Стефани от ансамбъла: Няма да ни пречупите! Токио, дръж се, ние идваме
Състезателката от националния отбор на България Стефани Кирякова разгласява трогателно изказване във Facebook след завръщането си в България от Световното състезание по художествена гимнастика в Баку. У девойките на Весела Димитрова се усеща гняв и възмущение след отнетата им купа в многобоя. Гимнастичките ни получиха оценки, които им отредиха бронзовите оценки, само че съгласно експертите и почитателите, нашият отбор заслужаваше първата позиция.
Ето и цялото известие на грацията от ансамбъла на България:
Мотото на тазгодишното Световно състезание в Баку беше “Fairy tales will come to life” или казано на български “Приказките ще оживеят”. Още когато го прочетох за първи път доста ми хареса. Наистина всеки споделя една приказка в нашия спорт. Ние отидохме в Баку, с цел да разкажем нашата. По-скоро двете истории, които пресъздаваме в нашите съчетания.
Първа е тази на девойките, които са част от “Най-великото шоу” и същински се забавляват до момента в който играят. История, в която невъзможното става допустимо, история, в която заявяваме: Да, това сме ние!
Другата история обаче е тази, която съгласно мен ни дефинира най-точно: Историята на принцесите-воини. Невинни и нежни на пръв взор, само че подготвени за борба във всеки един миг. С огън, който гори в сърцата им и в никакъв случай няма да угасне.
Мога да ви кажа, че сме удовлетворени от представянето си на Световното състезание. Излязохме четири пъти на терена и четири пъти изиграхме безгрешни съчетания. Това беше нашата цел. Постигнахме я. Нашите треньори са удовлетворени. Спечелихме сребърен и бронзов орден от най-голямото съревнование в света на художествената гимнастика тази година! И сме доста щастливи от всичко това!
Дълбоко в себе си обаче се усещаме ограбени. Все едно нещо доста скъпо за нас ни бе отнето пред очите на целия свят. През миналата година работихме в залата всеки ден с ясната цел да станем безспорни международни шампионки. Направихме всичко, което зависеше от нас! Дадохме на спорта сърцата и душите си и все пак не получихме това, за което мечтаехме! Тук не става въпрос просто за борба на килима. Не. Тази борба я спечелихме. Има борби на доста, доста по-високо равнище, които може би в никакъв случай няма да разберем. Има места, където ние не можем да се намесим. Места, където нямаме власт. Има неща, които не могат да бъдат изречени! Не и в този момент.
Заради всичко това не мога да ви излъжа, че сме същински щастливи. Не мога да ви излъжа, че след ярките усмивки на терена и на стълбичката нямаше и сълзи. Сълзи на яд и отчаяние. Не мога да ви кажа, че нашата приказка получи мечтания край. Просто тъй като нашата приказка не е стигнала до своя край!
Искаме да кажем на всички, които ни подкрепяха и ще не престават да го вършат едно огромно-Благодаря!
Наясно сме, че по пътя към триумфа постоянно ще има хора, които ще се пробват да ни спънат и да ни попречат. Винаги някой ще се надява да се провалим.
На тях желая да кажа: Няма да ни пречупите. Ние няма да се предадем. Не и до последния си мирис на килима! Ще вървим самоуверено и гордо към нашата най-голяма фантазия, без значение през какво би трябвало да преминем! Токио, хвани се! Защото девойките от дребната България идват! И ще ти опишат история, която ще се помни дълго...
Ето и цялото известие на грацията от ансамбъла на България:
Мотото на тазгодишното Световно състезание в Баку беше “Fairy tales will come to life” или казано на български “Приказките ще оживеят”. Още когато го прочетох за първи път доста ми хареса. Наистина всеки споделя една приказка в нашия спорт. Ние отидохме в Баку, с цел да разкажем нашата. По-скоро двете истории, които пресъздаваме в нашите съчетания.
Първа е тази на девойките, които са част от “Най-великото шоу” и същински се забавляват до момента в който играят. История, в която невъзможното става допустимо, история, в която заявяваме: Да, това сме ние!
Другата история обаче е тази, която съгласно мен ни дефинира най-точно: Историята на принцесите-воини. Невинни и нежни на пръв взор, само че подготвени за борба във всеки един миг. С огън, който гори в сърцата им и в никакъв случай няма да угасне.
Мога да ви кажа, че сме удовлетворени от представянето си на Световното състезание. Излязохме четири пъти на терена и четири пъти изиграхме безгрешни съчетания. Това беше нашата цел. Постигнахме я. Нашите треньори са удовлетворени. Спечелихме сребърен и бронзов орден от най-голямото съревнование в света на художествената гимнастика тази година! И сме доста щастливи от всичко това!
Дълбоко в себе си обаче се усещаме ограбени. Все едно нещо доста скъпо за нас ни бе отнето пред очите на целия свят. През миналата година работихме в залата всеки ден с ясната цел да станем безспорни международни шампионки. Направихме всичко, което зависеше от нас! Дадохме на спорта сърцата и душите си и все пак не получихме това, за което мечтаехме! Тук не става въпрос просто за борба на килима. Не. Тази борба я спечелихме. Има борби на доста, доста по-високо равнище, които може би в никакъв случай няма да разберем. Има места, където ние не можем да се намесим. Места, където нямаме власт. Има неща, които не могат да бъдат изречени! Не и в този момент.
Заради всичко това не мога да ви излъжа, че сме същински щастливи. Не мога да ви излъжа, че след ярките усмивки на терена и на стълбичката нямаше и сълзи. Сълзи на яд и отчаяние. Не мога да ви кажа, че нашата приказка получи мечтания край. Просто тъй като нашата приказка не е стигнала до своя край!
Искаме да кажем на всички, които ни подкрепяха и ще не престават да го вършат едно огромно-Благодаря!
Наясно сме, че по пътя към триумфа постоянно ще има хора, които ще се пробват да ни спънат и да ни попречат. Винаги някой ще се надява да се провалим.
На тях желая да кажа: Няма да ни пречупите. Ние няма да се предадем. Не и до последния си мирис на килима! Ще вървим самоуверено и гордо към нашата най-голяма фантазия, без значение през какво би трябвало да преминем! Токио, хвани се! Защото девойките от дребната България идват! И ще ти опишат история, която ще се помни дълго...
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ