На празните глави празниците им пречат
Състезанието „ Кой ще е първи в русофобията " тече с цялостна мощ
В последно време русофобията приема все по-уродливи форми и се обявява все по-нагло. Тя изпълва общественото говорене и все no-агресивно се пробва да промени публичното мнение, да му наложи нови критерии, с цел да бъде възприета от него като естествена и нормална за българския дух, мислене, отношение към Русия. Какви ли не мотиви и аргументи се търсят, с цел да се настрои обществото против Русия и нейната роля в българската история. Най-яростният мотив е определянето на факт и събитие.свързани с Русия, като „ разделящи " хората и обществото. Поради което би трябвало да бъдат омаловажени и намалени в йерархията на историческите полезности.
Сега още веднъж се подемат разногласия за това дали Трети март би трябвало да бъде народен празник. Аз намирам провокирането на този спор като нещо доста скверно и аморално, да не приказваме, че е и проявяване на безкултурие, липса на историческа памет, незнание и мързелив разум, който избира да приказва, с цел да се хареса на избрани кръгове, вместо да мисли и да търси истината. Още по-противна е русофобията, когато се облече в професорска роба, от която излизат наукообразни
тези, искания, реплика на познания, заклинателни апели, нетърпящи възражения и упорствуване.
Тези „ професори " си фантазират, че намират елементарно формата, с цел да покажат, че са прави. Ще дадат изявленията, ще се съберат на конференции, след това ще потриват ръце в символ на блаженство, че доста знаят, че им имат вяра и че са задоволително безапелационни, с цел да стане на тяхното.
Трима всред тези станали към този момент безчет професори от Велико Търново, експерти по история {Милко Палангурски, Пламен Павлов, Петко Ст. Петков), декларират, че е
време да преразгледаме българската празнична система с цел да я сложим в ред, да подредим празниците и им придадем ново значение и смисъл. Защо ли?
Защото Трети март разделял хората и няма право да бъде националният празник на България. Вместо него да се одобри 24 май за подобен празник.
Но преди този момент 10 години да изкараме без национални празници, с цел да помислим в края на десетата кой ден ще изберем.
Кое поражда несъгласия в Трети март и кое в него разделя обществото? Разбира се, нуждата на този ден да се каже, че честваме Деня на българското избавление от османско (турско) иго и че Русия е тази, която ни освободи.
И да се положат венци и цветя, както и да има поклонения на паметниците на починалите съветски бойци и офицери. Там ще би трябвало да се изрази българската признателност на съветските освободители. А за нашите професори това ще е отвратително. Защото нелепостта, наречена русофобия, е оповестила, че Русия е наш зложелател и съперник на Запада. Щом е по този начин, тя не може да ни освобождава, а единствено да ни окупира, с цел да завземе проливите и да сътвори върху нашата свещена земя Задунайска губерния. И нищо повече!
Оттам насетне професорите недоволстват, че народът отдава респект на тези, които са желали да основат Задунайска губерния и да завладяват пропивите. Нищо че народът е бпагодарен и помни друга история. Различна от професорската. Но за какво това да е спор или по какъв начин е открито, че тук точно е разграничителната линия в обществото? И белким, в случай че тук се води някакъв спор. той безусловно би трябвало да се позволява с анулацията на Трети март като народен празник? Не е ли по-добре професорите и русофобите да прочетат историята и да не лъжат другите, че я познават.
Този път русофобите професори измислиха нещо, което, явно, им се коства хитро: проведоха конференция, която нарекоха научна, събраха професори и доценти като тях русофоби и в един глас потвърдиха, че Трети март разделял обществото. И че трябвало да се обгледа системата от празници в нейната цялост и целокупност и да се изправят слабостите и грешките в нея.
Ако обаче желанията им бяха научни, с цел да се разиска значим съгласно тях проблем, изискващ присъединяване на повече учени и експерти, те щяха да си създадат конференцията а след това вероятно още една или две и умерено, с причини, с научна упоритост щяха да се опитат да формулират същността на казуса и да покажат вероятните му решения. Но не, те пишат отворени писма, привикват конференции, дават още изявленията, с цел да оспорят настоящия народен празник и да продължат
да настояват, че той ни разделял. Това ли е научната им съвест, морал и обективност? Впрочем това е!
Иначе за какво ще вършат сходна конференция с присъединяване на хора, които нямат кой знае какъв престиж и авторитет, само че пък удостоверяват драговолно мнението на тримата основатели. А сякаш всичко е като същинско, научно, професорско, обективно и със съзнанието, че би трябвало да се свърши работа за науката.
Имитирайки просвета, тези професори задоволяват своята глупава и бездарна русофобия, а може и да извършват нечия политическа поръчка. На конференцията пролича, че това е изцяло допустимо. Няма да разясня концепцията им 24 май да размени Трети март като народен празник, тъй като те не са я аргументирали. Само е маркирано, че този празник не разделял, а обединявал обществото.
Но както и да се аргументира тезата им, би трябвало да се знае, че националният празник нормално е денят, в който е основана или възобновена страната. А точно на Трети март е възобновена публично посредством Санстефанския кротичък контракт българската национална страна.
В този контракт, подписан сред Русия и Турция на 19 февруари/З март 1878 година, в член 6 е записано: „ България се издига в самостоятелно, поданно княжество, с християнско държавно управление и национална милиция ".
Спирам дотук, тъй като, както се споделя, на празните глави празниците им пречат...
Автор: Панко Анчев/в. Златна възраст
В последно време русофобията приема все по-уродливи форми и се обявява все по-нагло. Тя изпълва общественото говорене и все no-агресивно се пробва да промени публичното мнение, да му наложи нови критерии, с цел да бъде възприета от него като естествена и нормална за българския дух, мислене, отношение към Русия. Какви ли не мотиви и аргументи се търсят, с цел да се настрои обществото против Русия и нейната роля в българската история. Най-яростният мотив е определянето на факт и събитие.свързани с Русия, като „ разделящи " хората и обществото. Поради което би трябвало да бъдат омаловажени и намалени в йерархията на историческите полезности.
Сега още веднъж се подемат разногласия за това дали Трети март би трябвало да бъде народен празник. Аз намирам провокирането на този спор като нещо доста скверно и аморално, да не приказваме, че е и проявяване на безкултурие, липса на историческа памет, незнание и мързелив разум, който избира да приказва, с цел да се хареса на избрани кръгове, вместо да мисли и да търси истината. Още по-противна е русофобията, когато се облече в професорска роба, от която излизат наукообразни
тези, искания, реплика на познания, заклинателни апели, нетърпящи възражения и упорствуване.
Тези „ професори " си фантазират, че намират елементарно формата, с цел да покажат, че са прави. Ще дадат изявленията, ще се съберат на конференции, след това ще потриват ръце в символ на блаженство, че доста знаят, че им имат вяра и че са задоволително безапелационни, с цел да стане на тяхното.
Трима всред тези станали към този момент безчет професори от Велико Търново, експерти по история {Милко Палангурски, Пламен Павлов, Петко Ст. Петков), декларират, че е
време да преразгледаме българската празнична система с цел да я сложим в ред, да подредим празниците и им придадем ново значение и смисъл. Защо ли?
Защото Трети март разделял хората и няма право да бъде националният празник на България. Вместо него да се одобри 24 май за подобен празник.
Но преди този момент 10 години да изкараме без национални празници, с цел да помислим в края на десетата кой ден ще изберем.
Кое поражда несъгласия в Трети март и кое в него разделя обществото? Разбира се, нуждата на този ден да се каже, че честваме Деня на българското избавление от османско (турско) иго и че Русия е тази, която ни освободи.
И да се положат венци и цветя, както и да има поклонения на паметниците на починалите съветски бойци и офицери. Там ще би трябвало да се изрази българската признателност на съветските освободители. А за нашите професори това ще е отвратително. Защото нелепостта, наречена русофобия, е оповестила, че Русия е наш зложелател и съперник на Запада. Щом е по този начин, тя не може да ни освобождава, а единствено да ни окупира, с цел да завземе проливите и да сътвори върху нашата свещена земя Задунайска губерния. И нищо повече!
Оттам насетне професорите недоволстват, че народът отдава респект на тези, които са желали да основат Задунайска губерния и да завладяват пропивите. Нищо че народът е бпагодарен и помни друга история. Различна от професорската. Но за какво това да е спор или по какъв начин е открито, че тук точно е разграничителната линия в обществото? И белким, в случай че тук се води някакъв спор. той безусловно би трябвало да се позволява с анулацията на Трети март като народен празник? Не е ли по-добре професорите и русофобите да прочетат историята и да не лъжат другите, че я познават.
Този път русофобите професори измислиха нещо, което, явно, им се коства хитро: проведоха конференция, която нарекоха научна, събраха професори и доценти като тях русофоби и в един глас потвърдиха, че Трети март разделял обществото. И че трябвало да се обгледа системата от празници в нейната цялост и целокупност и да се изправят слабостите и грешките в нея.
Ако обаче желанията им бяха научни, с цел да се разиска значим съгласно тях проблем, изискващ присъединяване на повече учени и експерти, те щяха да си създадат конференцията а след това вероятно още една или две и умерено, с причини, с научна упоритост щяха да се опитат да формулират същността на казуса и да покажат вероятните му решения. Но не, те пишат отворени писма, привикват конференции, дават още изявленията, с цел да оспорят настоящия народен празник и да продължат
да настояват, че той ни разделял. Това ли е научната им съвест, морал и обективност? Впрочем това е!
Иначе за какво ще вършат сходна конференция с присъединяване на хора, които нямат кой знае какъв престиж и авторитет, само че пък удостоверяват драговолно мнението на тримата основатели. А сякаш всичко е като същинско, научно, професорско, обективно и със съзнанието, че би трябвало да се свърши работа за науката.
Имитирайки просвета, тези професори задоволяват своята глупава и бездарна русофобия, а може и да извършват нечия политическа поръчка. На конференцията пролича, че това е изцяло допустимо. Няма да разясня концепцията им 24 май да размени Трети март като народен празник, тъй като те не са я аргументирали. Само е маркирано, че този празник не разделял, а обединявал обществото.
Но както и да се аргументира тезата им, би трябвало да се знае, че националният празник нормално е денят, в който е основана или възобновена страната. А точно на Трети март е възобновена публично посредством Санстефанския кротичък контракт българската национална страна.
В този контракт, подписан сред Русия и Турция на 19 февруари/З март 1878 година, в член 6 е записано: „ България се издига в самостоятелно, поданно княжество, с християнско държавно управление и национална милиция ".
Спирам дотук, тъй като, както се споделя, на празните глави празниците им пречат...
Автор: Панко Анчев/в. Златна възраст
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ