Иновативно? Пускат кози да пасат в горите срещу пожари
Състоянието на горите у нас не се е подобрило изключително в последните няколко години. Тяхното стопанисване през дейна лесовъдска интервенция е мощно снижено.
Тази оценка направи в изявление за БНР доцент Георги Костов, учител в Лесотехническия университет и някогашен заместник-министър на земеделието.
По подбалканската линия изсъхват иглолистни насаждения от черен бор, сигнализира специалистът.
Той означи, че до момента са следени сходни проблеми с белия бор – изкуствени насаждения отпреди 60-70 години, които " по екологични, политически и други аргументи " не са били сменени с коренна растителност. Сега отслабените към този момент дървета, засадени на несъответствуващи за тях места, са атакувани от гъби, които ги унищожават, а това основава голяма заплаха поради сухото горивно вещество.
" Това са хиляди хектари, с десетки хиляди кубически метра, което е намерено горивно вещество. Когато преминат дъждовете, единствено дребна искра в профил може да докара пожара чак до билото на Стара планина. "
Ландшафтът ще се промени. Тази растителност ще изчезне и по-добре да изчезне следено, съобщи изрично доцент Костов. Според него в противоположен случай стихията на природата ще свърши тази работа.
Лесовъди и кметове сплотяват старания в пилотен европейски план, който цели да се понижат рисковете от пожари в горите. Прави се детайлна оценка на най-застрашените гори, за които да се вземат най-бързи ограничения, разясни доцент Георги Костов.
" Най-опасни са тези иглолистни гори, в които под тях има шубраци, така наречен подлез – при възможното влизане на някакъв огън, който влиза като низов пожар, единствено по тревите, тези шубраци се възпламеняват, по-късно придвижват огъня по короните. Когато пожарът стане върхов, той основава големи рискове, придвижва с ес огромна скорост и визира всичко наред. "
Затова и планът създава новаторска задача – почистването на този " подлез ". Тъй като механичната обработка е скъпа активност и материалът би трябвало да бъде изнесен от терена, се опитва с изпасване с кози – " нещо, което е забравено от предишното и дори е неразрешено публично от законите ", описа доцент Костов.
Обособена е специфична повърхност, лимитирана с електропастири, в която почистването да се извърши от козите.
Превенцията е доста по-евтина от гасенето на пожари и възобновяване на екосистемите по-късно, подсети той.
В предаването " Преди всички " кметът на Казанлък Галина Стоянова разяснява, че вместо да се върви след събитията, планът дава опция за превантивни действия.
" Проект, който ще ни даде информация, освен оценена, само че обработена по този начин, че да се употребяваме от нея – с координати и всичко належащо, с цел да си планираме в идващите години дейностите. "
Тази оценка направи в изявление за БНР доцент Георги Костов, учител в Лесотехническия университет и някогашен заместник-министър на земеделието.
По подбалканската линия изсъхват иглолистни насаждения от черен бор, сигнализира специалистът.
Той означи, че до момента са следени сходни проблеми с белия бор – изкуствени насаждения отпреди 60-70 години, които " по екологични, политически и други аргументи " не са били сменени с коренна растителност. Сега отслабените към този момент дървета, засадени на несъответствуващи за тях места, са атакувани от гъби, които ги унищожават, а това основава голяма заплаха поради сухото горивно вещество.
" Това са хиляди хектари, с десетки хиляди кубически метра, което е намерено горивно вещество. Когато преминат дъждовете, единствено дребна искра в профил може да докара пожара чак до билото на Стара планина. "
Ландшафтът ще се промени. Тази растителност ще изчезне и по-добре да изчезне следено, съобщи изрично доцент Костов. Според него в противоположен случай стихията на природата ще свърши тази работа.
Лесовъди и кметове сплотяват старания в пилотен европейски план, който цели да се понижат рисковете от пожари в горите. Прави се детайлна оценка на най-застрашените гори, за които да се вземат най-бързи ограничения, разясни доцент Георги Костов.
" Най-опасни са тези иглолистни гори, в които под тях има шубраци, така наречен подлез – при възможното влизане на някакъв огън, който влиза като низов пожар, единствено по тревите, тези шубраци се възпламеняват, по-късно придвижват огъня по короните. Когато пожарът стане върхов, той основава големи рискове, придвижва с ес огромна скорост и визира всичко наред. "
Затова и планът създава новаторска задача – почистването на този " подлез ". Тъй като механичната обработка е скъпа активност и материалът би трябвало да бъде изнесен от терена, се опитва с изпасване с кози – " нещо, което е забравено от предишното и дори е неразрешено публично от законите ", описа доцент Костов.
Обособена е специфична повърхност, лимитирана с електропастири, в която почистването да се извърши от козите.
Превенцията е доста по-евтина от гасенето на пожари и възобновяване на екосистемите по-късно, подсети той.
В предаването " Преди всички " кметът на Казанлък Галина Стоянова разяснява, че вместо да се върви след събитията, планът дава опция за превантивни действия.
" Проект, който ще ни даде информация, освен оценена, само че обработена по този начин, че да се употребяваме от нея – с координати и всичко належащо, с цел да си планираме в идващите години дейностите. "
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ