Боряна Калейн: Ще имам уникални резултати в Токио
Състезателката по художествена гимнастика Боряна Калейн гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Грацията остана на крачка от медалите на приключилото неотдавна европейско състезание в Киев. Нейната огромна фантазия е да завоюва отличие на олимпийските игри в Токио следващата година.
- Боряна, здравей! Радваме се в твое лице да приветстваме още едно от „ златните девойки “ на България на килима на „ Код Спорт “! Първо - по какъв начин си? По-лесно ли с хубост и сексапил се бори невидимия зложелател COVID-19?
- Здравейте, добре съм. За мен е наслаждение, че съм тук с вас. Определено това беше една в действителност доста друга и доста сложна година за доста хора. Трудно е, да, изключително когато няма надпревари да се откри мотивация, само че считам, че се оправяме.
- Въпреки пандемията, България взе участие в самостоятелната конкуренция на европейското състезание в Киев. Някои страни се отхвърлиха, други пък се хвърлиха със свръх упоритост да се потвърдят в създалата се обстановка. Как ти видя шампионата?
- Смятам, че беше в действителност доста забавно съревнование. Предвид, че част от страните не участваха, се получи много мощен формат. Беше належащо да се организира това съревнование, тъй като цяла година нямахме никакви участия. А това за един професионален състезател може да бъде пагубно.
- Класира се четвърта в многобоя, остана на крачка от медалите, само че пък за първи път си с най-предно класиране от нашия тим. Очакваше ли го?
- Очаквах и малко повече. Ако би трябвало да съм почтена, това не беше най-хубавото ми съревнование. Не бях в оптималната си форма, въпреки че има предпоставки това да бъде по този начин. Имахме единствено три седмици подготовка преди последното ни спиране поради наложителните карантини. Надявам се следващата година към този момент всичко да е наред, да имаме повече надпревари и да бъдат с още по-добри класирания.
- Кога научи, че си се конкурирала с вицепрезидент на федерацията по художествена гимнастика? Имам поради, че Невяна Владинова, която беше водачът ни в самостоятелното, към този момент зае управителна позиция в централата. Изненада ли беше за теб?
- Да, несъмнено за мен беше до някаква степен изненада, тъй като не чакахме Неви по този метод да приключи кариерата си – с травма. От друга страна, извънредно се веселя за нея, тъй като тя в действителност заслужава ужасно доста. Тя е един неповторим човек и доста се гордея с нея!
- В тази връзка – в какви връзки си с Илиана Раева? Имала ли си в миналото проблеми с управлението или пък сериозен миг, в който си потърсила нейната помощ?
- Критични моменти, да, несъмнено. Тя постоянно е отсреща освен за нас, а и за нашите треньори. За всички ни е като майка-орлица! Винаги гледа да ни оказва помощ по всевъзможен метод, да ни поддържа, изключително в сложните моменти. Тя е до нас 100%! Не считам, че съм имала някакви проблеми. Като цяло не съм конфликтен човек.
- Апропо – виждаш ли се след време управленец в спорта и изобщо би ли останала в художествената гимнастика? Например Християна Тодорова ми сподели, че не е поискала да е треньор, тъй като не се вижда по какъв начин ще продължи да работи по осем часа дневно отново в залата.
- Имам известни показа по какъв начин ще се развие моето бъдеще, само че към този момент не желая да ги споделям. Още е прекомерно рано. Искам да се развия още като гимнастичка. Смятам, че имам още какво да покажа и какво да дам на този спорт от тази страна.
- Много хора се надяват на това, ние сме с теб! Каква е през днешния ден конкуренцията в самостоятелното в художествената гимнастика? Наистина ли рускините са непобедими?
- Рускините несъмнено не са непобедими. Просто би трябвало доста работа, доста здрави нерви, самообладание. Конкуренцията е в действителност голяма, към този момент извънредно доста страни са на международно равнище. Страшно са напреднали през последните години и в самостоятелното в международен мащаб се показват по две гимнастички от всяка страна. Наистина има извънредно доста конкуренция.
- Най-силните козове на Русия в борбата с вас?
- Те просто са безапелационни, до момента в който играят. А ние позволяваме неточности, незабележими за феновете и за хората, които не са експерти. Трябва да ги отработим с повече работа.
- Мислиш ли за олимпиадата в Токио следващата година? Отложиха я, само че за теб може и да е мигане на ориста. Чувстваш ли, че идва моментът на твоето съревнование?
- Аз в действителност считам, че това е мигане от ориста. Мисля, че се получи добре, че олимпиадата беше отсрочена, тъй като в тази година нямаше надпревари, нямаше по какъв начин да се приготвят всички спортисти обикновено. Смятам, че по този метод ще мога още повече време да се приготвям, ще съм още по-мотивирана и в действителност ще имам неповторими резултати най-после.
- Как стартира с обичания си спорт? Разкажи ни твоята история…
- Започнах напълно инцидентно. Бях доста интензивно дете и майка ми беше решила, че би трябвало да упражнявам някакъв спорт, без значение какъв ще е, просто да си консумирам силата. Тогава напълно инцидентно срещна персоналната ми треньорка Марияна Памукова въз основата на „ Раковски “. Попита я дали знае къде може да си запише детето да тренира и по този начин започнах.
- В гимнастиката сте доста прочувствени – имала ли си драми, моменти, когато си била на кръстопът дали да продължиш, или да поемеш в друга посока?
- Да, в действителност съм имала такива много тежки моменти. Тук е мястото да благодаря на персоналния си треньор, на моето семейство. Те съумяха да ме вразумят, въпреки че не беше елементарно и да ми покажат пътя напред – че не би трябвало да се отхвърлям, а да продължа да се боря за фантазиите си! В последна сметка най-лесното е да се откажеш и да продължиш да се занимаваш с нещо друго. По-трудното е да продължиш и да успееш.
- Колко време си с персоналния си треньор? Едно цяло ли сте към този момент?
- 14 години към този момент работим дружно. Да, несъмнено тя ме познава доста добре. По-добре, в сравнение с аз самата се познавам.
- Кои от звездите на родната художествена гимнастика най-вече са те вдъхновявали през годините?
- Мария Петрова, Теодора Александрова, Илиана Раева. Това са доста мощни дами, които не престават да ме въодушевяват и с триумфите си откакто са завършили спортната си кариера.
- Срещаш ли звездите през днешния ден, когато ти представляваш България? Какво най-често обсъждате за твоите изяви и обичания ви спорт?
- Да, срещам ги. Винаги след мое показване ги запитвам какво мога да подобря. Смятам, че даже и да съм се показала добре, постоянно има какво да се усъвършенства, тъй че да напредна и да имам още по-добри резултати.
- Има ли същинско другарство във вашия свят? Отразяват ли се на състезателките шумните кавги в родната художествена гимнастика, които десетилетия наред вървят дружно с триумфите?
- Да, несъмнено има същинско другарство. По отношение на тези кавги като цяло аз персонално съм се абстрахирала. Както споделих, не съм конфликтен човек. Мен тези неща не ме интересуват. Опитвам се да си правя работата, да упражнявам, да имам триумфи. За мен това е най-важното.
- С кого си най-близка в твоя спорт?
- Най-близка съм с едно от девойките от настоящия отбор – Мадлен Радуканова.
- Остава ли ви време да се радвате на елементарните тийнейджърски неща от живота?
- Да, остава ни време и за персонален живот. Освен всичко, което виждат нашите почитатели и всички хора, които ни се радват и ни гледат, имаме си и персонален живот. Имаме време за фамилията си, за приятелите.
- Как си със обществените мрежи?
- Там съм малко по-неактивна, тъй като обичам персоналният ми живот да си е персонален.
- Имаш ли обичан апарат?
- Да, несъмнено сега обичаният ми апарат са бухалките.
- А обичано съревнование? Любим град?
- Любим град, с изключение на София, тъй като съм родена тук и извънредно доста си одобрявам града, в чужбина обичан ми е Париж.
- Защо?
- Не мога да кажа за какво тъкмо, само че първият ми спомен, още преди първи клас е, че си бленувам да пребивавам в Париж и всеки ден да вървя до Айфеловата купа.
- Най-трудното в елитния спорт през днешния ден? В гимнастиката живеете в залата от дребни, в националния тим се грижат за всичко. Не се ли притесняваш, че може да влезеш неподготвена след време в действителния живот?
- Не, несъмнено, защото, както споделих съм родена в София, постоянно съм живяла със фамилията си и в никакъв случай не ми се е налагало, като се изключи лагерите, да пребивавам в залата или наоколо до нея. Смятам, че съм задоволително готова.
- Направи ли оптималното образованието да не пострада за сметка на елитния спорт? Хуманитарните или точните науки са ти на сърце?
- Определено точните науки и в частност физиката. Тя ми е един от най-интересните предмети. Постарах се в действителност през годините, до момента в който ходех на учебно заведение. Всички знаят, че ние упражняваме по извънредно доста часове в залата. Ходила съм на съвещания, в случай че се постанова, на някои извънкласни часове с учителите, само че в действителност направих всичко допустимо едното да не е за сметка на другото. Надявам се да съм съумяла.
- Имаш ли ритуали, фаталистка ли си?
- Не, не съм. Имам няколко ритуала преди съревнование, които по-скоро към този момент са станали част от моята подготовка за самото съревнование и не ги схващам като някакъв обред.
- Имаш ли проблеми с кондиционната подготовка? Питам те, тъй като доста от девойките са споделяли, че когато са упражнявали с кондиционната треньорка Цвети Кирилова, са имали доста проблеми, преодолявали са ги волево, само че малко и със кавги.
- Не, не считам, че имам. Това е една доста значима част от нашата подготовка. Винаги, когато стартираме да навлизаме във форма, започваме тъкмо с този вид подготовка. Това е обикновено за всеки състезател.
- Сънуваш ли съчетанията след тези хиляди изигравания?
- Случвало ми се е. За последно през предходната година на международното състезание в Баку преди един от спортните дни, в който трябваше да играя с топка. Затварях си очите и си виждах съчетанието. Не можех да заспя цяла нощ, тъй като го сънувах.
- А имаше ли шанс след това в надпреварата?
- Да, изиграх си го доста добре, в действителност. Определено ми беше на шанс.
- На какво се опираш най-много в тежките обстановки?
- На персоналния си треньор, на моето семейство. В тежките обстановки те са първите хора, които схващат за това и ми оказват помощ да се изправя и да продължа.
- Как се забавляваш, по какъв начин си почиваш? Или може би този въпрос в този момент не е настоящ за теб?
- Точно сега в действителност упражняваме извънредно доста, тъй като по-късно европейско виждаме какво може да се усъвършенства за олимпиадата. Наистина имам много малко свободно време. Общо взето се прибирам у дома, окъпвам се и си лягам да дремя. Ставам, пристигам в залата и по през целия ден съм тук. Когато имам свободно време, виждам да го прекарам с моите другари.
- От какви терзания в кариерата си си се освободила през годините и от кои искаш да се освободиш?
- Смятам, че в годините съм минала през доста тежки моменти. Имала съм доста терзания и страхове преди дадени надпревари, които не са включвали самото показване на надпреварата. Смятам, че за момента съм съумяла да реализира един вътрешен мир в себе си. Единственото, което за момента ми остава е в действителност малко повече работа, малко повече убеденост върху сегашните ми съчетания, с цел да мога следващата година да се показва доста добре.
- Почти всички гимнастички споделят, че са плакали след съревнование поради съдийски ощетявания. Теб подминавало ли те е това зло?
- Не ми се е случвало да рева тъкмо поради това, само че съм плакала поради моя неточност. Аз съм перфекционист и доста мъчно си прощавам грешките, което го регистрирам като минус. Трябва малко по-лесно да си прощавам. Но не съм плакала поради съдийски ощетявания, тъй като това е нещо, което не зависи от мен. Реално моята работа в случай че си я свърша, всичко ще е наред.
- Връщаш ли се в мислите си към твоите неточности или гледаш единствено напред?
- Връщам се доколкото мога да си взема някаква поука и да продължа напред. Опитвам се да не пребивавам в предишното.
- Има истории, които описват по какъв начин в художествената гимнастика се играе до без неточност, само че изпадаш в обаян кръг и по този начин се получават съчетания до до безкрайност. Минавала ли си през този пъкъл?
- Постоянно. Това е съвсем ежедневно. Просто има един миг, когато прекомерно доста се измориш, забиваш безусловно.
- Бъгваш се.
- Да, сигурно се случва на всички хора. Ако осем часа стоиш пред компютъра, в един миг и ти няма да знаеш какво правиш. Просто би трябвало да преодолееш този миг, тъй като по този начин само израстваш ти самият.
- Как мислиш – съществува ли в живота малко и огромно благополучие?
- Да, съществува несъмнено.
- Мечтаеш ли на едро, както се споделя или просто искаш да се чувстваш в нравствен мир?
- Смятам, че в случай че се усещам в нравствен мир, мога да реализира безусловно всичко. Определено имам доста огромни и амбициозни цели за в бъдеще.
- Кои са най-важните надпревари следващата година за теб?
- Догодина имаме три доста значими надпревари. Първото е европейското състезание във Варна. За първи път Българи ще бъде хазаин на европейско състезание и в действителност доста се вълнуваме. След това имаме олимпийски игри в Токио, живот и здраве всичко да е наред, да има ваксина и да се проведат. И най-после годината ще приключи със международно състезание още веднъж в Япония.
- Коментирали ли сте с твоята треньорка за върховата форма, тъй като очевидно би трябвало да сте във върхова форма за надпреварата в България, а след това, дай боже и на олимпиадата?
- Да, това сме го коментирали. Треньорите ни доста добре знаят по какъв начин би трябвало да ни приготвят, по кое време какъв брой да ни натоварят, с цел да може на най-важното съревнование да сме в действителност във върхова форма.
- Какво искаш да видиш, обвързвано с теб, през 2021 година, в случай че в този момент затвориш очи?
- Искам да видя доста медали, златни медали. Искам да видя доста усмивки по лицата на хората, които всеки ден работят с мен. И аз самата да усещам едно вътрешно задоволство от добре свършената работа.
- Има ли нещо, което искаш да кажеш в „ Код Спорт “? Нещо, което пропуснахме да те питаме?
- Искам да пожелая на вас и на вашите фенове да сте доста здрави през идната година, доста щастливи, доста обичани! И да се подкрепяте доста във всички сложни моменти, които ще имате!
- Боряна, здравей! Радваме се в твое лице да приветстваме още едно от „ златните девойки “ на България на килима на „ Код Спорт “! Първо - по какъв начин си? По-лесно ли с хубост и сексапил се бори невидимия зложелател COVID-19?
- Здравейте, добре съм. За мен е наслаждение, че съм тук с вас. Определено това беше една в действителност доста друга и доста сложна година за доста хора. Трудно е, да, изключително когато няма надпревари да се откри мотивация, само че считам, че се оправяме.
- Въпреки пандемията, България взе участие в самостоятелната конкуренция на европейското състезание в Киев. Някои страни се отхвърлиха, други пък се хвърлиха със свръх упоритост да се потвърдят в създалата се обстановка. Как ти видя шампионата?
- Смятам, че беше в действителност доста забавно съревнование. Предвид, че част от страните не участваха, се получи много мощен формат. Беше належащо да се организира това съревнование, тъй като цяла година нямахме никакви участия. А това за един професионален състезател може да бъде пагубно.
- Класира се четвърта в многобоя, остана на крачка от медалите, само че пък за първи път си с най-предно класиране от нашия тим. Очакваше ли го?
- Очаквах и малко повече. Ако би трябвало да съм почтена, това не беше най-хубавото ми съревнование. Не бях в оптималната си форма, въпреки че има предпоставки това да бъде по този начин. Имахме единствено три седмици подготовка преди последното ни спиране поради наложителните карантини. Надявам се следващата година към този момент всичко да е наред, да имаме повече надпревари и да бъдат с още по-добри класирания.
- Кога научи, че си се конкурирала с вицепрезидент на федерацията по художествена гимнастика? Имам поради, че Невяна Владинова, която беше водачът ни в самостоятелното, към този момент зае управителна позиция в централата. Изненада ли беше за теб?
- Да, несъмнено за мен беше до някаква степен изненада, тъй като не чакахме Неви по този метод да приключи кариерата си – с травма. От друга страна, извънредно се веселя за нея, тъй като тя в действителност заслужава ужасно доста. Тя е един неповторим човек и доста се гордея с нея!
- В тази връзка – в какви връзки си с Илиана Раева? Имала ли си в миналото проблеми с управлението или пък сериозен миг, в който си потърсила нейната помощ?
- Критични моменти, да, несъмнено. Тя постоянно е отсреща освен за нас, а и за нашите треньори. За всички ни е като майка-орлица! Винаги гледа да ни оказва помощ по всевъзможен метод, да ни поддържа, изключително в сложните моменти. Тя е до нас 100%! Не считам, че съм имала някакви проблеми. Като цяло не съм конфликтен човек.
- Апропо – виждаш ли се след време управленец в спорта и изобщо би ли останала в художествената гимнастика? Например Християна Тодорова ми сподели, че не е поискала да е треньор, тъй като не се вижда по какъв начин ще продължи да работи по осем часа дневно отново в залата.
- Имам известни показа по какъв начин ще се развие моето бъдеще, само че към този момент не желая да ги споделям. Още е прекомерно рано. Искам да се развия още като гимнастичка. Смятам, че имам още какво да покажа и какво да дам на този спорт от тази страна.
- Много хора се надяват на това, ние сме с теб! Каква е през днешния ден конкуренцията в самостоятелното в художествената гимнастика? Наистина ли рускините са непобедими?
- Рускините несъмнено не са непобедими. Просто би трябвало доста работа, доста здрави нерви, самообладание. Конкуренцията е в действителност голяма, към този момент извънредно доста страни са на международно равнище. Страшно са напреднали през последните години и в самостоятелното в международен мащаб се показват по две гимнастички от всяка страна. Наистина има извънредно доста конкуренция.
- Най-силните козове на Русия в борбата с вас?
- Те просто са безапелационни, до момента в който играят. А ние позволяваме неточности, незабележими за феновете и за хората, които не са експерти. Трябва да ги отработим с повече работа.
- Мислиш ли за олимпиадата в Токио следващата година? Отложиха я, само че за теб може и да е мигане на ориста. Чувстваш ли, че идва моментът на твоето съревнование?
- Аз в действителност считам, че това е мигане от ориста. Мисля, че се получи добре, че олимпиадата беше отсрочена, тъй като в тази година нямаше надпревари, нямаше по какъв начин да се приготвят всички спортисти обикновено. Смятам, че по този метод ще мога още повече време да се приготвям, ще съм още по-мотивирана и в действителност ще имам неповторими резултати най-после.
- Как стартира с обичания си спорт? Разкажи ни твоята история…
- Започнах напълно инцидентно. Бях доста интензивно дете и майка ми беше решила, че би трябвало да упражнявам някакъв спорт, без значение какъв ще е, просто да си консумирам силата. Тогава напълно инцидентно срещна персоналната ми треньорка Марияна Памукова въз основата на „ Раковски “. Попита я дали знае къде може да си запише детето да тренира и по този начин започнах.
- В гимнастиката сте доста прочувствени – имала ли си драми, моменти, когато си била на кръстопът дали да продължиш, или да поемеш в друга посока?
- Да, в действителност съм имала такива много тежки моменти. Тук е мястото да благодаря на персоналния си треньор, на моето семейство. Те съумяха да ме вразумят, въпреки че не беше елементарно и да ми покажат пътя напред – че не би трябвало да се отхвърлям, а да продължа да се боря за фантазиите си! В последна сметка най-лесното е да се откажеш и да продължиш да се занимаваш с нещо друго. По-трудното е да продължиш и да успееш.
- Колко време си с персоналния си треньор? Едно цяло ли сте към този момент?
- 14 години към този момент работим дружно. Да, несъмнено тя ме познава доста добре. По-добре, в сравнение с аз самата се познавам.
- Кои от звездите на родната художествена гимнастика най-вече са те вдъхновявали през годините?
- Мария Петрова, Теодора Александрова, Илиана Раева. Това са доста мощни дами, които не престават да ме въодушевяват и с триумфите си откакто са завършили спортната си кариера.
- Срещаш ли звездите през днешния ден, когато ти представляваш България? Какво най-често обсъждате за твоите изяви и обичания ви спорт?
- Да, срещам ги. Винаги след мое показване ги запитвам какво мога да подобря. Смятам, че даже и да съм се показала добре, постоянно има какво да се усъвършенства, тъй че да напредна и да имам още по-добри резултати.
- Има ли същинско другарство във вашия свят? Отразяват ли се на състезателките шумните кавги в родната художествена гимнастика, които десетилетия наред вървят дружно с триумфите?
- Да, несъмнено има същинско другарство. По отношение на тези кавги като цяло аз персонално съм се абстрахирала. Както споделих, не съм конфликтен човек. Мен тези неща не ме интересуват. Опитвам се да си правя работата, да упражнявам, да имам триумфи. За мен това е най-важното.
- С кого си най-близка в твоя спорт?
- Най-близка съм с едно от девойките от настоящия отбор – Мадлен Радуканова.
- Остава ли ви време да се радвате на елементарните тийнейджърски неща от живота?
- Да, остава ни време и за персонален живот. Освен всичко, което виждат нашите почитатели и всички хора, които ни се радват и ни гледат, имаме си и персонален живот. Имаме време за фамилията си, за приятелите.
- Как си със обществените мрежи?
- Там съм малко по-неактивна, тъй като обичам персоналният ми живот да си е персонален.
- Имаш ли обичан апарат?
- Да, несъмнено сега обичаният ми апарат са бухалките.
- А обичано съревнование? Любим град?
- Любим град, с изключение на София, тъй като съм родена тук и извънредно доста си одобрявам града, в чужбина обичан ми е Париж.
- Защо?
- Не мога да кажа за какво тъкмо, само че първият ми спомен, още преди първи клас е, че си бленувам да пребивавам в Париж и всеки ден да вървя до Айфеловата купа.
- Най-трудното в елитния спорт през днешния ден? В гимнастиката живеете в залата от дребни, в националния тим се грижат за всичко. Не се ли притесняваш, че може да влезеш неподготвена след време в действителния живот?
- Не, несъмнено, защото, както споделих съм родена в София, постоянно съм живяла със фамилията си и в никакъв случай не ми се е налагало, като се изключи лагерите, да пребивавам в залата или наоколо до нея. Смятам, че съм задоволително готова.
- Направи ли оптималното образованието да не пострада за сметка на елитния спорт? Хуманитарните или точните науки са ти на сърце?
- Определено точните науки и в частност физиката. Тя ми е един от най-интересните предмети. Постарах се в действителност през годините, до момента в който ходех на учебно заведение. Всички знаят, че ние упражняваме по извънредно доста часове в залата. Ходила съм на съвещания, в случай че се постанова, на някои извънкласни часове с учителите, само че в действителност направих всичко допустимо едното да не е за сметка на другото. Надявам се да съм съумяла.
- Имаш ли ритуали, фаталистка ли си?
- Не, не съм. Имам няколко ритуала преди съревнование, които по-скоро към този момент са станали част от моята подготовка за самото съревнование и не ги схващам като някакъв обред.
- Имаш ли проблеми с кондиционната подготовка? Питам те, тъй като доста от девойките са споделяли, че когато са упражнявали с кондиционната треньорка Цвети Кирилова, са имали доста проблеми, преодолявали са ги волево, само че малко и със кавги.
- Не, не считам, че имам. Това е една доста значима част от нашата подготовка. Винаги, когато стартираме да навлизаме във форма, започваме тъкмо с този вид подготовка. Това е обикновено за всеки състезател.
- Сънуваш ли съчетанията след тези хиляди изигравания?
- Случвало ми се е. За последно през предходната година на международното състезание в Баку преди един от спортните дни, в който трябваше да играя с топка. Затварях си очите и си виждах съчетанието. Не можех да заспя цяла нощ, тъй като го сънувах.
- А имаше ли шанс след това в надпреварата?
- Да, изиграх си го доста добре, в действителност. Определено ми беше на шанс.
- На какво се опираш най-много в тежките обстановки?
- На персоналния си треньор, на моето семейство. В тежките обстановки те са първите хора, които схващат за това и ми оказват помощ да се изправя и да продължа.
- Как се забавляваш, по какъв начин си почиваш? Или може би този въпрос в този момент не е настоящ за теб?
- Точно сега в действителност упражняваме извънредно доста, тъй като по-късно европейско виждаме какво може да се усъвършенства за олимпиадата. Наистина имам много малко свободно време. Общо взето се прибирам у дома, окъпвам се и си лягам да дремя. Ставам, пристигам в залата и по през целия ден съм тук. Когато имам свободно време, виждам да го прекарам с моите другари.
- От какви терзания в кариерата си си се освободила през годините и от кои искаш да се освободиш?
- Смятам, че в годините съм минала през доста тежки моменти. Имала съм доста терзания и страхове преди дадени надпревари, които не са включвали самото показване на надпреварата. Смятам, че за момента съм съумяла да реализира един вътрешен мир в себе си. Единственото, което за момента ми остава е в действителност малко повече работа, малко повече убеденост върху сегашните ми съчетания, с цел да мога следващата година да се показва доста добре.
- Почти всички гимнастички споделят, че са плакали след съревнование поради съдийски ощетявания. Теб подминавало ли те е това зло?
- Не ми се е случвало да рева тъкмо поради това, само че съм плакала поради моя неточност. Аз съм перфекционист и доста мъчно си прощавам грешките, което го регистрирам като минус. Трябва малко по-лесно да си прощавам. Но не съм плакала поради съдийски ощетявания, тъй като това е нещо, което не зависи от мен. Реално моята работа в случай че си я свърша, всичко ще е наред.
- Връщаш ли се в мислите си към твоите неточности или гледаш единствено напред?
- Връщам се доколкото мога да си взема някаква поука и да продължа напред. Опитвам се да не пребивавам в предишното.
- Има истории, които описват по какъв начин в художествената гимнастика се играе до без неточност, само че изпадаш в обаян кръг и по този начин се получават съчетания до до безкрайност. Минавала ли си през този пъкъл?
- Постоянно. Това е съвсем ежедневно. Просто има един миг, когато прекомерно доста се измориш, забиваш безусловно.
- Бъгваш се.
- Да, сигурно се случва на всички хора. Ако осем часа стоиш пред компютъра, в един миг и ти няма да знаеш какво правиш. Просто би трябвало да преодолееш този миг, тъй като по този начин само израстваш ти самият.
- Как мислиш – съществува ли в живота малко и огромно благополучие?
- Да, съществува несъмнено.
- Мечтаеш ли на едро, както се споделя или просто искаш да се чувстваш в нравствен мир?
- Смятам, че в случай че се усещам в нравствен мир, мога да реализира безусловно всичко. Определено имам доста огромни и амбициозни цели за в бъдеще.
- Кои са най-важните надпревари следващата година за теб?
- Догодина имаме три доста значими надпревари. Първото е европейското състезание във Варна. За първи път Българи ще бъде хазаин на европейско състезание и в действителност доста се вълнуваме. След това имаме олимпийски игри в Токио, живот и здраве всичко да е наред, да има ваксина и да се проведат. И най-после годината ще приключи със международно състезание още веднъж в Япония.
- Коментирали ли сте с твоята треньорка за върховата форма, тъй като очевидно би трябвало да сте във върхова форма за надпреварата в България, а след това, дай боже и на олимпиадата?
- Да, това сме го коментирали. Треньорите ни доста добре знаят по какъв начин би трябвало да ни приготвят, по кое време какъв брой да ни натоварят, с цел да може на най-важното съревнование да сме в действителност във върхова форма.
- Какво искаш да видиш, обвързвано с теб, през 2021 година, в случай че в този момент затвориш очи?
- Искам да видя доста медали, златни медали. Искам да видя доста усмивки по лицата на хората, които всеки ден работят с мен. И аз самата да усещам едно вътрешно задоволство от добре свършената работа.
- Има ли нещо, което искаш да кажеш в „ Код Спорт “? Нещо, което пропуснахме да те питаме?
- Искам да пожелая на вас и на вашите фенове да сте доста здрави през идната година, доста щастливи, доста обичани! И да се подкрепяте доста във всички сложни моменти, които ще имате!
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ