Саудитска Арабия през 2020 г. започна създаването на най-мащабното  в

Саудитска Арабия през 2020 година стартира основаването на най-мащабното  в света произвеждане на зелен водород в особената икономическа зона NEOM (мегапроект за град на бъдещето). Компаниите ACWA Power (Саудитска Арабия) и Air Products (САЩ) възнамеряваха да построят над 4 ГВт мощности за произвеждане на електрическа енергия от слънце и вятър и системи за предпазване на сила, както и 2,2 ГВт електролизери (производство на tyssenkrupp). Намеренията бяха за произвеждане на 650 тона водород дневно и 1,2 млн. тона зелен амоняк годишно за износ на световните пазари. Стойността на плана се оценяваше на 5 милиарда щатски $. Преди дни обаче от Air Products заяви, че бюджетът на плана е повишен със 70 % до 8,5 милиарда $. Причината за това е инфлацията, растежът на цената на съставените елементи, повишаването на цената на финансирането, спомагателните действия и така нататък Въпреки това компанията твърди, че планът се развива сполучливо като изпълнените действия към този момент доближават 30 %, а амоняка ще се продава по съгласуваната през 2020 година цена, защото тъй като увеличените финансови вложения ще понижат оперативните разноски. Саудитска Арабия се счита за едно от местата, където може да се създава най-евтиният зелен водород, минимум заради обстоятелството, че цената на слънчевата енергетика в страната е най-евтината в света. Както е известно, през ноември предходната година Германия заяви, че възнамерява да купува създавания зелен водород и амоняк от Air Products в Саудитска Арабия от 2026 година като за задачата се строи и пристанищен терминал в Хамбург. Изравняване или оскъпяване Междувременно, съгласно изчисленията на разнообразни модели компанията Aurora Energy Research пресмята, че вносът на зелен водород в някои страни, да вземем за пример Германия ще може да се конкурира с водородът създаден в Европа през 2030 г. „ Австралия, Чили, Мароко и Обединените арабски емирства, както и Испания, са измежду вероятните снабдители на зелен водород за европейските консуматори “, споделя Ханс Кьониг, ръководещ шеф на Aurora Energy Research в Централна Европа. „ Тези страни имат висок капацитет за възобновима сила и могат да създават зелена електрическа енергия за произвеждане на водород на доста ниска цена. Съответно техният интерес към планове за експорт на водород е огромен. Според изчисленията на Aurora  разходите за произвеждане на кг зелен водород през 2030 година ще бъдат 3,10 евро в Австралия, Чили и Испания, 3,20 евро в Мароко и 3,60 евро в Обединените арабски емирства (ОАЕ). От друга страна, за зеления водород, създаден в Германия, анализаторите от Aurora правят оценка себестойността на производството в диапазона от 3,90 до 5,00 евро на кг. Освен индустриалните разноски има и транспортни разноски, както и разноски ( при необходимост) за превръщане на доставените енергоносители. Най-евтиният вид е доставката по водопровод. Такава опция кардинално съществува за случаите на Испания и Мароко. В този случай испанският водород би коствал 3,46 евро за кг, което е доста по-малко от немския водород. „ На този декор неотдавнашното решение за разширение на планувания водопровод H2Med сред Барселона и Марсилия до Германия е значима стъпка, при изискване че може да бъде изпълнен, както е планувано до 2030 година “, споделя Кьониг. „ Би било идеално Мароко също да бъде обвързван с европейската водопроводна мрежа допустимо най-скоро. “ Според Aurora Energy Research превозването до Германия по море прави вносния водород доста по-скъп от тръбопроводния превоз. Така да вземем за пример втечненият водород от Испания ще коства 4,35 евро, а от Мароко - 4,58 евро за кг. Когато се транспортира благодарение на носители на течен органически водород (LOHC) или под формата на амоняк, той ще коства към 4,57 евро на кг от Испания и към 4,70 евро от Мароко, в това число разноските за преобразуването му назад във газообразен водород в Германия. Що се отнася до вноса от Австралия и Чили, нормално се взема поради единствено доставката. Според анализаторите те ще станат конкурентоспособни единствено в случай че водородът се транспортира под формата на амоняк - тогава разноските ще бъдат 4,84 или 4,86 ​​евро на кг. Всички тези стойности са в границите на разноските за произвеждане на водород в Германия, считат от Aurora. Следователно конкурентоспособността ще би трябвало да се прави оценка за всеки обособен случай. В случай на импорт от ОАЕ най-евтиният вид също ще е амонякът, само че цената на подобен водород ще е 5,36 евро за кг повече от цената на зеления Г2, създаден в Германия. Освен вноса, проектът REPowerEU планува произвеждане на водород на равнище от 10 млн. тона годишно в Европейски Съюз през 2030 година Aurora пресмята, че за това ще са нужни най-малко 75 ГВт потенциал на електролиза. Авторите означават, че разработчиците и операторите на водородни планове избират да работят в райони, където има удобни условия за произвеждане на електрическа енергия от възобновими енергийни източници, да вземем за пример в Средиземно море. В същото време купувачите на водород, като огромни индустриални компании като производители на стомана или химически фабрики, постоянно са надалеч от там. Това води до увеличение на нуждата от превозване на водород, създаден в Европа. „ Тъй като нашите калкулации ясно демонстрират, че тръбопроводите са най-рентабилният транспортен маршрут за водород, коства си да се форсира разширението на инфраструктурата, както преди малко беше решено с плана H2Med “, считат от Aurora. Междувременно не би трябвало да се не помни, че европейските газови компании към този момент създават задоволително значими проекти за основаване на специфична инфраструктура за трансграничен превоз на водород („ European Hydrogen Backbone “).