Само половината магистрали са в добро състояние - с под 10% повреди по настилката
Състоянието на пътищата е един от най-видимите измерители за качеството на обществените вложения. Данните на Агенция пътна инфраструктура (АПИ) демонстрират доста неравномерно качество на инфраструктурата: автомагистралите и първокласните пътища остават във фокуса на поддръжката, само че даже при тях има съществени дялове с тежки повреди, до момента в който в редица области – изключително в Северна България – неприятното положение на настилките към този момент е систематичен проблем. На фона на забележителните обществени разноски за поддръжка, резултатите повдигат въпроса освен какъв брой харчи страната за пътища, а и какъв резултат реализират тези средства.
Данните, които преглеждаме, са предоставени по Закона за достъп до социална информация от АПИ и показва положението на пътната настилка към края на 2025 година. От значение за настоящия спор е, че данните разказват единствено самата настилка, само че не и съпътстващата я физическа инфраструктура – мантинели, знаци, осветяване и сходни. Става дума за положението на републиканската мрежа; общинските пътища попадат отвън този обзор, защото не са отговорност на Агенцията.
При пътищата с настилка АПИ разграничава три вида:
Пътища в положително положение, с повреди по настилката под 10%;
Пътища в приблизително положение, с повреди по настилката от 10% до 30%;
Пътища в неприятно положение, с повреди по настилката над 30%.
Колкото по-нисък е класът на пътя, толкоз по-лошо е положението – предстоящо, поради че фокусът на настоящата поддръжка пада върху най-натоварената част от мрежата.
Към края на 2025 година от 877 км автомагистрали общо в положително положение са 49%, в приблизително – 40%, а 11% са в неприятно положение, или с над 30% повреди по пътната настилка. Предвид доста по-високите позволени скорости на този вид пътища, това е сериозен мотив за терзание за сигурността на пътуващите по тях.
При първокласните пътища делът на тези с под 10% повреди понижава до 34% от общо 2888 км, а тези в неприятно положение нарастват до над 20%. Интересно е да отбележим, че при второкласните пътища тези в положително положение са повече – цели 43%, което най-вероятно отразява не толкоз фокусирани вложения, колкото доста по-малко натоварване, изключително от тежкотоварни коли спрямо по-горните класове.
При третокласните пътища разпределението е релативно отмерено, като в неприятно положение е настилката на над 30%, разследване от по-малкия фокус на поддръжката спрямо по-натоварените пътища. Сред 28-те области в страната има големи отлики в качеството на настилките, които отразяват значително другия състав на районните пътни мрежи.
Най-малко са пътищата с под 10% повреди в Добрич – едвам 7% и в Монтана – 9%. Има и области, където този дял е над 60% – Благоевград, Пловдив, Пазарджик, а с над 50% са и Смолян, Търговище, Сливен, Варна. Това са, от една страна, районите, през чиято територия минават огромни сектори от автомагистралите, а от друга – такива, които през последните години съумяват да притеглят обилни средства от държавния бюджет и по европейски планове за създаване на нови пътища и ремонт и усъвършенствания на съществуващи.
Има и райони, в които над 50% от пътищата са в неприятно положение – 65% в Монтана, 56% в Разград, 51% във Враца. Видимо по-високи са дяловете на зле поддържаните пътища в Северна България, където построяването на нови пътища боксува, а фокусът върху поддръжката е по-малък. Извън директните последици за пътуващите, неприятната инфраструктура има и стопански резултати – ограничение на търговията и капиталовата интензивност, както и на ежедневната трудова миграция.
Последните няколко години има леко утежняване на качеството на настилките – до момента в който преди 2023 година делът на пътищата в положително положение е към 40-41%, през 2025 година понижава до 37% от всички. На фона на над половин милиард евро разноски единствено за поддръжка, без да вземаме поради новото строителство, тези резултати са разочароващи. Цената обаче – и човешка, и икономическа – е повече от забележима.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Данните, които преглеждаме, са предоставени по Закона за достъп до социална информация от АПИ и показва положението на пътната настилка към края на 2025 година. От значение за настоящия спор е, че данните разказват единствено самата настилка, само че не и съпътстващата я физическа инфраструктура – мантинели, знаци, осветяване и сходни. Става дума за положението на републиканската мрежа; общинските пътища попадат отвън този обзор, защото не са отговорност на Агенцията.
При пътищата с настилка АПИ разграничава три вида:
Пътища в положително положение, с повреди по настилката под 10%;
Пътища в приблизително положение, с повреди по настилката от 10% до 30%;
Пътища в неприятно положение, с повреди по настилката над 30%.
Колкото по-нисък е класът на пътя, толкоз по-лошо е положението – предстоящо, поради че фокусът на настоящата поддръжка пада върху най-натоварената част от мрежата.
Към края на 2025 година от 877 км автомагистрали общо в положително положение са 49%, в приблизително – 40%, а 11% са в неприятно положение, или с над 30% повреди по пътната настилка. Предвид доста по-високите позволени скорости на този вид пътища, това е сериозен мотив за терзание за сигурността на пътуващите по тях.
При първокласните пътища делът на тези с под 10% повреди понижава до 34% от общо 2888 км, а тези в неприятно положение нарастват до над 20%. Интересно е да отбележим, че при второкласните пътища тези в положително положение са повече – цели 43%, което най-вероятно отразява не толкоз фокусирани вложения, колкото доста по-малко натоварване, изключително от тежкотоварни коли спрямо по-горните класове.
При третокласните пътища разпределението е релативно отмерено, като в неприятно положение е настилката на над 30%, разследване от по-малкия фокус на поддръжката спрямо по-натоварените пътища. Сред 28-те области в страната има големи отлики в качеството на настилките, които отразяват значително другия състав на районните пътни мрежи.
Най-малко са пътищата с под 10% повреди в Добрич – едвам 7% и в Монтана – 9%. Има и области, където този дял е над 60% – Благоевград, Пловдив, Пазарджик, а с над 50% са и Смолян, Търговище, Сливен, Варна. Това са, от една страна, районите, през чиято територия минават огромни сектори от автомагистралите, а от друга – такива, които през последните години съумяват да притеглят обилни средства от държавния бюджет и по европейски планове за създаване на нови пътища и ремонт и усъвършенствания на съществуващи.
Има и райони, в които над 50% от пътищата са в неприятно положение – 65% в Монтана, 56% в Разград, 51% във Враца. Видимо по-високи са дяловете на зле поддържаните пътища в Северна България, където построяването на нови пътища боксува, а фокусът върху поддръжката е по-малък. Извън директните последици за пътуващите, неприятната инфраструктура има и стопански резултати – ограничение на търговията и капиталовата интензивност, както и на ежедневната трудова миграция.
Последните няколко години има леко утежняване на качеството на настилките – до момента в който преди 2023 година делът на пътищата в положително положение е към 40-41%, през 2025 година понижава до 37% от всички. На фона на над половин милиард евро разноски единствено за поддръжка, без да вземаме поради новото строителство, тези резултати са разочароващи. Цената обаче – и човешка, и икономическа – е повече от забележима.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ