Eamon McKinney: Капитализъм на отмъщението и дългата памет на Империята
Съединени американски щати от дълго време знаят, че глобите, въпреки и да предизвикват огромни премеждия на набелязаните страни, не носят никаква изгода за Америка. Те постоянно са най-вече просто възмездие против страни, които не съумяват да маршируват чинно в крачка с настояванията на Съединени американски щати.
Трудно е да си в крачка, само че все още на писане има към 44 страни, които сега са под наказания на Съединени американски щати. Този желан американски инструмент се употребява за наказване на страни, които не се харесват на Америка.
Причините за това неодобрение могат да варират от това да имаш неверни другари, до измислени нарушавания на правата на индивида или да имаш определено държавно управление, което няма експлицитното единодушие на държавното управление на Съединени американски щати да ръководи хората, които са го избрали. Има прекалено много образци за цитиране.
Русия сега държи върха за най-вече наказания, наложени против дадена страна, повече от 1100 и се множат. Компании, институции и обособени лица и даже предмети, яхти и самолети могат да попаднат в несъгласие с недоволството на Империята. Повечето от тези наказания са наложени от началото на спора в Украйна преди по-малко от 3 месеца.
Заявеното желание беше да се опита да се унищожи съветската стопанска система, само че както демонстрират всички доказателства, в това отношение глобите се провалиха грандиозно. Най-вече тъй като множеството народи знаят кой стои зад войната и не биха се включили към антируския роман или глобите.
Руската валута и стопанска система доближават нови висоти, до момента в който околните другари на империята в Европа са смазани под глобите, наложени от Съединени американски щати против Русия. Приятели и врагове би трябвало да страдат, с цел да задоволят желанията на Америка.
Съществува „ законът за непредвидените последствия “, който може да бъде упрекнат, само че Съединени американски щати от дълго време знаят, че глобите, въпреки и да предизвикват огромни премеждия на целевите страни, не носят никаква изгода за Америка. Те постоянно са най-вече просто възмездие против страни, които не съумяват да маршируват чинно в крачка с настояванията на Съединени американски щати.
Тази неповторима американска марка капитализъм на отмъщението не постоянно е лимитирана до финансови принадлежности. Санкциите от 1990 година против Ирак, наложени за прегрешението на продажбата на техния нефт отвън допустимите насоки на ОПЕК, доведоха до гибелта на повече от 500 000 иракски деца. Което, съгласно държавния секретар Маделин Олбрайт, си струваше.
Очевидно си коства да се попречи на Саддам Хюсеин да наводни света с на ниска цена нефт и да заплаши облагите на „ американските ползи “ в енергийния бранш. Когато даже тези компликации не съумяха да приведат Саддам в ред, втората война в Залива през 2003 година беше нужна, с цел да спре иракския водач да продава петрола си в евро.
По-лошо даже от нахлуването в комшия (Кувейт), заплашването на хегемонията на $, беше непростителен грях. Трябваше да се направи образец от Ирак, с цел да се разубедят други народи да обмислят сходни ереси. Следователно Ирак беше бързо погубен, двадесет години по-късно в миналото проспериращата нация лежи в руини и хората й не престават да страдат под американската окупация и наказания. Капитализъм на отмъщението в най-хубавия му тип.
Либия, друга в миналото просперираща и разрастваща се страна, се опита да създаде опция на $, обезпечена със злато динар. Както при Ирак, тази суверенна нация беше разрушена и едно в миналото функциониращо общество, в този момент има отворени пазари за плебеи в столицата си Триполи. Населението продължава да страда, с цел да могат западните банкери да запазят монопола си върху валутата.
Не че нямаше позитиви обаче, Хилари Клинтън, тогавашният държавен секретар, се разсмя добре. Позовавайки се на Муамар Кадафи, тя сподели: „ Дойдохме, видяхме, той умря “ и продължи да се кикоти демонично. Студено място в пъкъла чака бездушната Клинтън, където тя може да се причисли към гореспоменатата Олбрайт в сравняването на техния връх за убити бебета.
Няма давностен период за отмъщението на Империята. Куба от 1959 година, Иран от 1979 година, Северна Корея от 1952 година и Венецуела от 2002 година Всички пострадаха извънредно доста под продължителната финансова робия на Запада.
Опитите да се изолират тези страни от световната финансова система са в несъгласие както със здравия разсъдък, по този начин и с американските ползи. Сближаването и ангажирането с тези страни, даже при друг модел, можеше да донесе доста повече изгода за Америка.
Това обаче може да наподобява, че предизвиква и прости неподчинението и те служат по-добре като образец за това, което се случва със страни, които не следват избрания от Америка „ ред, учреден на правила “.
Основните цели на американския капитализъм на отмъщението са, несъмнено, Русия и Китай. За да разберем омразата към Русия, би трябвало да се върнем обратно, надалеч обратно към 1815 година и Виенския конгрес.
Целта на Конгреса беше да сътвори новият европейски ред след Наполеоновите войни. Западните капиталисти и банкери в никакъв случай не съумяха да получат никаква мощ в Русия. На конгреса Ротшилдови предложиха да поемат дълга на Русия и да ръководят стопанската система й.
Не простак, цар Александър знаеше играта и провокира Ротшилд, той се закле, че в никакъв случай няма да влязат в Русия. И повече от 100 години не го правеха. Друга черна точка против Русия беше, когато през 1917 година болшевиките не изплатиха забележителния дълг към западните банки за Първата международна война. Те смятаха, че дългът, зародил в една империалистическа война, не се дължи от народа. Жаждата за възмездие на Империята е от няколко генерации и не се не помни.
През 1989 година, при разпадането на Съветския съюз, западният капитал имаше своя късмет за съветската стопанска система и те пускаха лиги по нея като гневни кучета. Чрез основаните от Запада олигарси те систематично ограбваха съветската стопанска система и нейните големи запаси. Десет години те пируваха радостно с съветския мъртвец.
След това пристигна Путин, а те, приемайки го за различен елементарно следен човек, го пуснаха на власт с благословията на Запада. Но Путин ги пресече, той бързо се възцари над олигарсите и си върна контрола над стопанската система.
При Путин Русия се обрисува като велика мощ, която основава другари по целия свят. Той сподели какво може да реализира една страна, когато сложи ползите на своя народ над тези на „ американските ползи “ Наистина доста неприятен образец.
Китай по сходен метод също от дълго време се опълчва на опитите на Запада да управлява стопанската система му. През дългия век на срама (1850-1949) непознати народи безнаказано експлоатираха и плячкосваха Китай. През 1949 година с триумфа на комунистическата гражданска война империалистите бяха изгонени.
Дори по парите от това време американските корпорации изгубиха милиарди. Това в никакъв случай не е било простено на Китай. Въпреки безбройните опити да дестабилизира Китай, той изрично отхвърля да премине към западния неолиберален модел на „ финансов капитализъм “. Неговият голям държавен бранш в никакъв случай няма да бъде приватизиран, нито пък неговите банки.
И това е актуалният му грях, грандиозният напредък на Китай послужи като образец на други народи за това какво може да направи една стопанска система при по-добра икономическа система. Това е китайският модел на промишлен капитализъм, който следват други разрастващи се народи, като се изключи провалилия се западен неолиберален.
Лош образец в този мащаб изисква крайни ограничения и това може да включва започване на пожар в Азия, с цел да спре Китай военно. Само неуспехът им да съберат задоволително азиатски съдружници евентуално към този момент е предотвратил това. Ролите са се разменили в китайско-американските връзки.
Сега Китай държи всички карти. Ако Китай пожелае, той може да затвори американската стопанска система за една нощ, или като изхвърли своите доларови ресурси, или не им продаде всичко належащо, с цел да действа стопанската система им. Китай обаче е на първо място прагматичен, неговият търговски модел избира всички народи да бъдат проспериращи, в това число Америка.
Засега Китай няма да си навреди, с цел да навреди на Америка. Но това може да се промени: в случай че е по този начин, Америка ще получи урок по капитализма на отмъщението оттатък това, което би могла да разбере.
Една остаряла сентенция гласи: „ Когато търсиш възмездие, копай два гроба “. Това в никакъв случай не е било по-вярно, в сравнение с е в този момент. Свидетели сме на невиждано равнище на съдействие сред страни от целия свят. Скорошни срещи с Мадуро от Венецуела, посещаване в Иран, Турция, Алжир, Фернандес от Аржентина на посещаване в Китай, Болсонаро от Бразилия на посещаване в Русия. Само няколко от доста множеството евентуални връзки, които са изковани.
Общото е, че всички те са изключителни за Съединени американски щати. Икономическите блокове в Централна Азия, Африка и Латинска Америка се развиват без значение от американското въздействие. Това е в очакване на света след $, след МВФ, който бързо наближава. Скоро Америка няма да може да постанова своя капитализъм на възмездие, най-малко не финансово.
Безпрекословната корист в Америка с хегемонията на $ не я накара да наподобява мощна. Напротив, това я кара да наподобява дребнаво, малоумна и злобна. Все по-отслабващата Америка може скоро да почувства какво е отмъстителният капитализъм. Когато му пристигна времето и стане, може единствено да се надява, че останалата част от света е по-прощаваща.
*Д-р Еймън Маккини е прочут синолог (китаевед) с повече от 40 години опит в китайските външни работи и бизнес. Основател и изпълнителен шеф на CBNGLOBAL - компания, която менажира 300 огромни китайско-чуждестранни плана. Живее в КНР.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Трудно е да си в крачка, само че все още на писане има към 44 страни, които сега са под наказания на Съединени американски щати. Този желан американски инструмент се употребява за наказване на страни, които не се харесват на Америка.
Причините за това неодобрение могат да варират от това да имаш неверни другари, до измислени нарушавания на правата на индивида или да имаш определено държавно управление, което няма експлицитното единодушие на държавното управление на Съединени американски щати да ръководи хората, които са го избрали. Има прекалено много образци за цитиране.
Русия сега държи върха за най-вече наказания, наложени против дадена страна, повече от 1100 и се множат. Компании, институции и обособени лица и даже предмети, яхти и самолети могат да попаднат в несъгласие с недоволството на Империята. Повечето от тези наказания са наложени от началото на спора в Украйна преди по-малко от 3 месеца.
Заявеното желание беше да се опита да се унищожи съветската стопанска система, само че както демонстрират всички доказателства, в това отношение глобите се провалиха грандиозно. Най-вече тъй като множеството народи знаят кой стои зад войната и не биха се включили към антируския роман или глобите.
Руската валута и стопанска система доближават нови висоти, до момента в който околните другари на империята в Европа са смазани под глобите, наложени от Съединени американски щати против Русия. Приятели и врагове би трябвало да страдат, с цел да задоволят желанията на Америка.
Съществува „ законът за непредвидените последствия “, който може да бъде упрекнат, само че Съединени американски щати от дълго време знаят, че глобите, въпреки и да предизвикват огромни премеждия на целевите страни, не носят никаква изгода за Америка. Те постоянно са най-вече просто възмездие против страни, които не съумяват да маршируват чинно в крачка с настояванията на Съединени американски щати.
Тази неповторима американска марка капитализъм на отмъщението не постоянно е лимитирана до финансови принадлежности. Санкциите от 1990 година против Ирак, наложени за прегрешението на продажбата на техния нефт отвън допустимите насоки на ОПЕК, доведоха до гибелта на повече от 500 000 иракски деца. Което, съгласно държавния секретар Маделин Олбрайт, си струваше.
Очевидно си коства да се попречи на Саддам Хюсеин да наводни света с на ниска цена нефт и да заплаши облагите на „ американските ползи “ в енергийния бранш. Когато даже тези компликации не съумяха да приведат Саддам в ред, втората война в Залива през 2003 година беше нужна, с цел да спре иракския водач да продава петрола си в евро.
По-лошо даже от нахлуването в комшия (Кувейт), заплашването на хегемонията на $, беше непростителен грях. Трябваше да се направи образец от Ирак, с цел да се разубедят други народи да обмислят сходни ереси. Следователно Ирак беше бързо погубен, двадесет години по-късно в миналото проспериращата нация лежи в руини и хората й не престават да страдат под американската окупация и наказания. Капитализъм на отмъщението в най-хубавия му тип.
Либия, друга в миналото просперираща и разрастваща се страна, се опита да създаде опция на $, обезпечена със злато динар. Както при Ирак, тази суверенна нация беше разрушена и едно в миналото функциониращо общество, в този момент има отворени пазари за плебеи в столицата си Триполи. Населението продължава да страда, с цел да могат западните банкери да запазят монопола си върху валутата.
Не че нямаше позитиви обаче, Хилари Клинтън, тогавашният държавен секретар, се разсмя добре. Позовавайки се на Муамар Кадафи, тя сподели: „ Дойдохме, видяхме, той умря “ и продължи да се кикоти демонично. Студено място в пъкъла чака бездушната Клинтън, където тя може да се причисли към гореспоменатата Олбрайт в сравняването на техния връх за убити бебета.
Няма давностен период за отмъщението на Империята. Куба от 1959 година, Иран от 1979 година, Северна Корея от 1952 година и Венецуела от 2002 година Всички пострадаха извънредно доста под продължителната финансова робия на Запада.
Опитите да се изолират тези страни от световната финансова система са в несъгласие както със здравия разсъдък, по този начин и с американските ползи. Сближаването и ангажирането с тези страни, даже при друг модел, можеше да донесе доста повече изгода за Америка.
Това обаче може да наподобява, че предизвиква и прости неподчинението и те служат по-добре като образец за това, което се случва със страни, които не следват избрания от Америка „ ред, учреден на правила “.
Основните цели на американския капитализъм на отмъщението са, несъмнено, Русия и Китай. За да разберем омразата към Русия, би трябвало да се върнем обратно, надалеч обратно към 1815 година и Виенския конгрес.
Целта на Конгреса беше да сътвори новият европейски ред след Наполеоновите войни. Западните капиталисти и банкери в никакъв случай не съумяха да получат никаква мощ в Русия. На конгреса Ротшилдови предложиха да поемат дълга на Русия и да ръководят стопанската система й.
Не простак, цар Александър знаеше играта и провокира Ротшилд, той се закле, че в никакъв случай няма да влязат в Русия. И повече от 100 години не го правеха. Друга черна точка против Русия беше, когато през 1917 година болшевиките не изплатиха забележителния дълг към западните банки за Първата международна война. Те смятаха, че дългът, зародил в една империалистическа война, не се дължи от народа. Жаждата за възмездие на Империята е от няколко генерации и не се не помни.
През 1989 година, при разпадането на Съветския съюз, западният капитал имаше своя късмет за съветската стопанска система и те пускаха лиги по нея като гневни кучета. Чрез основаните от Запада олигарси те систематично ограбваха съветската стопанска система и нейните големи запаси. Десет години те пируваха радостно с съветския мъртвец.
След това пристигна Путин, а те, приемайки го за различен елементарно следен човек, го пуснаха на власт с благословията на Запада. Но Путин ги пресече, той бързо се възцари над олигарсите и си върна контрола над стопанската система.
При Путин Русия се обрисува като велика мощ, която основава другари по целия свят. Той сподели какво може да реализира една страна, когато сложи ползите на своя народ над тези на „ американските ползи “ Наистина доста неприятен образец.
Китай по сходен метод също от дълго време се опълчва на опитите на Запада да управлява стопанската система му. През дългия век на срама (1850-1949) непознати народи безнаказано експлоатираха и плячкосваха Китай. През 1949 година с триумфа на комунистическата гражданска война империалистите бяха изгонени.
Дори по парите от това време американските корпорации изгубиха милиарди. Това в никакъв случай не е било простено на Китай. Въпреки безбройните опити да дестабилизира Китай, той изрично отхвърля да премине към западния неолиберален модел на „ финансов капитализъм “. Неговият голям държавен бранш в никакъв случай няма да бъде приватизиран, нито пък неговите банки.
И това е актуалният му грях, грандиозният напредък на Китай послужи като образец на други народи за това какво може да направи една стопанска система при по-добра икономическа система. Това е китайският модел на промишлен капитализъм, който следват други разрастващи се народи, като се изключи провалилия се западен неолиберален.
Лош образец в този мащаб изисква крайни ограничения и това може да включва започване на пожар в Азия, с цел да спре Китай военно. Само неуспехът им да съберат задоволително азиатски съдружници евентуално към този момент е предотвратил това. Ролите са се разменили в китайско-американските връзки.
Сега Китай държи всички карти. Ако Китай пожелае, той може да затвори американската стопанска система за една нощ, или като изхвърли своите доларови ресурси, или не им продаде всичко належащо, с цел да действа стопанската система им. Китай обаче е на първо място прагматичен, неговият търговски модел избира всички народи да бъдат проспериращи, в това число Америка.
Засега Китай няма да си навреди, с цел да навреди на Америка. Но това може да се промени: в случай че е по този начин, Америка ще получи урок по капитализма на отмъщението оттатък това, което би могла да разбере.
Една остаряла сентенция гласи: „ Когато търсиш възмездие, копай два гроба “. Това в никакъв случай не е било по-вярно, в сравнение с е в този момент. Свидетели сме на невиждано равнище на съдействие сред страни от целия свят. Скорошни срещи с Мадуро от Венецуела, посещаване в Иран, Турция, Алжир, Фернандес от Аржентина на посещаване в Китай, Болсонаро от Бразилия на посещаване в Русия. Само няколко от доста множеството евентуални връзки, които са изковани.
Общото е, че всички те са изключителни за Съединени американски щати. Икономическите блокове в Централна Азия, Африка и Латинска Америка се развиват без значение от американското въздействие. Това е в очакване на света след $, след МВФ, който бързо наближава. Скоро Америка няма да може да постанова своя капитализъм на възмездие, най-малко не финансово.
Безпрекословната корист в Америка с хегемонията на $ не я накара да наподобява мощна. Напротив, това я кара да наподобява дребнаво, малоумна и злобна. Все по-отслабващата Америка може скоро да почувства какво е отмъстителният капитализъм. Когато му пристигна времето и стане, може единствено да се надява, че останалата част от света е по-прощаваща.
*Д-р Еймън Маккини е прочут синолог (китаевед) с повече от 40 години опит в китайските външни работи и бизнес. Основател и изпълнителен шеф на CBNGLOBAL - компания, която менажира 300 огромни китайско-чуждестранни плана. Живее в КНР.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ