Ивайло Дичев: Кандидатурата на Мария Габриел е отчаян маньовър на Бойко Борисов
Съсипаха се да повтарят, че всесилният Борисов изиграл ПП/ДБ, предиздвикал ги да си смъкват гащите, пардон картите, а самичък запазил всички козове в ръцете си.
На мен пък ми се коства, че е тъкмо противоположното: реформаторите притиснаха съперника си до стената и той в този момент се мята в безсилна нервност, сменяйки през час позициите си благодарение на живописни сръдни. И не спирам да се чудя по какъв начин медиите в България постоянно обръщат света с главата надолу.
Да стартираме с прословутия компромис, какъвто представлявали диалозите сред двете обединения. Кое е тъкмо безпринципното оттегляне на реформаторите? Наложиха своя на 90% стратегия, отхвърлиха еднопосочно да поддържат първия мандат и извадиха кабинет без всякакво присъединяване на ГЕРБ. Ако мен питате, в последното даже бяха прекомерно твърди поради включването на трима свои водачи от първия ред. Но това, в което ги упрекват техни довчерашни последователи, е тъкмо противоположното – били отстъпили, били приели ултиматума на ГЕРБ.
Българска социалистическа партия се хвана на въдицата
Г-жа Нинова пък съобщи че ПП/ДБ се били хванали като първокласници. На какво тъкмо, не излиза наяве. Сега остава да следим със зложелателство по какъв начин тъкмо ще се хване тя на герберската въдица за хартиена коалиция. И дали след присъединяване в ръководство с едните десни, в този момент партията ѝ ще преглътне съюз и с другите десни, единствено и единствено тя да е във властта. Обвинението, че самото разговаряне с ГЕРБ е изменничество, е още по-нелепо. И не тъй като няма по какъв начин да се прави политика, без да се приказва, в това число с съперниците, а тъй като значимото е въпреки всичко какво излиза от тези диалози. Ако след тях изкристализира една твърда и кардинална позиция, толкоз по-добре. Нали си даваме сметка, че в този момент на Борисов следва да беседва с партии като „ Възраждане “, от които обезверено пробва да се дистанцира. Е, хубаво - за какво той да печели символически, а другите да са първокласници?
Политическа партия и Демократична България – прекомерно праволинейни
Ако имам рецензия към ПП/ДБ, тя е друга – че не приказват с всички и по този метод основават чувство, че са в изолираност, до момента в който Борисов се прави на разговорлив наивник. Защо отхвърлиха диалог с Движение за права и свободи, да вземем за пример, не разбрах; за какво не търсят път към президента по не-руски тематики? Боя се, че казусът на тази групировка е тъкмо противоположният на оня, който виждат анализаторите: че са прекомерно праволинейни. А имам противен спомен от това, по какъв начин остарялото Съюз на демократичните сили последователно се трансформира в една морална фракция, капсулира се и не съумя да си свърши историческата задача. Не разбирам и за какво откритостта у нас се счита за доверчивост, в случай че не даже за нелепост. Явно българинът е привикнал да го ръководят шушумиги като Тодор Живков, който лавираше, снишаваше се, перестрояваше се, без да има изключително твърди морални възгледи. Вероятно по тази линия е благосклонността към господин Борисов: хората си мислят, че има втори проект, че най-после ще надхитри всички. Само че какви хитрости са му останали, в случай че не поддържа втория мандат и взаимно направената управническа и законодателна стратегия?
Борисов няма повече ходове
Готви се за митинги през зимата с коалиция „ магнит “? Предлага „ празни кутийки “, които същите тези недолюбвани партии да попълнят с „ персони “? Или пък „ ползва тяхната подла хватка “ - т.е. държавно управление на малцинството, което води право към „ пропастта “ на изборите? Последният маньовър за избавяне на партийното достолепие гласи: предлага „ наш неоспорим министър председател “ и отстъпва всички министри на другите, в това число на ПП/ДБ. Щял да поеме риска да предложи държавно управление, все едно това не му е обвързване като първа политическа мощ и все едно този риск към този момент не поеха авансово съперниците му. Предложението за еврокомисарката Мария Габриел е знак в посока на евроатлантизма и може да се преглежда като следващ обезверен опит да се приобщи реформаторската коалиция. Тази кандидатка е едва обвързвана с България, тъй като кариерата, а и персоналният ѝ живот са в Европа; не си представям доста добре по какъв начин ще се ориентира и дали ще успее да овладее тежката родна реалност. Представям си по какъв начин медиите ще затръбят: брюкселка заменя харвардците. Дали Борисов си мисли, че ще може по-лесно да ръководи една такава премиерка? Или назад, слабата кандидатура е подкана към ПП/ДБ за някакъв паритет по борисовски?
Кога Борисов ще разбере, че би трябвало да слезе от сцената
Както разбирате, тук не предсказвам дали ще има или няма да има държавно управление. Успоредно с Борисов се изнерви и господин Гешев поради все по-съмнително изглеждащия кьорфишек. Дали пък неприятните няма да се изпозастрелят, както ставаше преди време в уестърните? Не мога да преценява и доколко са се изнервили „ посолствата “, а и нашите родни предприемачи. Не знам и дали най-накрая господин Борисов няма да разбере, че той персонално е казусът на нашата страна, да се поклони и да слезе вечно от сцената – какво пък, стават и такива чудеса.
Ивайло Дичев
На мен пък ми се коства, че е тъкмо противоположното: реформаторите притиснаха съперника си до стената и той в този момент се мята в безсилна нервност, сменяйки през час позициите си благодарение на живописни сръдни. И не спирам да се чудя по какъв начин медиите в България постоянно обръщат света с главата надолу.
Да стартираме с прословутия компромис, какъвто представлявали диалозите сред двете обединения. Кое е тъкмо безпринципното оттегляне на реформаторите? Наложиха своя на 90% стратегия, отхвърлиха еднопосочно да поддържат първия мандат и извадиха кабинет без всякакво присъединяване на ГЕРБ. Ако мен питате, в последното даже бяха прекомерно твърди поради включването на трима свои водачи от първия ред. Но това, в което ги упрекват техни довчерашни последователи, е тъкмо противоположното – били отстъпили, били приели ултиматума на ГЕРБ.
Българска социалистическа партия се хвана на въдицата
Г-жа Нинова пък съобщи че ПП/ДБ се били хванали като първокласници. На какво тъкмо, не излиза наяве. Сега остава да следим със зложелателство по какъв начин тъкмо ще се хване тя на герберската въдица за хартиена коалиция. И дали след присъединяване в ръководство с едните десни, в този момент партията ѝ ще преглътне съюз и с другите десни, единствено и единствено тя да е във властта. Обвинението, че самото разговаряне с ГЕРБ е изменничество, е още по-нелепо. И не тъй като няма по какъв начин да се прави политика, без да се приказва, в това число с съперниците, а тъй като значимото е въпреки всичко какво излиза от тези диалози. Ако след тях изкристализира една твърда и кардинална позиция, толкоз по-добре. Нали си даваме сметка, че в този момент на Борисов следва да беседва с партии като „ Възраждане “, от които обезверено пробва да се дистанцира. Е, хубаво - за какво той да печели символически, а другите да са първокласници?
Политическа партия и Демократична България – прекомерно праволинейни
Ако имам рецензия към ПП/ДБ, тя е друга – че не приказват с всички и по този метод основават чувство, че са в изолираност, до момента в който Борисов се прави на разговорлив наивник. Защо отхвърлиха диалог с Движение за права и свободи, да вземем за пример, не разбрах; за какво не търсят път към президента по не-руски тематики? Боя се, че казусът на тази групировка е тъкмо противоположният на оня, който виждат анализаторите: че са прекомерно праволинейни. А имам противен спомен от това, по какъв начин остарялото Съюз на демократичните сили последователно се трансформира в една морална фракция, капсулира се и не съумя да си свърши историческата задача. Не разбирам и за какво откритостта у нас се счита за доверчивост, в случай че не даже за нелепост. Явно българинът е привикнал да го ръководят шушумиги като Тодор Живков, който лавираше, снишаваше се, перестрояваше се, без да има изключително твърди морални възгледи. Вероятно по тази линия е благосклонността към господин Борисов: хората си мислят, че има втори проект, че най-после ще надхитри всички. Само че какви хитрости са му останали, в случай че не поддържа втория мандат и взаимно направената управническа и законодателна стратегия?
Борисов няма повече ходове
Готви се за митинги през зимата с коалиция „ магнит “? Предлага „ празни кутийки “, които същите тези недолюбвани партии да попълнят с „ персони “? Или пък „ ползва тяхната подла хватка “ - т.е. държавно управление на малцинството, което води право към „ пропастта “ на изборите? Последният маньовър за избавяне на партийното достолепие гласи: предлага „ наш неоспорим министър председател “ и отстъпва всички министри на другите, в това число на ПП/ДБ. Щял да поеме риска да предложи държавно управление, все едно това не му е обвързване като първа политическа мощ и все едно този риск към този момент не поеха авансово съперниците му. Предложението за еврокомисарката Мария Габриел е знак в посока на евроатлантизма и може да се преглежда като следващ обезверен опит да се приобщи реформаторската коалиция. Тази кандидатка е едва обвързвана с България, тъй като кариерата, а и персоналният ѝ живот са в Европа; не си представям доста добре по какъв начин ще се ориентира и дали ще успее да овладее тежката родна реалност. Представям си по какъв начин медиите ще затръбят: брюкселка заменя харвардците. Дали Борисов си мисли, че ще може по-лесно да ръководи една такава премиерка? Или назад, слабата кандидатура е подкана към ПП/ДБ за някакъв паритет по борисовски?
Кога Борисов ще разбере, че би трябвало да слезе от сцената
Както разбирате, тук не предсказвам дали ще има или няма да има държавно управление. Успоредно с Борисов се изнерви и господин Гешев поради все по-съмнително изглеждащия кьорфишек. Дали пък неприятните няма да се изпозастрелят, както ставаше преди време в уестърните? Не мога да преценява и доколко са се изнервили „ посолствата “, а и нашите родни предприемачи. Не знам и дали най-накрая господин Борисов няма да разбере, че той персонално е казусът на нашата страна, да се поклони и да слезе вечно от сцената – какво пък, стават и такива чудеса.
Ивайло Дичев
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ