Иван Тимофеев: Русия остана само с три опции за Украйна
Съединени американски щати предадоха на Русия писмен отговор на препоръчаните от нея гаранции за сигурност. Макар Вашингтон отхвърля да одобри настояванията на Москва за правно обвързващо заричане, че НАТО няма да се уголемява в допълнение към нейните граници, той уточни, че е подготвен да разиска някои въпроси, в това число надзор на въоръженията и стратегическа непоклатимост.
От края на предходната година и двете страни поредно покачват залозите, а Русия разполага със забележителна централизация на военни сили покрай границата си с Украйна.
Съединени американски щати оповестиха набор от наказания и други ограничаващи ограничения, които съгласно тях ще бъдат наложени на Русия при положение на война. Ясно е, че следва още един кръг от ескалация. В близко бъдеще обстановката евентуално ще се развие по един от следните три сюжета:
Сценарий първи: Война
Неизбежно е в мирни условия Украйна да следва антируски курс. В страната е образуван външно халтав, само че задоволително постоянен политически режим, за който взаимни отстъпки с Русия са невъзможни.
Самото украинско държавно управление не вижда различен метод за гарантиране на сигурността на страната, с изключение на посредством участие в НАТО. Западът също ще работи за консолидиране на Украйна в своите структури за сигурност. Следователно е невероятно да се промени курсът на деяние на Украйна без война.
Дори в случай че участието в НАТО не се реализира по официални аргументи през идващите години или десетилетия, нищо не пречи на разполагането на ударни или други системи на територията на страната, както и огромното превъоръжаване на въоръжените сили на Украйна за сметка на западните страни.
Рано или късно Украйна ще се трансформира в трамплин за възможни военни интервенции против Русия. Като се има поради дължината на границата, тази обстановка слага Русия в неизгодно състояние, несравнимо с участието в НАТО на балтийските страни. Военното развиване на Украйна от Съединени американски щати и Запада е съществена опасност за Русия.
Украинската войска може да бъде разрушена относително бързо и е допустимо да се избегне продължителна война посредством осъществяване на светкавична интервенция.
Освен това тогава би било допустимо или да се раздели страната на две страни, едната от които (Източна Украйна) остава в съветската орбита, а другата (Западна Украйна) в западната. Друг вид е насилствена промяна на режима в Украйна с упованието, че няма да има масирана опозиция от страна на популацията.
Западните наказания ще бъдат мъчителен удар за Русия, само че няма да бъдат съдбовни. Ползите за военната сигурност са по-големи от икономическите вреди. Вредата за стопанската система няма да се трансформира в публичен митинг в Русия; това може да се държи под надзор. Престижът на управляващите ще пораства заради решаването им на значима историческа задача.
Санкциите против Русия в допълнение ще подкопаят доверието в насочената към Съединени американски щати финансова система. Русия ще може да съществува като „ цитадела “. Изходът от световната стопанска система е вероятен и даже желан. Самият Запад е в крах. Неизбежната му гибел е неизбежна. Победата в Украйна ще нанесе нов удар върху престижа на Съединени американски щати и Запада, и ще форсира тяхното световно оттегляне.
При този сюжет би трябвало да чакаме коренен срив в връзките сред Русия и Запада, непостижим с всяка предходна рецесия. Това ще докара до (а) голяма загуба на живот; (б) сериозна и дълготрайна икономическа рецесия в Русия вследствие на западните санкции; (в) забележителна милитаризация на Източна Европа от страна на НАТО.
Ще може да се приказва за образуването на кардинално нов ред в Европа. Той ще се корени в тежка борба. Единствената спънка за огромна война ще бъдат нуклеарните оръжия, макар че не могат да бъдат изключени и рисковете от ескалация в спор сред Русия и НАТО. Русия при този сюжет се трансформира в нещо като европейска Северна Корея, само че с доста по-широки благоприятни условия.
Вариант две: непрестанно напрежение
Разходите за военно решение на украинския въпрос са прекомерно високи. Дори при положение на бързо проваляне на въоръжените сили на Украйна поражда казусът с контрола върху територията. Марионетният режим ще изисква обилни финансови инжекции. В същото време сигурно ще бъде неефикасен и подкупен.
Пред лицето на вредите от глобите, подхранването на режима в допълнение ще изостри дефицита на запаси в самата Русия.
Дори цялостен надзор върху територията на Украйна няма да попречи на Запада да образува и въоръжава украински формирования в прилежащи територии, като финансира необятно подземно придвижване в самата Украйна. Войната ще докара до стопански крах в окупираните територии, което ще направи популацията им още по-податливо на западната агитация.
Ако част от територията бъде арестувана от прозападния режим, спорът става непрекъснат. В същото време нито един от проблемите на сигурността на Русия няма да бъде решен, а броят им единствено ще нараства, заради милитаризацията на Източна Европа.
Вътрешната непоклатимост на съветското общество не е обезпечена, като се имат поради икономическите вреди от глобите, цената на войната и инжекциите в Украйна. Неизбежната инфлация в този случай и намаляването на така и така ниските приходи са изпълнени с повишаване на протестните настроения.
Възможно е да се компенсира с военни победи, само че единствено за малко време. Продължителна икономическа рецесия или в най-хубавия случай застоялост основава основата за дълготраен митинг.
В същото време в съветското общество са се развили избрани стандарти на ползване и метод на живот. Едва ли страната е подготвена да бъде европейска Северна Корея.
Глобалната роля на Запада понижава. За Съединени американски щати Азиатско-тихоокеанският район в действителност е възходящ приоритет. Но това не значи, че Западът е задоволително слаб, с цел да не нанесе обилни вреди на Русия. Няма гаранция, че глобите против Русия ще навредят сериозно на самия Запад.
В Европа Западът разполага със обилни запаси да овладее Русия, даже при положение на съревнование с Китай. Подкрепата на Пекин за Русия не е обезпечена при положение на война.
Поддържането на непрекъснато напрежение в връзките със Запада дава резултати. Поне западните сили стартират да се вслушват в Русия. Напрежението е потребен инструмент за дипломация.
Необходимо е да се задържи то на границите на Украйна, както и да се ползва и в други райони – Латинска Америка, Близкия изток, Азиатско-тихоокеанския район (заедно с Китай) и Африка. Ако е допустимо, Русия може да работи с релативно евтини, само че ефикасни акции, сходно на съветската интервенция в Сирия.
Този сюжет не трансформира коренно обстановката в Европа. Отношенията сред Русия и Запада остават категоризирани по съревнование, само че не минават червени линии. Западът постепенно ускорява санкционния напън, както и поредно интегрира Украйна в своето пространство за сигурност.
Сценарий трети: Усмивка и вълна
Украйна е отровен актив за Запада. Мащабните помощи са откраднати и институциите остават корумпирани. Страната не е снабдител, а потребител на сигурност.
Нейното участие в НАТО е контрапродуктивно за блока заради неразрешени спорове и подозрителен принос към общата сигурност. Напротив, Украйна е източник на голям брой проблеми. Спасяването и е тревожно и скъпо.
Ако Западът я одобри, тогава Украйна ще направи НАТО още по-небалансирана конструкция, в която броят на „ свободните ездачи “ ще пораства. Докато остава в западната сфера, Украйна е обречена на по-нататъшна деградация.
Ще има „ молдовизация на Украйна “ – т.е. приключване на жители към Запада и примитивизация на нейната стопанска система. Западът няма причина да поддържа Украйна дълго време със своята помощ. Помощта ще намалее, защото позицията на Украйна пада в листата с цели на Запада. Без каквато и да е военна интервенция Украйна ще деградира, трансформирайки се в периферна страна и приоритет от трети порядък в световния дневен ред.
Русия има обилни военни качества да спре всяка опасност, идваща от територията на Украйна и страните от НАТО. Дори и без потреблението на нуклеарно оръжие, Русия в районен спор може да нанесе неприемливи вреди на противниците си в Европа.
Контролът на Крим подсигурява владичество в Черно море. Разгръщането на ударни оръжия или детайли на ПРО на територията на Украйна е допустимо в дълготраен проект. Но това не пречи на Русия да усъвършенства личните си офанзивни системи, които във всеки случай са способни да нанесат неприемливи вреди на евентуален съперник.
Украинският политически режим е неустойчив. Компетентната и дълготрайна работа ще разреши на Москва да откри своите лостове за въздействие върху режима и връзка с обществото. На Русия ще бъде мъчно да остане безразлична.
Русия резервира филантропични благоприятни условия под формата на пазар на труда и просветителна система. Те са доста по-скромни спрямо тези на Европейски Съюз, само че това не отхвърля опцията за тяхното потребление. Когато се играе дълга игра, филантропичните механизми дават положителни резултати.
Отношенията със Запада не се лимитират единствено до Украйна. Русия има доста измерения, в които може да се пазари със Запада. Маргинализацията на украинския дневен ред е изцяло допустима и даже желателна.
Съперничеството сред Съединени американски щати и Китай евентуално ще дефинира темпото на световната политика през идващите десетилетия. Препоръчително е да се заобикаля директното присъединяване в този конфликт и да се направи място за маневри.
Руската стопанска система остава нежна и подвластна от пазарите на първични материали. Прекомерното и пренапрягане посредством война и наказания е несвоевременно. Прекъсването на икономическите връзки със Запада също е контрапродуктивно.
При този сюжет има частична деескалация на украинския въпрос, макар че съперничеството със Запада остава. Москва ловко ръководи сходни съперничества, като ги улеснява, където е допустимо, и по този метод претрупва Запада с токсични активи под формата на свободни ездачи и пламенни либерали. В същото време тя продължава да играе играта на всички фронтове на световния дневен ред – от дейностите по климата до контрола на въоръженията.
Кой път да се избере?
Първият сюжет явно е изпълнен със обилни опасности за Русия. За Запада това също е нежелателно, само че има и някои преимущества под формата на ускорена консолидация на НАТО и привършване на един от огромните световни съперници.
Вторият сюжет е изцяло допустим за Запада. За Русия има по-малко опасности, само че изгодите са лимитирани. Основната му заплаха е последователното струпване на западния напън.
Такава заплаха има при третия сюжет. Западът също се усеща много удобно в него, само че триумфът на Русия не е превдварително решен и ще зависи от стратегическото самообладание, плюс способността да ръководи лимитирани запаси и да употребява силата на съперника в свои лични ползи.
Основната задача за Запада ще бъде да „ успокои “ Русия и да приведе конкуренцията в комфортен за него ленив режим. Основната задача на Русия е да заобикаля несъразмерното пресилване и в това време да не затъва в скъпоструваща борба, като поддържа и употребява лостове за напън върху Запада там, където го постановат личните му ползи.
* Иван Тимофеев е програмен шеф на Валдайския спорен клуб
Превод: СМ
От края на предходната година и двете страни поредно покачват залозите, а Русия разполага със забележителна централизация на военни сили покрай границата си с Украйна.
Съединени американски щати оповестиха набор от наказания и други ограничаващи ограничения, които съгласно тях ще бъдат наложени на Русия при положение на война. Ясно е, че следва още един кръг от ескалация. В близко бъдеще обстановката евентуално ще се развие по един от следните три сюжета:
Сценарий първи: Война
Неизбежно е в мирни условия Украйна да следва антируски курс. В страната е образуван външно халтав, само че задоволително постоянен политически режим, за който взаимни отстъпки с Русия са невъзможни.
Самото украинско държавно управление не вижда различен метод за гарантиране на сигурността на страната, с изключение на посредством участие в НАТО. Западът също ще работи за консолидиране на Украйна в своите структури за сигурност. Следователно е невероятно да се промени курсът на деяние на Украйна без война.
Дори в случай че участието в НАТО не се реализира по официални аргументи през идващите години или десетилетия, нищо не пречи на разполагането на ударни или други системи на територията на страната, както и огромното превъоръжаване на въоръжените сили на Украйна за сметка на западните страни.
Рано или късно Украйна ще се трансформира в трамплин за възможни военни интервенции против Русия. Като се има поради дължината на границата, тази обстановка слага Русия в неизгодно състояние, несравнимо с участието в НАТО на балтийските страни. Военното развиване на Украйна от Съединени американски щати и Запада е съществена опасност за Русия.
Украинската войска може да бъде разрушена относително бързо и е допустимо да се избегне продължителна война посредством осъществяване на светкавична интервенция.
Освен това тогава би било допустимо или да се раздели страната на две страни, едната от които (Източна Украйна) остава в съветската орбита, а другата (Западна Украйна) в западната. Друг вид е насилствена промяна на режима в Украйна с упованието, че няма да има масирана опозиция от страна на популацията.
Западните наказания ще бъдат мъчителен удар за Русия, само че няма да бъдат съдбовни. Ползите за военната сигурност са по-големи от икономическите вреди. Вредата за стопанската система няма да се трансформира в публичен митинг в Русия; това може да се държи под надзор. Престижът на управляващите ще пораства заради решаването им на значима историческа задача.
Санкциите против Русия в допълнение ще подкопаят доверието в насочената към Съединени американски щати финансова система. Русия ще може да съществува като „ цитадела “. Изходът от световната стопанска система е вероятен и даже желан. Самият Запад е в крах. Неизбежната му гибел е неизбежна. Победата в Украйна ще нанесе нов удар върху престижа на Съединени американски щати и Запада, и ще форсира тяхното световно оттегляне.
При този сюжет би трябвало да чакаме коренен срив в връзките сред Русия и Запада, непостижим с всяка предходна рецесия. Това ще докара до (а) голяма загуба на живот; (б) сериозна и дълготрайна икономическа рецесия в Русия вследствие на западните санкции; (в) забележителна милитаризация на Източна Европа от страна на НАТО.
Ще може да се приказва за образуването на кардинално нов ред в Европа. Той ще се корени в тежка борба. Единствената спънка за огромна война ще бъдат нуклеарните оръжия, макар че не могат да бъдат изключени и рисковете от ескалация в спор сред Русия и НАТО. Русия при този сюжет се трансформира в нещо като европейска Северна Корея, само че с доста по-широки благоприятни условия.
Вариант две: непрестанно напрежение
Разходите за военно решение на украинския въпрос са прекомерно високи. Дори при положение на бързо проваляне на въоръжените сили на Украйна поражда казусът с контрола върху територията. Марионетният режим ще изисква обилни финансови инжекции. В същото време сигурно ще бъде неефикасен и подкупен.
Пред лицето на вредите от глобите, подхранването на режима в допълнение ще изостри дефицита на запаси в самата Русия.
Дори цялостен надзор върху територията на Украйна няма да попречи на Запада да образува и въоръжава украински формирования в прилежащи територии, като финансира необятно подземно придвижване в самата Украйна. Войната ще докара до стопански крах в окупираните територии, което ще направи популацията им още по-податливо на западната агитация.
Ако част от територията бъде арестувана от прозападния режим, спорът става непрекъснат. В същото време нито един от проблемите на сигурността на Русия няма да бъде решен, а броят им единствено ще нараства, заради милитаризацията на Източна Европа.
Вътрешната непоклатимост на съветското общество не е обезпечена, като се имат поради икономическите вреди от глобите, цената на войната и инжекциите в Украйна. Неизбежната инфлация в този случай и намаляването на така и така ниските приходи са изпълнени с повишаване на протестните настроения.
Възможно е да се компенсира с военни победи, само че единствено за малко време. Продължителна икономическа рецесия или в най-хубавия случай застоялост основава основата за дълготраен митинг.
В същото време в съветското общество са се развили избрани стандарти на ползване и метод на живот. Едва ли страната е подготвена да бъде европейска Северна Корея.
Глобалната роля на Запада понижава. За Съединени американски щати Азиатско-тихоокеанският район в действителност е възходящ приоритет. Но това не значи, че Западът е задоволително слаб, с цел да не нанесе обилни вреди на Русия. Няма гаранция, че глобите против Русия ще навредят сериозно на самия Запад.
В Европа Западът разполага със обилни запаси да овладее Русия, даже при положение на съревнование с Китай. Подкрепата на Пекин за Русия не е обезпечена при положение на война.
Поддържането на непрекъснато напрежение в връзките със Запада дава резултати. Поне западните сили стартират да се вслушват в Русия. Напрежението е потребен инструмент за дипломация.
Необходимо е да се задържи то на границите на Украйна, както и да се ползва и в други райони – Латинска Америка, Близкия изток, Азиатско-тихоокеанския район (заедно с Китай) и Африка. Ако е допустимо, Русия може да работи с релативно евтини, само че ефикасни акции, сходно на съветската интервенция в Сирия.
Този сюжет не трансформира коренно обстановката в Европа. Отношенията сред Русия и Запада остават категоризирани по съревнование, само че не минават червени линии. Западът постепенно ускорява санкционния напън, както и поредно интегрира Украйна в своето пространство за сигурност.
Сценарий трети: Усмивка и вълна
Украйна е отровен актив за Запада. Мащабните помощи са откраднати и институциите остават корумпирани. Страната не е снабдител, а потребител на сигурност.
Нейното участие в НАТО е контрапродуктивно за блока заради неразрешени спорове и подозрителен принос към общата сигурност. Напротив, Украйна е източник на голям брой проблеми. Спасяването и е тревожно и скъпо.
Ако Западът я одобри, тогава Украйна ще направи НАТО още по-небалансирана конструкция, в която броят на „ свободните ездачи “ ще пораства. Докато остава в западната сфера, Украйна е обречена на по-нататъшна деградация.
Ще има „ молдовизация на Украйна “ – т.е. приключване на жители към Запада и примитивизация на нейната стопанска система. Западът няма причина да поддържа Украйна дълго време със своята помощ. Помощта ще намалее, защото позицията на Украйна пада в листата с цели на Запада. Без каквато и да е военна интервенция Украйна ще деградира, трансформирайки се в периферна страна и приоритет от трети порядък в световния дневен ред.
Русия има обилни военни качества да спре всяка опасност, идваща от територията на Украйна и страните от НАТО. Дори и без потреблението на нуклеарно оръжие, Русия в районен спор може да нанесе неприемливи вреди на противниците си в Европа.
Контролът на Крим подсигурява владичество в Черно море. Разгръщането на ударни оръжия или детайли на ПРО на територията на Украйна е допустимо в дълготраен проект. Но това не пречи на Русия да усъвършенства личните си офанзивни системи, които във всеки случай са способни да нанесат неприемливи вреди на евентуален съперник.
Украинският политически режим е неустойчив. Компетентната и дълготрайна работа ще разреши на Москва да откри своите лостове за въздействие върху режима и връзка с обществото. На Русия ще бъде мъчно да остане безразлична.
Русия резервира филантропични благоприятни условия под формата на пазар на труда и просветителна система. Те са доста по-скромни спрямо тези на Европейски Съюз, само че това не отхвърля опцията за тяхното потребление. Когато се играе дълга игра, филантропичните механизми дават положителни резултати.
Отношенията със Запада не се лимитират единствено до Украйна. Русия има доста измерения, в които може да се пазари със Запада. Маргинализацията на украинския дневен ред е изцяло допустима и даже желателна.
Съперничеството сред Съединени американски щати и Китай евентуално ще дефинира темпото на световната политика през идващите десетилетия. Препоръчително е да се заобикаля директното присъединяване в този конфликт и да се направи място за маневри.
Руската стопанска система остава нежна и подвластна от пазарите на първични материали. Прекомерното и пренапрягане посредством война и наказания е несвоевременно. Прекъсването на икономическите връзки със Запада също е контрапродуктивно.
При този сюжет има частична деескалация на украинския въпрос, макар че съперничеството със Запада остава. Москва ловко ръководи сходни съперничества, като ги улеснява, където е допустимо, и по този метод претрупва Запада с токсични активи под формата на свободни ездачи и пламенни либерали. В същото време тя продължава да играе играта на всички фронтове на световния дневен ред – от дейностите по климата до контрола на въоръженията.
Кой път да се избере?
Първият сюжет явно е изпълнен със обилни опасности за Русия. За Запада това също е нежелателно, само че има и някои преимущества под формата на ускорена консолидация на НАТО и привършване на един от огромните световни съперници.
Вторият сюжет е изцяло допустим за Запада. За Русия има по-малко опасности, само че изгодите са лимитирани. Основната му заплаха е последователното струпване на западния напън.
Такава заплаха има при третия сюжет. Западът също се усеща много удобно в него, само че триумфът на Русия не е превдварително решен и ще зависи от стратегическото самообладание, плюс способността да ръководи лимитирани запаси и да употребява силата на съперника в свои лични ползи.
Основната задача за Запада ще бъде да „ успокои “ Русия и да приведе конкуренцията в комфортен за него ленив режим. Основната задача на Русия е да заобикаля несъразмерното пресилване и в това време да не затъва в скъпоструваща борба, като поддържа и употребява лостове за напън върху Запада там, където го постановат личните му ползи.
* Иван Тимофеев е програмен шеф на Валдайския спорен клуб
Превод: СМ
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ