Съветът на ректорите: Отпадането на таксите за ВУЗ е изненадващо и неочаквано предложение
Съветът на ректорите смята предлагането за отпадането на таксите за държавна поръчка във висшето обучение като „ изненадващо и ненадейно “. Това се споделя в Становище на Съвета.
„ Съветът на ректорите се срещна с оповестения за обществено разискване на 29.01.2024 година Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето обучение, предусещащ изменение на наредбите на чл.9, ал.3, т. 6, чл.30, ал.1, член 35б, т.5, чл.42а, ал.13, т.4, чл.72, ал.5, чл.87, ал.5, т.2, чл.90, ал.3, чл.91 и чл.95 от него, както и основаването на три преходни и заключителни разпореждания, свързани с главните текстове, и дава следното свое мнение:
Предмет на законопроекта е унищожаване на механизма на студентските такси, дължими от студентите, образование държавна поръчка, въведени в ЗВО като форма на дофинансиране на тяхното обучение в далечната образователна 1999/2000. Оттогава до момента този механизъм постоянно е функционирал като базов принцип на образуване на бюджетите на държавните висши учебни заведения.
По създание студентските такси за образование са главният приходоизточник от групата на личните доходи според чл.90, ал.3, т.4, б. „ б “ на закона.
В този смисъл смисъла на тази смяна е фундаментално за модела на финансово действие на българските висши учебни заведения, което се явява и демонстрация на цялостна проверка на досегашната политика на страната в бранша.
Предвид горното би следвало реализирането на сходни промени да бъде планувано в стратегически документи, осигуряващи последователност и предвидимост в законодателната политика на страната. В Стратегията за развиването на висшето обучение в Република България 2021 – 2030 година, призната с Решение на Народното събрание от 17.12.2020 година обаче, сходна смяна освен не е планувана, само че за нея няма индикации и в обвързваните с нея други политики, заложени цели и ограничения по реализирането им.
В този смисъл препоръчаният законопроект идва изненадващо и ненадейно, и изисква деликатна преценка за сходството на концепцията му с ред други политики на страната, обвързани с модела на финансиране. Някои от тях са работили дълготрайно и са се трансформирали даже в структуроопределящи за цялата система на висшето обучение у нас.
Голямото безпокойство на академичната общественост е, че препоръчаният законопроект съдържа прекалено много въпроси, на които не се дава явен отговор, което пречи другояче похвалните планове, които го поддържат, да могат да бъдат действително осъществени.
Много от тези въпроси следва да бъдат повдигнати, деликатно разисквани и преди да се трансформира този законопроект в действителност, на тях да бъде даден явен нормативен отговор, посредством внасяне на промени в оферти законопроект.
На първо място кардиналното несъгласие на Съвета на ректорите е, че препоръчаният законопроект има за предмет отчасти палиативно решение на въпроси, свързани с модела на финансиране на висшите учебни заведения. Едновременно в Народното събрание сред първо и второ четене се разисква различен законопроект, регламентиращ концептуална смяна на метода на образуване на другото главно перо - това на разходната част на бюджетите на висшите учебни заведения, какъвто е размерът на работните заплати на университетския състав.
Съветът на ректорите поредно в границите на последните близо две години е поставял въпроса за цялостната смяна на модела на финансиране на висшите учебни заведения, който сме определяли като морално стар и неефикасен. Това обаче може и следва да стане само след сливане и взаимно разглеждане на всички въпроси, както свързани с метода на образуване на приходите на университетите, по този начин и на нормативната регулация на разноските им. Всеки различен метод може да бъде избран като еклектичен, нефокусиран и създаващ предпоставки за надълбоко разстройство в правилата на действие на системата, която би станала обект на неоправдани управнически опити.
С оглед изложеното, призоваваме Министерски съвет и Народното събрание да обединят старания в тази посока, като сме подготвени да участваме в изчерпателен спор, предлагайки експертната си помощ и проявявайки интензивност, както сме постъпвали и до този миг, осъзнавайки отговорно евентуалния резултат на предлаганите промени върху личната ни активност.
На второ място, голямо терзание у нас буди фактът, че закрепен на законово равнище основен приходоизточник, служител и като базов поръчител за академичната автономност на висшите учебни заведения от политически конструираната изпълнителна власт, какъвто са таксите на студентите, се заменя с механизъм за отплата, който няма избрани в закона параметри и ще се дефинира на годишна база от импортирания от изпълнителната власт Закон за държавния бюджет.
Подобна промяна не подхожда на правила, заложени както в самия ЗВО и Конституцията на Република България, по този начин и в редица положителни практики на европейските институции и интернационалните организации, следящи взаимоотношенията сред страната и самостоятелните висши учебни заведения.
Липсата на правила, по които да се реализира плануванаъа обезщетителна калкулация, ще сътвори големи проблеми на висшите учебни заведения при редица характерни за всяко едно от тях обстановки, зараждащи по отношение на образованието на студентите.
Не е ясно да вземем за пример по какъв начин ще се компенсират учебни заведения, при които е налице образование на един студент, по едно и също време в две разнообразни специалности, при взаимни образования в две и повече висши учебни заведения, по какъв метод ще се вземе базата за пресмятане на компенсацията в другите висши учебни заведения, учащи в едно и също професионално направление, при които размерът на таксите варира, по какъв начин ще се компенсират таксите на студенти, учащи се в така наречен „ омекотен режим “, по какъв начин ще се регистрират инфлационните процеси и ред други въпроси, които Съветът на ректорите понастоящем обобщава и има намерение да показа в синтезиран тип като свързани със законопороекта въпроси.
Промяната на модела на споделено финансиране на образованието на студентите де факто поставя завършек на ред политики, при които освобождението от държавни такси беше главен мотивационен фактор за студентите, като тези в предпочитаните професионални посоки и предпазените специалности. Именно в тях се образоват фрагменти за значими браншове на стопанската система и публичния живот, за които по предписание има по-малък интерес, в резултат на което като резултат чакаме и мощната отрицателна реакция на работодателските организации.
Напълно се обезсмисля и признатата с Постановление на Министерски съвет 12 от 20.01.2021 година Наредба за изискванията и реда за заплащането на разноските за образованието на студенти със подписан контракт с шеф.
Цялостна преоценка в посока понижаване на смисъла би имал и основаният модел за студентско кредитиране.
Макар и индиректно, освобождението от такси ще повлияе върху цялостната пазарна обстановка на търсене на висше обучение у нас, което ще рефлектира върху работата на частните висши учебни заведения.
Поставянето на всички студенти под общ режим, каквато мярка се явява предлаганото освобождение от такси на общо съображение не е обществена мярка, както се твърди в претекстовете на законопроекта. Това е по този начин, тъй като въвеждането й облагодетелства в идентична степен и обществено обезпечените с финансови благоприятни условия младежи, искащи да продължат образованието си, за които поемането на студентските такси не е проблем. Обратното, обществената политика се показва в предоставяне на подобаващи тласъци в повишен размер, на лица в затруднено финансово състояние. В този смисъл, увеличение на кръга студенти и докторанти, получаващи помощ от страна на страната посредством механизма на стипендиите и в допълнение подкрепяне на политиката на повишение на заплатите освен на университетския, само че и на неакадемичния състав на висшите учебни заведения би улеснило постигането в доста по-голяма степен на целения с проектозакона краен резултат. Подобни хрумвания се съдържат в мнението на синдикатите и следва да бъдат наложително разисквани, тъй като без да нарушават модела на споделено финансиране, реализират еднакъв и даже по-добър резултат.
Това би било и фактически добра държавна политика по стимулиране на качеството на образование, обезпечена по подобаващ метод.
В умозаключение считаме, че препоръчаният законопроект може да бъде преобразен, посредством намирането на доста по-добри и целенасочени нормативни решения, като ограниченията за обществена поддръжка, каквито се явяват освобождението от такси, да бъдат модифицирани в ограничения за целево подкрепяне, за покриването им от страна на необятни категории обществено уязвими студенти и докторанти. Не бива при осъществяване на политиките в бранша от страна на законодателната и изпълнителната власт да се не помни, че механизмът на държавна регулация постоянно следва да бъде допълван и поправен от този на пазарна ориентираност и конкуренция, за което актуалният модел се явява доста по-добра гаранция ", оповестяват още от Съвета.
„ Съветът на ректорите се срещна с оповестения за обществено разискване на 29.01.2024 година Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето обучение, предусещащ изменение на наредбите на чл.9, ал.3, т. 6, чл.30, ал.1, член 35б, т.5, чл.42а, ал.13, т.4, чл.72, ал.5, чл.87, ал.5, т.2, чл.90, ал.3, чл.91 и чл.95 от него, както и основаването на три преходни и заключителни разпореждания, свързани с главните текстове, и дава следното свое мнение:
Предмет на законопроекта е унищожаване на механизма на студентските такси, дължими от студентите, образование държавна поръчка, въведени в ЗВО като форма на дофинансиране на тяхното обучение в далечната образователна 1999/2000. Оттогава до момента този механизъм постоянно е функционирал като базов принцип на образуване на бюджетите на държавните висши учебни заведения.
По създание студентските такси за образование са главният приходоизточник от групата на личните доходи според чл.90, ал.3, т.4, б. „ б “ на закона.
В този смисъл смисъла на тази смяна е фундаментално за модела на финансово действие на българските висши учебни заведения, което се явява и демонстрация на цялостна проверка на досегашната политика на страната в бранша.
Предвид горното би следвало реализирането на сходни промени да бъде планувано в стратегически документи, осигуряващи последователност и предвидимост в законодателната политика на страната. В Стратегията за развиването на висшето обучение в Република България 2021 – 2030 година, призната с Решение на Народното събрание от 17.12.2020 година обаче, сходна смяна освен не е планувана, само че за нея няма индикации и в обвързваните с нея други политики, заложени цели и ограничения по реализирането им.
В този смисъл препоръчаният законопроект идва изненадващо и ненадейно, и изисква деликатна преценка за сходството на концепцията му с ред други политики на страната, обвързани с модела на финансиране. Някои от тях са работили дълготрайно и са се трансформирали даже в структуроопределящи за цялата система на висшето обучение у нас.
Голямото безпокойство на академичната общественост е, че препоръчаният законопроект съдържа прекалено много въпроси, на които не се дава явен отговор, което пречи другояче похвалните планове, които го поддържат, да могат да бъдат действително осъществени.
Много от тези въпроси следва да бъдат повдигнати, деликатно разисквани и преди да се трансформира този законопроект в действителност, на тях да бъде даден явен нормативен отговор, посредством внасяне на промени в оферти законопроект.
На първо място кардиналното несъгласие на Съвета на ректорите е, че препоръчаният законопроект има за предмет отчасти палиативно решение на въпроси, свързани с модела на финансиране на висшите учебни заведения. Едновременно в Народното събрание сред първо и второ четене се разисква различен законопроект, регламентиращ концептуална смяна на метода на образуване на другото главно перо - това на разходната част на бюджетите на висшите учебни заведения, какъвто е размерът на работните заплати на университетския състав.
Съветът на ректорите поредно в границите на последните близо две години е поставял въпроса за цялостната смяна на модела на финансиране на висшите учебни заведения, който сме определяли като морално стар и неефикасен. Това обаче може и следва да стане само след сливане и взаимно разглеждане на всички въпроси, както свързани с метода на образуване на приходите на университетите, по този начин и на нормативната регулация на разноските им. Всеки различен метод може да бъде избран като еклектичен, нефокусиран и създаващ предпоставки за надълбоко разстройство в правилата на действие на системата, която би станала обект на неоправдани управнически опити.
С оглед изложеното, призоваваме Министерски съвет и Народното събрание да обединят старания в тази посока, като сме подготвени да участваме в изчерпателен спор, предлагайки експертната си помощ и проявявайки интензивност, както сме постъпвали и до този миг, осъзнавайки отговорно евентуалния резултат на предлаганите промени върху личната ни активност.
На второ място, голямо терзание у нас буди фактът, че закрепен на законово равнище основен приходоизточник, служител и като базов поръчител за академичната автономност на висшите учебни заведения от политически конструираната изпълнителна власт, какъвто са таксите на студентите, се заменя с механизъм за отплата, който няма избрани в закона параметри и ще се дефинира на годишна база от импортирания от изпълнителната власт Закон за държавния бюджет.
Подобна промяна не подхожда на правила, заложени както в самия ЗВО и Конституцията на Република България, по този начин и в редица положителни практики на европейските институции и интернационалните организации, следящи взаимоотношенията сред страната и самостоятелните висши учебни заведения.
Липсата на правила, по които да се реализира плануванаъа обезщетителна калкулация, ще сътвори големи проблеми на висшите учебни заведения при редица характерни за всяко едно от тях обстановки, зараждащи по отношение на образованието на студентите.
Не е ясно да вземем за пример по какъв начин ще се компенсират учебни заведения, при които е налице образование на един студент, по едно и също време в две разнообразни специалности, при взаимни образования в две и повече висши учебни заведения, по какъв метод ще се вземе базата за пресмятане на компенсацията в другите висши учебни заведения, учащи в едно и също професионално направление, при които размерът на таксите варира, по какъв начин ще се компенсират таксите на студенти, учащи се в така наречен „ омекотен режим “, по какъв начин ще се регистрират инфлационните процеси и ред други въпроси, които Съветът на ректорите понастоящем обобщава и има намерение да показа в синтезиран тип като свързани със законопороекта въпроси.
Промяната на модела на споделено финансиране на образованието на студентите де факто поставя завършек на ред политики, при които освобождението от държавни такси беше главен мотивационен фактор за студентите, като тези в предпочитаните професионални посоки и предпазените специалности. Именно в тях се образоват фрагменти за значими браншове на стопанската система и публичния живот, за които по предписание има по-малък интерес, в резултат на което като резултат чакаме и мощната отрицателна реакция на работодателските организации.
Напълно се обезсмисля и признатата с Постановление на Министерски съвет 12 от 20.01.2021 година Наредба за изискванията и реда за заплащането на разноските за образованието на студенти със подписан контракт с шеф.
Цялостна преоценка в посока понижаване на смисъла би имал и основаният модел за студентско кредитиране.
Макар и индиректно, освобождението от такси ще повлияе върху цялостната пазарна обстановка на търсене на висше обучение у нас, което ще рефлектира върху работата на частните висши учебни заведения.
Поставянето на всички студенти под общ режим, каквато мярка се явява предлаганото освобождение от такси на общо съображение не е обществена мярка, както се твърди в претекстовете на законопроекта. Това е по този начин, тъй като въвеждането й облагодетелства в идентична степен и обществено обезпечените с финансови благоприятни условия младежи, искащи да продължат образованието си, за които поемането на студентските такси не е проблем. Обратното, обществената политика се показва в предоставяне на подобаващи тласъци в повишен размер, на лица в затруднено финансово състояние. В този смисъл, увеличение на кръга студенти и докторанти, получаващи помощ от страна на страната посредством механизма на стипендиите и в допълнение подкрепяне на политиката на повишение на заплатите освен на университетския, само че и на неакадемичния състав на висшите учебни заведения би улеснило постигането в доста по-голяма степен на целения с проектозакона краен резултат. Подобни хрумвания се съдържат в мнението на синдикатите и следва да бъдат наложително разисквани, тъй като без да нарушават модела на споделено финансиране, реализират еднакъв и даже по-добър резултат.
Това би било и фактически добра държавна политика по стимулиране на качеството на образование, обезпечена по подобаващ метод.
В умозаключение считаме, че препоръчаният законопроект може да бъде преобразен, посредством намирането на доста по-добри и целенасочени нормативни решения, като ограниченията за обществена поддръжка, каквито се явяват освобождението от такси, да бъдат модифицирани в ограничения за целево подкрепяне, за покриването им от страна на необятни категории обществено уязвими студенти и докторанти. Не бива при осъществяване на политиките в бранша от страна на законодателната и изпълнителната власт да се не помни, че механизмът на държавна регулация постоянно следва да бъде допълван и поправен от този на пазарна ориентираност и конкуренция, за което актуалният модел се явява доста по-добра гаранция ", оповестяват още от Съвета.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ