СЕМ ще прави проучване за обществената мисия на БНТ и БНР
Съветът за електронни медии (СЕМ) инициира социологическо изследване на настройките измежду българското население за това каква би трябвало да е бъде публичната задача на Българската национална телевизия (БНТ) и Българското национално радио (БНР). Предложението бе обещано на днешното съвещание на регулатора от Габриела Наплатанова, член на Съвет за електронни медии. То бе подкрепено от останалите членове на съвета – Галина Георгиева, Пролет Велкова, Симона Велева и ръководителят Соня Момчилова.
Според Наплатанова изследването би трябвало да има за цел да бъде дефинирано медийното наличието, което феновете, слушателите и потребителите в другите медийни платформи на публичните медии чакат. По думите ѝ от проучването следва да се обясни по какъв начин това наличие кореспондира с публичната задача на медиите. Тя още веднъж ще бъде написана съгласно плана на Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за радиото и малкия екран (ЗРТ), уточни Наплатанова.
„ Този ЗИД се приготвя от много дълго време, в това число имаше активизиране предходната есен по тематиката. Надявам се, когато към този момент минат изборите и тази тематика още веднъж влезе в дневния ред на комисията по просвета, а пък и в Министерството на финансите, ние да имаме национално представително изследване, което да илюстрира настройките на българската публика във връзка с публичните медии “, сподели още Габриела Наплатанова. Тя предложи изследването да се организира във всички области в страната.
„ За мен е доста значимо да създадем отлика сред усети, стремежи и социална нужда, тъй като това са разнообразни неща. И няма да е толкоз елементарно, съгласно мен, да достигнем точно до отговор на въпроса какво допуска публичната нужда във връзка с публичните медии “, сподели Пролет Велкова.
Симона Велева разяснява, че съгласно нея е добре Съвет за електронни медии да се обърне към Българска национална телевизия и БНР с предложение изследването да бъде взаимно. „ Те могат да ни дадат нелоши хрумвания във връзка с това каква е тъкмо тяхната нужда, дали имат някакви съответни хрумвания при оформянето на въпросниците. И да се опитаме с тях, със взаимни сили да реализираме тази цел “, сподели тя.
Симона Велева направи още предложение за правене на рекомендации за потреблението на медийно и онлайн наличие от деца. То е във връзка извършеното социологическо изследване на публичните настройки, оценка на потреблението на медийното наличие и неговото влияние върху деца в България на възраст от нула до 18 години. „ Предлагам да се сътвори една работна група, в границите на Съвета за електронни медии, в която да бъдат привлечени разнообразни заинтригувани страни, които да изработят рекомендации, които са с напълно доброволен темперамент и които да имат една потребна стойност за аудиторията, по-конкретно за родители, учители, възпитатели, по отношение на поетапно и качествено показване на медийно наличие на деца в другите възрастови групи “, сподели Велева.
По думите ѝ в работната група могат да бъдат поканени представители от Министерството на културата, Министерството на образованието и науката, Министерството на здравеопазването, Държавната организация за протекция на детето, Българска национална телевизия, БНР, Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) Факултета по публицистика и всеобща връзка (ФЖМК) към СУ, катедрата по медии и публични връзки към УНСС, психолози, педагози и други
В рамките на съвещанието през днешния ден беше показан още мониторинг за медийното отразяване на втората годишнина от война в Украйна, гибелта на Алексей Навални, помощите за Киев и визитите на високо ниво в Украйна на европейски водачи.
В съвсем всички следени медии са излъчени репортажи за визитата в Киев на българска делегация в символ на взаимност и поддръжка с Украйна, гласи част от отчета. Според него медиите отразяват, че войната в Украйна е съществена тематика на 60-ата Мюнхенска конференция по сигурността.
Зорница Гюрова от дирекция „ Мониторинг и разбори “ в Съвет за електронни медии цитира думи на френския президент Еманюел Макрон: „ Няма консенсус за изпращане на сухопътни войски по формален признат и утвърден метод. В дълготраен проект обаче нищо не трябва да се изключва “. Според нея този откъс отваря врата за дезинформационни внушения в България, че ще бъдат изпратени български бойци да се бият в Украйна. „ Премиерът и министърът на защитата опровергават тези подправени изказвания, а президентът Румен Радев подлага на критика концепцията на френския си сътрудник “, сподели още Гюрова.
Според Наплатанова изследването би трябвало да има за цел да бъде дефинирано медийното наличието, което феновете, слушателите и потребителите в другите медийни платформи на публичните медии чакат. По думите ѝ от проучването следва да се обясни по какъв начин това наличие кореспондира с публичната задача на медиите. Тя още веднъж ще бъде написана съгласно плана на Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за радиото и малкия екран (ЗРТ), уточни Наплатанова.
„ Този ЗИД се приготвя от много дълго време, в това число имаше активизиране предходната есен по тематиката. Надявам се, когато към този момент минат изборите и тази тематика още веднъж влезе в дневния ред на комисията по просвета, а пък и в Министерството на финансите, ние да имаме национално представително изследване, което да илюстрира настройките на българската публика във връзка с публичните медии “, сподели още Габриела Наплатанова. Тя предложи изследването да се организира във всички области в страната.
„ За мен е доста значимо да създадем отлика сред усети, стремежи и социална нужда, тъй като това са разнообразни неща. И няма да е толкоз елементарно, съгласно мен, да достигнем точно до отговор на въпроса какво допуска публичната нужда във връзка с публичните медии “, сподели Пролет Велкова.
Симона Велева разяснява, че съгласно нея е добре Съвет за електронни медии да се обърне към Българска национална телевизия и БНР с предложение изследването да бъде взаимно. „ Те могат да ни дадат нелоши хрумвания във връзка с това каква е тъкмо тяхната нужда, дали имат някакви съответни хрумвания при оформянето на въпросниците. И да се опитаме с тях, със взаимни сили да реализираме тази цел “, сподели тя.
Симона Велева направи още предложение за правене на рекомендации за потреблението на медийно и онлайн наличие от деца. То е във връзка извършеното социологическо изследване на публичните настройки, оценка на потреблението на медийното наличие и неговото влияние върху деца в България на възраст от нула до 18 години. „ Предлагам да се сътвори една работна група, в границите на Съвета за електронни медии, в която да бъдат привлечени разнообразни заинтригувани страни, които да изработят рекомендации, които са с напълно доброволен темперамент и които да имат една потребна стойност за аудиторията, по-конкретно за родители, учители, възпитатели, по отношение на поетапно и качествено показване на медийно наличие на деца в другите възрастови групи “, сподели Велева.
По думите ѝ в работната група могат да бъдат поканени представители от Министерството на културата, Министерството на образованието и науката, Министерството на здравеопазването, Държавната организация за протекция на детето, Българска национална телевизия, БНР, Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) Факултета по публицистика и всеобща връзка (ФЖМК) към СУ, катедрата по медии и публични връзки към УНСС, психолози, педагози и други
В рамките на съвещанието през днешния ден беше показан още мониторинг за медийното отразяване на втората годишнина от война в Украйна, гибелта на Алексей Навални, помощите за Киев и визитите на високо ниво в Украйна на европейски водачи.
В съвсем всички следени медии са излъчени репортажи за визитата в Киев на българска делегация в символ на взаимност и поддръжка с Украйна, гласи част от отчета. Според него медиите отразяват, че войната в Украйна е съществена тематика на 60-ата Мюнхенска конференция по сигурността.
Зорница Гюрова от дирекция „ Мониторинг и разбори “ в Съвет за електронни медии цитира думи на френския президент Еманюел Макрон: „ Няма консенсус за изпращане на сухопътни войски по формален признат и утвърден метод. В дълготраен проект обаче нищо не трябва да се изключва “. Според нея този откъс отваря врата за дезинформационни внушения в България, че ще бъдат изпратени български бойци да се бият в Украйна. „ Премиерът и министърът на защитата опровергават тези подправени изказвания, а президентът Румен Радев подлага на критика концепцията на френския си сътрудник “, сподели още Гюрова.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ