Позитиви на българщината във всички измерения
„ Съсипахме я тая страна.. “ се трансформира в привет сред българите по света и у нас. Всички се оплакваме, самосъжаляваме и единствено хулим ръководството. Ама представете си, че съществуват и някакви позитиви на българщината колкото и малко да са те. И през екрана на компютъра ви виждам лицата с повдигнатите в подозрение вежди. Че по какъв начин по този начин ще е хубаво да си българин?! Подигравам ли се?! Ми то в никакъв случай не е било хубаво, тъй като си знаем, че българщината значи да сме: мързеливи, нагаждачи, завистливи, злобни, небогати, глупави, лесни за манипулиране и така нататък Знаем си още, че сме ретроградни и подвластни, че не си почитаме културата, историята, страната, природата, децата, старите хора, дамите, болните. Хубавото в цялата тая работа със самопризнанията обаче е, че си признаваме всички негативи. И още, че сами си се хокаме. Което не значи, че работим за смяната, де. Няма да си скапваме имиджа, я!
Ами хайде стига към този момент! След като по този начин и по този начин сме българи и това няма по какъв начин да се промени, не е ли по-добре да забележим хубавите страни на тази божествена съдба? И най-сетне да осъзнаем, че българщината несъмнено си има и положителни, че дори и потребни страни.
Да си българин е екзотично
Сигурна съм, че всеки умерено пътуващ съотечественик е бил участник в следната обстановка. Някъде по света си, компанията е интернационална, запознаваш се с всички и в един миг някой пита от кое място си. Ти си знаеш, че това е значим миг, по тази причина с по-висок звук и добра дикция изричаш „ Ай ем фром Бългерия “. В 99% от случаите задалият въпроса внезапно се оживява и с нескрита изненада в гласа пита още веднъж „ Оу, от кое място?! “. „ От България “ отговаряш още по-бавно и ясно, само че все пак с очевидно досада от получената реакция.
Shahzeb Rajput Мигът е звезден, тъй като внезапно и всички останали, чули с половин ухо странното название на географската широчина, откъдето идваш, се размърдват с любознание и интерес „ На кой континент се намират аджаба тези далечни земи на България? “. Ти потретваш името на страната си, като този път се чувстваш задължен да дадеш малко повече геополитически подтекст и започваш да описваш в коя част на Европа сме, с кои по-известни страни граничим и по какъв начин сме принадлежали към някогашния социалистически лагер. Събеседниците ти стоят ококорени и мощно заинтригувани от загадъчния топос, който би трябвало да локализират върху глобуса. Само си помислете за какъв брой други страни се отделя такова изпитание и внимание от страна на една интернационална група от хора?
Ами не са доста, тъй че несъмнено можем да считаме, че да сме българи си е екзотика. Което значи, че априори сме едни гърди напред по отношение на тези от всеобщо познатите страни. Така де – някой като каже, че е от Италия да вземем за пример, какво повече да го питаш и за какво да ти е забавно?! Ми италианец като италианец – пица, паста, манджаре и Берлускони, ей ти го на! Ама па българин… върви обяснявай какво е шкембе, свекърва, крокозъбел, фърфалак или за какво сме избрали някогашен охранител за министър ръководител към този момент трети път.
Към българина има натурален почит
Като разследване от сложното различаване на мястото, откъдето идваме, постоянно чужденците кардинално се тормозят от нас. Попадала съм измежду хора, които са изпадали в същинско учудване, че отивам на два крайници, не съм необразована, незабулена, мога да се показвам със комплицирани съставни фрази и знам посоките в света. Това, популярност Богу, все по-рядко се случва, само че пък положителната му страна е, че като всяко непознато нещо, и това си става център на внимание.
И тъй като непознатата публика постоянно има възприятието, че те превъзхожда априори, когато осъзнае, че напълно не е по този начин, мощно се потиска. Чак стартира и да завижда.
Преди години в един огромен ресторант в Париж се бях заговорила с група локални младежи на моята възраст за известна натрупа за ирландски танци, която в оня миг гостуваше във френската столица с най-новия си спекатакъл. Оказа се обаче, че предната седмица същата натрупа беше гостувала и в София, та аз бях единствената в онази компания, която действително към този момент беше видяла спектакъла, освен това в България. Като разбра това, единият от групата на висок глас съобщи: „ Какво доживяхме – преди Париж нещо към този момент да е гледано в България! “ Думата „ България “ беше произнесена с онази интонация, с която ние споделяме да вземем за пример „ На Мачу Пикчу в царевицата “ или „ На г**а на географията “. „ Е, приятелю, добре пристигнал в двайсет и първи век! “, възкликнах аз (с наяве задоволство).
България е лагер за оцеляване
Даже не просто лагер за оцеляване, а подобен за оцеляване в рискови условия. Само си помислете в границите на един четиридесет и няколко годишен живот какви неща е научил един средностатистически съотечественик!
Първо, той знае какво е режим на тока и водата и може да вземе душ с измиване на коса с две пластмасови бутилки от по литър и половина хладка вода.
Второ, на българина му е ясно какво е със заплатата си сутринта да можеш да купиш хиляда хляба, а вечерта на същия ден – два.
Трето, за българина няма въздух, в който да не може да диша. Дали ще е обгазяване в Русе или замърсен въздух в София, Варна и Пловдив, той му изнамира едвам останалите молекули О2 и безшумно и добродушно си ги издишва.
Четвърто, българщината е като синоним за митинг, гражданска интензивност, блокиране на център от таксиметрови водачи, запречване на автомагистрала от тирове, палатков лагер на жители, спокойно шествие, яхнат протест… Българинът знае също, че нормално нито едно от тези неща не работи напълно.
Българщината се състои в това да оцеляваш с малко пари, върла администрация, разхайтена здравна система, неприятно обучение, високи цени, едва ръководство. Това прави всеки българин супер резистентен на всевъзможни естествени и обществени бедствия, които не могат да му предложат и една десета от това, в което той всекидневно е квалифициран. А и да не забравяме обстоятелството, че средностатистическият българин е опитал ракия за пръв път на осем, тъй че няма спор, че имаме силата да устоим на всичко. Затова и за българина всяка емиграция е като лятна почивка, в която просто би трябвало да си намериш работа, било то на полето. Започвате ли да се убеждавате, че българщината била хубаво нещо? Ако не сте, имам още няколко скрити коза!
Българите разбираме от всичко
Не съм и грам иронична, в противен случай! Наистина! Помислете си единствено какъв брой доста неща, за които хората по света викат експерти, у нас си ги вършим сами!
Лично аз (при това като жена!) знам да вземем за пример по какъв начин се боядисва с латекс, по какъв начин се поставя силикон в банята, по какъв начин се сменя гума на автомобил, какво се прави, когато изгори бушон, по какъв начин да запаля колата, в случай че ми е паднал акумулатора, кои са първите дейности при наводняване, по какъв начин се поставя кисело зеле и се прави туршия, по какъв начин се колят кокошки и по какъв начин се прави бахур. При това тези познания не помня по кое време тъкмо съм ги получила, тъй като май като че ли постоянно съм си ги имала. Сигурно се предават наследствено. Просто съм си израснала с тях – по този начин както се е случило и с всички други българи. Така де, не си българин, в случай че не можеш да оправиш бушон с тел от кламер, да направиш ремък от дамски чорапогащник или пък да изпечеш месо в тенекиена кутия от сирене.
Ние сме… добре де, бяхме добре образовани
Истина е, че в миналото образованието ни беше мощно политизирано, само че пък естествените науки ги научавахме като хората. Допреди двайсетина години към момента можехме да се похвалим със забележителна обща просвета. Това е повода дейните през днешния ден 40-50-годишни българи, които по един или различен метод ни показват по света, да са същински ренесансови мозъци спрямо множеството локални хора.
Не знам дали е поради сложното постигане до информация по време на соца или заради тогавашното схващане, че единственият метод да си релативно умствено свободен, е да учиш, само че онази мода да си учтив и образован към днешна дата към момента работи в името на положителния български имидж.
Българинът е мощно адаптивен
Колкото и да си обичаме традициите, Балкана, Черно море, Левски и хорото, ние сме извънредно приспособими към нова среда. Освен това имаме и чудесното качество колкото и да не съблюдаваме родните си закони, когато сме си вкъщи, да следваме прецизно непознатите такива, когато сме на гурбет или туризъм.
Разбира се, изключвам престъпния контингент, който се подвизава по света с български паспорти. Говоря за тези дребни бг тарикати, които карат по трамвайните релси в София, хвърлят боклуците си през балкона, крадат по малко ток за отопление на персоналните си басейни да вземем за пример и могат да си присвоят я парче от земята на съседа, я къщата му. Поне два пъти катаджията им е прощавал за осъществено нарушаване. Поне два пъти са черпили катаджия. Същите тези обаче, попаднали „ на Запад “ или „ оттатък океана “, прегръщат разпоредбите с две ръце и крепко се държат за неопетненото си емигрантско досие. Така че дай ни на нас закони и органи, които добре наблюдават за спазването им, и ни припознай като най-съвестните жители на света!
„ Тайната вечеря “ на родните политици през погледа на Иван Кутузов. Снимка Георги Пашков
Накрая, когато, уповавам се, повдигнатите в подозрение вежди към този момент са се разпънали от бликнала национална горделивост и внезапно възприятие за национализъм, дано си напомним и най-важната причина да имаме самочувствие като българи. И тя не е в мартениците, зелевите сармички, баницата и бозата, Стоичков, Джон Атанасов, розовите домати и красивите дами.
Българщината се крие в елементарния факт, че сме антично племе с бутикова бройка, което макар изконния си инстинкт за самоизтребление и вътрешно вредителство, продължава да съществува.
Така че, има вяра! Българщината ще ни избави!
