Съвест и интелект е последната реч на Алексей Навални, произнесена

" Съвест и разсъдък " е последната тирада на Алексей Навални, произнесена на 20 юли 2023 година по делото за " екстремизъм ". Текстът ѝ бе публикуван от известни съветски съперници на войната в Украйна и формалния режим в страната. Зад думите на дисидента, излежаващ присъди в колония, с гласа си застанаха актьорите Дмитрий Назаров, Олга Василиева, Яна Троянова; режисьорите Александър Филипенко, Александър Молочников и Андрей Звягинцев; музикантите Владимир Котляров и Лиза Монеточка; историкът Тамара Айделман и икономистът Сергей Гуриев.

В Русия всеки знае, че този, който търси правдивост в съда, е безусловно безсилен. Положението на подобен човек е безнадеждно. Ако нещата са стигнали до съд, тогава зад този човек няма мощ, която да стои. Защото в страна, ръководена от нарушител, противоречивите въпроси се вземат решение със договорка, власт, рушвет, машинация, изменничество и други механизми от действителния живот, а не с някакъв си закон.

Което беше ослепително демонстрирано през последните дни, когато тези, които бяха оповестени за изменници и национални предатели, сутринта убиха няколко офицери от съветската войска пред очите на цяла изумена Русия, а към обяд се договориха за нещо с някого и се прибраха по къщите, с цел да си разделят куфарите с пари. При това не от тези металните, а същински куфари. Дори ги демонстрираха по съветската телевизия.

Така показаха за следващ път къде им е мястото на закона и справедливостта в Русия. И това място по никакъв начин не е влиятелно. В съда няма да ги намерите сигурно.

Като цяло съдът от дълго време се е трансформирал просто в естрада, където жителят може единствено да произнесе тирада без (и тази фраза се повтаря стотици пъти в моя обвинителен акт) „ координиране с държавните органи на властта “. Вярно, за изключително хитрите, които злоупотребяват с опциите на правосъдните прения и последната дума на подсъдимия, първо измислиха закрит развой, а по-късно закрит развой на територията на пандиза.

Въпреки това би трябвало да се употребява всяка опция за изявление и говорейки в този момент пред публика от осемнадесет души, седем от които са поставили черни маски на главите си, които покриват лицата им, желая освен да обясня за какво не преставам да се боря с това нахално зло, което назовава себе си „ държавна власт на Руската федерация “, само че и да ви прикани да вършиме същото дружно с мен.

Защо не? Може би сте поставили тези маски, тъй като се страхувате от нещо човешко, което притежавате и което може да се изпише на лицето ви, непокрито с балаклава? Например надзирателят на пандиза, който в този момент е зад мен, би трябвало да знае поради позицията си пред какви съдилища ще се изправя. И ето, че му изяснявам за следващото наказателно дело и идния развой, за новата присъда, която ме заплашва. Той кима с глава всякога, затваря очи и споделя: „ Не Ви разбирам аз Вас и в никакъв случай няма да Ви схвана “. Нали би трябвало да се опитам да му обясня.

Въпросът „ Как да постъпваме? “ е главният въпрос на човечеството. В последна сметка всичко в близост е толкоз комплицирано и толкоз неясно. Хората се изтощиха от търсене на формулата по какъв начин да постъпват вярно. От търсене на това, върху което да можеш да се опреш, вземайки решение.

Много ми харесва формулировката на нашия съотечественик, лекар на филологическите науки, професор Лотман. Говорейки пред студенти, той един път сподели: „ Човекът постоянно се намира в непредвидена обстановка. И тук той има два крайници: съвест и разсъдък “. Струва ми се, че това е доста мъдра мисъл. И човек би трябвало да се опира на тези два крайници.

Да се опираш единствено на съвестта е интуитивно вярно. Но нереалният морал, който не взема поради човешката природа и действителния свят, ще се изроди или в нелепост, или в злочинство, както се е случвало нееднократно. А опората върху разсъдък без съвест е това, което в този момент е в основата на съветската страна. Първоначално тази концепция изглеждаше разумна за елитите.

Използвайки петрол, газ и други запаси, ние ще изградим безпринципна, само че хитра, съвременна, рационална, безпощадна страна. Ще станем по-богати от царете в предишното. А ние имаме и толкоз доста нефт, че ще остане нещо и за популацията. Използвайки света на несъгласията и уязвимостта на демокрацията, ние ще станем водачи и ще бъдем уважавани. И в случай че не, тогава се опасявайте.

Но се случва това, което се случва на всички места. Интелектът, който не е стеснен от съвестта, нашепва: отнеми, открадни. Ако ти си по-силен, тогава твоите ползи постоянно са по-важни от правата на другите.

Не искайки да се опре на съвестта си, моята Русия направи няколко огромни скока, разбутвайки всички в близост, само че по-късно се подхлъзна и с гръм и тропот, разрушавайки всичко в близост, рухна. И в този момент се въргаля в локва ту от тиня, ту от кръв, със счупени кости, с оскъдно, ограбено население, а в близост лежат десетки хиляди починали в най-глупавата и безсмислена война на ХХI век.

Но рано или късно, несъмнено, тя ще се изправи още веднъж. И от нас зависи на какво ще се опира в бъдеще. Смятам, че действам поредно. Без никаква драма.

Аз обичам Русия. Интелектът ми подсказва, че по-добре се живее в свободна и просперираща страна, в сравнение с в корумпирана и бедна. А когато заставам тук и виждам този съд, съвестта ми споделя, че в подобен съд няма да има правдивост нито за мен, нито за който и да било.

Държава, в която няма заслужено правораздаване в никакъв случай няма да се трансформира в просперираща. Така че – в този момент приказва още веднъж интелектът - ще бъде рационално и вярно от моя страна да се боря за самостоятелен съд, почтени избори, да съм срещу корупцията, тъй като тогава ще реализира задачата си и ще мога да пребивавам в моята свободна, просперираща Русия.

Може би в този момент ви се коства, че аз съм вманиачен, а вие всички сте естествени, тъй като не може да се плува против течението. А на мен ми се коства, че вие сте полудели. Вие имате един единствен живот, даден от Бога, и защо сте решили да го употребявате? Да си сложите мантии на раменете и тези черни маски на главата си, с цел да защитавате тези, които ви ограбват? Да помогнете на този, който има 10 двореца, да си построи и единадесети?

За да пристигна на този свят един нов човек, двама души би трябвало авансово да се схванат, че ще създадат някакви жертви. Ще се наложи новият човек да се ражда в родилни страдания, по-късно да се прекарват безсънни нощи с него, а по-късно и куче да си вземете с него. След това и да разхождате това куче.

И по същия метод, с цел да се роди нова, свободна, богата страна, тя би трябвало да има родители. Такива, които я желаят. Които я чакат и които са подготвени да създадат някои жертви в името на нейното раждане. Съзнаващи, че тя го заслужава. Съвсем не е наложително всеки да мине през пандиза. По-скоро това е лотария и аз изтеглих подобен билет. Но всеки би трябвало да направи някаква жертва и да постави някакво изпитание.

Обвинен съм в подбудителство на ненавист към представителите на властта и специфичните служби, съдиите и членовете на партията " Единна Русия ". Не, аз не втълпявам ненавист. Просто помня, че човек има два крайници: съвест и разсъдък.

И когато ви омръзне да се подхлъзвате с тази власт, разбивайки си челото и бъдещето, когато най-сетне разберете, че отхвърлянето на съвестта ще докара до изгубването на интелекта, тогава може би ще застанете на тези два крайници, на които човек би трябвало да стои и дружно ще можем да доближим прелестната Русия на бъдещето.