След 3 години плащаме с невидими пари, но и еврото остава
След три години ще може да плащаме с невидими електронни пари, обезпечени от Европейската централна банка (ЕЦБ). Дигиталното евро може да бъде пуснато през 2029 година, само че няма да размени банкнотите и монетите, банковите карти и мобилните портфейли.
ЕЦБ през предходната седмица направи нова крачка към основаването му, като избра 36 банки и компании за финансови услуги, които ще вземат участие в огромен пилотен план. Сред тях са Deutsche Bank, UniCredit, Revolut, Adyen, Stripe, SumUp, Worldline и други снабдители от еврозоната.
Тестът би трябвало да стартира през втората половина на 2027 година и да продължи 12 месеца. Ще се ревизира дали системата работи надеждно, може ли да обслужва милиони заплащания и дали е задоволително лесна за потребителите.
Ще бъдат тествани преводи, плащания в магазини и ресторанти, онлайн покупки и интервенции без интернет. ЕЦБ прецизира, че определените снабдители могат да оферират тестови услуги и в страни, разнообразни от страната, в която са регистрирани, а окончателният модел е предопределен за цялата еврозона.
А 2029 година е срокът, до който ЕЦБ желае да има техническа подготвеност за стартиране на цифровото евро. Преди това би трябвало да бъде признат европейският правилник, а след него Управителният съвет на банката да вземе решение дали новата форма на парите фактически да бъде въведена.
Най-лесният метод да бъде разбрано цифровото евро е посредством съпоставяне с банкомат. Когато човек изтегли 100 евро, наличността по сметката му понижава с тази сума, а той получана банкнотите на тази стойност.
При цифровото евро интервенцията ще е сходна. Сумата ще бъде извадена от банковата сметка, само че вместо да се получат банкноти, тя ще бъде заредена в електронен портфейл, от който може да се заплаща за артикули и услуги или да се вършат преводи.
Основната разлика с парите, които и в този момент виждаме в мобилното банкиране, е кой стои зад тях. Дигиталното евро ще бъде обвързване на ЕЦБ и националните централни банки от еврозоната, както банкнотите и монетите. Затова е определяно като електронен еквивалент на кеша.
Едно цифрово евро постоянно ще има стойност тъкмо едно евро. Няма да има обособен курс, няма да бъде и криптовалута, заради което не може да се търгува като биткойн да вземем за пример. Няма да носи и рента, тъй като концепцията е да се употребява за покупки и преводи, а не за икономисване.
До цифровото евро ще може да се стига през нормалните приложения на банките за мобилно банкиране. Плащането ще може да става посредством смарт телефон, часовник или компютър. Предвижда се да има и физическа карта за хората, които не желаят да употребяват мобилно приложение. С цифровото евро ще могат да вършат покупки в магазин, поръчки по интернет, да се заплащат отговорности към държавни институции. Ще могат да се изпращат и пари непосредствено сред двама души.
Например при делене на сметката в ресторант единият човек ще може да доближи телефона си до телефона на друг да му прехвърли сумата
Една от значимите разлики по отношение на множеството настоящи електронни заплащания е, че цифровото евро би трябвало да работи и офлайн.
Определена сума ще може да бъде записана непосредствено в телефона, картата или друго предпазено устройство. При заплащането парите се трансферират сред устройствата на купувача и продавача, без връзка с интернет и без интервенцията да минава в този миг през централна система.
Това ще разрешава заплащане тук-там със слаб обсег, при спиране на информационните мрежи или при краткотраен проблем с банковите системи. Офлайн режимът ще бъде предопределен най-вече за по-малки суми, като точните ограничавания още не са избрани. Зареждането на портфейла и връщането на пари от него назад към банкова сметка въпреки всичко ще изискват връзка със системата.
Опасението, че ЕЦБ или държавните управления ще могат да наблюдават всяка покупка, е измежду главните аргументи за съмнение към плана. При офлайн заплащане данните за съответната интервенция ще са известни единствено на платеца и получателя. Банката или платежната компания ще знае, че избрана сума е заредена или извадена от устройството, само че няма да вижда за какво е похарчена
Това прилича тегленето на банкноти от банкомат. Банката знае какъв брой кеш е изтеглен, само че не знае къде са изхарчени банкнотите.
При онлайн заплащанията обслужващата банка или платежна компания ще разполага с информацията, която е нужна за осъществяване на интервенцията, попречване на измами и използване на разпоредбите против изпирането на пари.
ЕЦБ и националните централни банки би трябвало да виждат единствено криптирани данни. Според предлагания модел те няма да могат директно да свързват обещано заплащане с съответен човек или да открият какво е купил той.
Това не значи цялостна анонимност при всички интервенции. Онлайн заплащанията ще подлежат на разпоредбите против финансовите закононарушения, както преводите и заплащанията с карта през днешния ден.
Дигиталното евро няма да бъде така наречен програмируема валута. ЕЦБ, Европейската комисия или националните държавни управления няма да могат да дефинират, че дадени цифрови евро могат да се похарчат единствено за храна, в избран магазин или преди избрана дата.
Потребителят ще може да заплаща с тях по собствен избор, както употребява банкнотите и монетите. Ще бъдат вероятни автоматизирани и условни заплащания, само че единствено в случай че самият клиент ги е избрал. Например превод за стока може да бъде подреден авансово, само че сумата да се освободи едвам след доставката. Това е платежна услуга, а не ограничение на предназначението на парите.
Потребителите вероятно няма да могат да държат неограничени суми в дигитално евро
Точният предел към момента не е избран, само че той ще важи за наличността в цифровия портфейл, само че не безусловно за размера на покупката.
Ако да вземем за пример бъде въведен конвенционален таван от 3000 евро, а човек желае да заплати 5000 евро, системата ще може автоматизирано да изтегли недостигащата сума от свързаната банкова сметка. При приемане на по-голяма сума остатъкът над лимита ще бъде прехвърлян автоматизирано към банковата сметка.
Откриването и закриването на портфейл, инспекцията на наличността, зареждането и изваждането на пари, преводите и плащанията трябва да бъдат безплатни за потребителите
Банките ще могат да начисляват такси за спомагателни услуги или за банковата сметка, към която е обвързван портфейлът.
За търговците ще има разход за приемането на заплащания, само че европейският план планува той да не бъде по-висок от таксите при сравними платежни средства като дебитните карти и незабавните преводи.
Дигиталното евро е замислено по този начин, че да може да се употребява и от хора без банкова сметка. Освен банките и компании за платежни услуги, избрани институции, локални управляващи или пощенски оператори ще могат да обезпечават главните услуги. Човек ще може да обмени кеш против цифрови евро и да употребява карта или друго устройство, без да открива банкова сметка.
Въвеждането на цифровото евро няма да задължи хората да го употребяват. Всеки ще може да продължи да заплаща с банкноти и монети, с карта или с друго електронно средство. Паралелно със законодателството за цифровото евро Европейски Съюз приготвя правила, които би трябвало да подсигуряват достъп до пари в брой. Така банкнотите и цифровото евро ще съществуват по едно и също време.
Проектът за цифрово евро не е единствено софтуерна смяна. Един от неговите цели е Европа да прекъсне зависимостта от задгранични картови схеми и софтуерни компании. По данни на ЕЦБ съвсем две трети от картовите интервенции в еврозоната се правят посредством неевропейски компании. В 13 страни заплащанията с карти в магазините зависят напълно от интернационалните оператори.
Дигиталното евро би трябвало да сътвори обща европейска инфраструктура, която да работи във всички страни от еврозоната. Така едно и също средство ще може да бъде употребявано без значение от това в коя страна се намира клиентът и коя банка го обслужва. А като член на еврозоната България ще бъде част от системата, в случай че цифровото евро бъде въведено.
Руснаците се връщат към кеша заради проблеми с интернет
Руснаците се връщат към заплащанията в брой, защото многократните спирания на мобилния интернет затрудняват потреблението на карти. От началото на годината Москва е пуснала в обращение суми кеш на стойност 1,56 трлн. рубли (20 милиарда долара).
Този скок се следи на фона на вълна от украински офанзиви с дронове, които неведнъж са карали Кремъл да прекъсва мобилния интернет в огромни елементи от страната. Въпросните дейности лишават доста хора от опцията да заплащат с карта. Правителството твърди, че задачата на спиранията на връзката е да се противодейства на връзката на дроновете и да се предотвратят ударите.
“Да имаш пари в брой, ти дава известно чувство за надзор и сигурност. Ако в града възникне изключителна обстановка, знам, че въпреки всичко ще мога да си купя най-необходимото, даже и мобилната мрежа да престане да работи ”, съобщи пред Би Би Си анонимна жителка на Москва.
Руските жители реагират на военната неустойчивост с всеобщо евакуиране на средства от банковата система.
Резки скокове в търсенето на пари в брой бяха регистрирани по време на основни събития като частичната готовност през 2022 година и протеста на “Вагнер ” през 2023 година Това обаче лимитира опциите на Кремъл за събиране на данъчни доходи.
Проблемът се задълбочава на фона на растящия бюджетен недостиг тъкмо когато Москва изпитва изострен дефицит на пари за войната в Украйна.
Въпреки че съветският петролен и газов бранш, който обезпечава към една четвърт от държавните доходи, завоюва от покачването на цените на горивата в резултат на войната в Иран, стопанската система на Русия отбелязва закъснение. През май Министерството на стопанската система намали прогнозата си за растежа на Брутният вътрешен продукт до 0,4% за 2026 година, което ще е най-слабият резултат от 2022 година.
ЕЦБ през предходната седмица направи нова крачка към основаването му, като избра 36 банки и компании за финансови услуги, които ще вземат участие в огромен пилотен план. Сред тях са Deutsche Bank, UniCredit, Revolut, Adyen, Stripe, SumUp, Worldline и други снабдители от еврозоната.
Тестът би трябвало да стартира през втората половина на 2027 година и да продължи 12 месеца. Ще се ревизира дали системата работи надеждно, може ли да обслужва милиони заплащания и дали е задоволително лесна за потребителите.
Ще бъдат тествани преводи, плащания в магазини и ресторанти, онлайн покупки и интервенции без интернет. ЕЦБ прецизира, че определените снабдители могат да оферират тестови услуги и в страни, разнообразни от страната, в която са регистрирани, а окончателният модел е предопределен за цялата еврозона.
А 2029 година е срокът, до който ЕЦБ желае да има техническа подготвеност за стартиране на цифровото евро. Преди това би трябвало да бъде признат европейският правилник, а след него Управителният съвет на банката да вземе решение дали новата форма на парите фактически да бъде въведена.
Най-лесният метод да бъде разбрано цифровото евро е посредством съпоставяне с банкомат. Когато човек изтегли 100 евро, наличността по сметката му понижава с тази сума, а той получана банкнотите на тази стойност.
При цифровото евро интервенцията ще е сходна. Сумата ще бъде извадена от банковата сметка, само че вместо да се получат банкноти, тя ще бъде заредена в електронен портфейл, от който може да се заплаща за артикули и услуги или да се вършат преводи.
Основната разлика с парите, които и в този момент виждаме в мобилното банкиране, е кой стои зад тях. Дигиталното евро ще бъде обвързване на ЕЦБ и националните централни банки от еврозоната, както банкнотите и монетите. Затова е определяно като електронен еквивалент на кеша.
Едно цифрово евро постоянно ще има стойност тъкмо едно евро. Няма да има обособен курс, няма да бъде и криптовалута, заради което не може да се търгува като биткойн да вземем за пример. Няма да носи и рента, тъй като концепцията е да се употребява за покупки и преводи, а не за икономисване.
До цифровото евро ще може да се стига през нормалните приложения на банките за мобилно банкиране. Плащането ще може да става посредством смарт телефон, часовник или компютър. Предвижда се да има и физическа карта за хората, които не желаят да употребяват мобилно приложение. С цифровото евро ще могат да вършат покупки в магазин, поръчки по интернет, да се заплащат отговорности към държавни институции. Ще могат да се изпращат и пари непосредствено сред двама души.
Например при делене на сметката в ресторант единият човек ще може да доближи телефона си до телефона на друг да му прехвърли сумата
Една от значимите разлики по отношение на множеството настоящи електронни заплащания е, че цифровото евро би трябвало да работи и офлайн.
Определена сума ще може да бъде записана непосредствено в телефона, картата или друго предпазено устройство. При заплащането парите се трансферират сред устройствата на купувача и продавача, без връзка с интернет и без интервенцията да минава в този миг през централна система.
Това ще разрешава заплащане тук-там със слаб обсег, при спиране на информационните мрежи или при краткотраен проблем с банковите системи. Офлайн режимът ще бъде предопределен най-вече за по-малки суми, като точните ограничавания още не са избрани. Зареждането на портфейла и връщането на пари от него назад към банкова сметка въпреки всичко ще изискват връзка със системата.
Опасението, че ЕЦБ или държавните управления ще могат да наблюдават всяка покупка, е измежду главните аргументи за съмнение към плана. При офлайн заплащане данните за съответната интервенция ще са известни единствено на платеца и получателя. Банката или платежната компания ще знае, че избрана сума е заредена или извадена от устройството, само че няма да вижда за какво е похарчена
Това прилича тегленето на банкноти от банкомат. Банката знае какъв брой кеш е изтеглен, само че не знае къде са изхарчени банкнотите.
При онлайн заплащанията обслужващата банка или платежна компания ще разполага с информацията, която е нужна за осъществяване на интервенцията, попречване на измами и използване на разпоредбите против изпирането на пари.
ЕЦБ и националните централни банки би трябвало да виждат единствено криптирани данни. Според предлагания модел те няма да могат директно да свързват обещано заплащане с съответен човек или да открият какво е купил той.
Това не значи цялостна анонимност при всички интервенции. Онлайн заплащанията ще подлежат на разпоредбите против финансовите закононарушения, както преводите и заплащанията с карта през днешния ден.
Дигиталното евро няма да бъде така наречен програмируема валута. ЕЦБ, Европейската комисия или националните държавни управления няма да могат да дефинират, че дадени цифрови евро могат да се похарчат единствено за храна, в избран магазин или преди избрана дата.
Потребителят ще може да заплаща с тях по собствен избор, както употребява банкнотите и монетите. Ще бъдат вероятни автоматизирани и условни заплащания, само че единствено в случай че самият клиент ги е избрал. Например превод за стока може да бъде подреден авансово, само че сумата да се освободи едвам след доставката. Това е платежна услуга, а не ограничение на предназначението на парите.
Потребителите вероятно няма да могат да държат неограничени суми в дигитално евро
Точният предел към момента не е избран, само че той ще важи за наличността в цифровия портфейл, само че не безусловно за размера на покупката.
Ако да вземем за пример бъде въведен конвенционален таван от 3000 евро, а човек желае да заплати 5000 евро, системата ще може автоматизирано да изтегли недостигащата сума от свързаната банкова сметка. При приемане на по-голяма сума остатъкът над лимита ще бъде прехвърлян автоматизирано към банковата сметка.
Откриването и закриването на портфейл, инспекцията на наличността, зареждането и изваждането на пари, преводите и плащанията трябва да бъдат безплатни за потребителите
Банките ще могат да начисляват такси за спомагателни услуги или за банковата сметка, към която е обвързван портфейлът.
За търговците ще има разход за приемането на заплащания, само че европейският план планува той да не бъде по-висок от таксите при сравними платежни средства като дебитните карти и незабавните преводи.
Дигиталното евро е замислено по този начин, че да може да се употребява и от хора без банкова сметка. Освен банките и компании за платежни услуги, избрани институции, локални управляващи или пощенски оператори ще могат да обезпечават главните услуги. Човек ще може да обмени кеш против цифрови евро и да употребява карта или друго устройство, без да открива банкова сметка.
Въвеждането на цифровото евро няма да задължи хората да го употребяват. Всеки ще може да продължи да заплаща с банкноти и монети, с карта или с друго електронно средство. Паралелно със законодателството за цифровото евро Европейски Съюз приготвя правила, които би трябвало да подсигуряват достъп до пари в брой. Така банкнотите и цифровото евро ще съществуват по едно и също време.
Проектът за цифрово евро не е единствено софтуерна смяна. Един от неговите цели е Европа да прекъсне зависимостта от задгранични картови схеми и софтуерни компании. По данни на ЕЦБ съвсем две трети от картовите интервенции в еврозоната се правят посредством неевропейски компании. В 13 страни заплащанията с карти в магазините зависят напълно от интернационалните оператори.
Дигиталното евро би трябвало да сътвори обща европейска инфраструктура, която да работи във всички страни от еврозоната. Така едно и също средство ще може да бъде употребявано без значение от това в коя страна се намира клиентът и коя банка го обслужва. А като член на еврозоната България ще бъде част от системата, в случай че цифровото евро бъде въведено.
Руснаците се връщат към кеша заради проблеми с интернет
Руснаците се връщат към заплащанията в брой, защото многократните спирания на мобилния интернет затрудняват потреблението на карти. От началото на годината Москва е пуснала в обращение суми кеш на стойност 1,56 трлн. рубли (20 милиарда долара).
Този скок се следи на фона на вълна от украински офанзиви с дронове, които неведнъж са карали Кремъл да прекъсва мобилния интернет в огромни елементи от страната. Въпросните дейности лишават доста хора от опцията да заплащат с карта. Правителството твърди, че задачата на спиранията на връзката е да се противодейства на връзката на дроновете и да се предотвратят ударите.
“Да имаш пари в брой, ти дава известно чувство за надзор и сигурност. Ако в града възникне изключителна обстановка, знам, че въпреки всичко ще мога да си купя най-необходимото, даже и мобилната мрежа да престане да работи ”, съобщи пред Би Би Си анонимна жителка на Москва.
Руските жители реагират на военната неустойчивост с всеобщо евакуиране на средства от банковата система.
Резки скокове в търсенето на пари в брой бяха регистрирани по време на основни събития като частичната готовност през 2022 година и протеста на “Вагнер ” през 2023 година Това обаче лимитира опциите на Кремъл за събиране на данъчни доходи.
Проблемът се задълбочава на фона на растящия бюджетен недостиг тъкмо когато Москва изпитва изострен дефицит на пари за войната в Украйна.
Въпреки че съветският петролен и газов бранш, който обезпечава към една четвърт от държавните доходи, завоюва от покачването на цените на горивата в резултат на войната в Иран, стопанската система на Русия отбелязва закъснение. През май Министерството на стопанската система намали прогнозата си за растежа на Брутният вътрешен продукт до 0,4% за 2026 година, което ще е най-слабият резултат от 2022 година.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ