Съветът за електронни медии (СЕМ) да стане органът, в който

...
Съветът за електронни медии (СЕМ) да стане органът, в който
Коментари Харесай

СЕМ предлага създаване на нов регистър, който да осветли медийната собственост

Съветът за електронни медии (СЕМ) да стане органът, в който да се концентрира цялата регулация, обвързвана със бранша и към него да има нов указател за онлайн медиите, който да помогне за по-голяма бистрота на медийната благосъстоятелност и идентифицирането на разпространители на подправени вести, заяви " Дневник ".

Това са част от оферти на работна група към Министерството на културата, основана да предложи промени, тъй че съществуващият режим на регистрация на медиите, въведен след законодателни промени, импортирани в предходен парламент от депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски, да бъде по-ефективен.

Предложението в действителност е и да остане съществуващият указател, като премине към Съвет за електронни медии и да бъде основан нов за онлайн медиите.

Засега специалистите не са намерили и решение по какъв начин тъкмо ще управляват анонимните уеб сайтове (ползвани най-вече за разпространение на подправени вести и пропаганда), по какъв начин да подсигуряват, че всички подават информация в регистъра и инспекцията на нейната меродавност.

Идеята регистрите да са към Съвет за електронни медии не среща утвърждение от представители на регулатора, като главните претекстове са неналичието на потенциал и финанси.

В работната група са взели участие разнообразни организации (Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори - АБРО), Асоциацията на европейските публицисти, Съюза на издателите). Тя е почнала работа през октомври 2021 година (още при втория длъжностен кабинет) и към този момент показа концепциите пред депутатите от комисията по културата и медиите в Народното събрание.

Предстои да има и второ разискване с представители на медийни организации, специалисти и издатели.

Действащият в този момент режим беше въведен с промени през ноември 2018 година

Измененията в Закона за наложително складиране на печатни и други творби и оповестяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги бяха импортирани от депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски и негови сътрудници и признати с гласовете на ГЕРБ, Движение за права и свободи и " Обединени патриоти " (тогава се удължи и името на закона, само че в резюме е именуван закона " Пеевски " ).

Въпреки мненията на специалисти, организации и медии, поправките задължиха печатните, електронните и онлайн медии с изключение на да показват на уеб страниците си информация за действителния си притежател, да заявяват и " всяко получено финансиране през миналата календарна година, неговия размер и съображение, в това число данни за лицето, направило финансирането ".

Тогава измененията бяха стимулирани от Пеевски и депутати от Движение за права и свободи с " оптималната бистрота на медийния пазар в страната, както и до осведоменост на обществото по отношение на публицистичната политика на медиите ".

Три години след въвеждането му обаче отговорът на въпроса: по-прозрачна ли е медийната благосъстоятелност в България е къс: не напълно.

От Министерството на културата, които управляват регистъра, както и представители на другите организации са на мнение, че този режим не работи задоволително дейно.

Основният проблем е, че с този метод на обявление се обгръщат единствено една част от медиите, а министерството е на процедура - " депозитар " на тези заявления.

Информацията за собствеността и финансирането на доставчиците на медийни услуги се афишира в обществения указател по метода, по който е подадена.

При реализирането на своите пълномощия ведомството има обвързване единствено да ги оповести и не разполага с потенциал или пълномощия за осъществяване на дейности по инспекция, следствие или различен надзор.
Източник: eurocom.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР