“Хората едва не замръзнаха”. Какво измислиха жителите на град в ЛНР близо до фронта
Съветски товарач, железна кула и малко въображение - на жителите на Рубежно в ЛНР им омръзна да седят без електричество, тъй че те сами взеха решение да възстановят зареждането. Работят макар обстрела. За протичащото се във фронтовия град - в репортажа.
Пред локомотива
Шестдесетгодишният самообразован електротехник Валери Тюкало отива на работа рано сутринта. Заедно с екипа той методично дърпа кабели от един дирек до различен.
„ Планирах на тази възраст да градинарствам и да се грижа за внуците. Когато всичко свърши, ще дам на децата нашия амулет с момчетата - пластмасово влакче. Намерих го покрай гарата по време на боевете. Оттогава играчката е постоянно с мен ”, споделя той.
В Рубежно съвсем няма къщи, които да не са наранени от осколки. Освен това градът продължава да се обстрелва - позициите на ВСУ са единствено на 20 километра.
Хуманитарната обстановка тук е тежка. Поради спиране на електричеството не е допустимо да се отопляват къщите благодарение на нагреватели. Не всеки има централно отопление. Затова употребяват печки на дървени въглища.
„ През лятото локалното електроразпределение заяви, светлината в нашия регион ще бъде пусната не по-рано от пролетта на 2023 година Няколко дни по-късно, на среща с жителите, кметът на града предложи сами да поемем самодейността. Със съседа ми Вова Чернявски незабавно се съгласихме ”, споделя Валери.
Окопите са копани един месец. Там, където земята отстъпи място на канара, е употребен ударен чук. До есента всичко е готово, само че обещаната от управляващите бригада електротехници не се появява. Повечето техници бягат, когато стартират боевете. Само няколко се връщат.
Това не стопира Тюкало и Чернявски. В зарязан гараж откриват складов мотокар от 1978 година В непосредствен склад откриват петметрова железна структура за височинна работа и я заварили към вилките на машината. Получила се се домашно направена стълба, въпреки и закрепена.
„ Отново отидохме при електроразпределението и казахме, че сами ще опънем жиците. „ Получиха ни няколко намотки кабел, демонстрираха ни по какъв начин да закрепваме към стълбове и да вършим връзки ”, продължава Чернявски.
Още в края на септември лампите светват на две улици в квартала.
Рисковано бягство
Валери работил като монтьор в строителна компания и бил пред пенсия.
„ Когато започнаха военните дейности, имаше доста от „ Десен браншове “, които обикаляха града и отнемаха коли на хората, освен това задгранични коли. Уж за потребностите на армията, те разбиваха гаражи ”, спомня си той.
След като втори снаряд за седмица ударя покрива, Валери взема решение да заведе жена си, сина и внуците си в Луганск. Те обаче са обърнати на контролно-пропускателния пункт и им е подредено да се движат към Днепропетровск. Той не желае да отиде там и отива към ЛНР по черни пътища.
След като вършат 400-километров кръг, до края на деня стигат до Красни Лиман. Там имат шанс - на украинския пост се срещат с " естествени ” бойци от ВСУ, които макар възбраната на управляващите пускат колата в посока Сватово.
" Все още не разбирам за какво цивилното население беше плашено. Явно по този начин са желали. Същото се случи и през 2014 година. Ето за какво мнозина тук са срещу украинските управляващи ”, счита електротехникът.
Оставяйки роднините си надалеч от фронта, Валери се завръща в Рубежное - през май, незабавно след края на боевете. В къщата му е оживяла единствено една стая. Той разчиства отломките, опъва мушама върху прозорците. Покривът беше затрупан с брезент.
Правнук на Павел Корчагин
Владимир Чернявски се крие в мазето по време на боевете. След това отпътува за Подмосковието.
„ Върнах се няколко седмици по-късно. Наистина обичам родния си град и желая да му оказа помощ по някакъв метод ”, споделя 41-годишният предприемач.
През лятото отваря магазин - един от дребното. Жителите на квартала вървят най-вече там, защото пунктът за разпространяване на филантропична помощ е в другия завършек на Рубижно и пътят е прострелван.
" Първите четири месеца работихме на генератор. Но нямаше задоволително гориво. Добре, че върнаха тока, другояче щяхме да затворим ", изяснява Нина, продавачка.
Самият Владимир шеговито се назовава правнук на Павел Корчагин от романа „ Как се каляваше стоманата “. Между другото, неговият прародител се е казвал Павел.
Нова бригада
В града оказват помощ на самоуките електротехници: споделят храна, бензин, пари, някои сами се включват в ремонтните действия.
Част от стълбовете в Рубежно са съборени от гърмежи. Повдигат ги с трактори. Почти цялата общинска техника е изгорена от ВСУ при отдръпването от града. За нови доставки към момента не се приказва.
„ Често работим под обстрел. Онзи ден снаряд удари жилищна постройка на триста метра от нас. Като по знамение никой не почина ”, споделя Валерий Тюкало, до момента в който демонстрира невзривени снаряди.
Доброволци към този момент са възстановили електрозахранването на двадесетина улици в квартала.
" Бяхме помолени да помогнем и на прилежащия ", прибавя Чернявски. " За да създадем това, ние “съживихме ” различен руски товарач и взехме железна кула. Веднага щом заварим, ще стартираме да работим в два екипа ”, добавя той.
Страхуват се, че ще падне доста сняг. Товарачът може да закъса - няма кой да чисти градските улици.
Работят всеки ден - единственият почивен ден са си взели единствено на 1 януари. Защото схващат, че другояче жителите на града няма да оцелеят.
Превод: В. Сергеев
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Пред локомотива
Шестдесетгодишният самообразован електротехник Валери Тюкало отива на работа рано сутринта. Заедно с екипа той методично дърпа кабели от един дирек до различен.
„ Планирах на тази възраст да градинарствам и да се грижа за внуците. Когато всичко свърши, ще дам на децата нашия амулет с момчетата - пластмасово влакче. Намерих го покрай гарата по време на боевете. Оттогава играчката е постоянно с мен ”, споделя той.
В Рубежно съвсем няма къщи, които да не са наранени от осколки. Освен това градът продължава да се обстрелва - позициите на ВСУ са единствено на 20 километра.
Хуманитарната обстановка тук е тежка. Поради спиране на електричеството не е допустимо да се отопляват къщите благодарение на нагреватели. Не всеки има централно отопление. Затова употребяват печки на дървени въглища.
„ През лятото локалното електроразпределение заяви, светлината в нашия регион ще бъде пусната не по-рано от пролетта на 2023 година Няколко дни по-късно, на среща с жителите, кметът на града предложи сами да поемем самодейността. Със съседа ми Вова Чернявски незабавно се съгласихме ”, споделя Валери.
Окопите са копани един месец. Там, където земята отстъпи място на канара, е употребен ударен чук. До есента всичко е готово, само че обещаната от управляващите бригада електротехници не се появява. Повечето техници бягат, когато стартират боевете. Само няколко се връщат.
Това не стопира Тюкало и Чернявски. В зарязан гараж откриват складов мотокар от 1978 година В непосредствен склад откриват петметрова железна структура за височинна работа и я заварили към вилките на машината. Получила се се домашно направена стълба, въпреки и закрепена.
„ Отново отидохме при електроразпределението и казахме, че сами ще опънем жиците. „ Получиха ни няколко намотки кабел, демонстрираха ни по какъв начин да закрепваме към стълбове и да вършим връзки ”, продължава Чернявски.
Още в края на септември лампите светват на две улици в квартала.
Рисковано бягство
Валери работил като монтьор в строителна компания и бил пред пенсия.
„ Когато започнаха военните дейности, имаше доста от „ Десен браншове “, които обикаляха града и отнемаха коли на хората, освен това задгранични коли. Уж за потребностите на армията, те разбиваха гаражи ”, спомня си той.
След като втори снаряд за седмица ударя покрива, Валери взема решение да заведе жена си, сина и внуците си в Луганск. Те обаче са обърнати на контролно-пропускателния пункт и им е подредено да се движат към Днепропетровск. Той не желае да отиде там и отива към ЛНР по черни пътища.
След като вършат 400-километров кръг, до края на деня стигат до Красни Лиман. Там имат шанс - на украинския пост се срещат с " естествени ” бойци от ВСУ, които макар възбраната на управляващите пускат колата в посока Сватово.
" Все още не разбирам за какво цивилното население беше плашено. Явно по този начин са желали. Същото се случи и през 2014 година. Ето за какво мнозина тук са срещу украинските управляващи ”, счита електротехникът.
Оставяйки роднините си надалеч от фронта, Валери се завръща в Рубежное - през май, незабавно след края на боевете. В къщата му е оживяла единствено една стая. Той разчиства отломките, опъва мушама върху прозорците. Покривът беше затрупан с брезент.
Правнук на Павел Корчагин
Владимир Чернявски се крие в мазето по време на боевете. След това отпътува за Подмосковието.
„ Върнах се няколко седмици по-късно. Наистина обичам родния си град и желая да му оказа помощ по някакъв метод ”, споделя 41-годишният предприемач.
През лятото отваря магазин - един от дребното. Жителите на квартала вървят най-вече там, защото пунктът за разпространяване на филантропична помощ е в другия завършек на Рубижно и пътят е прострелван.
" Първите четири месеца работихме на генератор. Но нямаше задоволително гориво. Добре, че върнаха тока, другояче щяхме да затворим ", изяснява Нина, продавачка.
Самият Владимир шеговито се назовава правнук на Павел Корчагин от романа „ Как се каляваше стоманата “. Между другото, неговият прародител се е казвал Павел.
Нова бригада
В града оказват помощ на самоуките електротехници: споделят храна, бензин, пари, някои сами се включват в ремонтните действия.
Част от стълбовете в Рубежно са съборени от гърмежи. Повдигат ги с трактори. Почти цялата общинска техника е изгорена от ВСУ при отдръпването от града. За нови доставки към момента не се приказва.
„ Често работим под обстрел. Онзи ден снаряд удари жилищна постройка на триста метра от нас. Като по знамение никой не почина ”, споделя Валерий Тюкало, до момента в който демонстрира невзривени снаряди.
Доброволци към този момент са възстановили електрозахранването на двадесетина улици в квартала.
" Бяхме помолени да помогнем и на прилежащия ", прибавя Чернявски. " За да създадем това, ние “съживихме ” различен руски товарач и взехме железна кула. Веднага щом заварим, ще стартираме да работим в два екипа ”, добавя той.
Страхуват се, че ще падне доста сняг. Товарачът може да закъса - няма кой да чисти градските улици.
Работят всеки ден - единственият почивен ден са си взели единствено на 1 януари. Защото схващат, че другояче жителите на града няма да оцелеят.
Превод: В. Сергеев
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ