"Алфа рисърч": Разликата в електоралната подкрепа между ГЕРБ и БСП се стопява
Съществени вреди върху облика и доверието към ГЕРБ във значим политически миг. Това установи регулярното национално представително изследване на " Арфа рисърч ", представено от Българска телеграфна агенция. Проучването е направено от 22 до 26 март измежду 1011 души и е съвпаднало по време с разкритията за добити от властимащи на разнообразни позиции евтини жилища и подадените в тази връзка оставки. Началните реакции на жителите, измерени в хода на развиването на абсурда, са прекомерно остри - 10.3 на 100 са на мнение, че няма проблем в придобиването на жилищата и считат, че това е предизборна офанзива от страна на опозицията. Според 66.6 на 100 обаче това е корист с въздействие на хора във властта. Почти всеки втори от симпатизантите на ГЕРБ (47.3 на сто) също споделя това мнение.
Негативен е резултатът и върху персоналния рейтинг на премиера Бойко Борисов (28 на 100 доверие против 43 на 100 недоверие).
Разликата в електоралната поддръжка сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия се стопява и към този момент е под 1 на 100, сочи още изследването. Ако евроизборите бяха през днешния ден, 33.9% от гласуващите биха пуснали бюлетина за ГЕРБ-СДС против 33.4% за Българска социалистическа партия.
Според анализаторите доближаването на позициите сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия е резултат от три фактора: лек спад от към 1.5 на 100 на електоралната поддръжка за ГЕРБ по отношение на февруари, отлив на искащи да гласоподават измежду по-широката му електорална външна страна, готовност на Българска социалистическа партия и релативно увеличение на електоралната й тежест при по-ниска изборна интензивност.
Сред водачите на главните политически сили Корнелия Нинова бележи растеж от 4 на 100, стигайки до 23 %. С 3 % усилва рейтинга си Красимир Каракачанов, а Валери Симеонов и Волен Сидеров - с по 2 на 100. " Демократична България " с избор от 5.1 на 100 е към момента малко под бариерата от 5.88 %, нужна за спечелването на мандат.
Партиите от обединението „ Обединени Патриоти ”, които в границите на актуалното изследване са измервани поотделно, реализират следните резултати: ВМРО- 4.1 на 100, НФСБ - 2.2 %, Атака - 2.1 на 100 от решилите да гласоподават. Така, като партия с максимален късмет за лъчение на евродепутат се обрисува Вътрешна македонска революционна организация, само че това ще зависи значително от способността й да притегли част от вота на останалите националистически обединения.
Президентът Румен Радев възвръща част от изгубеното през декември доверие и към края на март получава позитивни оценки от 51 на 100 от българските жители, против 15 на 100 негативни.
Народното събрание е " застинало " на 8 % утвърждение, само че неодобрението, резултат от проблемите с кворума и гласуваните противоречиви законови текстове, продължава да пораства, достигайки 59 на 100.
Според данните позитивното отношение към държавното управление спада с 4 пункта - от 17 на 100 на 13 %, негативното нараства до 52 на 100, като отлив на доверие е налице даже измежду вътрешния кръг симпатизанти на ръководещите партии.
Сред министрите, с най-високо доверие продължава да се употребява Томислав Дончев, следван от Екатерина Захариева и Красен Кралев.
Социолозите разясняват, че неналичието на действителни диспути по европейските тематики и по позицията на България в тях, както и настоящите кавги, имат за резултат мощно ограничение на желанието за присъединяване в идните избори. Към края на март, 35 на 100 от имащите право на глас българи настояват, че сигурно ще вземат участие в изборите за Европейски парламент. Почти две трети се двоумят, или са твърдо уверени, че няма да гласоподават.
Огромното болшинство от 84 на 100 от пълнолетните поданици на страната утвърждават концепцията за законово регламентиране на наложително главно обучение вместо заложеното все още в Конституцията учебно образование до 16-годишна възраст, демонстрират още данните. Подкрепено от болшинството българи е и предлагането за прекъсване на всички типове помощи на родители, чиито деца не посещават учебно заведение (65,8 на сто). Въвеждането на глоба обаче среща и важен дял съперници - 29 на 100, считат, че отнемането на всички помощи би било в ущърб на детето, а 5 % - че помощите изобщо не би трябвало да се обвързват с посещаването на учебно заведение.
Притеснения, че сходна мярка би ощетила децата споделят хора в по-добро обществено и материално състояние от огромните градски центрове. Категорични съперници на мярката пък са представители на уязвимите обществени групи.
В българското общество господства упованието за отрицателно въздействие на Brexit - върху самата Англия, върху Европейски Съюз като цяло и върху България. Тази обща оценка, дружно с обстоятелството, че всяко пето домакинство вижда директен риск за себе си, тъй като има близки в Обединеното кралство, карат 54 на 100 от българите да се разгласят изрично срещу напускането на Англия. Мнението, че тя би трябвало да напусне Европейски Съюз споделят 15 на 100.
Несъстоялият се на 29 март " бракоразвод " сред Европейски Съюз и Англия консолидира проевропейската ориентировка на българина, разясняват социолозите. За 63 на 100 участието ни в Европейски Съюз е без конкуренция. На противоположната позиция са едвам 8 %.
Проблемите към Brexit са образец за изгодите от участието и болшинството от 61 на 100 поддържат позицията за повече компромиси сред страните в името на по-силен Европейски Съюз, против 39 на 100, съгласно които националните ползи би трябвало да бъдат твърдо отстоявани, даже с риск за намаляване на Европейски Съюз.
Умерените, систематични партии пък се припознават като способни да реализират по-сплотен Европейски съюз и в съответствие 2:1 са желани от българските гласоподаватели пред популистките и противопоставящите се на политическия хайлайф обединения. Така, макар някои отрицателни настроения против съответни решения на Европейски Съюз, като така наречен пакет " Мобилност ", да вземем за пример, евентуалният евроскептичен избор остава стеснен и без консолидираща го политическа мощ спрямо други страни членки, означават анализаторите.
Негативен е резултатът и върху персоналния рейтинг на премиера Бойко Борисов (28 на 100 доверие против 43 на 100 недоверие).
Разликата в електоралната поддръжка сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия се стопява и към този момент е под 1 на 100, сочи още изследването. Ако евроизборите бяха през днешния ден, 33.9% от гласуващите биха пуснали бюлетина за ГЕРБ-СДС против 33.4% за Българска социалистическа партия.
Според анализаторите доближаването на позициите сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия е резултат от три фактора: лек спад от към 1.5 на 100 на електоралната поддръжка за ГЕРБ по отношение на февруари, отлив на искащи да гласоподават измежду по-широката му електорална външна страна, готовност на Българска социалистическа партия и релативно увеличение на електоралната й тежест при по-ниска изборна интензивност.
Сред водачите на главните политически сили Корнелия Нинова бележи растеж от 4 на 100, стигайки до 23 %. С 3 % усилва рейтинга си Красимир Каракачанов, а Валери Симеонов и Волен Сидеров - с по 2 на 100. " Демократична България " с избор от 5.1 на 100 е към момента малко под бариерата от 5.88 %, нужна за спечелването на мандат.
Партиите от обединението „ Обединени Патриоти ”, които в границите на актуалното изследване са измервани поотделно, реализират следните резултати: ВМРО- 4.1 на 100, НФСБ - 2.2 %, Атака - 2.1 на 100 от решилите да гласоподават. Така, като партия с максимален късмет за лъчение на евродепутат се обрисува Вътрешна македонска революционна организация, само че това ще зависи значително от способността й да притегли част от вота на останалите националистически обединения.
Президентът Румен Радев възвръща част от изгубеното през декември доверие и към края на март получава позитивни оценки от 51 на 100 от българските жители, против 15 на 100 негативни.
Народното събрание е " застинало " на 8 % утвърждение, само че неодобрението, резултат от проблемите с кворума и гласуваните противоречиви законови текстове, продължава да пораства, достигайки 59 на 100.
Според данните позитивното отношение към държавното управление спада с 4 пункта - от 17 на 100 на 13 %, негативното нараства до 52 на 100, като отлив на доверие е налице даже измежду вътрешния кръг симпатизанти на ръководещите партии.
Сред министрите, с най-високо доверие продължава да се употребява Томислав Дончев, следван от Екатерина Захариева и Красен Кралев.
Социолозите разясняват, че неналичието на действителни диспути по европейските тематики и по позицията на България в тях, както и настоящите кавги, имат за резултат мощно ограничение на желанието за присъединяване в идните избори. Към края на март, 35 на 100 от имащите право на глас българи настояват, че сигурно ще вземат участие в изборите за Европейски парламент. Почти две трети се двоумят, или са твърдо уверени, че няма да гласоподават.
Огромното болшинство от 84 на 100 от пълнолетните поданици на страната утвърждават концепцията за законово регламентиране на наложително главно обучение вместо заложеното все още в Конституцията учебно образование до 16-годишна възраст, демонстрират още данните. Подкрепено от болшинството българи е и предлагането за прекъсване на всички типове помощи на родители, чиито деца не посещават учебно заведение (65,8 на сто). Въвеждането на глоба обаче среща и важен дял съперници - 29 на 100, считат, че отнемането на всички помощи би било в ущърб на детето, а 5 % - че помощите изобщо не би трябвало да се обвързват с посещаването на учебно заведение.
Притеснения, че сходна мярка би ощетила децата споделят хора в по-добро обществено и материално състояние от огромните градски центрове. Категорични съперници на мярката пък са представители на уязвимите обществени групи.
В българското общество господства упованието за отрицателно въздействие на Brexit - върху самата Англия, върху Европейски Съюз като цяло и върху България. Тази обща оценка, дружно с обстоятелството, че всяко пето домакинство вижда директен риск за себе си, тъй като има близки в Обединеното кралство, карат 54 на 100 от българите да се разгласят изрично срещу напускането на Англия. Мнението, че тя би трябвало да напусне Европейски Съюз споделят 15 на 100.
Несъстоялият се на 29 март " бракоразвод " сред Европейски Съюз и Англия консолидира проевропейската ориентировка на българина, разясняват социолозите. За 63 на 100 участието ни в Европейски Съюз е без конкуренция. На противоположната позиция са едвам 8 %.
Проблемите към Brexit са образец за изгодите от участието и болшинството от 61 на 100 поддържат позицията за повече компромиси сред страните в името на по-силен Европейски Съюз, против 39 на 100, съгласно които националните ползи би трябвало да бъдат твърдо отстоявани, даже с риск за намаляване на Европейски Съюз.
Умерените, систематични партии пък се припознават като способни да реализират по-сплотен Европейски съюз и в съответствие 2:1 са желани от българските гласоподаватели пред популистките и противопоставящите се на политическия хайлайф обединения. Така, макар някои отрицателни настроения против съответни решения на Европейски Съюз, като така наречен пакет " Мобилност ", да вземем за пример, евентуалният евроскептичен избор остава стеснен и без консолидираща го политическа мощ спрямо други страни членки, означават анализаторите.
Източник: novinite.bg
![](/img/banner.png)
![Промоции](/data/promomall.png?5)
КОМЕНТАРИ