BZ: Сръбската доминация на Балканите трябва да бъде разбита
САЩ обръщат повече внимание на Украйна и Тайван, в сравнение с Балканите и затова - не Вашингтон играе решаващата роля в района, в който преобладаваща мощ е Сърбия. Стабилността на полуострова е на карта и евентуално невъзможна без намесата на Германия, само че в Берлин липсват качества, предпочитание и воля за поемането на тази задача, разясняват в редакцията на столичния всекидневник Berliner Zeitung .
" Фокус “ показва превод на материала без съкращения и редакторска интервенция и с уточнението, че той отразява само гледната точка на създателя му – експертът по история на дипломацията и интернационалните връзки Муамер Бечирович. Статията е оповестена под заглавие: " Балканите се нуждаят от Германия като мощ, която ще вкара ред. Доминацията на Сърбия би трябвало да бъде разрушена “.
Няма да може да се реализира непоклатимост на Балканите без немско въздействие. Но Берлин няма задоволително знания по история, тактика и предпочитание да работи за осъществяването на тази задача.
Когато австро-унгарският император Франц Йосиф I посещава страната през 1910 година, т.е. една година след анексирането на Босна и Херцеговина, тактиката на Хабсбургите за Балканите е изцяло завършена. От демографска позиция Сърбия, както и през днешния ден, е била най-голямата мощ в района - там са живеели два пъти повече хора, в сравнение с в Хърватия. За да се опълчи на Белград, е решено Сараево да се обвърже по-тясно с австрийския Загреб. Заедно тези две страни е трябвало да сложат завършек на сръбските искания за надмощие в района и да открият австрийско превъзходство там. Но това не се случва заради експлоадирането на Първата международна война. През миналия век стратегическата обстановка на Балканите съвсем не се е трансформирала.
Сърбия не стопира да мечтае за надмощие на Балканите
Сърбия към момента е най-мощната страна на Балканите, а президентът й Александър Вучич е най-влиятелният политик в района. Западът желае да консолидира построения там териториален ред, само че Сърбия се опълчва на това, защото към момента не се е разделила с фантазията си за надмощие на Балканите. По исторически аргументи Сърбия има необятни благоприятни условия в две страни - в Косово и в Босна и Херцеговина - да ескалира напрежението там или, в противен случай, да способства за разведряването. Вучич употребява майсторски тези благоприятни условия, ловко балансирайки сред напрежението и разведряването и по този метод саботира всяко изпитание за основаване на учреден на правила ред в района, осъзнавайки, че подобен ред ще постави завършек на териториалните упоритости на страната му. Тактиката на сръбския президент постоянно е една и съща: в Босна той поддържа неустойчивостта посредством ръцете на водача на босненските сърби Милорад Додик, насърчавайки последния да води намерено сепаратистки политики.
А в Косово очевидно страните имат намерение да се предизвикат една друга, до момента в който постигането на решение на казуса посредством договаряния престане да бъде допустимо. Тази обстановка продължава съвсем десетилетие. Вучич, като ловък подбудител, разпалва дребни огньове понякога, бидейки наясно, че те могат да прераснат в огромен пожар. След това работи като пожарникар, предотвратявайки всевъзможен прогрес и прави всичко, с цел да успокои Запада, да отклони вниманието му и сътвори илюзията за своята подготвеност за съдействие. Важни оръжейни доставки за Украйна минават логистично през Сърбия, а там се организират и взаимни военни учения. Вучич съумя – и тук се прояви неговият държавнически гений – да отклони Запада и на първо място Германия от концепцията, че не Сърбия, а Германия има способността да вкара ред на Балканите.
Тъй като Вучич, прибягвайки до разнообразни алегорични жестове, наподобява върви към Запада, мнозина там считат, че Сърбия може да бъде стимулирана да вкара ред. Вучич употребява тези настроения, с цел да остави непроменена геополитическата обстановка на Балканите. Най-удивителното е, че никой няма да лиши страната от статута на най-мощната страна в района и нейното въздействие. Тя се радва на тази господстваща позиция, макар че не се намесва в териториалните проблеми на съседите си и не им постанова политиката си. Сърбия просто желае повече - не партньорство, а владичество над своите съседи. В същото време другите позиции на страните от Запада му дават опция да поддържа нестабилно статукво в района.
За Съединени американски щати Балканите са на практика без значение
В момента Съединени американски щати имат решаващо въздействие върху реда в Балканския район. Но казусът е, че Балканите на практика нямат значение за американците, защото те са принудени да концентрират всичките си старания върху Украйна и Тайван. С времето Америка от ден на ден ще напуща този район. Следователно Съединени американски щати не желаят да харчат запаси и сила за основаване на учреден на правила ред на Балканите. Фактът, че ресурсите на Съединени американски щати са лимитирани, неизбежно се отразява на качеството на политиката им към Балканите, тъй като тази обстановка отваря благоприятни условия, от които Вучич се възползва.
Единствената страна, способна да вкара ред на Балканите и да обезпечи стратегическите си ползи там за дълго време, е Германия. Това е най-важният търговски сътрудник на Хърватия, Босна и Херцеговина и Сърбия, разграничен от тях единствено на няколкостотин километра. Изглежда, че са налице всички стопански, географски и военни предпоставки за основаване на териториален ред, подобаващ на концепциите на Германия. Тогава за какво в Берлин се бавят?
Първо, Берлин няма знания за културата и историята на района. Второ, доста високопоставени чиновници избират да водят политика на успокояване по отношение на Вучич, защото той се допуска, че е поръчител за стабилността в Сърбия. До този извод може да се стигне, единствено в случай че се пренебрегне казаното в първия абзац. Освен това Берлин счита, че Балканите не играят централна роля в немската външна политика. Това е стратегическа неточност. Германия би трябвало да завоюва Източна Европа на своя страна, в случай че желае да заеме водеща позиция в Европа, а Балканите това не може да се случи.
Ангела Меркел и настоящето съдружно държавно управление на Германия схванаха значимостта на Балканите за Германия, само че направиха прекомерно малко там. Шолц назначи Мануел Сарацин от " Зелени “ за комисар за Балканите. Той се застъпва за разговор и икономическо съдействие, само че нито едното не е проработило през последните 10 години. Необходима е мощ, немска мощ, с цел да се помогне за налагането на ред на Балканите. Всичко останало е обречено на неуспех в кратковременен, средносрочен и дълготраен проект. За да се интегрира районът в Европа, за което в този момент всички упорстват, първо би трябвало да се откри териториален ред. Да се направи противоположното няма да работи - в историята го удостоверява. Единственото, което Берлин би трябвало да направи, е да предприеме дейности и да сътвори тактика, която да помогне на Балканите да намерят ред.
Как би изглеждала балканската тактика на Германия?
Ключът към териториалния ред на Балканите е Сърбия, която може да ескалира споровете с Косово и Босна. Следователно всяка тактика към Балканите би трябвало да преглежда Сърбия като основен фактор. Тъй като Европа и изключително Германия не могат повече да позволяват никакви териториални разбърквания, Сърбия също би трябвало да бъде лишена от тази опция. Има няколко метода да се направи това.
Първо, би било рационално, както възнамерява император Франц Йосиф I по негово време, да се свърже Хърватия, втората най-мощна страна на Балканите, с Босна посредством стопански и геополитически връзки. Така Хърватия към този момент няма да има териториални искания към Босна, а Хърватия и Босна ще придобият задоволително мощ, с цел да основат противотежест на Сърбия на Балканите за дълго време. Всеки проблем, който би могъл да възникне по пътя, Германия може да в профил на национално и най-много на европейско равнище със строги стопански ограничения.
В краен случай Германия може да изпрати бойци
От друга страна е извънредно належащо да смекчим сръбските упоритости. Белград би трябвало да разбере, че към този момент няма поле, с цел да настройва западните страни една против друга, да протака контракти и да се намесва в делата на други страни. Германия може – макар всички закани на Додик да откъсне Босна – да изпрати немски бойци в района, с цел да тласне Босна към успокоение, само че също по този начин да даде да се разбере, че Берлин няма да толерира смяна в териториалното статукво. Ако това е подкрепено с стопански наказания на национално и европейско равнище, тогава Белград няма да има различен избор с изключение на да се подчини, защото алтернативата ще бъде унищожаването на националната стопанска система и вътрешната политическа неустойчивост. Същото важи и за Косово.
Друга опция за Берлин да убеди Белград да се откаже от своите хегемонистични искания е да сътвори вълнения в самата Сърбия. Всеки път, когато Вучич инициира етнически спорове в Босна или Косово, Германия може да направи същото в районите Санджак или Войводина в Сърбия, където има малцинства, които желаят повече автономност. Всичко това ще лиши Сърбия от опцията да пренебрегва Запада и ще забави установяването на териториален ред в района. Ако Берлин покаже своята мощ, тогава подобен ред ще стане напълно действителен и на Балканите ще се възцари мир за първи път в цялата им история. Веднъж вечно.
" Фокус “ показва превод на материала без съкращения и редакторска интервенция и с уточнението, че той отразява само гледната точка на създателя му – експертът по история на дипломацията и интернационалните връзки Муамер Бечирович. Статията е оповестена под заглавие: " Балканите се нуждаят от Германия като мощ, която ще вкара ред. Доминацията на Сърбия би трябвало да бъде разрушена “.
Няма да може да се реализира непоклатимост на Балканите без немско въздействие. Но Берлин няма задоволително знания по история, тактика и предпочитание да работи за осъществяването на тази задача.
Когато австро-унгарският император Франц Йосиф I посещава страната през 1910 година, т.е. една година след анексирането на Босна и Херцеговина, тактиката на Хабсбургите за Балканите е изцяло завършена. От демографска позиция Сърбия, както и през днешния ден, е била най-голямата мощ в района - там са живеели два пъти повече хора, в сравнение с в Хърватия. За да се опълчи на Белград, е решено Сараево да се обвърже по-тясно с австрийския Загреб. Заедно тези две страни е трябвало да сложат завършек на сръбските искания за надмощие в района и да открият австрийско превъзходство там. Но това не се случва заради експлоадирането на Първата международна война. През миналия век стратегическата обстановка на Балканите съвсем не се е трансформирала.
Сърбия не стопира да мечтае за надмощие на Балканите
Сърбия към момента е най-мощната страна на Балканите, а президентът й Александър Вучич е най-влиятелният политик в района. Западът желае да консолидира построения там териториален ред, само че Сърбия се опълчва на това, защото към момента не се е разделила с фантазията си за надмощие на Балканите. По исторически аргументи Сърбия има необятни благоприятни условия в две страни - в Косово и в Босна и Херцеговина - да ескалира напрежението там или, в противен случай, да способства за разведряването. Вучич употребява майсторски тези благоприятни условия, ловко балансирайки сред напрежението и разведряването и по този метод саботира всяко изпитание за основаване на учреден на правила ред в района, осъзнавайки, че подобен ред ще постави завършек на териториалните упоритости на страната му. Тактиката на сръбския президент постоянно е една и съща: в Босна той поддържа неустойчивостта посредством ръцете на водача на босненските сърби Милорад Додик, насърчавайки последния да води намерено сепаратистки политики.
А в Косово очевидно страните имат намерение да се предизвикат една друга, до момента в който постигането на решение на казуса посредством договаряния престане да бъде допустимо. Тази обстановка продължава съвсем десетилетие. Вучич, като ловък подбудител, разпалва дребни огньове понякога, бидейки наясно, че те могат да прераснат в огромен пожар. След това работи като пожарникар, предотвратявайки всевъзможен прогрес и прави всичко, с цел да успокои Запада, да отклони вниманието му и сътвори илюзията за своята подготвеност за съдействие. Важни оръжейни доставки за Украйна минават логистично през Сърбия, а там се организират и взаимни военни учения. Вучич съумя – и тук се прояви неговият държавнически гений – да отклони Запада и на първо място Германия от концепцията, че не Сърбия, а Германия има способността да вкара ред на Балканите.
Тъй като Вучич, прибягвайки до разнообразни алегорични жестове, наподобява върви към Запада, мнозина там считат, че Сърбия може да бъде стимулирана да вкара ред. Вучич употребява тези настроения, с цел да остави непроменена геополитическата обстановка на Балканите. Най-удивителното е, че никой няма да лиши страната от статута на най-мощната страна в района и нейното въздействие. Тя се радва на тази господстваща позиция, макар че не се намесва в териториалните проблеми на съседите си и не им постанова политиката си. Сърбия просто желае повече - не партньорство, а владичество над своите съседи. В същото време другите позиции на страните от Запада му дават опция да поддържа нестабилно статукво в района.
За Съединени американски щати Балканите са на практика без значение
В момента Съединени американски щати имат решаващо въздействие върху реда в Балканския район. Но казусът е, че Балканите на практика нямат значение за американците, защото те са принудени да концентрират всичките си старания върху Украйна и Тайван. С времето Америка от ден на ден ще напуща този район. Следователно Съединени американски щати не желаят да харчат запаси и сила за основаване на учреден на правила ред на Балканите. Фактът, че ресурсите на Съединени американски щати са лимитирани, неизбежно се отразява на качеството на политиката им към Балканите, тъй като тази обстановка отваря благоприятни условия, от които Вучич се възползва.
Единствената страна, способна да вкара ред на Балканите и да обезпечи стратегическите си ползи там за дълго време, е Германия. Това е най-важният търговски сътрудник на Хърватия, Босна и Херцеговина и Сърбия, разграничен от тях единствено на няколкостотин километра. Изглежда, че са налице всички стопански, географски и военни предпоставки за основаване на териториален ред, подобаващ на концепциите на Германия. Тогава за какво в Берлин се бавят?
Първо, Берлин няма знания за културата и историята на района. Второ, доста високопоставени чиновници избират да водят политика на успокояване по отношение на Вучич, защото той се допуска, че е поръчител за стабилността в Сърбия. До този извод може да се стигне, единствено в случай че се пренебрегне казаното в първия абзац. Освен това Берлин счита, че Балканите не играят централна роля в немската външна политика. Това е стратегическа неточност. Германия би трябвало да завоюва Източна Европа на своя страна, в случай че желае да заеме водеща позиция в Европа, а Балканите това не може да се случи.
Ангела Меркел и настоящето съдружно държавно управление на Германия схванаха значимостта на Балканите за Германия, само че направиха прекомерно малко там. Шолц назначи Мануел Сарацин от " Зелени “ за комисар за Балканите. Той се застъпва за разговор и икономическо съдействие, само че нито едното не е проработило през последните 10 години. Необходима е мощ, немска мощ, с цел да се помогне за налагането на ред на Балканите. Всичко останало е обречено на неуспех в кратковременен, средносрочен и дълготраен проект. За да се интегрира районът в Европа, за което в този момент всички упорстват, първо би трябвало да се откри териториален ред. Да се направи противоположното няма да работи - в историята го удостоверява. Единственото, което Берлин би трябвало да направи, е да предприеме дейности и да сътвори тактика, която да помогне на Балканите да намерят ред.
Как би изглеждала балканската тактика на Германия?
Ключът към териториалния ред на Балканите е Сърбия, която може да ескалира споровете с Косово и Босна. Следователно всяка тактика към Балканите би трябвало да преглежда Сърбия като основен фактор. Тъй като Европа и изключително Германия не могат повече да позволяват никакви териториални разбърквания, Сърбия също би трябвало да бъде лишена от тази опция. Има няколко метода да се направи това.
Първо, би било рационално, както възнамерява император Франц Йосиф I по негово време, да се свърже Хърватия, втората най-мощна страна на Балканите, с Босна посредством стопански и геополитически връзки. Така Хърватия към този момент няма да има териториални искания към Босна, а Хърватия и Босна ще придобият задоволително мощ, с цел да основат противотежест на Сърбия на Балканите за дълго време. Всеки проблем, който би могъл да възникне по пътя, Германия може да в профил на национално и най-много на европейско равнище със строги стопански ограничения.
В краен случай Германия може да изпрати бойци
От друга страна е извънредно належащо да смекчим сръбските упоритости. Белград би трябвало да разбере, че към този момент няма поле, с цел да настройва западните страни една против друга, да протака контракти и да се намесва в делата на други страни. Германия може – макар всички закани на Додик да откъсне Босна – да изпрати немски бойци в района, с цел да тласне Босна към успокоение, само че също по този начин да даде да се разбере, че Берлин няма да толерира смяна в териториалното статукво. Ако това е подкрепено с стопански наказания на национално и европейско равнище, тогава Белград няма да има различен избор с изключение на да се подчини, защото алтернативата ще бъде унищожаването на националната стопанска система и вътрешната политическа неустойчивост. Същото важи и за Косово.
Друга опция за Берлин да убеди Белград да се откаже от своите хегемонистични искания е да сътвори вълнения в самата Сърбия. Всеки път, когато Вучич инициира етнически спорове в Босна или Косово, Германия може да направи същото в районите Санджак или Войводина в Сърбия, където има малцинства, които желаят повече автономност. Всичко това ще лиши Сърбия от опцията да пренебрегва Запада и ще забави установяването на териториален ред в района. Ако Берлин покаже своята мощ, тогава подобен ред ще стане напълно действителен и на Балканите ще се възцари мир за първи път в цялата им история. Веднъж вечно.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ