„The Economist“: От Газа до Украйна, войните и кризите се трупат заплашително
Съвкупността от рецесии надали е нещо невиждано. Историкът Сергей Радченко показва образци със руската инвазия в Унгария и Суецката рецесия през 1956 година, рецесиите в Ливан и Тайванския пролив през 1958 година и бурните години 1978-79 година, когато в бърза поредност се развиват китайската инвазия във Виетнам, ислямската гражданска война в Иран и нашествието на Съветския съюз в Афганистан. През 1999 година Индия и Пакистан, които неотдавна са се въоръжили с нуклеарни ракети, водят война за Кашмир, до момента в който НАТО бомбардира сръбските сили в Югославия.
Но Америка и нейните съдружници не могат да се намесват толкоз елементарно и на ниска цена, както в миналото. Противниците, като Китай и Русия, са по-настойчиви и работят от ден на ден дружно. Също по този начин и необвързаните сили, в това число Индия и Турция, които имат все по-голямо въздействие върху образуването на далечни събития и имат вяра, че се обрисува нов и по-благоприятен ред. Възможността за директна война сред огромните сили е надвиснала над света и принуждава страните да гледат в бъдещето, даже когато се борят с пожарите през днешния ден.
Игра с доста играчи
Големите сили стават все по-поляризирани по въпроси, по които в миналото са можели да бъдат единни. В Близкия изток, да вземем за пример, Русия се сближи с Хамас, разваляйки години на деликатна дипломация с Израел. Китай, който по време на предходни войни правеше безсмислени изказвания, призоваващи към деескалация, употребява рецесията, с цел да подлага на критика ролята на Америка в района. С изключение на мощни мъже като унгарския министър председател Виктор Орбан малко западни страни към този момент беседват с Русия. Дори в разговора с Китай от ден на ден доминират заканите и предизвестията, а не напъните за решение на взаимни проблеми като изменението на климата. Планираната среща сред Джо Байдън и Си Цзинпин в Калифорния на 15 ноември може да се окаже образец за това, макар че има клюки за съглашение по отношение на военните приложения на изкуствения разсъдък.
Друга смяна е възходящото доближаване на съперниците на Америка. " Наистина се обрисува ос сред Русия, Китай, Северна Корея и Иран, която е против ръководения от Америка интернационален ред ", споделя Стивън Хадли. През 70-те години на предишния век той работи в Съвета за национална сигурност на Америка, а през 80-те години - в Пентагона, преди да стане консултант по националната сигурност на Джордж Буш-младши през 2005 година
Снимка: AP/БТА
Войната в Украйна затвърди партньорството сред Русия и Китай. То не е формален съюз, само че през юни двете страни организираха шестото си взаимно наблюдаване с бомбардировачи в западната част на Тихия океан в границите на малко повече от четири години. През август те го последваха със взаимно морско наблюдаване на 13 000 км в района. Иран и Северна Корея са доставяли на Русия оръжия в подмяна на военни технологии. Резултатът е по-голямо усложнение. Все по-вероятно е рецесия, в която взе участие един зложелател, да притегли различен.
Освен това всяка рецесия включва освен повече врагове, само че и повече участници като цяло. Лидерите на Австралия, Япония, Нова Зеландия и Южна Корея участваха на последните две срещи на върха на НАТО в Европа. Контраофанзивата на Украйна през тази година нямаше да се случи без доставката на южнокорейски снаряди.
Турция се утвърди като основен снабдител на оръжие в целия район, като със своите военни технологии и съветници промени споровете в Либия, Сирия и Азербайджан. Европейските страни възнамеряват по-интензивно по какъв начин биха могли да реагират на рецесия в Тайван. По този метод рецесиите имат повече преносими елементи.
Това отразява по-широка смяна в разпределението на икономическата и политическата власт. Идеята за " многополюсност " - термин, който в миналото се използваше единствено в науката и който се отнася до свят, в който властта е съсредоточена не на две места, както по време на Студената война, или на едно, както през доминираните от Съединени американски щати 90-те години на ХХ век, а на няколко - навлезе в дипломатическия мейнстрийм. През септември министърът на външните работи на Индия Субрахманям Джайшанкар означи, че Америка, изправена пред " дълготрайните последствия от Ирак и Афганистан " - намек за двете несполучливи войни - и относителния стопански спад, " се приспособява към един многополюсен свят ".
Този мотив е противоречив. В неотдавнашно есе американският консултант по националната сигурност Джейк Съливан твърди, че в този момент Америка е в по-силна позиция, в сравнение с е била, до момента в който е била затънала в тези войни. " Ако Съединените щати към момента водиха война в Афганистан - написа той, - щеше да е доста евентуално Русия да прави всичко допустимо, с цел да помогне на талибаните да притиснат Вашингтон там, като му пречат да концентрира вниманието си върху помощта за Украйна. " Това е правдоподобно. Но имиджът на Америка безспорно е оскърбен.
Снимка: БТА/АР
Проучване, извършено през февруари от мозъчния концерн Европейски съвет за външна политика, откри, че над 61% от руснаците и китайците, 51% от турците и 48% от индийците чакат свят, който ще се дефинира или от многополюсност, или от китайска доминация.
В заключителната си тирада за положението на съюза през януари 2016 година Барак Обама, тогава президент на Америка, настоя, че по " всеки значим интернационален въпрос хората по света не търсят Пекин или Москва да ги водят - те се обаждат на нас ". Седем години по-късно нещата не са толкоз ясни.
Резултатът от всичко това е чувство за хаос. Америка и нейните съдружници виждат възходящи закани. Русия и Китай виждат благоприятни условия. Средните сили, ухажвани от по-големите, само че обезпокоени от възходящата дисфункция на институции като Световната комерсиална организация и Организация на обединените нации, виждат и двете. " В интернационалните връзки настава самобитна безредица ", написа Шившанкар Менон, който е бил външен министър и консултант по националната сигурност на Индия, в публикация, оповестена предходната година. Това не е " безредица в тесния смисъл на думата ", изяснява той, " а по-скоро неявяване на централен учредителен принцип или хегемон ".
Тази наклонност се ускорява от няколко други трендове. Една от тях е климатичната рецесия, която усилва риска от спорове в доста елементи на света и посредством екологичния преход основава нови източници на конкуренция, като да вземем за пример тази за сериозни материали, които са от решаващо значение за вятърните турбини и електрическите транспортни средства. Другата е ускоряването на темповете на софтуерните промени, като изкуственият разсъдък се усъвършенства с големи темпове и с непредвидими последствия. Третият фактор е глобализацията, която свързва рецесиите по нови способи. Една война за Тайван, да вземем за пример, би провокирала съществени разстройства в производството на полупроводници и по този метод в международната стопанска система.
Четвъртият фактор е надигащата се вълна от шовинизъм и популизъм, която заразява опитите за решение на всички тези световни проблеми. В книга, оповестена през 2021 година, Колин Кал, който неотдавна се отдръпна от поста началник на политиката на Пентагона, и Томас Райт, върховен чиновник в Съвета за национална сигурност на Джо Байдън, означават, че интернационалното съдействие се е разпаднало по време на пандемията от COVID-19, защото страните са се втурнали да затварят граници и да се защищават. " На процедура Г-7 престана да съществува ", означават те. " Политиката на пандемията в последна сметка нанесе последния удар върху остарелия интернационален ред. "
От изгрев до изгрев
Новият международен хаос слага напрегнат институционалния потенциал на Америка и нейните съдружници, като в същото време уголемява военните им благоприятни условия. Започнете с разглеждането на институционалния напън. Студената война, твърди Стивън Хадли, беше " проведен свят ". Той признава, че е имало световни провокации, само че доста от тях са били подгрупи на по-голямата битка за свръхсили. " За съветниците по национална сигурност след Студената война ", споделя той, " това е по-скоро като готвене на печка с осем котлона, като на всеки има тенджера и всяка тенджера е на път да изври ".
Светът, в който от ден на ден рецесии пораждат дружно, слага два типа провокации пред водачите и дипломатите, натоварени да ги ръководят. Едното е тактическият проблем за битка с няколко пожара едновременно. Според някогашен почитан английски посланик рецесиите имат централизиращ резултат, като министър председателите или президентите поемат персонално въпросите, които другояче биха могли да бъдат разпръснати сред министерствата на външните работи и защитата. Дори и в огромни и мощни страни бюрократичните благоприятни условия могат да бъдат изненадващо лимитирани.
Дипломатите, потопени в рецесии, постоянно считат, че тяхното време е извънредно безредно. Баронеса Катрин Аштън, която беше в действителност външен министър на Европейския съюз от 2009 до 2014 година, показва, че се е занимавала по едно и също време с Арабската пролет, нуклеарната стратегия на Иран и разногласието сред Сърбия и Косово. " Спомням си доста ясно, когато стартира украинската рецесия ", споделя тя, визирайки революцията в Киев през 2014 година, " че просто не знаех дали ще имаме потенциал за всичко това ".
Един от проблемите е, че конкуренцията се е трансформирала в спор. Войната в Украйна е изключително изтощителна за дипломацията. Баронеса Аштън си спомня, че когато през 2014 година стартира украинската рецесия, нейният преговорен екип за нуклеарните договаряния с Иран във Виена включва заместник-министъра на външните работи на Русия. Тя би трябвало пътува до Киев, с цел да осъди намесата на Русия, а той - до Москва, с цел да осъди Европейския съюз. " След това трябваше да летим назад и всички щяхме да седнем и да продължим договарянията с Иран ". Подобно мимолетно делене в този момент би било невероятно.
Американският съвет за национална сигурност е с стеснен състав, частично тъй като Конгресът не желае да финансира личния състав на Белия дом. В публикация, оповестена през 2016 година, Джулиан Смит, в този момент делегат на Америка в НАТО, си спомня за времето, когато е била заместник-съветник по националната сигурност на Джо Байдън, когато той беше вицепрезидент. " Обичайният ден постоянно включваше от четири до шест часа срещи, отдадени на разнообразни тематики - от Сирия до киберсигурността и Северна Корея, " последвани от 150 до 500 имейла дневно. " Способността ми да възнамерявам, да мисля оттатък идващия ден в офиса или да задълбавам доста познанията си по всеки обособен въпрос беше съвсем нулева. "
Очакването, че висшите чиновници ще съставляват страната си в спешни обстановки, постоянно оказва голям напън върху шепа хора. Американският държавен секретар Антъни Блинкен прекарва съвсем всеки час в пътешестване сред столиците на Близкия изток през последните шест седмици. Наскоро той отлетя от Близкия изток за Токио, където се организира среща на външните министри от Г-7, по-късно за Индия и след това за Сан Франциско. Съливан също е разпилян по доста места.
За перата и мечовете
Дори в случай че дипломатите могат сполучливо да работят на няколко фронта по едно и също време, съвпадението на рецесиите съставлява по-голям, стратегически проблем, когато става въпрос за военна мощ. Настоящата рецесия в Близкия изток демонстрира, че военната мощ е нищожен запас, сходно на дипломатическите благоприятни условия. Дори през последните години чиновниците на Пентагона се хвалеха, че след две десетилетия на битка с бунтовниците в Афганистан и Ирак най-сетне са ребалансирали военноморската мощност от Близкия изток към Азия. Сега, под натиска на събитията, наклонността се обръща.
Снимка: АР/БТА
Когато самолетоносачът " Дуайт Айзенхауер " и ескортът му навлязоха в Червено море на 4 ноември, това бе първият път от две години, когато американски самолетоносач оперира в Близкия изток. Ученията, които той организира по-рано дружно със самолетоносача " Джералд Форд ", означиха извънредно огромна проява на мощ. Ако войната в Газа се проточи или разшири, на американските военноморски сили може да им се наложи да избират сред това да останат на място, създавайки пропуски в други елементи на света, в това число Азия, или да окуражат Иран.
Междувременно западните публични лица от ден на ден считат, че войната в Украйна може да се проточи още пет години, като нито Русия, нито Украйна са подготвени да правят отстъпка, само че и не са в положение да излязат от патовата обстановка. С настъпването на 20-те години на новия век алените лампички започнаха да мигат. Много чиновници на американското разузнаване, както и някои азиатски чиновници, считат, че рискът от китайско нахлуване над Тайван е максимален в един прозорец в края на това десетилетие.
Дори и без война, военният потенциал на Запада ще бъде подложен на голям напън през идващите години. Войната в Украйна подсети какъв брой доста муниции се изразходват в огромните войни, само че също по този начин и какъв брой нищожни са западните оръжейни хранилища и средствата за тяхното попълване.
Америка доста усилва производството на 155-милиметрови артилерийски снаряди. Дори и тогава производството ѝ през 2025 година евентуално ще бъде по-ниско от това на Русия през 2024 година
Войните в Украйна и Газа илюстрират тези напрежения. Израел и Украйна водят два разнообразни типа войни. Украйна се нуждае от ракети с отдалечен обхват на деяние, с цел да нанесе удари по Крим, от бронирани транспортни средства, които да разрешат на пехотата да напредва измежду шрапнели, и от сапьорски уреди, които да пробиват големи минни полета. Израел се нуждае от интелигентни бомби, хвърляни от въздуха, в това число бункерни разрушители, и ракети за своята система за противовъздушна защита " Железен купол ", които се изразходват с голяма скорост. Но има и припокриване.
Снимка: Getty Images/Guliver Photos
Миналата година Америка употребява запасите си от снаряди в Израел, с цел да въоръжи Украйна. През октомври се наложи да пренасочи част от тях от Украйна към Израел. Двете страни употребяват и системата за противоракетна защита Patriot, която прехваща самолети и по-големи ракети. Същото вършат и други съдружници в Близкия изток: на 19 октомври Саудитска Арабия употребява батарея Patriot, с цел да прехване ракети, изстреляни от Йемен към Израел. Потреблението на Украйна на такива ракети евентуално ще нарасне внезапно през зимата, защото Русия, която е натрупала ракети в продължение на месеци, ще предприеме продължителни офанзиви против украинската енергийна мрежа.
За момента Америка евентуално може да задоволи и двамата си съдружници. През последните седмици Франция и Германия дадоха обещание да усилят помощта си за Украйна. Но в случай че някоя от двете войни - или и двете - се проточи, ще възникне напрежение. " С течение на времето ще има взаимни отстъпки, защото някои основни системи ще бъдат пренасочени към Израел ", написа Марк Канчън от Центъра за стратегически и интернационалните проучвания, мозъчен концерн във Вашингтон. " Няколко системи, от които Украйна се нуждае за своята контраатака, може да не бъдат налични в количествата, които Украйна би желала. "
По-големият проблем е, че действително Америка не би могла да въоръжи себе си и съдружниците си по едно и също време. " Ако американските индустриални линии към този момент се затрудняват да се оправят с неотложните потребности на въоръжаването на Украйна - отбелязва Искандер Рехман от университета " Джон Хопкинс " в неотдавнашна публикация за продължителните войни, - те ще бъдат изцяло претрупани при положение на автентичен нескончаем, пряк спор с съперник като Китай. "
Тези провокации демонстрират по-дълбоки напрежения в американската отбранителна тактика. От 1992 година нататък американските военни плановици се придържаха към по този начин наречения стандарт " две войни ". Американските въоръжени сили трябваше да са подготвени да водят по едно и също време две междинни по мярка войни против районни сили - да вземем за пример Ирак или Иран - а не просто една огромна война.
През 2018 година администрацията на Тръмп промени този стандарт на " една война ": на процедура това е ангажимент да бъдем в положение да водим война или в Европа, или в Азия, само че не и в двете по едно и също време. Администрацията на Байдън се придържаше към този метод.
Снимка: iStock by Getty Images
Целта беше да се вкара дисциплинираност в Пентагона и да се приведат задачите в сходство със средствата: Американският бюджет за защита съвсем не е променян в действително изражение, до момента в който китайските разноски за защита са нарастнали. Но рискът, твърдяха критиците, беше, че стандартът на една война ще изкуши враговете да открият втори фронт - което може да принуди Америка да отстъпи или да прибегне до непривлекателни разновидности, като нуклеарни закани.
Твърде доста фронтове
Какви са рисковете за Америка и нейните съдружници, когато са толкоз разтегнати в дипломатическите и военните сфери? Ако войната в Украйна остане отворена язва в Европа, а Близкият изток остане в пламъци, Западът ще има съществени усложнения, в случай че избухне друга сериозна рецесия. Един от рисковете е, че съперниците просто ще се възползват от хаоса на други места за свои лични цели. Ако Америка затъне във война в Тихия океан да вземем за пример, Иран сигурно ще се почувства по-уверен, че може да се измъкне от обстановката и да се насочи към нуклеарни оръжия.
Още по-притеснителна е вероятността за дейни съгласувани дейности.
Европейските военни експерти отдават значение на опцията Русия да организира заплашителни маневри по време на рецесия към Тайван, с цел да отклони вниманието на Съединени американски щати и да обвърже съдружниците им, като им попречи да си подадат ръка в Азия. Както и по време на Студената война, всяка рецесия, без значение от това какъв брой е незначителна или тривиална, може да се преглежда като тест за американската или китайската мощност, привличайки всяка страна.
Снимка: ТПС/БТА
След това се появяват изненадите. Западните разследващи служби деликатно следят Китай и Русия. Малцина са очаквали Хамас да хвърли Близкия изток още веднъж в ужас, както стана на 7 октомври. Гражданските войни и протестите в Демократична република Конго, Мали, Мианмар, Сомалия и Судан бяха подценени от дипломатическа позиция, макар че съветското въздействие в Сахел продължава да пораства. Междувременно на 10 ноември десетки китайски кораби заобиколиха филипински плавателни съдове, като обстрелваха един от тях с водно оръдие, до момента в който последните се опитваха да снабдят с гориво аванпост на атола Втори Томас в Южнокитайско море, за който Китай претендира. Ако борбата се задълбочи, изискванията на контракта за защита на Америка с Филипините може да я задължат да се намеси.
В изискванията на безпорядък стратезите приказват за значимостта на " ходенето и дъвченето на дъвка ". Това е неповторима американска метафора, която в миналото се е отнасяла до осъществяването на две тривиални действия по едно и също време, а в този момент изяснява смисъла на геополитическата цялост от задания. Има и други. В идната си книга " Да управляваш света " историкът Радченко цитира премиера на Китай Джоу Енлай, който през 1964 година дефинира усложненията на Америка: " Ако имаше единствено още няколко Конго в Африка, още няколко Виетнама в Азия, още няколко Куби в Латинска Америка, тогава Америка щеше да би трябвало да разпери 10 пръста на още 10 места... можем да ги отрежем един по един. "
Но Америка и нейните съдружници не могат да се намесват толкоз елементарно и на ниска цена, както в миналото. Противниците, като Китай и Русия, са по-настойчиви и работят от ден на ден дружно. Също по този начин и необвързаните сили, в това число Индия и Турция, които имат все по-голямо въздействие върху образуването на далечни събития и имат вяра, че се обрисува нов и по-благоприятен ред. Възможността за директна война сред огромните сили е надвиснала над света и принуждава страните да гледат в бъдещето, даже когато се борят с пожарите през днешния ден.
Игра с доста играчи
Големите сили стават все по-поляризирани по въпроси, по които в миналото са можели да бъдат единни. В Близкия изток, да вземем за пример, Русия се сближи с Хамас, разваляйки години на деликатна дипломация с Израел. Китай, който по време на предходни войни правеше безсмислени изказвания, призоваващи към деескалация, употребява рецесията, с цел да подлага на критика ролята на Америка в района. С изключение на мощни мъже като унгарския министър председател Виктор Орбан малко западни страни към този момент беседват с Русия. Дори в разговора с Китай от ден на ден доминират заканите и предизвестията, а не напъните за решение на взаимни проблеми като изменението на климата. Планираната среща сред Джо Байдън и Си Цзинпин в Калифорния на 15 ноември може да се окаже образец за това, макар че има клюки за съглашение по отношение на военните приложения на изкуствения разсъдък.
Друга смяна е възходящото доближаване на съперниците на Америка. " Наистина се обрисува ос сред Русия, Китай, Северна Корея и Иран, която е против ръководения от Америка интернационален ред ", споделя Стивън Хадли. През 70-те години на предишния век той работи в Съвета за национална сигурност на Америка, а през 80-те години - в Пентагона, преди да стане консултант по националната сигурност на Джордж Буш-младши през 2005 година
Снимка: AP/БТА
Войната в Украйна затвърди партньорството сред Русия и Китай. То не е формален съюз, само че през юни двете страни организираха шестото си взаимно наблюдаване с бомбардировачи в западната част на Тихия океан в границите на малко повече от четири години. През август те го последваха със взаимно морско наблюдаване на 13 000 км в района. Иран и Северна Корея са доставяли на Русия оръжия в подмяна на военни технологии. Резултатът е по-голямо усложнение. Все по-вероятно е рецесия, в която взе участие един зложелател, да притегли различен.
Освен това всяка рецесия включва освен повече врагове, само че и повече участници като цяло. Лидерите на Австралия, Япония, Нова Зеландия и Южна Корея участваха на последните две срещи на върха на НАТО в Европа. Контраофанзивата на Украйна през тази година нямаше да се случи без доставката на южнокорейски снаряди.
Турция се утвърди като основен снабдител на оръжие в целия район, като със своите военни технологии и съветници промени споровете в Либия, Сирия и Азербайджан. Европейските страни възнамеряват по-интензивно по какъв начин биха могли да реагират на рецесия в Тайван. По този метод рецесиите имат повече преносими елементи.
Това отразява по-широка смяна в разпределението на икономическата и политическата власт. Идеята за " многополюсност " - термин, който в миналото се използваше единствено в науката и който се отнася до свят, в който властта е съсредоточена не на две места, както по време на Студената война, или на едно, както през доминираните от Съединени американски щати 90-те години на ХХ век, а на няколко - навлезе в дипломатическия мейнстрийм. През септември министърът на външните работи на Индия Субрахманям Джайшанкар означи, че Америка, изправена пред " дълготрайните последствия от Ирак и Афганистан " - намек за двете несполучливи войни - и относителния стопански спад, " се приспособява към един многополюсен свят ".
Този мотив е противоречив. В неотдавнашно есе американският консултант по националната сигурност Джейк Съливан твърди, че в този момент Америка е в по-силна позиция, в сравнение с е била, до момента в който е била затънала в тези войни. " Ако Съединените щати към момента водиха война в Афганистан - написа той, - щеше да е доста евентуално Русия да прави всичко допустимо, с цел да помогне на талибаните да притиснат Вашингтон там, като му пречат да концентрира вниманието си върху помощта за Украйна. " Това е правдоподобно. Но имиджът на Америка безспорно е оскърбен.
Снимка: БТА/АР
Проучване, извършено през февруари от мозъчния концерн Европейски съвет за външна политика, откри, че над 61% от руснаците и китайците, 51% от турците и 48% от индийците чакат свят, който ще се дефинира или от многополюсност, или от китайска доминация.
В заключителната си тирада за положението на съюза през януари 2016 година Барак Обама, тогава президент на Америка, настоя, че по " всеки значим интернационален въпрос хората по света не търсят Пекин или Москва да ги водят - те се обаждат на нас ". Седем години по-късно нещата не са толкоз ясни.
Резултатът от всичко това е чувство за хаос. Америка и нейните съдружници виждат възходящи закани. Русия и Китай виждат благоприятни условия. Средните сили, ухажвани от по-големите, само че обезпокоени от възходящата дисфункция на институции като Световната комерсиална организация и Организация на обединените нации, виждат и двете. " В интернационалните връзки настава самобитна безредица ", написа Шившанкар Менон, който е бил външен министър и консултант по националната сигурност на Индия, в публикация, оповестена предходната година. Това не е " безредица в тесния смисъл на думата ", изяснява той, " а по-скоро неявяване на централен учредителен принцип или хегемон ".
Тази наклонност се ускорява от няколко други трендове. Една от тях е климатичната рецесия, която усилва риска от спорове в доста елементи на света и посредством екологичния преход основава нови източници на конкуренция, като да вземем за пример тази за сериозни материали, които са от решаващо значение за вятърните турбини и електрическите транспортни средства. Другата е ускоряването на темповете на софтуерните промени, като изкуственият разсъдък се усъвършенства с големи темпове и с непредвидими последствия. Третият фактор е глобализацията, която свързва рецесиите по нови способи. Една война за Тайван, да вземем за пример, би провокирала съществени разстройства в производството на полупроводници и по този метод в международната стопанска система.
Четвъртият фактор е надигащата се вълна от шовинизъм и популизъм, която заразява опитите за решение на всички тези световни проблеми. В книга, оповестена през 2021 година, Колин Кал, който неотдавна се отдръпна от поста началник на политиката на Пентагона, и Томас Райт, върховен чиновник в Съвета за национална сигурност на Джо Байдън, означават, че интернационалното съдействие се е разпаднало по време на пандемията от COVID-19, защото страните са се втурнали да затварят граници и да се защищават. " На процедура Г-7 престана да съществува ", означават те. " Политиката на пандемията в последна сметка нанесе последния удар върху остарелия интернационален ред. "
От изгрев до изгрев
Новият международен хаос слага напрегнат институционалния потенциал на Америка и нейните съдружници, като в същото време уголемява военните им благоприятни условия. Започнете с разглеждането на институционалния напън. Студената война, твърди Стивън Хадли, беше " проведен свят ". Той признава, че е имало световни провокации, само че доста от тях са били подгрупи на по-голямата битка за свръхсили. " За съветниците по национална сигурност след Студената война ", споделя той, " това е по-скоро като готвене на печка с осем котлона, като на всеки има тенджера и всяка тенджера е на път да изври ".
Светът, в който от ден на ден рецесии пораждат дружно, слага два типа провокации пред водачите и дипломатите, натоварени да ги ръководят. Едното е тактическият проблем за битка с няколко пожара едновременно. Според някогашен почитан английски посланик рецесиите имат централизиращ резултат, като министър председателите или президентите поемат персонално въпросите, които другояче биха могли да бъдат разпръснати сред министерствата на външните работи и защитата. Дори и в огромни и мощни страни бюрократичните благоприятни условия могат да бъдат изненадващо лимитирани.
Дипломатите, потопени в рецесии, постоянно считат, че тяхното време е извънредно безредно. Баронеса Катрин Аштън, която беше в действителност външен министър на Европейския съюз от 2009 до 2014 година, показва, че се е занимавала по едно и също време с Арабската пролет, нуклеарната стратегия на Иран и разногласието сред Сърбия и Косово. " Спомням си доста ясно, когато стартира украинската рецесия ", споделя тя, визирайки революцията в Киев през 2014 година, " че просто не знаех дали ще имаме потенциал за всичко това ".
Един от проблемите е, че конкуренцията се е трансформирала в спор. Войната в Украйна е изключително изтощителна за дипломацията. Баронеса Аштън си спомня, че когато през 2014 година стартира украинската рецесия, нейният преговорен екип за нуклеарните договаряния с Иран във Виена включва заместник-министъра на външните работи на Русия. Тя би трябвало пътува до Киев, с цел да осъди намесата на Русия, а той - до Москва, с цел да осъди Европейския съюз. " След това трябваше да летим назад и всички щяхме да седнем и да продължим договарянията с Иран ". Подобно мимолетно делене в този момент би било невероятно.
Американският съвет за национална сигурност е с стеснен състав, частично тъй като Конгресът не желае да финансира личния състав на Белия дом. В публикация, оповестена през 2016 година, Джулиан Смит, в този момент делегат на Америка в НАТО, си спомня за времето, когато е била заместник-съветник по националната сигурност на Джо Байдън, когато той беше вицепрезидент. " Обичайният ден постоянно включваше от четири до шест часа срещи, отдадени на разнообразни тематики - от Сирия до киберсигурността и Северна Корея, " последвани от 150 до 500 имейла дневно. " Способността ми да възнамерявам, да мисля оттатък идващия ден в офиса или да задълбавам доста познанията си по всеки обособен въпрос беше съвсем нулева. "
Очакването, че висшите чиновници ще съставляват страната си в спешни обстановки, постоянно оказва голям напън върху шепа хора. Американският държавен секретар Антъни Блинкен прекарва съвсем всеки час в пътешестване сред столиците на Близкия изток през последните шест седмици. Наскоро той отлетя от Близкия изток за Токио, където се организира среща на външните министри от Г-7, по-късно за Индия и след това за Сан Франциско. Съливан също е разпилян по доста места.
За перата и мечовете
Дори в случай че дипломатите могат сполучливо да работят на няколко фронта по едно и също време, съвпадението на рецесиите съставлява по-голям, стратегически проблем, когато става въпрос за военна мощ. Настоящата рецесия в Близкия изток демонстрира, че военната мощ е нищожен запас, сходно на дипломатическите благоприятни условия. Дори през последните години чиновниците на Пентагона се хвалеха, че след две десетилетия на битка с бунтовниците в Афганистан и Ирак най-сетне са ребалансирали военноморската мощност от Близкия изток към Азия. Сега, под натиска на събитията, наклонността се обръща.
Снимка: АР/БТА
Когато самолетоносачът " Дуайт Айзенхауер " и ескортът му навлязоха в Червено море на 4 ноември, това бе първият път от две години, когато американски самолетоносач оперира в Близкия изток. Ученията, които той организира по-рано дружно със самолетоносача " Джералд Форд ", означиха извънредно огромна проява на мощ. Ако войната в Газа се проточи или разшири, на американските военноморски сили може да им се наложи да избират сред това да останат на място, създавайки пропуски в други елементи на света, в това число Азия, или да окуражат Иран.
Междувременно западните публични лица от ден на ден считат, че войната в Украйна може да се проточи още пет години, като нито Русия, нито Украйна са подготвени да правят отстъпка, само че и не са в положение да излязат от патовата обстановка. С настъпването на 20-те години на новия век алените лампички започнаха да мигат. Много чиновници на американското разузнаване, както и някои азиатски чиновници, считат, че рискът от китайско нахлуване над Тайван е максимален в един прозорец в края на това десетилетие.
Дори и без война, военният потенциал на Запада ще бъде подложен на голям напън през идващите години. Войната в Украйна подсети какъв брой доста муниции се изразходват в огромните войни, само че също по този начин и какъв брой нищожни са западните оръжейни хранилища и средствата за тяхното попълване.
Америка доста усилва производството на 155-милиметрови артилерийски снаряди. Дори и тогава производството ѝ през 2025 година евентуално ще бъде по-ниско от това на Русия през 2024 година
Войните в Украйна и Газа илюстрират тези напрежения. Израел и Украйна водят два разнообразни типа войни. Украйна се нуждае от ракети с отдалечен обхват на деяние, с цел да нанесе удари по Крим, от бронирани транспортни средства, които да разрешат на пехотата да напредва измежду шрапнели, и от сапьорски уреди, които да пробиват големи минни полета. Израел се нуждае от интелигентни бомби, хвърляни от въздуха, в това число бункерни разрушители, и ракети за своята система за противовъздушна защита " Железен купол ", които се изразходват с голяма скорост. Но има и припокриване.
Снимка: Getty Images/Guliver Photos
Миналата година Америка употребява запасите си от снаряди в Израел, с цел да въоръжи Украйна. През октомври се наложи да пренасочи част от тях от Украйна към Израел. Двете страни употребяват и системата за противоракетна защита Patriot, която прехваща самолети и по-големи ракети. Същото вършат и други съдружници в Близкия изток: на 19 октомври Саудитска Арабия употребява батарея Patriot, с цел да прехване ракети, изстреляни от Йемен към Израел. Потреблението на Украйна на такива ракети евентуално ще нарасне внезапно през зимата, защото Русия, която е натрупала ракети в продължение на месеци, ще предприеме продължителни офанзиви против украинската енергийна мрежа.
За момента Америка евентуално може да задоволи и двамата си съдружници. През последните седмици Франция и Германия дадоха обещание да усилят помощта си за Украйна. Но в случай че някоя от двете войни - или и двете - се проточи, ще възникне напрежение. " С течение на времето ще има взаимни отстъпки, защото някои основни системи ще бъдат пренасочени към Израел ", написа Марк Канчън от Центъра за стратегически и интернационалните проучвания, мозъчен концерн във Вашингтон. " Няколко системи, от които Украйна се нуждае за своята контраатака, може да не бъдат налични в количествата, които Украйна би желала. "
По-големият проблем е, че действително Америка не би могла да въоръжи себе си и съдружниците си по едно и също време. " Ако американските индустриални линии към този момент се затрудняват да се оправят с неотложните потребности на въоръжаването на Украйна - отбелязва Искандер Рехман от университета " Джон Хопкинс " в неотдавнашна публикация за продължителните войни, - те ще бъдат изцяло претрупани при положение на автентичен нескончаем, пряк спор с съперник като Китай. "
Тези провокации демонстрират по-дълбоки напрежения в американската отбранителна тактика. От 1992 година нататък американските военни плановици се придържаха към по този начин наречения стандарт " две войни ". Американските въоръжени сили трябваше да са подготвени да водят по едно и също време две междинни по мярка войни против районни сили - да вземем за пример Ирак или Иран - а не просто една огромна война.
През 2018 година администрацията на Тръмп промени този стандарт на " една война ": на процедура това е ангажимент да бъдем в положение да водим война или в Европа, или в Азия, само че не и в двете по едно и също време. Администрацията на Байдън се придържаше към този метод.
Снимка: iStock by Getty Images
Целта беше да се вкара дисциплинираност в Пентагона и да се приведат задачите в сходство със средствата: Американският бюджет за защита съвсем не е променян в действително изражение, до момента в който китайските разноски за защита са нарастнали. Но рискът, твърдяха критиците, беше, че стандартът на една война ще изкуши враговете да открият втори фронт - което може да принуди Америка да отстъпи или да прибегне до непривлекателни разновидности, като нуклеарни закани.
Твърде доста фронтове
Какви са рисковете за Америка и нейните съдружници, когато са толкоз разтегнати в дипломатическите и военните сфери? Ако войната в Украйна остане отворена язва в Европа, а Близкият изток остане в пламъци, Западът ще има съществени усложнения, в случай че избухне друга сериозна рецесия. Един от рисковете е, че съперниците просто ще се възползват от хаоса на други места за свои лични цели. Ако Америка затъне във война в Тихия океан да вземем за пример, Иран сигурно ще се почувства по-уверен, че може да се измъкне от обстановката и да се насочи към нуклеарни оръжия.
Още по-притеснителна е вероятността за дейни съгласувани дейности.
Европейските военни експерти отдават значение на опцията Русия да организира заплашителни маневри по време на рецесия към Тайван, с цел да отклони вниманието на Съединени американски щати и да обвърже съдружниците им, като им попречи да си подадат ръка в Азия. Както и по време на Студената война, всяка рецесия, без значение от това какъв брой е незначителна или тривиална, може да се преглежда като тест за американската или китайската мощност, привличайки всяка страна.
Снимка: ТПС/БТА
След това се появяват изненадите. Западните разследващи служби деликатно следят Китай и Русия. Малцина са очаквали Хамас да хвърли Близкия изток още веднъж в ужас, както стана на 7 октомври. Гражданските войни и протестите в Демократична република Конго, Мали, Мианмар, Сомалия и Судан бяха подценени от дипломатическа позиция, макар че съветското въздействие в Сахел продължава да пораства. Междувременно на 10 ноември десетки китайски кораби заобиколиха филипински плавателни съдове, като обстрелваха един от тях с водно оръдие, до момента в който последните се опитваха да снабдят с гориво аванпост на атола Втори Томас в Южнокитайско море, за който Китай претендира. Ако борбата се задълбочи, изискванията на контракта за защита на Америка с Филипините може да я задължат да се намеси.
В изискванията на безпорядък стратезите приказват за значимостта на " ходенето и дъвченето на дъвка ". Това е неповторима американска метафора, която в миналото се е отнасяла до осъществяването на две тривиални действия по едно и също време, а в този момент изяснява смисъла на геополитическата цялост от задания. Има и други. В идната си книга " Да управляваш света " историкът Радченко цитира премиера на Китай Джоу Енлай, който през 1964 година дефинира усложненията на Америка: " Ако имаше единствено още няколко Конго в Африка, още няколко Виетнама в Азия, още няколко Куби в Латинска Америка, тогава Америка щеше да би трябвало да разпери 10 пръста на още 10 места... можем да ги отрежем един по един. "
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ