Съветът за икономически анализи отчита: Средносрочни рискове, свързани със структурата на растежа, инвестициите и демографията
Съветът за стопански разбори (СИА) показва в своя, че въпреки краткосрочната динамичност да е позитивна, са налице основни средносрочни опасности, свързани със структурата на растежа, вложенията и демографските ограничавания. Служба "Информация и архив" (на МВР) показа отчета на 31 март пред Министерския съвет, оповестиха от Секретариата на съвета.
Докладът обгръща разбор на настоящото положение на българската стопанска система, както и направени от членове на Съвета аналитични разработки и рекомендации по профилирани тематики през предходната година, в които са разпознати и посочени средносрочни и дълготрайни опасности и благоприятни условия пред националното стопанство.
Анализът показва в синтезиран тип развиването на няколко основни макроикономически знака, свързани с икономическия напредък, пазара на труда, инфлацията, външната позиция на страната и обществените финанси. Икономиката регистрира през миналата година постоянен напредък от 3,1 %, което я подрежда измежду водещите в Европейски Съюз. Същевременно структурата на растежа остава небалансирана – доминирана от вътрешното ползване при относително слаба капиталова интензивност и негативен принос на износа, показват от Служба "Информация и архив" (на МВР).
Забавянето на продуктивността на труда, съчетано с лимитирано струпване на капитал, слага под въпрос устойчивостта на процеса на действителна конвергенция. Пазарът на труда се характеризира с ниска безработица, само че и с намаляващо предложение на труд заради неподходящи демографски трендове, което основава мощен напън върху заплатите и разноските за труд.
Инфлацията се форсира умерено до 3,5 %, като съществуват опасности от в допълнение усилване при продължаващ напън от страна на търсенето, както и от неподходящите външнополитически фактори.
По отношение на външния бранш дефицитът по настоящата сметка доближава 5,9 % от брутния вътрешен артикул (БВП), главно заради възходящия търговски недостиг. Ако сходна наклонност се резервира и през идващите години, тя би могла да се трансформира във фактор за увеличение на външните макроикономически несъответствия, изключително при положение, че растежът продължи да се основава най-вече на вътрешното ползване, предизвестяват от Съвета.
В документа се показва още, че фискалната политика остава проциклична и проинфлационна, с бюджетен недостиг от 3 % от Брутният вътрешен продукт макар удобната икономическа обстановка и мощното вътрешно търсене.
Специално внимание в отчета за 2025 година е отделено на разбор на динамичността на трудовите хонорари в България. Анализът слага въпроса дали тяхното повишаване е прекалено. Според вижданията на консултативния орган към Министерски съвет сходна оценка не би трябвало да се основава на номиналния растеж на заплатите, защото той може да бъде килнат от инфлацията. По-подходящ индикатор е делът на трудовите хонорари в брутната добавена стойност, който регистрира както инфлацията, по този начин и повишаването на продуктивността на труда.
Данните демонстрират, че този дял в България се усилва доста - от към 55 % през 2000 година до почти 67 % през 2024 година Това повишаване се дължи главно на структурни промени в стопанската система, изключително нарастването на каузи на трудовите хонорари в бранша на услугите, като търговията и гастрономията, само че и при обществени услуги като обучение и опазване на здравето, оповестяват от Служба "Информация и архив" (на МВР).
Според известието по-детайлният секторен разбор демонстрира разнообразни трендове: в промишлеността делът остава относително постоянен, до момента в който при осведомителните технологии се следи доста нарастване. В същото време финансовият бранш регистрира дълготраен спад, евентуално заради цифровизация и по-високи правила на облагите.
В умозаключение от Съвета декларират, че повишаването на възнагражденията за труд е част от процеса на икономическа конвергенция, само че устойчивото му продължение изисква интензивен растеж на продуктивността и вложенията, както и адаптиране на фискалната политика към по-високите разноски за труд в бранша на услугите.
Годишният отчет за 2025 година ще бъде показан по време на годишната конференция на Съвета за стопански разбори, която ще се организира на 22 и 23 юни в СУ „ Св. Климент Охридски “.
Пълният текст на отчета може да се откри на уеб страницата на Съвета за стопански разбори.
