Учени определиха личностните характеристики на з*****а
Съществува специфична дума за един избран вид хора, които считаме за досадни, глупави, нелюбезни или даже омразни. И тя е „ гъз “.
Разбира се, вие към този момент знаете това. Сигурно даже постоянно я употребявате (спокойно, няма да ви съдим).
Същевременно обаче не знаем в каква степен терминът „ гъз “ се припокрива с видовете личностни характерности, разпознати в психическата доктрина, а точно – с огромната петорка (добросъвестност, екстравертност, хрисимост, отвореност към опита и невротизъм).
За да проучат този въпрос, учените организират опит, чиято цел е да открие каква тъкмо персона е индивидът, който хората дефинират като „ гъз “ и какви са характерностите, които се асоциират с тази засегнатост.
Екип, управителен от откривателя в региона на клиничната логика на психиката Бринкли Шарп от Университета в Джорджия, интервюира близо 400 души. Те са подканени да опишат „ най-големия гъз “, който познават, и да оценят неговите темперамент, убеждения и държания.
Според резултатите участниците съумяват с лекост да разпознават „ най-големия гъз “ в своя живот и като цяло считат, че този термин го разказва идеално.
„ Хората нямаха никакъв проблем да открият кой е „ най-големият гъз “ в своя живот “, споделя Шарп.
По-интересното в тази ситуация е по какъв начин на процедура всеки има капацитета да бъде „ гъз “ и в случай че сега не сте подобен човек, то умерено един ден това може да се промени.
„ Приблизително 1/3 от хората [35,26 %), към които е ориентирана обидата, са разпознати като сантиментални сътрудници, сътрудници, шефове, членове на фамилията или другари на участниците [в изследването], до момента в който половината (50,13 %) до неотдавна са изпълнявали тази роля (т.е. някогашни сътрудници, отчуждени членове на семейството) “, пишат откривателите в своето проучване.
„ Задниците “, разпознати в проучването, са най-вече мъже на междинна възраст.
На базата на отговорите на участниците в проучването хората, описвани от този термин, се асоциират с 315 категории на обидно държание. Учените ги категоризират в 14 по-общи тематики – експанзия, яд, надменност, тесногръдство, жестокост, заядливо и злонравно отношение, деспотично държание, прекачване на виновност, незрялост, недосетливост, безнаказаност, манипулативно отношение, непочтителност и други (включващо двуличие и фаворизиране на други хора).
“Когато приказваме за държания, задниците не са наложително враждебни към хората, на тях просто не им пука какво си мислят останалите или по какъв начин другите гледат на тях “, изяснява Шарп.
По отношение на огромната петорка, държанията на „ задника “ пасват най-вече на ниска хрисимост, ниска почтеност, висок невротизъм и ниска отвореност към опита, сочат резултатите от проучването.
„ Като цяло профила на петфакторния модел на „ задника “ в актуалното изследане е подобен с прототипи на психопатични, антисоциални и неартистични личностни разстройства “, пишат откривателите.
Това не значи, че хората, които окачествяваме с обидата „ гъз “ страдат от личностни разстройства. По-скоро негативните държания на „ задника “, разказани в проучването – от най-дребните до тези, които се считат за нападателни или даже престъпни – се припокриват с тези качества.
„ Очевидно съществуват голям брой вариации в метода, по който хората употребяват тази дума – споделя Шарп. – Смятам, че изводът от това проучване е, че обидите имат значение. Когато ги използваме, имаме поради съответни неща или го асоциираме с избрани характерности “.
Откритията са оповестени в Collabra: Psychology.
Източник: Science Alert
