Тежкото наследство на отрицателните лихви
Състоянието на стопанската система в Еврозоната и предстоящото закъснение на икономическия й напредък изискват ултра-стимулираща парична политика. Това разяснява подуправителят на Българска народна банка Калин Христов по време на Седмата годишна конференция „ Банките и бизнесът “. Какви отблясъци ще даде тази наклонност върху българската стопанска система? Представяме в обобщение анализът и прогнозите на подуправителя на Българска народна банка
Днес необятно се споделя упованието, че следва закъснение на икономическия напредък в Еврозоната, даже в случай че няма мощен потрес или дълбока криза. Всички публични прогнози на институции като ЕЦБ, Европейската комисия и Международния валутен фонд сочат закъснение на растежа в Еврозоната идната година. Основните фактори, стоящи зад това, са добре познати и те не са циклични, а структурни – неподходящи демографски трендове, съчетани с постепенно софтуерно развиване, водещи до все по-слаба продуктивност и загуба на конкурентоспособност и изменящите се правила и конструкция на световната търговия. Това става на фона на ултра-стимулираща парична среда с ниски и негативни лихвени проценти и парична политика с директни покупки на активи с безконечен небосвод на осъществяване от страна на ЕЦБ. С тези изходни условия, и в случай че развиването на стопанската система се отклони от базовия сюжет в отрицателна посока, паричната политика е изчерпала опциите си даже за краткосрочно циклично стимулиране, изясни подуправителят на Българска народна банка.
Според проучване на Brunnermeier и Koby от Принстън границата на успеваемост на паричната политика се характеризира с по този начин наречения преобръщащ лихвен % (reversal interest rate). Ако спадне под това ниво на лихвените проценти, прекомерно стимулиращата парична политика към този момент води до понижаване, вместо повишаване, на банковото кредитиране, и има депресиращ резултат върху цялата стопанска система.
Отрицателните лихвени проценти, изключително в случай че са поддържани в нескончаем интервал от време, имат по-скоро неподходящ резултат върху търсенето както на семействата, по този начин и на компаниите, и върху общия икономическия напредък. Те основават среда, стимулираща свръхзадлъжнялост, покачване на цените на финансовите активи и струпване на опасности, свързани с това покачване. Цените на недвижими парцели също порастват, освен това с темпове и до равнища, които изолират цели обществени групи и изправят по-младите генерации пред неспособност да влязат на пазара на недвижими парцели (освен с цената на мощно задлъжняване още при започване на виталния им цикъл).
Валутният ръб в България бързо и в цялостна степен придвижва паричните условия от Еврозоната. Ниският обществен дълг, който води със себе си исторически ниска рискова награда, и високата податливост към икономисване на семействата са спомагателни фактори за директното преместване на паричните условия от Еврозоната у нас.
Трудно е да си представим такива лихвени проценти като „ стимулиращи “ семействата и компаниите да икономисват по-малко и да използват и влагат повече. Продължително поддържани ниски или негативни лихви биват възприемани като сигнал за неустановеност и идно закъснение на стопанската система, заради което икономическите сътрудници забавят потреблението и ревизират надолу капиталовите си проекти.
Тази картина не е оптимистична, само че тя дори не отразява резултати от евентуални мощно отрицателни шокове. Това е даже единствено при базовия сюжет, който не планува утежняване на външната среда и където позволяваме, че настоящата политика на ЕЦБ ще се резервира без смяна. При базовия сюжет се чака да следим евентуално позитивни, само че ниски, темпове на стопански напредък.
Докато свръхликвидността на банките се приема като позитивен знак в „ естествени “ времена, в актуалната обстановка тя е забележителен фактор за банките да поемат кредитен риск. Изправени пред негативни доходности на нискорисковите ликвидни активи, където могат да влагат своята свръхликвидност, банките са принудени да търсят нови кредитополучатели, намалявайки лихвените проценти по заемите, за въпреки всичко да реализират някаква позитивна рентабилност. Ниските лихви по заемите обаче към този момент все по-трудно диференцират сред качеството на обособените планове и не е несъмнено дали покриват цената на риска. В резултат от всичко това, задлъжнялостта на частния бранш ще нараства, в по-значителна степен при семействата, предвижда подуправителят на Българска народна банка. В същото време банките ще бъдат склонни да поемат още кредитен риск също и заради натиска от стесняване на маржовете на рентабилност, а от позиция на пасивите им, опциите за съкращаване на разноските са лимитирани.
Моето очакване е обвързвано със опазване или в допълнение разхлабване на паричните условия, което ще води до активиране на така наречен преобръщащ лихвен %. Домакинствата и бизнесът ще продължат да натрупват спестявания. Банките ще поемат по-голям кредитен риск в търсене на рентабилност и при мощно лимитирани благоприятни условия за цялостно отразяване на риска в цената на заемите. Лихвеният марж ще се свива, в композиция на все по-силна конкуренция в областта на платежните услуги, налагането на административни тавани върху някои такси на банките и растящи регулаторни разноски и разноски за киберсигурност.
На фона на всичко това политиката на Българска народна банка ще продължи да бъде ориентирана към поддържане на високи финансови условия за банките, в това число посредством продължаващо налагане на всички финансови буфери и в допълнение калибриране на равнищата на антицикличния буфер, тъй че да се покрият рисковете, натрупвани в балансите на банките.
Днес необятно се споделя упованието, че следва закъснение на икономическия напредък в Еврозоната, даже в случай че няма мощен потрес или дълбока криза. Всички публични прогнози на институции като ЕЦБ, Европейската комисия и Международния валутен фонд сочат закъснение на растежа в Еврозоната идната година. Основните фактори, стоящи зад това, са добре познати и те не са циклични, а структурни – неподходящи демографски трендове, съчетани с постепенно софтуерно развиване, водещи до все по-слаба продуктивност и загуба на конкурентоспособност и изменящите се правила и конструкция на световната търговия. Това става на фона на ултра-стимулираща парична среда с ниски и негативни лихвени проценти и парична политика с директни покупки на активи с безконечен небосвод на осъществяване от страна на ЕЦБ. С тези изходни условия, и в случай че развиването на стопанската система се отклони от базовия сюжет в отрицателна посока, паричната политика е изчерпала опциите си даже за краткосрочно циклично стимулиране, изясни подуправителят на Българска народна банка.
Според проучване на Brunnermeier и Koby от Принстън границата на успеваемост на паричната политика се характеризира с по този начин наречения преобръщащ лихвен % (reversal interest rate). Ако спадне под това ниво на лихвените проценти, прекомерно стимулиращата парична политика към този момент води до понижаване, вместо повишаване, на банковото кредитиране, и има депресиращ резултат върху цялата стопанска система.
Отрицателните лихвени проценти, изключително в случай че са поддържани в нескончаем интервал от време, имат по-скоро неподходящ резултат върху търсенето както на семействата, по този начин и на компаниите, и върху общия икономическия напредък. Те основават среда, стимулираща свръхзадлъжнялост, покачване на цените на финансовите активи и струпване на опасности, свързани с това покачване. Цените на недвижими парцели също порастват, освен това с темпове и до равнища, които изолират цели обществени групи и изправят по-младите генерации пред неспособност да влязат на пазара на недвижими парцели (освен с цената на мощно задлъжняване още при започване на виталния им цикъл).
Валутният ръб в България бързо и в цялостна степен придвижва паричните условия от Еврозоната. Ниският обществен дълг, който води със себе си исторически ниска рискова награда, и високата податливост към икономисване на семействата са спомагателни фактори за директното преместване на паричните условия от Еврозоната у нас.
Трудно е да си представим такива лихвени проценти като „ стимулиращи “ семействата и компаниите да икономисват по-малко и да използват и влагат повече. Продължително поддържани ниски или негативни лихви биват възприемани като сигнал за неустановеност и идно закъснение на стопанската система, заради което икономическите сътрудници забавят потреблението и ревизират надолу капиталовите си проекти.
Тази картина не е оптимистична, само че тя дори не отразява резултати от евентуални мощно отрицателни шокове. Това е даже единствено при базовия сюжет, който не планува утежняване на външната среда и където позволяваме, че настоящата политика на ЕЦБ ще се резервира без смяна. При базовия сюжет се чака да следим евентуално позитивни, само че ниски, темпове на стопански напредък.
Докато свръхликвидността на банките се приема като позитивен знак в „ естествени “ времена, в актуалната обстановка тя е забележителен фактор за банките да поемат кредитен риск. Изправени пред негативни доходности на нискорисковите ликвидни активи, където могат да влагат своята свръхликвидност, банките са принудени да търсят нови кредитополучатели, намалявайки лихвените проценти по заемите, за въпреки всичко да реализират някаква позитивна рентабилност. Ниските лихви по заемите обаче към този момент все по-трудно диференцират сред качеството на обособените планове и не е несъмнено дали покриват цената на риска. В резултат от всичко това, задлъжнялостта на частния бранш ще нараства, в по-значителна степен при семействата, предвижда подуправителят на Българска народна банка. В същото време банките ще бъдат склонни да поемат още кредитен риск също и заради натиска от стесняване на маржовете на рентабилност, а от позиция на пасивите им, опциите за съкращаване на разноските са лимитирани.
Моето очакване е обвързвано със опазване или в допълнение разхлабване на паричните условия, което ще води до активиране на така наречен преобръщащ лихвен %. Домакинствата и бизнесът ще продължат да натрупват спестявания. Банките ще поемат по-голям кредитен риск в търсене на рентабилност и при мощно лимитирани благоприятни условия за цялостно отразяване на риска в цената на заемите. Лихвеният марж ще се свива, в композиция на все по-силна конкуренция в областта на платежните услуги, налагането на административни тавани върху някои такси на банките и растящи регулаторни разноски и разноски за киберсигурност.
На фона на всичко това политиката на Българска народна банка ще продължи да бъде ориентирана към поддържане на високи финансови условия за банките, в това число посредством продължаващо налагане на всички финансови буфери и в допълнение калибриране на равнищата на антицикличния буфер, тъй че да се покрият рисковете, натрупвани в балансите на банките.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ