Науката се произнесе: второто дете е родено, за да бъде диво и щастливо
Съществуват голям брой проучвания по въпроса по какъв начин редът, по който сме родени в фамилията, оказва въздействие върху личностните ни качества и развиване.
Изглежда, че първородните деца нормално се утвърждават като водачи и са по-склонни към раздразнителност, безпокойствие и яд. Най-малките , въпреки това, са най-разглезени. Средните пък са положителни в това да се пазят и да отстояват правата си.
Това, което споделя науката по въпроса (на базата на проучвания), е, че второто дете в фамилията е по-вероятно да се държи неприятно и капризно – даже когато порасне.
Едно взаимно проучване от 2017 година на учените от Университета във Флорида и Северозападния университет стигат гласи, че има огромна възможност второто дете – изключително в случай че е момче – да има проблеми с държанието в съпоставяне със своя по-голям брат или сестра.
Водещият академик по плана – Джоузеф Дойл – както и неговият екип учени изследват хиляди фамилии в Дания и във Флорида и откриват, че децата, пристигнали втори в фамилията, не просто е евентуално да изправят на нокти родителите си като напълно дребни, само че също по този начин е доста евентуално да имат проблеми в училище… в това число по-сериозни, които намесват закона.
„ За момчетата, родени втори в фамилията, има сред 20 и 40% повече възможност да бъдат с „ понижено държание “ в учебно заведение и да се снабдят даже с досие спрямо първородните момчета. “
Учените считат, че този феномен се дължи на значително на особеното отношение на родителите към първото и второто дете. Второто дете получава по-малко от майчинското внимание спрямо първородното. От една страна, когато детето е едно, има мама единствено за себе си. От друга страна, постоянно се случва майката да обръща даже повече внимание на първородното, с цел да не ревнува и да не се усеща подценено и по-малко обичано.
Също по този начин е от огромно значение кого детето възприема като модел на държание , тъй като има податливост да копира.
Така да вземем за пример първородното дете има образеца на своите родители. А второто има и друг модел на държание – този на малко по-големия си брат или сестра. Представете си, в случай че разликата им е 2-3 години: двете деца са съвсем „ на един ум “ и моделът на държание, който дребното копира, сигурно не е зрял или безусловно за образец.
И въпреки всичко по-малките деца постоянно ще идеализират по-големите.
Съветът ни: опитвайте се да прекарвате време и по настрана с всяко едно. Оставяйте от време на време и по-малкото дете да бъде звездата на деня.
Цветелина Велчева
didyouknowfacts.com
