И ти ли, Бруте?
Съществува една максима, че империите идват и си отиват с проливането на доста кръв. От дистанцията на времето, през днешния ден можем да твърдим, че раждането на Римската империя в действителност стартира с проливането на кръв, освен това – кръвта на доста изтъкнат човек.
Историците са единомислещи, че убийството на Гай Юлий Цезар може да се счита за началото на трансформирането на Римската република. На мартенските иди – 15 март 44 година преди новата епоха, в най-висшата институция на републиката – Сената, група сенатори се нахвърлят върху диктатора и поставят завършек на живота на индивида, популяризирал себе си и Рим. Иронията в цялата преживелица е, че Касий, Брут, Каска, Цина, Цимбер, Лепид и съидейниците им се пробват посредством убийството на Цезар да запазят Републиката, само че крайният резултат е тъкмо противоположен – след интервал на дълги цивилен войни Рим дефинитивно минава под еднолично ръководство на императори, а Сенатът става по-скоро скучен съвещателен орган.
В наши дни всеки е чувал фразата “И ти ли, Бруте? ”. При произнасянето й всеки ще се сети за умиращия Цезар и разочарованието му, че е бил предаден от човек, който счита за доста непосредствен. Историците обаче описват по различен метод случилото се на 15 март 44 година пр.н.е. Плутарх написа, че Цезар бил предизвестен за готвеното нападение и е посъветван да наеме защита. На което той дал отговор, че е “по-добре да умреш един път, в сравнение с непрекъснато да очакваш гибелта ”. Пак при Плутарх се среща и другото предизвестие, този път изречено от авгура (гадател) Тит Вестриций Спурина, който го стопира и му споделя, да се пази от мартенските иди (Cave Idus Martias). Днес тази фраза също се употребява като предизвестие за идни неприятности.
В самия ден на идите, Цезар идва за съвещание на Сената, което би трябвало да се организира в сградата на театъра на Помпей. Според легендите, на стълбите среща още веднъж авгура Спурина и му споделя: “Мартенските иди настъпиха ”, на което Спурина му отвръща: “Настъпиха, само че още не са свършили ”. Всъщност това е сцена, добила известността си от трагедията на Уилям Шекспир “Юлий Цезар ”.
Когато е към този момент в постройката, към Цезар се доближава сенаторът Луций Тилий Цимбер, който му сервира молба, да бъде върнат от заточение брат му. Историци от това време пишат, че останалите заговорници наобиколили Цезар и той се опитал да ги отпрати. В този миг зад Цезар застава Публий Сервилий Каска и пробва да нанесе първи удар. Цезар го хваща за ръката, само че тогава напред се спускат всички заговорници. Според историка Евтропий в заговора за убийството са взели участие 60 сенатори. Светоний пък написа, че по-късно доктор прегледал окървавеното тяло на Цезар и преброил 23 рани, множеството повърхностни, само че една от тях – смъртоносна, нанесена в региона на сърцето.
Плутарх написа, че сенаторите заговорници се нахвърлят и пробождат Цезар, а самият той издъхва без да каже нито дума.
Крилатата фраза “И ти ли, Бруте? ” в действителност ни е известна отново от нещастието на Уилям Шекспир. Там Цезар, когато вижда, че и обичаният от него Марк Юний Брут е измежду хората, искащи гибелта му, отхвърля да се съпротивлява и пожелава гибелта.
През последните години се появява и още една трактовка на фразата. Ако въобще Цезар е произнесъл тези думи, някои виждат в тях не отчаяние от измяната, а проклинание. Ние възприемаме израза като въпрос “И ти ли, Бруте? ”, до момента в който Цезар е приспособил гръцка сентенция, доста употребена по негово време в Рим. Цялата фраза би следвало да звучи като “И ти, сине мой, ще усетиш усета на властта ”. Произнасяйки единствено първите думи от израза, Цезар безусловно предсказва какво ще се случи и на Брут, с две думи – “Ти си идващият ”.
Много от творбите на изкуството, които се раждат във връзка на трагичната крах на Цезар, не отчитат един подробност. Сенаторите заговорници убиват диктатора не с мечове, а със стилусите, които всеки употребил по време на съвещанията. На съвещанията на Сената не било разрешено да се носят оръжия, считало се за осквернение.
Дали детайлите по случилото се на 15 март 44 г.пр.н.е. са тъкмо такива? Значение има самият факт на убийството. По време на 4 годишното управление на Цезар като диктатор и извършените от него промени, властта на Сената е отслабена. След убийството му устоите на просъществувалата над четири века и половина Римска Република са непоправимо разтърсени. На сцената излизат амбициозните Марк Антоний и Октавиан Цезар (Август), и Рим към този момент е подготвен да поеме по пътя на Империята.
Убийството на Гай Юлий Цезар е изцяло в духа на " мос майорум " - римските полезности и обичаи, методът на мислене и държание на античните римляни. Един по-малко прочут обред се провеждал всяка година на октомврийските иди. Бил толкоз античен, че никой не помнел от къде води началото си традицията.
Октомврийските иди се приемали за края на военния сезон. В този ден на Марсово поле се провеждало съревнование. В конкуренцията взели участие най-хубавите бойни коне от миналия боен сезон, впрегнати в колесници. Десният кон от победилата двойка бил обявяван за жертвен кон и ритуално убиван с копие от фламен Марциалис, основния сановник на Марс, бога на войната. После отрязвали главата и гениталиите му. Гениталиите се оставяли да кървят върху свещеното огнище на Регията, най-стария римски храм, а по-късно ги давали на весталките, с цел да ги изгорят в свещения огън на Веста. С пепелта се омесвало брашно и от сместа пиготвяли сладкиши, които поднасяли в подарък на боговете в деня на основаването на Рим.
Главата на октомврийския кон се украсявала и се хвърляла сред два тима елементарни жители: едните — от региона Субура, другите — от Сакра Виа. Всеки от тимовете се стремял да отнеме главата от другия. Ако спечелилите били жителите на Субура, главата се окачвала на Турис Мамилия. Ако победели тези от Сакра Виа, закачвали я на фасадата на Регията.
В ритуала най-добрите коне на Рим се принасяли в жертва на двете сили, носещи разцвета на страната — войната и земята. От тях идвали мощта, благоденствието и бойната популярност. Смъртта на октомврийския кон символизирала по едно и също време тъга по предишното и насоченост към бъдещето...
Историците са единомислещи, че убийството на Гай Юлий Цезар може да се счита за началото на трансформирането на Римската република. На мартенските иди – 15 март 44 година преди новата епоха, в най-висшата институция на републиката – Сената, група сенатори се нахвърлят върху диктатора и поставят завършек на живота на индивида, популяризирал себе си и Рим. Иронията в цялата преживелица е, че Касий, Брут, Каска, Цина, Цимбер, Лепид и съидейниците им се пробват посредством убийството на Цезар да запазят Републиката, само че крайният резултат е тъкмо противоположен – след интервал на дълги цивилен войни Рим дефинитивно минава под еднолично ръководство на императори, а Сенатът става по-скоро скучен съвещателен орган.
В наши дни всеки е чувал фразата “И ти ли, Бруте? ”. При произнасянето й всеки ще се сети за умиращия Цезар и разочарованието му, че е бил предаден от човек, който счита за доста непосредствен. Историците обаче описват по различен метод случилото се на 15 март 44 година пр.н.е. Плутарх написа, че Цезар бил предизвестен за готвеното нападение и е посъветван да наеме защита. На което той дал отговор, че е “по-добре да умреш един път, в сравнение с непрекъснато да очакваш гибелта ”. Пак при Плутарх се среща и другото предизвестие, този път изречено от авгура (гадател) Тит Вестриций Спурина, който го стопира и му споделя, да се пази от мартенските иди (Cave Idus Martias). Днес тази фраза също се употребява като предизвестие за идни неприятности.
В самия ден на идите, Цезар идва за съвещание на Сената, което би трябвало да се организира в сградата на театъра на Помпей. Според легендите, на стълбите среща още веднъж авгура Спурина и му споделя: “Мартенските иди настъпиха ”, на което Спурина му отвръща: “Настъпиха, само че още не са свършили ”. Всъщност това е сцена, добила известността си от трагедията на Уилям Шекспир “Юлий Цезар ”.
Когато е към този момент в постройката, към Цезар се доближава сенаторът Луций Тилий Цимбер, който му сервира молба, да бъде върнат от заточение брат му. Историци от това време пишат, че останалите заговорници наобиколили Цезар и той се опитал да ги отпрати. В този миг зад Цезар застава Публий Сервилий Каска и пробва да нанесе първи удар. Цезар го хваща за ръката, само че тогава напред се спускат всички заговорници. Според историка Евтропий в заговора за убийството са взели участие 60 сенатори. Светоний пък написа, че по-късно доктор прегледал окървавеното тяло на Цезар и преброил 23 рани, множеството повърхностни, само че една от тях – смъртоносна, нанесена в региона на сърцето.
Плутарх написа, че сенаторите заговорници се нахвърлят и пробождат Цезар, а самият той издъхва без да каже нито дума.
Крилатата фраза “И ти ли, Бруте? ” в действителност ни е известна отново от нещастието на Уилям Шекспир. Там Цезар, когато вижда, че и обичаният от него Марк Юний Брут е измежду хората, искащи гибелта му, отхвърля да се съпротивлява и пожелава гибелта.
През последните години се появява и още една трактовка на фразата. Ако въобще Цезар е произнесъл тези думи, някои виждат в тях не отчаяние от измяната, а проклинание. Ние възприемаме израза като въпрос “И ти ли, Бруте? ”, до момента в който Цезар е приспособил гръцка сентенция, доста употребена по негово време в Рим. Цялата фраза би следвало да звучи като “И ти, сине мой, ще усетиш усета на властта ”. Произнасяйки единствено първите думи от израза, Цезар безусловно предсказва какво ще се случи и на Брут, с две думи – “Ти си идващият ”.
Много от творбите на изкуството, които се раждат във връзка на трагичната крах на Цезар, не отчитат един подробност. Сенаторите заговорници убиват диктатора не с мечове, а със стилусите, които всеки употребил по време на съвещанията. На съвещанията на Сената не било разрешено да се носят оръжия, считало се за осквернение.
Дали детайлите по случилото се на 15 март 44 г.пр.н.е. са тъкмо такива? Значение има самият факт на убийството. По време на 4 годишното управление на Цезар като диктатор и извършените от него промени, властта на Сената е отслабена. След убийството му устоите на просъществувалата над четири века и половина Римска Република са непоправимо разтърсени. На сцената излизат амбициозните Марк Антоний и Октавиан Цезар (Август), и Рим към този момент е подготвен да поеме по пътя на Империята.
Убийството на Гай Юлий Цезар е изцяло в духа на " мос майорум " - римските полезности и обичаи, методът на мислене и държание на античните римляни. Един по-малко прочут обред се провеждал всяка година на октомврийските иди. Бил толкоз античен, че никой не помнел от къде води началото си традицията.
Октомврийските иди се приемали за края на военния сезон. В този ден на Марсово поле се провеждало съревнование. В конкуренцията взели участие най-хубавите бойни коне от миналия боен сезон, впрегнати в колесници. Десният кон от победилата двойка бил обявяван за жертвен кон и ритуално убиван с копие от фламен Марциалис, основния сановник на Марс, бога на войната. После отрязвали главата и гениталиите му. Гениталиите се оставяли да кървят върху свещеното огнище на Регията, най-стария римски храм, а по-късно ги давали на весталките, с цел да ги изгорят в свещения огън на Веста. С пепелта се омесвало брашно и от сместа пиготвяли сладкиши, които поднасяли в подарък на боговете в деня на основаването на Рим.
Главата на октомврийския кон се украсявала и се хвърляла сред два тима елементарни жители: едните — от региона Субура, другите — от Сакра Виа. Всеки от тимовете се стремял да отнеме главата от другия. Ако спечелилите били жителите на Субура, главата се окачвала на Турис Мамилия. Ако победели тези от Сакра Виа, закачвали я на фасадата на Регията.
В ритуала най-добрите коне на Рим се принасяли в жертва на двете сили, носещи разцвета на страната — войната и земята. От тях идвали мощта, благоденствието и бойната популярност. Смъртта на октомврийския кон символизирала по едно и също време тъга по предишното и насоченост към бъдещето...
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ