Съсловната ортанизация ще сезира Венецианската комисия, ЕК, ЕП, посланиците С

Съсловната ортанизация ще сезира Венецианската комисия, Европейска комисия, Екологичен потенциал, посланиците С промени в Закона за правосъдната власт и Наказателно – процесуалния кодекс се предлага закриването на профилираните органи на правосъдната власт – Специализиран углавен съд, Апелативен профилиран углавен съд, Специализирана прокуратура и следственият отдел към нея, и Апелативна профилирана прокуратура. Въпреки късия си интервал на битие, те реализираха доста съществени резултати. Бяха повдигнати обвинявания по отношение на настоящи министри (Нено Димов – някогашен министър на околната среда и водите) за проявена умишлена занемареност в изключително огромни размери, заместител министри (Красимир Живков – някогашен заместител министър на околната среда и водите) за закононарушения по работа, настоящи народни представители, ръководители на държавни организации, висши чиновници на Министерство на вътрешните работи, ангажирани с противопоставяне на наркотрафика, кметове на общини и региони и други. Едновременно с това бяха повдигнати и обвинявания за присъединяване в проведена незаконна група и на едни от най-богатите български жители – Васил Божков, Цветан Василев, Пламен и Атанас Бобокови, Николай и Евгения Баневи, Ветко и Маринела Арабаджиеви. Това се показва в позиция на Камарата на следователите в България, адресирана до президента Румен Радев и ръководителя на Народно събрание Ива Йорданова. На процедура импортираните от народните представители законопроекти кореспондират с ползите на гореспоменатите лица, които са подсъдими по каузи на Специализирания углавен съд или обвинени по досъдебни производства под наблюдението на Специализираната прокуратура, показват магистратите. „ Въпреки късия си интервал на битие, те реализираха доста съществени резултати. Бяха повдигнати обвинявания по отношение на настоящи министри (Нено Димов – някогашен министър на околната среда и водите) за проявена умишлена занемареност в изключително огромни размери, заместител министри (Красимир Живков – някогашен заместител министър на околната среда и водите) за закононарушения по работа, настоящи народни представители, ръководители на държавни организации, висши чиновници на Министерство на вътрешните работи, ангажирани с противопоставяне на наркотрафика, кметове на общини и региони и други. Едновременно с това бяха повдигнати и обвинявания за присъединяване в проведена незаконна група и на едни от най-богатите български жители – Васил Божков, Цветан Василев, Пламен и Атанас Бобокови, Николай и Евгения Баневи, Ветко и Маринела Арабаджиеви “, показват магистратите. Ето и цялостния текст на мнението: Камарата на следователите е най-голямата съсловна магистратска организация в Република България. Бихме желали да изразим мнението си по настоящи законодателни процеси, които съгласно нас засягат устоите на правовата страна и биха заличили постигнатия от нашата страна прогрес в региона на правораздаването и вътрешния ред. Още в първия работен ден на 45 – тото Народно заседание бяха импортирани както оферти за законодателни промени, по този начин и за изменение и допълнение на Конституцията. Първата група проблеми, които считаме, че тези промени слагат е, че същите нарушават правилото за разделяне на управляващите и в частност – независимостта на правосъдната власт. Вносителите на законопроектите от политическата групировка „ Демократична България “ са позволили умишлено в препоръчаните разпореждания да бъде включена и такава, която е участвала в анулираната към този момент социалистическа Конституция на Народна Република България от 1971г. По – съответно става въпрос за реда за избор на основен прокурор, като импортираният законопроект планува, че „ Главният прокурор се назначава и освобождава от президента на републиката по предложение на Народното събрание… “. По подобен метод се е правил изборът на основен прокурор според Конституцията от 1971г., което слага под сериозен въпрос дали в реалност той би бил самостоятелен, в случай, че се излъчва от Народното събрание, който по своя темперамент е и политически орган. Подобно схващане опонира и на решение № 3/2003г. на Конституционния съд. От тази коалиция неведнъж са били правени опити за оказване на политическо влияние върху независимостта на правосъдната власт, в това число и посредством претенции за лустрация на магистрати. Политическа интервенция в правосъдната власт, в частност – в работата на прокуратурата, съгласно нас, съставляват и импортираните оферти за изменение и допълнение на главния закон, които плануват, че министърът на правораздаването би имал правната опция да прави оферти за назначение, повишение, намаление, пренасяне и освобождение от служба на прокурори и следователи. Според нас това също нарушава правилото на разделяне на управляващите и се основават условия за пораждане на зависимости сред представители на изпълнителната и правосъдната власт, които да са политически стимулирани. Като съсловна организация на следователите ние поддържаме мнението, че кариерното развиване освен на следователите, само че и на другите магистрати, би следвало да се дефинира само от групов кадрови орган, в чийто състав участват само представители на професионалната общественост, които точно познават най-добре спецификата на съответната служба и не са обвързани с съответна политическа мощ. Бяха импортирани и оферти за промени и в Закона за правосъдната власт, като част от тях също намираме, че биха сложили под подозрение безпристрастността и независимостта на магистратите. Предложените разпореждания дават правната опция на съдиите, прокурорите и следователите да членуват в политически партии или обединения, в организации с политически цели и да правят политическа активност. Това съгласно нас също е в прорез с съществени правила на действието на правосъдната власт освен в Република България, само че и като цяло в континенталните правни системи, защото политическата принадлежност на съответен магистрат би могла да повлияе върху неговото вътрешно разбиране по съответно произвеждане, а с това и да предреши неговия излаз, без безусловно той да е бил съгласуван със закона и доказателствата по делото. Тези заключения се поддържат и от Декларацията от Бордо от 08.12.2009г. на Консултативния съвет на европейските прокурори, съгласно което е належащо да съществуват задоволително гаранции за това, че върху органите на съда и прокуратурата няма да бъде извършен политически напън, както и че справедливото правораздаване изисква равнопоставеност на средствата, с които разполагат обвиняването и отбраната, ценене на независимостта на съда, разделянето на управляващите и задължителността на крайния правосъден акт. Също с промени в Закона за правосъдната власт и Наказателно – процесуалния кодекс се предлага закриването на профилираните органи на правосъдната власт – Специализиран углавен съд, Апелативен профилиран углавен съд, Специализирана прокуратура и следственият отдел към нея, и Апелативна профилирана прокуратура. Тези органи започнаха да работят през 2012г. и в началото тяхната подготвеност включваше единствено каузи за проведена престъпност, а след това те започнаха да преглеждат и тези за тероризъм и корупция по високите етажи на властта, с което на процедура при тях се концентрираха най-тежките наказателни производства в страната. Въпреки късия си интервал на битие, те реализираха доста съществени резултати. Бяха повдигнати обвинявания по отношение на настоящи министри (Нено Димов – някогашен министър на околната среда и водите) за проявена умишлена занемареност в изключително огромни размери, заместител министри (Красимир Живков – някогашен заместител министър на околната среда и водите) за закононарушения по работа, настоящи народни представители, ръководители на държавни организации, висши чиновници на Министерство на вътрешните работи, ангажирани с противопоставяне на наркотрафика, кметове на общини и региони и други. Едновременно с това бяха повдигнати и обвинявания за присъединяване в проведена незаконна група и на едни от най-богатите български жители – Васил Божков, Цветан Василев, Пламен и Атанас Бобокови, Николай и Евгения Баневи, Ветко и Маринела Арабаджиеви. В края на 2019г. е регистрирано, че по уведомления на Прокуратурата, КПКОНПИ е „ замразила “ имущество на стойност към 3 милиарда лева и включително не влизат наложените запори по някои от досъдебните производства, които бяха формирани през миналата година. Следва да се има поради, че Специализираният углавен съд прегледа на първа инстанция и едно от най-значимите каузи за тероризъм в Европа за последните години – това за терористичният акт на летище Сарафово от 2012г., и постанови най-тежките санкции, планувани в Наказателния кодекс, по отношение на участниците – пожизнен затвор без право на подмяна. В предметната подготвеност на Специализираната прокуратура и съд, като първа инстанция, се включват и делата за шпионаж, като от 2018г., по отношение на реализирана на територията на страната разследваща активност, са били оповестени за persona non grata 8 /осем/ лица – жители на Руската федерация. С промените на Наказателно-процесуален кодекс от 22.10.2019г. беше планувано, че делата от компетентността на Европейската прокуратура ще се преглеждат от Специализирания углавен съд като първа инстанция и препоръчаните законодателни промени биха блокирали нейното действие в Република България. Част от тези резултати бяха регистрирани както в последните мониторингови отчети за напредъка на България по механизма за съдействие и инспекция от 2018г. и 2019г., по този начин и в първия Доклад за върховенството на закона, в частта за Република България. Положителна констатация за нуждата от съществуването на профилираните органи на правосъдната власт е направена и в Независимия разбор на структурния и функционален модел на Прокуратурата на Република България /ПРБ/, осъществен през 2016г. от Службата за поддръжка на структурните промени, като е изтъкнато, че делата за корупция следва да бъдат предхвърлени „ на Специализирания углавен съд, където се следи по-конструктивно взаимоотношение сред прокуратури и съдии и по-малко педантизъм “. На процедура импортираните от народните представители законопроекти кореспондират с ползите на гореспоменатите лица, които са подсъдими по каузи на Специализирания углавен съд или обвинени по досъдебни производства под наблюдението на Специализираната прокуратура. Не по – малко безпокойствие у нас буди импортираната законодателна смяна в Наказателно – процесуалния кодекс за възобновяване на миналата правна уредба на глава XXVI от него, която уреждаше изключително производството по разглеждане на делото в съда по искане на обвинения след приключване на избран период от привличането му в качеството на обвинен – 2 години, когато е притеглен за тежко закононарушение и 1 година в останалите случаи. След приключването на този период обвиненият имаше правото да направи искане пред съда за разглеждане на делото му, като съдът даваше тримесечен период на прокурора за внасяне на делото. Тези законодателни промени, като се изключи че считаме за голословни, намираме, че също пазят ползите на част от гореспоменатите обвинени лица. Подобно правно позволение би противоречало и на правото на Европейския съюз и в тази връзка бихме желали да обърнем внимание на Решение на Съда на Европейски Съюз от 05.06.2018г. по дело C‑612/15, формирано по преюдициално питане на Специализирания углавен съд. От практическа страна сходно нормативно позволение също е безпричинно, доколкото по редица досъдебни производства се изисква осъществяването на голям размер от дейности по следствието, в това число и назначението на експертизи, чието срочно привършване също зависи извънредно от фактическата и правна трудност на съответното дело. Същевременно стандартите за покачване на обвиняване са високи, само че даже след привличането на обвинен се постанова осъществяването на голям брой следствени дейности, с оглед доказване по безспорен метод на неговата виновност. Понякога е обективно невероятно приключването на досъдебното произвеждане в указаните периоди макар положените интензивни процесуални старания за това. Последната група препоръчани законодателни промени, на които бихме желали да обърнем внимание са свързани с действието на Комисията за противопоставяне на корупцията и лишаване на нелегално добито имущество /КПКОНПИ/. До сегашния миг се следи извънредно положително взаимоотношение сред Прокуратура на Република България и КПКОНПИ, като прокурорите навреме подават уведомления до Комисията при съществуване на законовите предпоставки по тази причина, заради което считаме, че на посочените по – горе резултати, следва да бъде дадена позитивна оценка. Внесените оферти целят спиране на връзката сред Прокуратурата и Комисията, което също би било в полза на изброените по – горе привлечени към наказателна отговорност лица, разполагащи с голям финансов и стопански запас. Евентуалното приемане на препоръчаното законодателство би отменило наложените обезпечения, биха се прекратили производствата и би се обезмислил постигнатия прогрес на Република България в тази тенденция. Изпращаме Ви актуалното мнение, с цел да Ви осведомяваме по отношение на положението на върховенството на закона в Република България към сегашния миг, както и поради действителната заплаха да бъдат наранени ползите на българските жители посредством нарушение правилото на правовата страна, само че и с оглед съществуващия риск да бъде премахнат напредъкът на страната ни в региона на правораздаването и вътрешния ред. За горните условия ще уведомим Европейската комисия, Европейския парламент, Венецианската комисия, Групата страни, борещи се против корупцията (GRECO) към Съвета на Европа, както и посланиците на страните – членки на Европейския съюз, на Съединените американски щати и на Англия.  Изразяваме убеденост, че способените институции, в границите на законоустановените си пълномощия ще защитят ползите на българските жители и общество, както и правилата на правовата страна и на върховенството на закона.