Д-р Лесли Мартин, "Проект "Дълголетие": Оптимистите умират най-рано и стресът не винаги е вреден
Съществува един великански мит, че в случай че искаш да живееш дълго, би трябвало да спазваш прецизно един огромен лист от разрешени и неразрешени неща - здравословни храни и храни, които в никакъв случай не би трябвало да ядеш, колкото и да ги обичаш; физически извършения, които наложително би трябвало да правиш, колкото и да ги ненавиждаш... " Проект " Дълголетие " разрушава този мит - открихме, че няма подобен лист, по който можеш да живееш дълго и в положително здраве. Нещата са доста по-прости.
Така в резюме доктор Лесли Мартин разказва труда, върху който работи от 20 години. Основата му в действителност е положена преди близо един век, когато проф. Люис Термън от " Станфорд " сортира над 1500 деца и юноши, с цел да наблюдава по какъв начин ще се разизват и от кои фактори в живота им зависи дали ще пораснат здрави или не. Но опитът продължава и в зрялата възраст на определените, а по-късно - и до края на животите им.
С времето това се трансформира в най-подробното и огромно проучване за стареенето в света. След гибелта на създателя му, финалният разбор на целия този труд е стихотворец от учените Хауард Фрийдман и Лесли Мартин. Те сплотяват вскички открития на Термън с още десетки научни разработки по тематиката, издавайки през 2011 година на процедура научно обоснована рецепта за дълголлетие в към 300 страници - " Проект " Дълголетие ".
Д-р Лесли Мартин ще бъде преподавател във второто издание на " Форум Дълголетие " в София в края на октомври. " Дневник " се свърза с нея за изявление със съдействието на уредниците от фондация Credo Bonum.
Д-р Мартин, при представянето на " Проект " Дълголетие " казвате, че няма лист от разрешени и неразрешени неща, а всичко е " доста по-просто ". Бихте ли обобщили какъв брой е просто и в случай че не в съответен лист, въпреки че хората обичат описи, кои са най-общо нещата, които би трябвало да имаме мислено, с цел да имаме дълъг живот?
- Права сте, хората обичат описи и въпреки че няма универсална рецепта за триумф, има няколко неща, за които установихме, че са изключително значими при множеството хора. Първото е да се посветиш на занятие, което откровено те вълнува, и да работиш старателно по него. Открихме, че усилената работа, даже когато е обвързвана със стрес, не е нездравословна, в случай че човек я намира за смислена и основна. Всъщност открихме, че хората, които са намерили призванието си и са го последвали, без значение какъв брой е стресово то, имат по-дълъг и удовлетворяващ живот от останалите.
Второто е да отделиш време за контактите си с хората. Обаждай се на роднините си, вечеряй с другари, общувай със съседите, причисли се към някой клуб или организация. Хората с повече обществени контакти живеят доста по-дълго от тези, които са по-изолирани. И в допълнение - когато в връзките си с другите можеш да направиш нещо за тях, резултатът е още по-добър, тъй че бъди деен, помогни с нещо и това ще помогне и на теб самия!
Трето, движи се непрекъснато. Всички знаем, че физическата интензивност е значима, само че доста хора имат вяра, че това значи да се придържаш към някакъв избран режим и избран тип тренировки. Да, ние потвърдихме, че придвижването е значимо, обаче открихме и, че не е толкоз значимо какво тъкмо е то, стига да е постоянно. Така че намерете нещо, което обичате да вършиме, тъй като по този начин ще ви е прелестно да го вършиме постоянно. За мен това е тичането и разходките в палнината, за най-хубавата ми другарка е йога и танци, за майка ми - градинарство. Всичките правят работа!
Могат ли да се степенуват факторите на дълголетието - дали придвижването е по-важно от храненето и то от обществените контакти да вземем за пример? И къде е стресът в тази канара?
- Степента в която всеки от факторите въздейства на качеството на живот варира според от самостоятелните условия. По отношение на личността да вземем за пример, виждаме ясна причинност с добросъвестността (упоритостта, разсъдливостта, отговорността) - това е най-хубавият знак за дълъг живот, както и за триумф в кариерата и възприятие на задоволство.
Открихме, че стресът самичък по себе си не постоянно е неприятно нещо - доста постоянно значимите неща в живота са сложни и предизвикват стрес. Той е нездравословен, когато усещаме, че губим надзор над нещата (и неведнъж това е вътрешен стрес, провокиран от неприятни връзки с другите вкъщи или на работа). Но в случай че се стресираме, до момента в който работим по неща, които са смислени и значими за нас, тогава това е по-скоро благотворно, в сравнение с нездравословно.
Открихте ли някакви универсални правила, които важат за всички хора, или всичко в последна сметка зависи от самостоятелните особености и условия на живот? Кои са външните фактори, които оказват най-голямо въздействие?
- Трите, които изброих първоначално, са правилни в общия случай, само че в действителност степента, в която въздействат, зависи от самостоятелните условия. Социалните контакти, добросъвестността и физическата интензивност наподобяват благотворни за всички хора, само че изгодите се виждат повече при едни, в сравнение с при други.
Разбира се, има и фактори, неподвластни на контрола ни като гените ни или токсините в околната среда. Но мисля, че е по-важно да помним, че всичко се вписва в живота ни по комплицирани способи и вместо да се фокусираме върху нещата, които не можем да направляваме, е по-добре да се съсредоточим върху тези, които можем.
Вие самата, работейки 20 години върху този план, променихте ли нещо в метода си на живот? От къде би трябвало да стартира човек, с цел да усъвършенства качеството на живота си?
- Не съм трансформирала нещо значително в държанието си, само че методът ми на мислене се промени. На първо място, макар че постоянно съм обичала приятелите и фамилията си, се научих да ги оценявам още повече, тъй като си дадох сметка какъв брой са значими тези човешки връзки.
Второ, постоянно съм била " работохолик " и родителите ми ме плашеха, че с преправянето си търча към гроба. Аз им имах вяра и се усещах отговорна, че работя прекомерно доста, само че продължавах. Откритията ни в " Проект " Дълголетие " обаче ми помогнаха да схвана, че това, че работя доста не ми вреди, тъй като е нещо, което обичам и обогатява живота ми. Така че се отървах от възприятието си за виновност и в този момент се любувам на работата си още повече.
И най-после - аз съм разведена, а пък общоприетата норма е, че би трябвало човек да е женен и че разведените би трябвало да намерят нов сътрудник, с цел да имат положително качество на живот или дори с цел да подобрят здравето си. Открихме обаче, че изключително за дамите няма особени забележими изгоди от брака. Хората, които се радват на добър брак имат по-здрав и дълъг живот, само че картината е съвсем идентична и при тези, които нямат дълготрайни връзки в живота си, до момента в който при разведените, които са се оженили наново, резултатите не са толкоз положителни. Животът на наново омъжените дами не се усилва по никакъв метод по отношение на дамите, които не са намерили нов сътрудник след развода. Това ми оказа помощ да проумея, че не ми е належащо да диря нов сътрудник. Ако се случи - добре, само че в случай че не се случи съм спокойна, тъй като имам здрави връзки с приятелите и фамилията си.
Кое съгласно вас е най-важното изобретение в " Проект " Дълголетие " и кое е най-изненадващото?
- Трудно е да се каже кое е най-важното, тъй като другите заключения се отнасят за разнообразни обстановки. Понеже е най-лесното нещо, което можеш да промениш в живота си, може би бих показала откритието за смисъла на общуването и обществените контакти.
Най-изненадващото несъмнено беше откритието, че най-щастливите и оптимистични деца имат най-кратки животи. Макар че е доста добре да посрещаш спешни моменти с оптимизъм (защото в случай че не вярваш, че нещата ще се подобрят се демотивираш да продължаваш да се бориш за това, което си заслужава), непрекъснатият оптимистичен метод и методът на мислене, че " всичко ще бъде наред, нищо неприятно няма да ми се случи ", се оказва несполучлив за основа на всички решения в живота, тъй като те подлага на повече опасности. Хората, които разчитат на тази логичност, непрекъснато вършат дребни взаимни отстъпки, само че те се натрупват и в последна сметка редуцират години от живота им - да вземем за пример не си поставят защитен колан, не помнят или отсрочват да се имунизират, хранят се безразсъдно, имат неточен сън и така нататък
Защо е значимо да живеем дълго?
- Предполагам, че отговорът на този въпрос е самостоятелен, само че не познавам доста хора, чиято цел е да имат къс живот. Познавам хора, които желаят да живеят колкото може повече, само че с високо качество на живота. И мисля, че тъкмо в това е хубостта на " Проект " Дълголетие " - общата равносметка от него е, че нещата, които ни оказват помощ да живеем по-дълго, са същите, които вършат животите ни богати и смислени.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Здравословен живот (11)
Така в резюме доктор Лесли Мартин разказва труда, върху който работи от 20 години. Основата му в действителност е положена преди близо един век, когато проф. Люис Термън от " Станфорд " сортира над 1500 деца и юноши, с цел да наблюдава по какъв начин ще се разизват и от кои фактори в живота им зависи дали ще пораснат здрави или не. Но опитът продължава и в зрялата възраст на определените, а по-късно - и до края на животите им.
С времето това се трансформира в най-подробното и огромно проучване за стареенето в света. След гибелта на създателя му, финалният разбор на целия този труд е стихотворец от учените Хауард Фрийдман и Лесли Мартин. Те сплотяват вскички открития на Термън с още десетки научни разработки по тематиката, издавайки през 2011 година на процедура научно обоснована рецепта за дълголлетие в към 300 страници - " Проект " Дълголетие ".
Д-р Лесли Мартин ще бъде преподавател във второто издание на " Форум Дълголетие " в София в края на октомври. " Дневник " се свърза с нея за изявление със съдействието на уредниците от фондация Credo Bonum.
Д-р Мартин, при представянето на " Проект " Дълголетие " казвате, че няма лист от разрешени и неразрешени неща, а всичко е " доста по-просто ". Бихте ли обобщили какъв брой е просто и в случай че не в съответен лист, въпреки че хората обичат описи, кои са най-общо нещата, които би трябвало да имаме мислено, с цел да имаме дълъг живот?
- Права сте, хората обичат описи и въпреки че няма универсална рецепта за триумф, има няколко неща, за които установихме, че са изключително значими при множеството хора. Първото е да се посветиш на занятие, което откровено те вълнува, и да работиш старателно по него. Открихме, че усилената работа, даже когато е обвързвана със стрес, не е нездравословна, в случай че човек я намира за смислена и основна. Всъщност открихме, че хората, които са намерили призванието си и са го последвали, без значение какъв брой е стресово то, имат по-дълъг и удовлетворяващ живот от останалите.
Второто е да отделиш време за контактите си с хората. Обаждай се на роднините си, вечеряй с другари, общувай със съседите, причисли се към някой клуб или организация. Хората с повече обществени контакти живеят доста по-дълго от тези, които са по-изолирани. И в допълнение - когато в връзките си с другите можеш да направиш нещо за тях, резултатът е още по-добър, тъй че бъди деен, помогни с нещо и това ще помогне и на теб самия!
Трето, движи се непрекъснато. Всички знаем, че физическата интензивност е значима, само че доста хора имат вяра, че това значи да се придържаш към някакъв избран режим и избран тип тренировки. Да, ние потвърдихме, че придвижването е значимо, обаче открихме и, че не е толкоз значимо какво тъкмо е то, стига да е постоянно. Така че намерете нещо, което обичате да вършиме, тъй като по този начин ще ви е прелестно да го вършиме постоянно. За мен това е тичането и разходките в палнината, за най-хубавата ми другарка е йога и танци, за майка ми - градинарство. Всичките правят работа!
Могат ли да се степенуват факторите на дълголетието - дали придвижването е по-важно от храненето и то от обществените контакти да вземем за пример? И къде е стресът в тази канара?
- Степента в която всеки от факторите въздейства на качеството на живот варира според от самостоятелните условия. По отношение на личността да вземем за пример, виждаме ясна причинност с добросъвестността (упоритостта, разсъдливостта, отговорността) - това е най-хубавият знак за дълъг живот, както и за триумф в кариерата и възприятие на задоволство.
Открихме, че стресът самичък по себе си не постоянно е неприятно нещо - доста постоянно значимите неща в живота са сложни и предизвикват стрес. Той е нездравословен, когато усещаме, че губим надзор над нещата (и неведнъж това е вътрешен стрес, провокиран от неприятни връзки с другите вкъщи или на работа). Но в случай че се стресираме, до момента в който работим по неща, които са смислени и значими за нас, тогава това е по-скоро благотворно, в сравнение с нездравословно.
Открихте ли някакви универсални правила, които важат за всички хора, или всичко в последна сметка зависи от самостоятелните особености и условия на живот? Кои са външните фактори, които оказват най-голямо въздействие?
- Трите, които изброих първоначално, са правилни в общия случай, само че в действителност степента, в която въздействат, зависи от самостоятелните условия. Социалните контакти, добросъвестността и физическата интензивност наподобяват благотворни за всички хора, само че изгодите се виждат повече при едни, в сравнение с при други.
Разбира се, има и фактори, неподвластни на контрола ни като гените ни или токсините в околната среда. Но мисля, че е по-важно да помним, че всичко се вписва в живота ни по комплицирани способи и вместо да се фокусираме върху нещата, които не можем да направляваме, е по-добре да се съсредоточим върху тези, които можем.
Вие самата, работейки 20 години върху този план, променихте ли нещо в метода си на живот? От къде би трябвало да стартира човек, с цел да усъвършенства качеството на живота си?
- Не съм трансформирала нещо значително в държанието си, само че методът ми на мислене се промени. На първо място, макар че постоянно съм обичала приятелите и фамилията си, се научих да ги оценявам още повече, тъй като си дадох сметка какъв брой са значими тези човешки връзки.
Второ, постоянно съм била " работохолик " и родителите ми ме плашеха, че с преправянето си търча към гроба. Аз им имах вяра и се усещах отговорна, че работя прекомерно доста, само че продължавах. Откритията ни в " Проект " Дълголетие " обаче ми помогнаха да схвана, че това, че работя доста не ми вреди, тъй като е нещо, което обичам и обогатява живота ми. Така че се отървах от възприятието си за виновност и в този момент се любувам на работата си още повече.
И най-после - аз съм разведена, а пък общоприетата норма е, че би трябвало човек да е женен и че разведените би трябвало да намерят нов сътрудник, с цел да имат положително качество на живот или дори с цел да подобрят здравето си. Открихме обаче, че изключително за дамите няма особени забележими изгоди от брака. Хората, които се радват на добър брак имат по-здрав и дълъг живот, само че картината е съвсем идентична и при тези, които нямат дълготрайни връзки в живота си, до момента в който при разведените, които са се оженили наново, резултатите не са толкоз положителни. Животът на наново омъжените дами не се усилва по никакъв метод по отношение на дамите, които не са намерили нов сътрудник след развода. Това ми оказа помощ да проумея, че не ми е належащо да диря нов сътрудник. Ако се случи - добре, само че в случай че не се случи съм спокойна, тъй като имам здрави връзки с приятелите и фамилията си.
Кое съгласно вас е най-важното изобретение в " Проект " Дълголетие " и кое е най-изненадващото?
- Трудно е да се каже кое е най-важното, тъй като другите заключения се отнасят за разнообразни обстановки. Понеже е най-лесното нещо, което можеш да промениш в живота си, може би бих показала откритието за смисъла на общуването и обществените контакти.
Най-изненадващото несъмнено беше откритието, че най-щастливите и оптимистични деца имат най-кратки животи. Макар че е доста добре да посрещаш спешни моменти с оптимизъм (защото в случай че не вярваш, че нещата ще се подобрят се демотивираш да продължаваш да се бориш за това, което си заслужава), непрекъснатият оптимистичен метод и методът на мислене, че " всичко ще бъде наред, нищо неприятно няма да ми се случи ", се оказва несполучлив за основа на всички решения в живота, тъй като те подлага на повече опасности. Хората, които разчитат на тази логичност, непрекъснато вършат дребни взаимни отстъпки, само че те се натрупват и в последна сметка редуцират години от живота им - да вземем за пример не си поставят защитен колан, не помнят или отсрочват да се имунизират, хранят се безразсъдно, имат неточен сън и така нататък
Защо е значимо да живеем дълго?
- Предполагам, че отговорът на този въпрос е самостоятелен, само че не познавам доста хора, чиято цел е да имат къс живот. Познавам хора, които желаят да живеят колкото може повече, само че с високо качество на живота. И мисля, че тъкмо в това е хубостта на " Проект " Дълголетие " - общата равносметка от него е, че нещата, които ни оказват помощ да живеем по-дълго, са същите, които вършат животите ни богати и смислени.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Здравословен живот (11)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ