US експерт: Зеленски сгреши фатално, Западът вече подготвя смяната му
Съществува възходящ консенсус, че Западът (САЩ благодарение на Обединеното кралство) желае да размени украинския президент Володимир Зеленски. Моят другар и сътрудник Лари Джонсън счита, че Централно разузнавателно управление на САЩ и МИ6 към този момент приготвят почвата за това. Или Зеленски ще би трябвало да свика президентски избори, условно планувани за март идната година, които той ще загуби, или, в случай че се откаже, ще бъде затрит от протести в жанр Майдан.
Съединени американски щати и преди са упорствали за кадрови промени в управлението на Украйна, а зад предходната сходна интервенция стоеше актуалният заместник-държавен секретар Виктория Нюланд. Телефонният диалог на Нюланд с тогавашния дипломат на Съединени американски щати в Киев Джефри Паят през 2014 година беше записан и " изтече " в пресата.
Този диалог е незабравим, защото Нюланд и Пайет избираха " допустим " претендент за президент на Украйна, привличайки поддръжката на тогавашния вицепрезидент Джо Байдън. Нека да отбележим, че дружно с Байдън, Джейк Съливан, неговият тогавашен и сегашен консултант по националната сигурност, взе участие в избора на идващия президент на Украйна.
(Републиканците в Конгреса проверяват дейностите на сина на Байдън Хънтър в Украйна от няколко години. Те настояват, че Байдън персонално се е намесил, с цел да отбрани бизнес връзките на сина си и своите лични – само че към момента не са намерили доказателства.)
Украйна не е самостоятелна страна
Резонно е да се означи, че Украйна надали може да се смята за в действителност самостоятелна страна. Днес Съединените щати освен ѝ обезпечават военна поддръжка, само че и заплащат заплати и даже пенсии на държавни чиновници и украински боен личен състав.
Същите три американски фигури - Байдън, Съливан и Нюланд - още веднъж се занимават с украинския въпрос. Защо това трио е готово да се отърве от Зеленски?
Чрез поредност от проведени " течове " Вашингтон даде да се разбере, че Зеленски е провалил американския деликатно направен проект за контранастъпление. Напук на своите генерали (както Залужни, по този начин и безмълвния Сирски), Зеленски взема решение да възобнови военните интервенции в опит да си върне Артьомовск (Бахмут), който падна след настъплението на съветската войска и ЧВК Вагнер на Пригожин.
Опитите за разрастване на необятен фронт против Русия доведоха до обстоятелството, че борбите на юг, съсредоточени най-вече на по този начин наречения " площад Брадли " в Запорожие, не дадоха стремежи резултат заради прехвърлянето на най-хубавите елементи на Въоръжените сили на Украйна към Артьомовск и други региони покрай Донецк.
Но това не е всичко. Целта на офанзивата, както си я представяше Вашингтон, беше да приготви почвата и да принуди Русия да реализира съглашение за Украйна. Предполагаше се, че откакто пробие надълбоко ешелонираната " линия Суровикин ", украинската войска ще заплаши Крим. (Моля, обърнете внимание: в американската и европейска преса се появиха доста публикации за нейния хипотетичен пробив, само че всички тези истории се оказаха чиста агитация.)
Паралелно с офанзивата на юг Украйна трябваше да удари Севастопол с ракети и безпилотни надводни кораби, цялостни с експлозиви, а също по този начин да обстреля Кримския мост. Въпреки че украинците съумяха да нанесат известни вреди, мостът оцеля.
Контраофанзивата на Вашингтон беше предшествана от деликатно обмисляне и подготовка. Първоначално е трябвало да съвпадне с протеста на Пригожин в Русия. Има информация, че Пригожин е разговарял с Кирил Буданов, началник на военното разузнаване на Украйна (информацията не е доказана от публични източници, бел. ред.).
Срещите на Пригожин с офицери от украинското разузнаване може да се състоят в Африка - най-вероятно в Централноафриканската република. Ако Пригожин беше пристигнал на власт, незабавно щеше подписа договорка с Украйна. Въпреки че нейните условия са незнайни, допустимо е Киев да се е заел да даде чартърен Крим на руснаците, а Москва да ограничи специфичната военна интервенция и да изтегли всички войски. Вашингтон от своя страна щеше да анулира глобите.
Бунтът на Пригожин обаче се провали и с него фантазиите на Вашингтон за промяна на режима в Русия. Въпреки че Беларус оказа помощ за постигането на съглашение, което не прати Пригожин нито в пандиза, нито пред боен съд (Путин го назова предател), ясно е, че той продължи да подкопава водачеството на Путин и съумя да поддържа контакти със западните разузнавания. Както знаете, частният му аероплан избухна в небето край Москва. Пригожин се връщаше от Африка и това поддържа търденията на тези, които считат, че той е правил там по-важни неща.
Украинците настояват, че настъплението им е спряно заради липса на подобаващи оръжия. Но три бригади, оборудвани и подготвени на Запад и въоръжени с най-новото военно съоръжение, не съумяха да реализират позитивен резултат. Вместо това забележителна част от него изгаря в полетата - в това число " непобедимите " танкове Leopard, които мнозина смятаха даже за по-високи от американския M1 Abrams.
И най-после, Зеленски има още един проблем в връзките си със своите американски и английски господари и той ще бъде още по-труден за превъзмогване. Това е възходящо осъзнаване, че Украйна губи.
Вече има задоволително достоверна информация, че Украйна е прибягнала до в действителност драконовски ограничения за попълване на намаляващия си кадрови запас. Сега Украйна води война с третата си войска (предишните две са изгубили своята боеспособност заради загуби в жива мощ и техника), в която са останали единствено няколко висококвалифицирани бригади. С все по-малко боеспособни войски и призрачен " зоопарк " от разнообразни оръжия на НАТО (несъвместими едно с друго, обратно на безконечните уверения на алианса, а също и извънредно сложни за ремонт), украинската войска е изправена пред злополука.
Според Вашингтон най-хубавото, което би трябвало да се направи, е да се седне и да се договаря с руснаците. Но Русия към този момент отхвърли прекратяването на огъня поради договаряния. Бойните дейности, споделя Русия, ще приключат едвам когато се реализира в съгласие решение на основни въпроси и най-важният от тях (според Москва) – НАТО да напусне Украйна.
Без никакви договаряния Украйна неизбежно ще претърпи боен неуспех и това ще нанесе непоправими вреди на възпиращите качества на НАТО. Зеленски обаче се опълчва на всевъзможни договаряния с Русия и изисква всички съветски войски да изоставен Украйна и „ военнопрестъпниците “ да бъдат изправени пред съда. Така настояванията на Зеленски надвиват над ползите на НАТО и в действителност подкопават единствения вероятен метод за разрешаване на спора.
Накратко, потребностите на НАТО и Зеленски са разнообразни и си опонират.
От Конгреса беше поискано да похарчи над 60 милиарда $ за Украйна. Ако той се поколебае или в случай че администрацията се съгласи на доста по-малка сума (заедно с други отстъпки), тогава със Зеленски е свършено.
Вашингтон може да реши, че това е единственият вид. Зеленски обаче няма да напусне непринудено, тъй че казусът по какъв начин да го принуди да напусне остава неуреден. Но още по-лошото е, че президентските избори през март може към този момент да не спасят Украйна.
*Д-р Стивън Брайън е водещ специалист по стратегическа и софтуерна сигурност. Бил е шеф на подкомисията за Близкия изток на комисията по външни връзки на Сената на Съединени американски щати и заместник-министър на защитата по въпросите на политиката. В момента е старши помощник в Центъра за политика на сигурност и Йорктаунския институт.
Превод и редакция: ни
