Все по-малко са младите учени в България
Съществено е застаряването на научните фрагменти у нас. През миналата година се резервира отрицателната наклонност за понижаване на каузи на младежите, заети с просвета. Към края на 2020 година в Българска академия на науките се образоват 356 докторанти, а във висшите учебни заведения - 1960. Това демонстрира годишният отчет за научната активност в институтите и вузовете, разпратен от МОН.
През 2019 година общият им брой е бил към 6453. Основна причина за това е относително ниският размер на докторантските стипендии.
Относително ниският бюджет за научни проучвания в обществения бранш, разпределян сред огромен брой университети и научноизследователски институти, води до дребен дял на интернационално разпознаваемата научна продукция в съпоставяне със междинното ниво за Европейски Съюз.
Докладът регистрира обаче, че качеството на научната продукция, въпреки и по-ниско, е близо до това за Европейски Съюз.
България продължава да изостава с пъти по брой учени на 1000 души население по отношение на множеството страни от Европейски Съюз.
Съгласно аналитичната платформа InCites; Web of Science (август 2021 г.) броят на научните изявления от България за 2020 година е 8429. През 2020 година са видяни 63 553 цитирания на изявления от България в WoS - all databases. Над 17% от общия брой изявления са в най-висококачествените профилирани списания, а 37 от публикациите са високоцитирани (в топ 1%).
Броят на документите за 2020 година с създатели от България е по-нисък от този за 2019 година, което евентуално се дължи на пандемията, само че е по-висок спрямо всички други предишни години. Наблюдава се сензитивно по-висок брой публикации с отворен достъп - 35% от всички (2922 против 2186 за 2019 г.).
Сред главните източници на финансиране на научни проучвания на конкурсен принцип е Фонд " Научни проучвания " (ФНИ). През 2020 година бюджетът на ФНИ е близо 26.4 млн. лева Финансирането за национални научни стратегии от МОН е близо 17.9 млн. лева, над 33 млн лева са отпуснати за осъществяване на Националната пътна карта за научна инфраструктура.
Към декември 2020 година с финансовата поддръжка на Европейския фонд за районно развиване и Оперативната стратегия " Наука и обучение за образован напредък " в България се построяват шест Центъра за върхови достижения и 10 Центъра за подготвеност, които обгръщат над 62 научноизследователски организации с общо над 1200 учени. Финансира се създаване на нови или доста модернизиране на съществуващи профилирани научноизследователски инфраструктури, доставя се също високотехнологично научно съоръжение, което дава опция за реализиране на научни проучвания на международно равнище.
Нетната сума от Рамковата стратегия на Европейски Съюз за научни проучвания и нововъведения " Хоризонт 2020 " (приключила през 2020 г.), получена в България, възлиза на едвам 0,26% от общия бюджет на програмата. По този индикатор България застава на 23 място в Европейски Съюз. Броят на подписаните грантови съглашения е 643 (1,99% от общото за ЕС). Успеваемостта на плановите оферти, подадени от български организации, се равнява на 11,13% (при приблизително 11,97% за ЕС).
Докладът за положението и развиването на научните проучвания през 2020 година извежда провокации пред развиването на научно-изследователската и иновационната екосистема. Остава лимитирано и неефективно съдействието сред научните организации и висшите учебни заведения, от една страна, и бизнеса, от друга. Това води до ниски равнища на трансфер на технологии и познания и слаба комерсиализация на резултатите от научноизследователската и развойната активност (НИРД) и нововъведенията. Остават и районните разлики. Недостатъчни са равнищата на частни и обществени вложения в НИРД, което води до невисок иновационен потенциал на стопанската система.
Цел продължава да е основаването на ефикасна научноизследователска система, която да поддържа икономическия напредък, като последователно до 2030 година се преодолее отрицателните трендове на " приключване на мозъци ". Ще продължат напъните за съгласуваност с бизнеса за привличане на частни вложения и за комерсиализиране на научните резултати. Ще продължи поддръжката за интернационализацията на българските научни организации и висши учебни заведения, в това число посредством обезпечаване на съфинансиране на планове по рамковите стратегии на Европейски Съюз за научни проучвания и поддръжка за партньорство с задгранични организации. Ще се обръща особено внимание на качеството на научните проучвания. Чрез укрепването на изследователските висши учебни заведения ще се осъществят научният и икономическият капацитет на районите.
През 2019 година общият им брой е бил към 6453. Основна причина за това е относително ниският размер на докторантските стипендии.
Относително ниският бюджет за научни проучвания в обществения бранш, разпределян сред огромен брой университети и научноизследователски институти, води до дребен дял на интернационално разпознаваемата научна продукция в съпоставяне със междинното ниво за Европейски Съюз.
Докладът регистрира обаче, че качеството на научната продукция, въпреки и по-ниско, е близо до това за Европейски Съюз.
България продължава да изостава с пъти по брой учени на 1000 души население по отношение на множеството страни от Европейски Съюз.
Съгласно аналитичната платформа InCites; Web of Science (август 2021 г.) броят на научните изявления от България за 2020 година е 8429. През 2020 година са видяни 63 553 цитирания на изявления от България в WoS - all databases. Над 17% от общия брой изявления са в най-висококачествените профилирани списания, а 37 от публикациите са високоцитирани (в топ 1%).
Броят на документите за 2020 година с създатели от България е по-нисък от този за 2019 година, което евентуално се дължи на пандемията, само че е по-висок спрямо всички други предишни години. Наблюдава се сензитивно по-висок брой публикации с отворен достъп - 35% от всички (2922 против 2186 за 2019 г.).
Сред главните източници на финансиране на научни проучвания на конкурсен принцип е Фонд " Научни проучвания " (ФНИ). През 2020 година бюджетът на ФНИ е близо 26.4 млн. лева Финансирането за национални научни стратегии от МОН е близо 17.9 млн. лева, над 33 млн лева са отпуснати за осъществяване на Националната пътна карта за научна инфраструктура.
Към декември 2020 година с финансовата поддръжка на Европейския фонд за районно развиване и Оперативната стратегия " Наука и обучение за образован напредък " в България се построяват шест Центъра за върхови достижения и 10 Центъра за подготвеност, които обгръщат над 62 научноизследователски организации с общо над 1200 учени. Финансира се създаване на нови или доста модернизиране на съществуващи профилирани научноизследователски инфраструктури, доставя се също високотехнологично научно съоръжение, което дава опция за реализиране на научни проучвания на международно равнище.
Нетната сума от Рамковата стратегия на Европейски Съюз за научни проучвания и нововъведения " Хоризонт 2020 " (приключила през 2020 г.), получена в България, възлиза на едвам 0,26% от общия бюджет на програмата. По този индикатор България застава на 23 място в Европейски Съюз. Броят на подписаните грантови съглашения е 643 (1,99% от общото за ЕС). Успеваемостта на плановите оферти, подадени от български организации, се равнява на 11,13% (при приблизително 11,97% за ЕС).
Докладът за положението и развиването на научните проучвания през 2020 година извежда провокации пред развиването на научно-изследователската и иновационната екосистема. Остава лимитирано и неефективно съдействието сред научните организации и висшите учебни заведения, от една страна, и бизнеса, от друга. Това води до ниски равнища на трансфер на технологии и познания и слаба комерсиализация на резултатите от научноизследователската и развойната активност (НИРД) и нововъведенията. Остават и районните разлики. Недостатъчни са равнищата на частни и обществени вложения в НИРД, което води до невисок иновационен потенциал на стопанската система.
Цел продължава да е основаването на ефикасна научноизследователска система, която да поддържа икономическия напредък, като последователно до 2030 година се преодолее отрицателните трендове на " приключване на мозъци ". Ще продължат напъните за съгласуваност с бизнеса за привличане на частни вложения и за комерсиализиране на научните резултати. Ще продължи поддръжката за интернационализацията на българските научни организации и висши учебни заведения, в това число посредством обезпечаване на съфинансиране на планове по рамковите стратегии на Европейски Съюз за научни проучвания и поддръжка за партньорство с задгранични организации. Ще се обръща особено внимание на качеството на научните проучвания. Чрез укрепването на изследователските висши учебни заведения ще се осъществят научният и икономическият капацитет на районите.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ