Сава Стратилат бил военачалник, но бил убит заради вярата си

Сава Стратилат бил пълководец, само че бил погубен поради вярата си в Христа

Свещеномъченик Сава бил по генезис гот. Той живял през времето на римския император Аврелиан (270-275). Както демонстрира името му (стратилат - воевода), бил пълководец във войската. Като приел християнската религия и станал ревнив Христов чиновник, той посещавал християните, които били затворени в тюрма, подпомагал ги с великодушни дарения и ги съветвал да бъдат твърди и с самообладание да понасят страданията за името Христово.
Аврелиан разбрал, че Сава е християнин и го повикал при себе си на съд. Сава самоуверено изповядал пред него вярата си, свалил знаците на военния ранг, хвърлил ги пред императора и декларирал, че е подготвен да понесе всевъзможни премеждия за Христа. Подложили го на страшни изтезания, само че Господ го запазил и той излязъл от катрана незасегнат.
Като видели това знамение, седемдесет бойци повярвали в Христа и високо изповядали вярата си. По заповед на императора всички били наказани на гибел, която те посрещнали с наслада.
Свети Сава бил хвърлен в тюрма. Една нощ през време на усърдна молитва му се явил Господ. Изпълнен с нова мощ, св. Сава изтърпял още доста жестоки санкции и най-сетне бил удавен в една река. 
Същия ден се отдава респект и на седемдесетте мъченици, които повярвали в Христос посредством образеца и страданията на свети Сава Стратилат. Виждайки силата на Бога, настояща в Неговия прислужник, те се отрекли от идолопоклонството и избрали гибелта за Христос, получавайки венеца на мъченичеството. Тяхната жертва демонстрира, че един живот, претърпян в истина, може да възпламени вярата в доста други души.


Пасикрат и Валентин, които също се почитат на 24 април, били обезглавени с меч

Христовите мъченици Пасикрат и Валентин произхождали от мизийския град Доростол и тъй като били бойци, служели при хегемона Авсолан. В страната имало доста идолопоклонници, които принасяли жертви на бесовете, тъй като шефовете, заплашвайки с мъчения, принуждавали хората да служат на идолите. Християните, в страха си от мъченията, бягали и се криели. Но тези двама свети мъже намерено и самоуверено декларирали, че са християни. Заради това идолопоклонниците ги заловили и ги отвели в съдилището, където ги принуждавали да кадят пред идолите. Там имало кумир на Аполон. Свети Пасикрат се доближил към идола и плюл върху него.
Свързали го с тежки вериги и го хвърлили в тъмницата. Заедно с него бил затворен и Валентин. Наскоро още веднъж ги повикали на съд при хегемона. Когато се явили в съдилището, там дошъл и братът на Пасикрат - Папиан. Той бил християнин, само че от боязън пред мъченията принесъл жертва на идолите. Папиан почнал със сълзи да умолява брат си да се престори на идолопоклонник, с цел да се избави от страшните мъчения; само че Пасикрат отхвърлил молбата му и го нарекъл неподобаващ да бъде от неговия жанр.
Свети Валентин и свети Пасикрат били наказани на посичане с меч. Когато ги водели на гибел отвън града, след тях вървяла майката на Пасикрат, която го подкрепяла да върви на гибел без боязън, тъй като се бояла да не се уплаши заради младостта си. Отсекли главите на светите мъченици през 288 г.