Пробутват ни фалшиви новини и в учебниците
Съветското командване измислило повода за неочакваното нахлуване на 22 юни 1941 година
Малко хора знаят, че подправените вести, за които толкоз доста се приказва в последно време, са съществували и в предишното. Тогава те са успявали да излъжат освен съвременниците им, само че и да влязат в учебниците. Оттам да просъщестуват и до през днешния ден, даже да се касае за събития отпреди 100 или 150 години. Ще дам няколко образци.
Сръбско-българската война е почнала на 2 ноември 1885 година – два месеца след Съединението на Княжество България с самостоятелната област Източна Румелия. България тогава чака война с Турция или със Сърбия. Тъй като и двете страни вършат недвусмислени изказвания, че по този начин се нарушава статуквото – едното осъществено с Берлинския контракт, а другото с размерите на балканските страни, които съгласно Берлинския конгрес би трябвало да бъдат почти идентични. И за това се приготвят за война. Опасявайки се повече от Турция, България праща цялата си войска на Южния фронт, т.е. против нея. Като за прикритие на София остават единствено 10 000 индивида. Европейското публично мнение е изрично срещу това, което е направило Княжество България. И по тази причина против нас – като агресор и извършител на мирното статукво, има неприятни настроения. България обаче отвърна, нейната агитация е, че тя е дребна, нещастна, преди малко освободила се страна с дребна и слаба войска, с незначителни запаси, армията й се командва – доколкото ги има, от капитани. Това е по този начин, защото съветските генерали и полковници са я напуснали по искане на императора, и ще бъде смачкана и унизена от съществуващата към този момент над 80 години сръбска страна.
Да забележим какво е действителното положение на нещата: сръбската войска е от 68 000 души, българската – 128 000. Т.е. двойно по-голяма. Нашата е чудесно въоръжена с прелестно съветско оръжие и още по-жестоко и качествено подготвена за тези 7 години от съветските офицери, които в действителност ги образоват по пруски военни устави – най-съвършената войска на епохата.
Офицерите по звания са капитани, само че една част от тях са майори, други подполковници. Реално те не са повишавани в чин от девет години, заради това, че щатните места за висши офицери са заети от съветски и австрийски военни. Реално те би трябвало да бъдат към този момент полковници, а част от тях и генерали. За разлика от сръбските генерали, които нямат действителен военен опит, а са приключили единствено килийното военно учебно заведение в Белград, българските офицери са пращани с лъвски стипендии от съветските си началници в целия свят. С тайната мисъл да не им се пречкат в краката и да желаят покачване. Нашите са приключили в фамозната генерал-щабна академия в Торино, в Берлин, Брюксел, Париж, Петербург и така нататък Освен това една част от тях имат двоен опит по широкомащабни войни – преди всичко руско-турската, само че и войните на Русия в Средна Азия, където те са служили преди да се завърнат в България след Освобождението.
Да забележим някои от така наречен фалшив вести, свързани с войната. Изключително чудноват миг, с който се хвалим, е един доста тежък проблем, който има българската войска. Когато сърбите ни атакуват, те са на 60 км от София, а нашата армия – на 300. До Сливница за сърбите е още по-близо – с 20 км, а за нас София е супер надалеч – на още 20 км плюс тези 300. Знаем, че българският боец е вървял по 100 км дневно (?!) и съумял да стигне до Сливница на третия ден от войната. Това е цялостна нелепост! Никой от нас не се е замислял, че няма потребност българският боец да върви пешком, тъй като още от турско време има железница – на Барон Хирш. И войската ни може да се качи на нея, както и са създали, и по този метод са се придвижили към София. На личен ход са се движели единствено артилерийските впрягове с хубави бързи коне, с цел да не заемат доста място във вагоните. Факт е, че на втория ден от войната вечерта в Сливница са пристигнали първите 22 000 души от Южна България. Сръбското командване обаче позволява и няколко неточности – то разделило войската си на три. Вместо да натиска единствено към София, те настъпили и към Видин, към Брезник и Трън – по този начин разпиляват така и така по-малката си армия.
Българите бием сърбите за 14 дни, което е връх. Но всичките погрешни неща са влезнали освен в нашата, само че и в европейската журналистика, която пък изпаднала във екстаз от успеха на Давид – ние (а би трябвало да бъде обратното), над Голиат – сърбите.
Всички тези така наречен фалшив вести обаче бледнеят пред голямата огромна пропагандна работа, с която Съветският съюз или по-скоро комунистическото управление на Комунистическа партия на Съветския съюз, изяснява провалите си през лятото на 1941 година по време на Втората международна война. Както е известно, съветската Червена войска беше разгромена през 1941-а и немците стигнаха до последната спирка на тролейбуса в Москва – единствено на 19 км от Червения площад. Защо се получи това?
Съветското командване и руската агитация измислиха повода: ненадейно нахлуване. Ние толкоз сме привикнали с тезата за неочакваното нахлуване, изгледали сме десетки филми, в които по потници и долни бели гащи съветските бойци скачат под град от бомби, които унищожават казармите, мнозина раняват, други са убити. Вярваме, че 2000 самолета от общо 3000 са били унищожени още първите дни на войната по самите летища, че съветските танкове, които са три пъти повече от немските, били превъзхождани от немските. Първо, руснаците в действителност имат 15 000 танка, от които една трета са Т -34 и КВ. Тези танкове са непробиваеми за всички немски оръдия, като се изключи 88-милиметровото зенитно оръдие.
Въпросните танкове обаче не са в корпус. И въпреки че са планувани 8 корпуса, от тях единствено един е подготвен. На четвъртия ден от войната е най-голямото танково стълкновение за Втората международна война – то не е при Курск (там е две години след това), както написа в историята, а е край градчето Дубна (по-късно там руснаците направиха реактори за атомни изследвания). Там са 1500 руски танка. Немците за първи път се уплашват и стартират да беседват уважително с съветските командири. Истината в действителност е, че на тези 1500 руски танка е заповядано да правят отстъпка. Що се отнася до самолетите – всички 3000 самолета изхвърчат няколко часа след нападението, влизат в пердах с немците и до две седмици 2000 от тях с свалени. А самолетите са със същите качества като немските. Един съветски водач споделя: “Аз смъкнах немски аероплан чак със седмия си аероплан. Самолети имаме премного, само че за жалост, те бяха просто по-добри от нас. ”
Руският професор Мединцев, който е министър на културата, с документи потвърди, че още на 17 юни 1941 – пет дни преди началото на войната, всички елементи по-големи от рота, са били изкарани от казармите и натикани във краткотрайни лагери, каквито има всяка войска. Всъщност, немският удар е попаднал върху празни казарми и не е убивал никой, с изключение на някой дневален. Има и други фокуси на руската агитация, че Сталин бил ликвидирал през 1937-38 година всички качествени командири. Това е правилно до избрана степен, че той ликвидира 148 000 полковници и генерали. Някои приказват за милиони, само че това не е правилно. За тези 148 000 Мединцев възкликва: “Да беше ги избил всичките! ”
Защо? Защото тези генерали и полковници са нормално герои от Гражданската война – хора без обучение, смели пехотинци, артилеристи, кавалеристи, привикнали да водят война на фронта от 20 километра, не могат да четат карти и могат да командват рота, само че не и войска. И Съветският съюз от 242 командири на дивизии, влиза в пердах единствено с двама, приключили висшата академия “Фрунзе ”. Това са Жуков и Рокосовски, който е в лагер. Измъкват го, нахранват го, потупват го и го пускат да командва. Останалите 240 израстват като командири от нищото. Научили се да водят война по време на сраженията – те нямат нищо общо със остарелия генералски хайлайф, избит от Сталин.
Защо руската агитация сътвори тези легенди, които влязоха в науката, оттова в публицистиката и след това в учебниците. И даже към момента имаме вяра, в случай че гледаме тези филми. Защото първичното проваляне трябваше да се изясни. А би трябвало да признаем, че Мединцев го прави доста просто – “Бяха по-добри от нас. Те бяха воювали към този момент две години, имаха военен опит, а ние бяхме воювали две дребни войни с Финландия в края на 30-те години. Но това никой не желае да го признае. ”
Хората би трябвало доста да внимават за подправените вести. Те не са от през днешния ден. Да внимаваме да не влязат трайно в съзнанието като нещо фактически случило се. А то не е. Това обаче не понижава цената нито на успехите, нито на провалите. Защото историята е и поради това – човек да се учи и на провали.
Малко хора знаят, че подправените вести, за които толкоз доста се приказва в последно време, са съществували и в предишното. Тогава те са успявали да излъжат освен съвременниците им, само че и да влязат в учебниците. Оттам да просъщестуват и до през днешния ден, даже да се касае за събития отпреди 100 или 150 години. Ще дам няколко образци.
Сръбско-българската война е почнала на 2 ноември 1885 година – два месеца след Съединението на Княжество България с самостоятелната област Източна Румелия. България тогава чака война с Турция или със Сърбия. Тъй като и двете страни вършат недвусмислени изказвания, че по този начин се нарушава статуквото – едното осъществено с Берлинския контракт, а другото с размерите на балканските страни, които съгласно Берлинския конгрес би трябвало да бъдат почти идентични. И за това се приготвят за война. Опасявайки се повече от Турция, България праща цялата си войска на Южния фронт, т.е. против нея. Като за прикритие на София остават единствено 10 000 индивида. Европейското публично мнение е изрично срещу това, което е направило Княжество България. И по тази причина против нас – като агресор и извършител на мирното статукво, има неприятни настроения. България обаче отвърна, нейната агитация е, че тя е дребна, нещастна, преди малко освободила се страна с дребна и слаба войска, с незначителни запаси, армията й се командва – доколкото ги има, от капитани. Това е по този начин, защото съветските генерали и полковници са я напуснали по искане на императора, и ще бъде смачкана и унизена от съществуващата към този момент над 80 години сръбска страна.
Да забележим какво е действителното положение на нещата: сръбската войска е от 68 000 души, българската – 128 000. Т.е. двойно по-голяма. Нашата е чудесно въоръжена с прелестно съветско оръжие и още по-жестоко и качествено подготвена за тези 7 години от съветските офицери, които в действителност ги образоват по пруски военни устави – най-съвършената войска на епохата.
Офицерите по звания са капитани, само че една част от тях са майори, други подполковници. Реално те не са повишавани в чин от девет години, заради това, че щатните места за висши офицери са заети от съветски и австрийски военни. Реално те би трябвало да бъдат към този момент полковници, а част от тях и генерали. За разлика от сръбските генерали, които нямат действителен военен опит, а са приключили единствено килийното военно учебно заведение в Белград, българските офицери са пращани с лъвски стипендии от съветските си началници в целия свят. С тайната мисъл да не им се пречкат в краката и да желаят покачване. Нашите са приключили в фамозната генерал-щабна академия в Торино, в Берлин, Брюксел, Париж, Петербург и така нататък Освен това една част от тях имат двоен опит по широкомащабни войни – преди всичко руско-турската, само че и войните на Русия в Средна Азия, където те са служили преди да се завърнат в България след Освобождението.
Да забележим някои от така наречен фалшив вести, свързани с войната. Изключително чудноват миг, с който се хвалим, е един доста тежък проблем, който има българската войска. Когато сърбите ни атакуват, те са на 60 км от София, а нашата армия – на 300. До Сливница за сърбите е още по-близо – с 20 км, а за нас София е супер надалеч – на още 20 км плюс тези 300. Знаем, че българският боец е вървял по 100 км дневно (?!) и съумял да стигне до Сливница на третия ден от войната. Това е цялостна нелепост! Никой от нас не се е замислял, че няма потребност българският боец да върви пешком, тъй като още от турско време има железница – на Барон Хирш. И войската ни може да се качи на нея, както и са създали, и по този метод са се придвижили към София. На личен ход са се движели единствено артилерийските впрягове с хубави бързи коне, с цел да не заемат доста място във вагоните. Факт е, че на втория ден от войната вечерта в Сливница са пристигнали първите 22 000 души от Южна България. Сръбското командване обаче позволява и няколко неточности – то разделило войската си на три. Вместо да натиска единствено към София, те настъпили и към Видин, към Брезник и Трън – по този начин разпиляват така и така по-малката си армия.
Българите бием сърбите за 14 дни, което е връх. Но всичките погрешни неща са влезнали освен в нашата, само че и в европейската журналистика, която пък изпаднала във екстаз от успеха на Давид – ние (а би трябвало да бъде обратното), над Голиат – сърбите.
Всички тези така наречен фалшив вести обаче бледнеят пред голямата огромна пропагандна работа, с която Съветският съюз или по-скоро комунистическото управление на Комунистическа партия на Съветския съюз, изяснява провалите си през лятото на 1941 година по време на Втората международна война. Както е известно, съветската Червена войска беше разгромена през 1941-а и немците стигнаха до последната спирка на тролейбуса в Москва – единствено на 19 км от Червения площад. Защо се получи това?
Съветското командване и руската агитация измислиха повода: ненадейно нахлуване. Ние толкоз сме привикнали с тезата за неочакваното нахлуване, изгледали сме десетки филми, в които по потници и долни бели гащи съветските бойци скачат под град от бомби, които унищожават казармите, мнозина раняват, други са убити. Вярваме, че 2000 самолета от общо 3000 са били унищожени още първите дни на войната по самите летища, че съветските танкове, които са три пъти повече от немските, били превъзхождани от немските. Първо, руснаците в действителност имат 15 000 танка, от които една трета са Т -34 и КВ. Тези танкове са непробиваеми за всички немски оръдия, като се изключи 88-милиметровото зенитно оръдие.
Въпросните танкове обаче не са в корпус. И въпреки че са планувани 8 корпуса, от тях единствено един е подготвен. На четвъртия ден от войната е най-голямото танково стълкновение за Втората международна война – то не е при Курск (там е две години след това), както написа в историята, а е край градчето Дубна (по-късно там руснаците направиха реактори за атомни изследвания). Там са 1500 руски танка. Немците за първи път се уплашват и стартират да беседват уважително с съветските командири. Истината в действителност е, че на тези 1500 руски танка е заповядано да правят отстъпка. Що се отнася до самолетите – всички 3000 самолета изхвърчат няколко часа след нападението, влизат в пердах с немците и до две седмици 2000 от тях с свалени. А самолетите са със същите качества като немските. Един съветски водач споделя: “Аз смъкнах немски аероплан чак със седмия си аероплан. Самолети имаме премного, само че за жалост, те бяха просто по-добри от нас. ”
Руският професор Мединцев, който е министър на културата, с документи потвърди, че още на 17 юни 1941 – пет дни преди началото на войната, всички елементи по-големи от рота, са били изкарани от казармите и натикани във краткотрайни лагери, каквито има всяка войска. Всъщност, немският удар е попаднал върху празни казарми и не е убивал никой, с изключение на някой дневален. Има и други фокуси на руската агитация, че Сталин бил ликвидирал през 1937-38 година всички качествени командири. Това е правилно до избрана степен, че той ликвидира 148 000 полковници и генерали. Някои приказват за милиони, само че това не е правилно. За тези 148 000 Мединцев възкликва: “Да беше ги избил всичките! ”
Защо? Защото тези генерали и полковници са нормално герои от Гражданската война – хора без обучение, смели пехотинци, артилеристи, кавалеристи, привикнали да водят война на фронта от 20 километра, не могат да четат карти и могат да командват рота, само че не и войска. И Съветският съюз от 242 командири на дивизии, влиза в пердах единствено с двама, приключили висшата академия “Фрунзе ”. Това са Жуков и Рокосовски, който е в лагер. Измъкват го, нахранват го, потупват го и го пускат да командва. Останалите 240 израстват като командири от нищото. Научили се да водят война по време на сраженията – те нямат нищо общо със остарелия генералски хайлайф, избит от Сталин.
Защо руската агитация сътвори тези легенди, които влязоха в науката, оттова в публицистиката и след това в учебниците. И даже към момента имаме вяра, в случай че гледаме тези филми. Защото първичното проваляне трябваше да се изясни. А би трябвало да признаем, че Мединцев го прави доста просто – “Бяха по-добри от нас. Те бяха воювали към този момент две години, имаха военен опит, а ние бяхме воювали две дребни войни с Финландия в края на 30-те години. Но това никой не желае да го признае. ”
Хората би трябвало доста да внимават за подправените вести. Те не са от през днешния ден. Да внимаваме да не влязат трайно в съзнанието като нещо фактически случило се. А то не е. Това обаче не понижава цената нито на успехите, нито на провалите. Защото историята е и поради това – човек да се учи и на провали.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ