Сталин и православният комунизъм
Съветският водач Сталин скоро след гибелта си през 1953 година е един от най-охулваните политици на Запад и в Съюз на съветските социалистически републики и Русия. Въпреки неспирните потоци неистини и обети по негов адрес, в днешна Русия твърдо продължава да бъде най-одобряваната историческа персона. Мнозинството хора там одобряват думите на един публицист за него: „ Сам не крадеше и на другите не позволяваше; въздигна страната, а не я прахоса; синовете си прати да водят война за родината, а не в Англия. “
През 1939 година Сталин е Човек на годината в сп. TIME, показан е по този начин: „ Този наследник на обущар и перачка има изключителни интелектуални качества. Цитира цели параграфи от Библията и Бисмарк, самичък написа своите речи и публикации, а стилът му се отличава с изисканост и акуратност. “ През 1941 година той планува: „ Името ми ще бъде оклеветено, ще ми припишат маса злодейства… Ционизмът ще ни отмъщава грубо за нашите постижения… ще дойдат нови генерации, които ще строят бъдещето си върху нашето минало. “
Йосиф Джугашвили – Сталин поема властта в Съветска Русия след Ленин. На няколко стъпки, с азиатска ловкост и йезуитско лукавство, в изискванията на остра конкуренция с доста авторитетния в партията и измежду военния хайлайф Лейба Троцки. Водещи фигури по време на Октомврийския прелом, военния комунизъм и Гражданската война, Ленин, Троцки и множеството висши комисари са гледали на Сталин отвисоко, ценили са го като снабдител на пари посредством „ експроприации “, т. е. посредством тероризъм.
Двамата са от заможни фамилии, образовани, продуктивни журналисти, пламенни оратори, с по десетина непознати езици и необятни контакти и изобилна загадка поддръжка от Запад. Сталин произлиза от най-ниския пласт в Задкавказието, с татко обущар-алкохолик и майка селска ратайкиня, постоянно е бил измъчван. Мрази царското офицерство и интелигенцията, има мощен кавказки акцент и е несъвършен оратор, не владее езици. Поради травма в детството лявата му ръка не се разгъва в лакътя, поддържа я с дясната. Лявата си ръка заради паркинсонизъм поддържа и Хитлер…
Ревностна християнка, майката на 15-годишния Йосиф го записва в Тбилиската православна семинария. Макар да е бил доста мощен възпитаник и да е пишел стихове на грузински, същата година се свързва с незаконна марксистка група и влиза в социал-демократичска организация с националистически уклон. За пропагандистката му активност го изключват от семинарията малко преди да приключи, само че с право да учителства в началните учебни заведения. 23-годишен през 1901 година към този момент е в конспиративност, провежда стачки и партийни структури.
На конгрес през 1905 година се среща с Ленин, от този момент е в стеснен контакт с него. Става „ акредитиран сътрудник на Централен комитет “ за Кавказ, взима псевдонима Сталин (Стоманения), взе участие в терористични интервенции за придобиване на средства за революционна активност. Активно сътрудничи в партийния вестник „ Правда “, разгласява значимата публикация „ Марксизмът и националният въпрос “. Нееднократно е задържан, вкарван в затвор, бяга и продължава конспирациите, отново го прибират, два пъти наложително го заселват в Сибир.
След Февруарския прелом през 1917 година е освободен, в Петербург към този момент е в най-тесния болшевишки кръг, подготвящ въоръжено въстание. След Октомври е национален комисар (министър) по националните въпроси, през Гражданската война придобива военно-политически опит с огромни маси войски. През 1922 година става Генерален секретар на болшевишката партия с отговорности за фрагментите и организационните структури. След гибелта на Ленин извънредно изкусно се възползва от тази основна позиция и реформира партията в цялостна своя полза.
Сам я назовава „ медал на меченосците “, нещо като средновековните отшелнически рицарски ордени, само че православно комунистически с петолъчка вместо Малтийски кръст. Полага мумията на вожда Ленин в пантеон, обезпечава му обожествяване, с цел да стане самият той неговия Пророк, Наместник, Посветен Последовател. Успява. Атеисти по определение, комунистите в Съюз на съветските социалистически републики в действителност са вярващи, защото идеологията всмуква вярата от православната вяра, взима матрицата й, дава обещание избавление на вярващите, както го е правила и Църквата.
„ Най скъпият капитал на света са хората. Кадрите вземат решение всичко. “ Методично Сталин подменя фрагментите на Ленин и Троцки със свои изцяло доверени хора от трети позиции, разполага ги на основни позиции в апарата на партията и в държавната власт. За да внушава, че е Първият ленинец, написа публикации „ Към въпросите на ленинизма “ и „ За основите на ленинизма “, гарнирайки марксизма с милитаристка и военно-командна словосъчетание, с антидемократични постановки.
Подражавайки на новия водач, партийците се обличат в полувоенни или напряко военни облекла, някак естествено зазвучава, че „ Сталин – това е Ленин през днешния ден “. Към 1938 година целият ленински партиен набор е на практика премахнат. Защото желали „ да възстановят капитализма, да трансфорат Русия в суровинен придатък, а руския народ в плебеи на международния империализъм “.
Руският и американски академик Вернадски написа, че партията остава без революционери, морално-интелектуалното равнище на партийците пада, в редиците нахлуват кариеристи, подмазвачи, крадци. През 1924 година Сталин прокарва немарксистката си теория за „ построяването на социализма в настрана взета страна “, т. е. в Съюз на съветските социалистически републики. По-късно и откритието за „ усилването на класовата битка в хода на сполучливото строителство на социализма “, на което следва да се отговори с тирания на пролетариата, т. е. с гнет.
Сталин е последовател на обичайното великоруско самодържавие, въпреки и с комунистически детайли на повърхността. Портретите на комунистическите адепти Маркс, Енгелс и Ленин висят на всички места, само че Сталин в доста връзки не следва теориите и заветите им. Още при основаването на Съюза е за „ автономизация “ на обособените периферни републики и срещу даването им на всички атрибути за държавност. Тогава надвива Ленин, само че при разпада на Съюз на съветските социалистически републики те се отделиха, а през днешния ден Русия има тежки главоболия освен с Прибалтика и Украйна.
След аления гнет и Гражданската война руската страна е в окаяно икономическо и обществено положение. Същевременно в Кремъл добре схващат, че задачите на Англия и Франция след Първата международна война не са реализирани до дъно и тя ще има продължение. Вижда се, че те интензивно кредитират Германия, с цел да укрепне стопански и се въоръжи за следващия Поход на изток. Съюз на съветските социалистически републики може да разчита единствено на цялостна готовност на вътрешните си запаси.
Отмирането на страната ще стане не посредством намаляване на държавната власт, а посредством оптималното й увеличаване, споделя Сталин, „ в случай че за 10 години не извървим пътя, който Западът е минал за 100, ще ни смачкат…, със слабите в наше време не е признато да се преценяват, а единствено със мощните “. И повежда народа през големи ограничения и със свирепи репресии по пътя от ралото до атомното оръжие и статута на свърхвелика мощ. Е, няма до го харесват на Запад!
Няма различен метод за оцеляване. След време на въпроса на Чърчил за най-страшното в съветската история Сталин отговоря – колективизацията. Преди войната би трябвало да се построи руска национално-държавна еднаквост, незабавно да се извърши индустриализация. Партията трансформира страната в трудово-казармен лагер, държавните институции са единствено нейни трансмисии. Опустошеното през военния комунизъм село още веднъж е подложено на гнет, има над 2000 протеста, заплашителен апетит и канибализъм, против хората са изпращани елементи на постоянната войска.
След колективизацията се основава ГУЛАГ – неповторима мобилизационна икономическа конструкция за потребление на на практика безвъзмезден труд. Започва през 1933 година с 300 000 натикани в лагерите, през 1941 доближават до 1,6 милиона. Въведена е купонна система. Обаче военният капацитет на Съюз на съветските социалистически републики се изравнява с този на Германия. Зад нея през войната са над 65% от индустриалните ефективи на цяла Европа, само че Съюз на съветските социалистически републики побеждава. Тостът на Сталин през 1945 година е „ За съветския народ! “
Цената е голяма, по разнообразни оценки починалите по време на колективизацията и индустриализацията са сред 4 и 8 милиона, в енциклопедия Британика дават 6-8 млн. И през днешния ден е прекомерно скъпо запазването на самостоятелност върху тази голяма територия, само че към този момент руснаците считат да си я запазят. При все, че още веднъж се повтарят събития, модели и схеми за противопоставяне, каквито са имали място преди 80-100 години. „ Те преценят нашето милосърдие като уязвимост “, писа Сталин след войната.
През 1939 година Сталин е Човек на годината в сп. TIME, показан е по този начин: „ Този наследник на обущар и перачка има изключителни интелектуални качества. Цитира цели параграфи от Библията и Бисмарк, самичък написа своите речи и публикации, а стилът му се отличава с изисканост и акуратност. “ През 1941 година той планува: „ Името ми ще бъде оклеветено, ще ми припишат маса злодейства… Ционизмът ще ни отмъщава грубо за нашите постижения… ще дойдат нови генерации, които ще строят бъдещето си върху нашето минало. “
Йосиф Джугашвили – Сталин поема властта в Съветска Русия след Ленин. На няколко стъпки, с азиатска ловкост и йезуитско лукавство, в изискванията на остра конкуренция с доста авторитетния в партията и измежду военния хайлайф Лейба Троцки. Водещи фигури по време на Октомврийския прелом, военния комунизъм и Гражданската война, Ленин, Троцки и множеството висши комисари са гледали на Сталин отвисоко, ценили са го като снабдител на пари посредством „ експроприации “, т. е. посредством тероризъм.
Двамата са от заможни фамилии, образовани, продуктивни журналисти, пламенни оратори, с по десетина непознати езици и необятни контакти и изобилна загадка поддръжка от Запад. Сталин произлиза от най-ниския пласт в Задкавказието, с татко обущар-алкохолик и майка селска ратайкиня, постоянно е бил измъчван. Мрази царското офицерство и интелигенцията, има мощен кавказки акцент и е несъвършен оратор, не владее езици. Поради травма в детството лявата му ръка не се разгъва в лакътя, поддържа я с дясната. Лявата си ръка заради паркинсонизъм поддържа и Хитлер…
Ревностна християнка, майката на 15-годишния Йосиф го записва в Тбилиската православна семинария. Макар да е бил доста мощен възпитаник и да е пишел стихове на грузински, същата година се свързва с незаконна марксистка група и влиза в социал-демократичска организация с националистически уклон. За пропагандистката му активност го изключват от семинарията малко преди да приключи, само че с право да учителства в началните учебни заведения. 23-годишен през 1901 година към този момент е в конспиративност, провежда стачки и партийни структури.
На конгрес през 1905 година се среща с Ленин, от този момент е в стеснен контакт с него. Става „ акредитиран сътрудник на Централен комитет “ за Кавказ, взима псевдонима Сталин (Стоманения), взе участие в терористични интервенции за придобиване на средства за революционна активност. Активно сътрудничи в партийния вестник „ Правда “, разгласява значимата публикация „ Марксизмът и националният въпрос “. Нееднократно е задържан, вкарван в затвор, бяга и продължава конспирациите, отново го прибират, два пъти наложително го заселват в Сибир.
След Февруарския прелом през 1917 година е освободен, в Петербург към този момент е в най-тесния болшевишки кръг, подготвящ въоръжено въстание. След Октомври е национален комисар (министър) по националните въпроси, през Гражданската война придобива военно-политически опит с огромни маси войски. През 1922 година става Генерален секретар на болшевишката партия с отговорности за фрагментите и организационните структури. След гибелта на Ленин извънредно изкусно се възползва от тази основна позиция и реформира партията в цялостна своя полза.
Сам я назовава „ медал на меченосците “, нещо като средновековните отшелнически рицарски ордени, само че православно комунистически с петолъчка вместо Малтийски кръст. Полага мумията на вожда Ленин в пантеон, обезпечава му обожествяване, с цел да стане самият той неговия Пророк, Наместник, Посветен Последовател. Успява. Атеисти по определение, комунистите в Съюз на съветските социалистически републики в действителност са вярващи, защото идеологията всмуква вярата от православната вяра, взима матрицата й, дава обещание избавление на вярващите, както го е правила и Църквата.
„ Най скъпият капитал на света са хората. Кадрите вземат решение всичко. “ Методично Сталин подменя фрагментите на Ленин и Троцки със свои изцяло доверени хора от трети позиции, разполага ги на основни позиции в апарата на партията и в държавната власт. За да внушава, че е Първият ленинец, написа публикации „ Към въпросите на ленинизма “ и „ За основите на ленинизма “, гарнирайки марксизма с милитаристка и военно-командна словосъчетание, с антидемократични постановки.
Подражавайки на новия водач, партийците се обличат в полувоенни или напряко военни облекла, някак естествено зазвучава, че „ Сталин – това е Ленин през днешния ден “. Към 1938 година целият ленински партиен набор е на практика премахнат. Защото желали „ да възстановят капитализма, да трансфорат Русия в суровинен придатък, а руския народ в плебеи на международния империализъм “.
Руският и американски академик Вернадски написа, че партията остава без революционери, морално-интелектуалното равнище на партийците пада, в редиците нахлуват кариеристи, подмазвачи, крадци. През 1924 година Сталин прокарва немарксистката си теория за „ построяването на социализма в настрана взета страна “, т. е. в Съюз на съветските социалистически републики. По-късно и откритието за „ усилването на класовата битка в хода на сполучливото строителство на социализма “, на което следва да се отговори с тирания на пролетариата, т. е. с гнет.
Сталин е последовател на обичайното великоруско самодържавие, въпреки и с комунистически детайли на повърхността. Портретите на комунистическите адепти Маркс, Енгелс и Ленин висят на всички места, само че Сталин в доста връзки не следва теориите и заветите им. Още при основаването на Съюза е за „ автономизация “ на обособените периферни републики и срещу даването им на всички атрибути за държавност. Тогава надвива Ленин, само че при разпада на Съюз на съветските социалистически републики те се отделиха, а през днешния ден Русия има тежки главоболия освен с Прибалтика и Украйна.
След аления гнет и Гражданската война руската страна е в окаяно икономическо и обществено положение. Същевременно в Кремъл добре схващат, че задачите на Англия и Франция след Първата международна война не са реализирани до дъно и тя ще има продължение. Вижда се, че те интензивно кредитират Германия, с цел да укрепне стопански и се въоръжи за следващия Поход на изток. Съюз на съветските социалистически републики може да разчита единствено на цялостна готовност на вътрешните си запаси.
Отмирането на страната ще стане не посредством намаляване на държавната власт, а посредством оптималното й увеличаване, споделя Сталин, „ в случай че за 10 години не извървим пътя, който Западът е минал за 100, ще ни смачкат…, със слабите в наше време не е признато да се преценяват, а единствено със мощните “. И повежда народа през големи ограничения и със свирепи репресии по пътя от ралото до атомното оръжие и статута на свърхвелика мощ. Е, няма до го харесват на Запад!
Няма различен метод за оцеляване. След време на въпроса на Чърчил за най-страшното в съветската история Сталин отговоря – колективизацията. Преди войната би трябвало да се построи руска национално-държавна еднаквост, незабавно да се извърши индустриализация. Партията трансформира страната в трудово-казармен лагер, държавните институции са единствено нейни трансмисии. Опустошеното през военния комунизъм село още веднъж е подложено на гнет, има над 2000 протеста, заплашителен апетит и канибализъм, против хората са изпращани елементи на постоянната войска.
След колективизацията се основава ГУЛАГ – неповторима мобилизационна икономическа конструкция за потребление на на практика безвъзмезден труд. Започва през 1933 година с 300 000 натикани в лагерите, през 1941 доближават до 1,6 милиона. Въведена е купонна система. Обаче военният капацитет на Съюз на съветските социалистически републики се изравнява с този на Германия. Зад нея през войната са над 65% от индустриалните ефективи на цяла Европа, само че Съюз на съветските социалистически републики побеждава. Тостът на Сталин през 1945 година е „ За съветския народ! “
Цената е голяма, по разнообразни оценки починалите по време на колективизацията и индустриализацията са сред 4 и 8 милиона, в енциклопедия Британика дават 6-8 млн. И през днешния ден е прекомерно скъпо запазването на самостоятелност върху тази голяма територия, само че към този момент руснаците считат да си я запазят. При все, че още веднъж се повтарят събития, модели и схеми за противопоставяне, каквито са имали място преди 80-100 години. „ Те преценят нашето милосърдие като уязвимост “, писа Сталин след войната.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ