред мислите и възприятията в театъра?
Както се споделя в един театър, който аз безпределно доста обичам („ Капитална неточност “ с режисьор Иван Пантелеев): „ Балансът сред говоренето и мълчанието е придвижването, което правим посред живот в всекидневието и този в мисълта, т.е. сред обикновеното и възвишеното “.
Имаш ли подписан контракт за съдействие сред мозъка и сърцето? И спазваш ли го?
Има някакви контракти, те се подписват непрестанно, късат се, вършат се нови.
В по-възпитаните случаи се разтрогват, незабавно по-късно се пробват да се възобновяват. Тази шизофрения, заради естеството на специалността, е доста мъчно да се подпечата и узакони.
Edna предлага Запознай се с новия ти най-хубав другар за бърза и ефикасна битка с проблематичната кожа! „ Най-големите пътешествия са тези на сърцето “ – прочетох го в една книга за Италия и се сетих за теб. Със сърцето ти ли стартира твоето начало с театъра?
Започнах точно от сърцето. Запитах се къде съм се чувствал най-добре в този свят и открих, че съм се чувствал най-добре в театъра, въпреки и като театрален служащ. Слава Богу – в този момент се усещам още по-добре и като артист. Затова споделих, че тези контракти сред мозъка и сърцето се разтрогват. Късат, подписват се още веднъж, заради повода, че правиш нещо със сърцето. Когато работиш в театъра има някаква колаборация сред мисъл, въображение, усеща, чувства и така нататък, всяко от които те водят и дърпат нанякъде – дали това е редно в обстановката, сърцето те дърпа някъде, дали да не опитвам нещо. Именно в репетиционния развой се подмятат тези контракти сред мозъка и сърцето по изключително нечовечен метод.
Театърът остави ли доста отпечатъци в душата ти?
Много отпечатъци оставя, множеството са прелестни . Но има и доста болежка . Това споделям и на щерка ми, която е тръгнала да върви по този път, че би трябвало да свикне да преодолява тези неща.
Хороскопът за ОКТОМВРИ: време за естетика и заслужени достижения, внимавайте в общуването На фокус Адреналинът на сцената понижава ли с годините?
Адреналинът на сцената е в големи количества непрекъснато. Именно това е една от аргументите, която те държи във възбудено положение, до момента в който си на сцената. Има разнообразни случаи, когато влизам на сцената с оптималната централизация, загрял, квалифициран, малко или доста се случва с повече сила, с по-малко сила – зависи от положението ми, тъй като колкото и да си съсредоточен и квалифициран, ти си човешко създание.
Винаги съм сравнявал стъпването на сцената със скачане от канара – там правиш една крачка и повече не можеш да се върнеш. По същия метод е и на сцената – повече не можеш да се върнеш. Може би тъй като ти там си твоят воин и без значение дали той е по-експанзивен или не, ти отделяш голямо количество сила, с цел да го поддържаш жив. И когато се изразходва тази сила, няма по какъв начин тя сама да пристигна, това е от адреналина (като при спортистите).
Миговете на бездиханност…
Аз персонално ги имам, когато съм играл едно прелестно зрелище, когато всички са щастливи, има едно вдишване на въздух, надълбоко. И по-късно сякаш известно време не дишаш. Просто седиш в гримьорната или под душа. И сякаш не дишаш. Но пък има и моменти, в които представлението не е минало добре, не си удовлетворен. Човек би трябвало да си признава грешките. И тогава дишаш по-учестено, доста постоянно си приказваш със себе си, нормално се ругаеш.
Европейската самодейност Нощ на театрите ще означи своята юбилейна десета година в България и на 19 ноември ще събере в едно вълнуващо събитие стотици наличия в десетки български градове. Организаторите на Нощта се сплотиха към посланието „ През девет нощи в десетата “ , тъй като „ да пътува човек в нощта е ужасно. Луната основава безчет пътеки. И множеството не водят на никое място. Но в останалите нощта е скрила всичките си секрети, цялата си мъдрост. Да минем през девет Нощи ни научи на доста неща. Най-вече, че по време на Нощта си е страшно… забавно и неповторимо. “
Цялата стратегия и всичко настоящо следете в , във , и - то на самодейността .
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ