Сътресенията на пазара на електроенергия поради рекордния скок на цените

Сътресенията на пазара на електрическа енергия заради рекордния скок на цените в Европа и България към този момент слага пред риск електроразпределителните сдружения у нас, по съответно да обезпечат нужните вложения, които да подсигуряват сигурността на електрозахранването. Това излиза наяве от в оповестения финансов доклад на „ ЧЕЗ Разпределение България “ АД за 2021 година Вероятно казусът се мултиплицира и в останалите от така наречен ЕРП-та, само че единствено ЧЕЗ е обществена компания и разгласява финансовите си доклади. Трябва да подчертаем, че трите електроразпределителни предприятия поддържат и развиват мрежите в със приблизително ниско напрежение и обезпечават доставките на електрическа енергия за потребителите на контролирания пазар, където останаха единствено семействата. Цените на този пазар се дефинират от енергийния регулатор КЕВР. Обществена загадка е, че цените за битовите консуматори към този момент десетки години се подтискат изкуствено и това има отрицателни резултати върху финансите на сдруженията, а оттова и за капиталовата им политика за развиване и поддържане на мрежата. Затова е обяснимо, че до момента в който в Германия, Австрия и доста други страни в Европейски Съюз от дълго време е вложено в построяването на така наречен Умни мрежи и те работят, като улесняват потреблението и до известна степен балансирането на енергийните потоци, изключително при повишаването на каузи на ВЕИ в електроенергийния микс, то при нас приказваме за вложения в разширение на мрежата, които да причислят нови консуматори и за понижаване на повредите, които водят до прекъсване на тока в домовете ни и/или до отбягване на обстановки, при които уредите ни изгарят. Какво се вижда зад поредицата от числа? След решението на КЕВР за минимално повишаване на тока на контролирания пазар от юли 2021 г, видимо сдружението завършва изпълнената с всевъзможни несъответствия и разтърсвания минала година на облага. Тя възлиза на малко над 51.2 млн. лева, което е с 35% повече по отношение на 2020 година, когато облагата е била в размер на съвсем 38 млн. лева Приходите на компанията също бележат растеж от 10 на 100 – от 372 млн. лева през 2020 година до 409.2 през 2021 г. В същото време обаче има и значително повишаване на разноските на „ ЧЕЗ Разпределение България “. Общо за миналата година те са малко над 354.1 млн. лева, което е със 7.15% или с над 23.6 млн. лева повече спрямо миналата. Преобладаващата част от това нарастване се дължи на разноските за активността (+21.7 млн. лева.), а останалото е от растежа на финансовите разноски с над 76 на 100 или с 1.67 млн. лева, което пък се дължи най-много на нарастването на разноските по лихви. Може да се каже, че разноските на сдружението се усилват почти с толкоз, с колкото и приходите от клиенти. Според финансовия доклад на компанията те са с 21.44 млн. лева повече спрямо 2020 година и доближават над 405.4 млн. лева. Драстичен образец е повишаването на разноските за закупуване на електрическа енергия за софтуерните нуждии на сдружението – от есента на миналат година тези количества ток „ ЧЕЗ Разпределение “ купува на борсата по цени, които надминаха и най-лошите прогнози за развиването на електроенергийния пазар. Значително се усилват заплащанията на „ ЧЕЗ Разпределение “ към снабдители, което в действителност се дължи главно на закупуването на електрическа енергия за софтуерни разноски, както и на части и материали за поддръжката и развиването й. Ако през 2020 година компанията е платила за тези действия 150 млн. лева, то през 2021 година сумата нараства с 52% или с близо 78 млн. лева до съвсем 228 млн. лева Което е над 3.6 пъти повече спрямо нарастването на приходите от клиенти – въпросните 21.44 млн. лева Към това би трябвало да се добави и растежът в разноските за покупка на дълготрайни активи, които още веднъж значително са свързани с поддръжката и модернизацията на електроразпределителната мрежа. През 2021 година те са нарастнали с над 7.5% или с 6.36 млн. лева до 90.8 млн. лева. За увеличените разноски на сдружението свидетелстват и данните за чистия паричен поток от оперативна активност, който за година е намалял с малко над 43% или с 49.8 млн. лева Според финансовия доклад техният размер през 2020 година е бил 115.466 млн. лева, до момента в който през 2021 година е понижен до 65.653 млн. лева. От всички изнесени данни излиза наяве, че паричните потоци в компанията понижават, което е сигнал за евентуална ликвидна рецесия. Това слага под риск осъществяване на капиталовите стратегии на сдружението, свързани с поддръжката и развиването на мрежата. От които пък, както споменахме, зависи качеството на снабдяването с електрическа енергия на клиентите – и битови, и икономически. Както дребните, по този начин и огромните бизнеси напоследък изпитват съществени проблеми поради ненадейно високите цени на електрическата енергия на борсата, по този начин това се отнася и до ЕРП-тата, които също купуват нужната им сила за софтуерни разноски от БНЕБ. Тези сдружения попаднаха в обсега на обезщетенията от по 110 лева на мегаватчас потребена ел.енергия, които страната стартира да изплаща поради рекордния растеж на цените на свободния пазар. От финансовия доклад на „ ЧЕЗ Разпределение България “ обаче излиза наяве, че компанията към момента има да получава обилни средства по контракта си с Министерството на енергетиката за изплащането на въпросните обезщетения. До момента по сметките на сдружението са постъпили 13 млн. лева от тях. Все още обаче не са изплатени 55 млн. лева, съгласно изчисленията на самото него, разказани в поясненията към финансовия доклад. От документа се вижда също, че паричните наличия в компанията понижават от 28.3 млн. лева при започване на годината до 13.1 млн. лева в края й. Паралелно с това фрапантно се усилват и вземанията - от 3.4 млн. лева на 60.4 млн. лева, като в огромна степен това най-вероятно се дължи на средствата, които сдружението има да получава от страната, защото сумата почти съответствува. В същото време растежът на приходите на „ ЧЕЗ Разпределение България “ не се дължи на подобряването на пазара на ток у нас, а е разследване на възобновяване на стопанската система след срутва през 2020 година, което естествено докара и до растеж на потреблението на ток. Само че този растеж в действителност е връщане към равнищата на естествените количества употребявана ел.енергия в страната, които паднаха наложително в резултат на локдауните и краткотрайното затваряне на редица бизнеси, заради което доста офис здания, заведения, индустриални цехове и други стопираха да използват ток за известни интервали от време, което докара до цялостния спад в потреблението през 2020 г. Така че връщането към нормалността ще докара и до нов растеж на потреблението на ел.енергия, респективно на натоварванията по мрежата. А тя има потребност освен от поддръжка, само че и от развиване. А даже и самата поддръжка преди време бе отчасти забавена в резултат на Закона за изключителното състояние, който през 2020 година краткотрайно забрани на ЕРП-тата да вършат планувани спирания на електрозахранването по време на въведеното изключително състояние. Което на процедура им прекрати за прочут интервал дейностите по поддръжка на оборудванията и електропроводите, които обаче продължиха да се амортизират и е естествено да имат потребност от по-скорошни поправки и замяна. А тези действия изискват вложения, за които електроразпределителните сдружения имат потребност от средства. И в случай, че главната им активност е преноса на ток, цените за който се контролират от КЕВР, те нямат доста благоприятни условия да си обезпечават спомагателни доходи от други действия. А в Европейски Съюз, от който сме част и ние, към този момент тече зеленият преход. Значителна част от който и директно, и индиректно, касае електроразпределителните мрежи и тяхното развиване и рационализация. С времето ще се построяват от ден на ден ВЕИ-та, въпреки това да се случва с бързи темпове и сега. Всичко това води до потребността от още по-сериозни вложения в мрежите, превръщането им в „ умни “, а за задачата опериращите ги компании ще имат потребност от доста средства, разясняват специалисти от сектора.