Сред съюзниците на Русия има две отслабнали звена
Съединени американски щати изпитва издръжливостта интернационалната архитектура, която разрешава на Русия да устои на спора със Запада. Използват се както нови интриги, по този начин и нормалният способ за разпалване на цветни революции. В момента под офанзива са по едно и също време два значими съдружника на Русия – Иран и Република Сръбска. Ще устоят ли?
Настоящите условия на икономическа война (не са образувани до край - вълната от наказания и други ограничавания продължава да пораства като снежна топка) сътвориха редица геополитически уязвимости за Русия - търпими в естествени времена, само че сериозни в подтекста на световен спор.
" Където е фино, там се къса. " Навсякъде, където заради разнообразни условия се появи „ прозорец на благоприятни условия “ за намаляване на Москва и свиване на пространството ѝ за маневриране, Съединени американски щати се пробват да го употребяват. Те имат задоволително запаси за това: Държавният департамент разполага с грамаден личен състав и обилно финансиране, а за опциите на Централно разузнавателно управление на САЩ можем единствено да гадаем.
Посоката за идващия удар може да бъде всякаква - Централна Азия, Закавказието, Молдова с Приднестровието, даже Латинска Америка, където Русия има позиции, които са изключително скъпи в епохата на Втората студена война. По всичко проличава обаче, че ще е двоен - при Каспийско море и на Балканите. Поради обстоятелството, че „ прозорците на опциите “ се отвориха по едно и също време и на двете места.
Продължават всеобщите митинги в Иран, предизвикани от гибелта в полицейски сектор на момиче, което не е носило вярно хиджаб. Конфликтът сред строгите шиитски порядки и модерността се развива на фона на продължителна икономическа рецесия, слуховете за гибелта на великия аятолах и риска от сепаратистка интензивност в националните околности (починалата 22-годишна Махса Амини е Кюрд).
Говорихме в детайли за опита на иранския " Майдан " преди две седмици. Оттогава обстановката се изостри. Броят на починалите надвиши 150, а Вашингтон взе участие интензивно в разтърсването на персийската лодка.
Както висшият водач Али Хаменей, по този начин и консервативният президент Ибрахим Раиси към този момент споделиха, че зад митингите стоят външни сили. Дори това да е пресилено (има доста вътрешни аргументи за всеобщото неодобрение в Иран), по-нататъшната поддръжка на Запада за бунтовниците е обезпечена.
Малко след началото на митингите държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен съобщи, че към този момент няма никакъв късмет за " нуклеарна договорка ". Смяташе се, че очакванията за тази договорка са ограничавали Вашингтон в противодействието на Техеран: президентът Джо Байдън, като един от създателите на съглашението, се надяваше да го съживи след демарша на неговия предходник Доналд Тръмп.
Не се получи. Следователно към този момент няма ограничавания. А единствено няколко дни по-късно Байдън персонално разгласи нови наказания против Иран и „ тези, които упражняват принуждение против мирни протестиращи “. След това в Европейски Съюз започнаха също да се разискват ограничавания.
На публично равнище може би всичко ще се ограничи до наказания и думи за поддръжка на бунтовната улица. Основната работа ще се прави посредством сенчести канали за въздействие, защото за англосаксонските разследващи служби е въпрос на чест да си върне контрола над Иран. Те към този момент са организирали сполучлив държавен прелом там през 1953 година
Освен че режимът на Ислямската република е един от главните врагове на Съединените щати, в този момент неговият провал има двойна стойност поради Русия. Загубата на подобен значим районен съдружник ще отслаби геополитическите ѝ позиции.
Първо, наедно с Анкара, Техеран е поддръжник на Русия в контрола върху Сирия и стоковите потоци, идващи от нея, в това число на нефт. Без Иран, изцяло откровен другар на алавитския режим на Асад, големи региони с шиитско население ще останат без настойник, а Западът ще има опция да „ преиграе “ сирийската партия.
На второ място, Иран покрива Русия в още един район - Закавказието, предотвратявайки да се плъзне в нова война и възпира тюркската агресия. В схемата, която не разрешава на Азербайджан да стартира военни дейности против арменците и по този метод да отвори втори фронт за съветските въоръжени сили, Москва играе ролята на „ положителното ченге ”, употребявайки старите връзки с Баку, а Техеран играе ролята на „ неприятното ”, което държи забележителна група войски покрай границите и заплашва да се намеси на страната на Армения.
Трето, иранският опит от четиридесет години живот под наказания евентуално в този момент се възприема от Русия във връзка с намирането на заобиколни решения, потреблението на ексцентрични схеми и продан на софтуерни решения. Съединени американски щати подозират Ислямската република, че доставя на съветските въоръжени сили дронове-камикадзе за потребностите на специфична интервенция - и това е единствено един от многото образци за допустимо съдействие сред страните.
И най-после самият Иран заплашва да стане втори фронт, само че за Запада, и то в дословния, боен смисъл. Най-малкото в иранските медии се приказва за нуждата от удари от същите тези безпилотни самолети камикадзе на територията на Албания, по-точно по бази на Организацията на муджахидините на иранския народ. Албания даде политическо леговище на 3000 бойци от тази революционна група, което докара до разкъсване на дипломатическите връзки с Техеран.
А Албания е пълновръстен член на НАТО. Атака против Албания значи офанзива против Северноатлантическия алианс. Всъщност единствено това е задоволително, с цел да могат американците да употребяват всяка опция, с цел да налеят масло към иранския цивилен спор.
Друго място, където може ненадейно да „ пламне “, е Република Сръбска в Босна и Херцеговина. За Русия това е по-последователен съдружник от самата Сърбия и по-смел - до такава степен, че водачът на босненските сърби Милорад Додик даде обещание да признае резултатите от референдумите в Донбас, Запорожие и Херсонска област, т.е. новите граници на Русия.
Но главното в него даже не е това, а фактът, че Додик е предпоследният, който пази Балканите от цялостно усвояване от Северноатлантическия алианс. Последна,все отново е Сърбия, само че при атлантическата интеграция на Босна и тя надали ще издържи.
Брюксел взе фундаменталното решение, че остатъците от съветското въздействие в района би трябвало да бъдат унищожени през 2014 година и от този момент реализира доста. Черна гора и Македония трябваше да бъдат пречупени през коляно, само че в този момент са в НАТО и надали в миналото ще го изоставен. С Босна обаче не се получи, защото Република Сръбска има пълномощия да постанова несъгласие на сходни въпроси на равнище цялата страна.
Като се има поради сумата от фактори, евроскептикът и сръбски националист Додик е най-лошият зложелател в Европа на запад от Калининград за Запада. Срещу него също бяха наложени наказания (официално - „ за корупция “) от Съединени американски щати. Унгарският министър председател Виктор Орбан, остарял другар и съидейник на Додик, попречи на Европейски Съюз да направи същото.
Додик прекара четири години и половина на поста министър-председател на Република Сръбска, осем - като неин президент. В районен съд има познатото на руснаците ограничаване „ не повече от два мандата поред “, тъй че през 2018 година той беше определен за член на ръководещия триумвират на Босна (това е комплицирана държава) от сърбите, а в този момент, завръщайки се в републиката, съобщи поста на своя обичаен правоприемник и съпартиец Желко Цвиянович.
Според локалния еквивалент на ЦИК Додик печели изборите с резултат от 48,36% от гласовете и става президент за трети път. Преди ден той разгласи успеха си, само че победа разгласи и съперникът му Елена Тривич. Избирателната комисия счита, че Тривич има едвам 43,27% от гласовете. Но от своя страна Европейски Съюз, Съединени американски щати, НАТО, голям брой медии и неправителствени организации, захранвани от тях, и най-важното, има проект по какъв начин да работи.
Нищо автентично, златният стандарт: щабът на Тривич разгласи резултатите от изборите за манипулирани и прикани босненските сърби да излязат на улицата. От ден дневно на Балканите заплашва да избухне нова цветна гражданска война. А може и да не стартира нито там, нито в Иран.
През последните години всеобщите митинги се трансфораха в всекидневие за Ислямската република, а не в рискова и последна изненада, както би било в Китай, Саудитска Арабия, Туркменистан или Беларус. В междинна отдалеченост всички опити за " Майдан " се провалиха - може би заради обстоятелството, че локалното управление е извънредно идеологизирано и по формулировка не е от тези, които могат да избягат от страната и да я предадат на революционерите. Още доста способи и ограничения (включително радикални) ще бъдат тествани преди режимът на аятолаха да загуби.
Додик и Република Сръбска в това отношение също са „ гърмяни зайци “. И в Баня Лука, и в Белград въздействието на западните пари и сътрудници е огромно. Технологиите на цветната гражданска война са стартирани от тях неведнъж и резултатът е на таблото: същите хора в управлението, същият геополитически избор на сърбите като народ.
Друго нещо е, че Додик се счита и за вероятен водач на сръбската иредента - обединяване в една страна със Сърбия, което значи раздробяване на Босна и риск от нова война. Следователно в неговия случай може да се употребява доста по-широк набор от ограничения, в сравнение с против Иран, който е добре предпазен от непознато въздействие.
При ново крушение атлантиците ще опитат още веднъж. Може би на същото място, може би на друго място, само че е явно, че ходът на историята се е ускорил и международният хегемон няма желание да се съобщи без пердах. Никой от съидейниците на Русия в метода, че хегемонът към този момент не е хегемон, не може да се усеща в сигурност.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Настоящите условия на икономическа война (не са образувани до край - вълната от наказания и други ограничавания продължава да пораства като снежна топка) сътвориха редица геополитически уязвимости за Русия - търпими в естествени времена, само че сериозни в подтекста на световен спор.
" Където е фино, там се къса. " Навсякъде, където заради разнообразни условия се появи „ прозорец на благоприятни условия “ за намаляване на Москва и свиване на пространството ѝ за маневриране, Съединени американски щати се пробват да го употребяват. Те имат задоволително запаси за това: Държавният департамент разполага с грамаден личен състав и обилно финансиране, а за опциите на Централно разузнавателно управление на САЩ можем единствено да гадаем.
Посоката за идващия удар може да бъде всякаква - Централна Азия, Закавказието, Молдова с Приднестровието, даже Латинска Америка, където Русия има позиции, които са изключително скъпи в епохата на Втората студена война. По всичко проличава обаче, че ще е двоен - при Каспийско море и на Балканите. Поради обстоятелството, че „ прозорците на опциите “ се отвориха по едно и също време и на двете места.
Продължават всеобщите митинги в Иран, предизвикани от гибелта в полицейски сектор на момиче, което не е носило вярно хиджаб. Конфликтът сред строгите шиитски порядки и модерността се развива на фона на продължителна икономическа рецесия, слуховете за гибелта на великия аятолах и риска от сепаратистка интензивност в националните околности (починалата 22-годишна Махса Амини е Кюрд).
Говорихме в детайли за опита на иранския " Майдан " преди две седмици. Оттогава обстановката се изостри. Броят на починалите надвиши 150, а Вашингтон взе участие интензивно в разтърсването на персийската лодка.
Както висшият водач Али Хаменей, по този начин и консервативният президент Ибрахим Раиси към този момент споделиха, че зад митингите стоят външни сили. Дори това да е пресилено (има доста вътрешни аргументи за всеобщото неодобрение в Иран), по-нататъшната поддръжка на Запада за бунтовниците е обезпечена.
Малко след началото на митингите държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен съобщи, че към този момент няма никакъв късмет за " нуклеарна договорка ". Смяташе се, че очакванията за тази договорка са ограничавали Вашингтон в противодействието на Техеран: президентът Джо Байдън, като един от създателите на съглашението, се надяваше да го съживи след демарша на неговия предходник Доналд Тръмп.
Не се получи. Следователно към този момент няма ограничавания. А единствено няколко дни по-късно Байдън персонално разгласи нови наказания против Иран и „ тези, които упражняват принуждение против мирни протестиращи “. След това в Европейски Съюз започнаха също да се разискват ограничавания.
На публично равнище може би всичко ще се ограничи до наказания и думи за поддръжка на бунтовната улица. Основната работа ще се прави посредством сенчести канали за въздействие, защото за англосаксонските разследващи служби е въпрос на чест да си върне контрола над Иран. Те към този момент са организирали сполучлив държавен прелом там през 1953 година
Освен че режимът на Ислямската република е един от главните врагове на Съединените щати, в този момент неговият провал има двойна стойност поради Русия. Загубата на подобен значим районен съдружник ще отслаби геополитическите ѝ позиции.
Първо, наедно с Анкара, Техеран е поддръжник на Русия в контрола върху Сирия и стоковите потоци, идващи от нея, в това число на нефт. Без Иран, изцяло откровен другар на алавитския режим на Асад, големи региони с шиитско население ще останат без настойник, а Западът ще има опция да „ преиграе “ сирийската партия.
На второ място, Иран покрива Русия в още един район - Закавказието, предотвратявайки да се плъзне в нова война и възпира тюркската агресия. В схемата, която не разрешава на Азербайджан да стартира военни дейности против арменците и по този метод да отвори втори фронт за съветските въоръжени сили, Москва играе ролята на „ положителното ченге ”, употребявайки старите връзки с Баку, а Техеран играе ролята на „ неприятното ”, което държи забележителна група войски покрай границите и заплашва да се намеси на страната на Армения.
Трето, иранският опит от четиридесет години живот под наказания евентуално в този момент се възприема от Русия във връзка с намирането на заобиколни решения, потреблението на ексцентрични схеми и продан на софтуерни решения. Съединени американски щати подозират Ислямската република, че доставя на съветските въоръжени сили дронове-камикадзе за потребностите на специфична интервенция - и това е единствено един от многото образци за допустимо съдействие сред страните.
И най-после самият Иран заплашва да стане втори фронт, само че за Запада, и то в дословния, боен смисъл. Най-малкото в иранските медии се приказва за нуждата от удари от същите тези безпилотни самолети камикадзе на територията на Албания, по-точно по бази на Организацията на муджахидините на иранския народ. Албания даде политическо леговище на 3000 бойци от тази революционна група, което докара до разкъсване на дипломатическите връзки с Техеран.
А Албания е пълновръстен член на НАТО. Атака против Албания значи офанзива против Северноатлантическия алианс. Всъщност единствено това е задоволително, с цел да могат американците да употребяват всяка опция, с цел да налеят масло към иранския цивилен спор.
Друго място, където може ненадейно да „ пламне “, е Република Сръбска в Босна и Херцеговина. За Русия това е по-последователен съдружник от самата Сърбия и по-смел - до такава степен, че водачът на босненските сърби Милорад Додик даде обещание да признае резултатите от референдумите в Донбас, Запорожие и Херсонска област, т.е. новите граници на Русия.
Но главното в него даже не е това, а фактът, че Додик е предпоследният, който пази Балканите от цялостно усвояване от Северноатлантическия алианс. Последна,все отново е Сърбия, само че при атлантическата интеграция на Босна и тя надали ще издържи.
Брюксел взе фундаменталното решение, че остатъците от съветското въздействие в района би трябвало да бъдат унищожени през 2014 година и от този момент реализира доста. Черна гора и Македония трябваше да бъдат пречупени през коляно, само че в този момент са в НАТО и надали в миналото ще го изоставен. С Босна обаче не се получи, защото Република Сръбска има пълномощия да постанова несъгласие на сходни въпроси на равнище цялата страна.
Като се има поради сумата от фактори, евроскептикът и сръбски националист Додик е най-лошият зложелател в Европа на запад от Калининград за Запада. Срещу него също бяха наложени наказания (официално - „ за корупция “) от Съединени американски щати. Унгарският министър председател Виктор Орбан, остарял другар и съидейник на Додик, попречи на Европейски Съюз да направи същото.
Додик прекара четири години и половина на поста министър-председател на Република Сръбска, осем - като неин президент. В районен съд има познатото на руснаците ограничаване „ не повече от два мандата поред “, тъй че през 2018 година той беше определен за член на ръководещия триумвират на Босна (това е комплицирана държава) от сърбите, а в този момент, завръщайки се в републиката, съобщи поста на своя обичаен правоприемник и съпартиец Желко Цвиянович.
Според локалния еквивалент на ЦИК Додик печели изборите с резултат от 48,36% от гласовете и става президент за трети път. Преди ден той разгласи успеха си, само че победа разгласи и съперникът му Елена Тривич. Избирателната комисия счита, че Тривич има едвам 43,27% от гласовете. Но от своя страна Европейски Съюз, Съединени американски щати, НАТО, голям брой медии и неправителствени организации, захранвани от тях, и най-важното, има проект по какъв начин да работи.
Нищо автентично, златният стандарт: щабът на Тривич разгласи резултатите от изборите за манипулирани и прикани босненските сърби да излязат на улицата. От ден дневно на Балканите заплашва да избухне нова цветна гражданска война. А може и да не стартира нито там, нито в Иран.
През последните години всеобщите митинги се трансфораха в всекидневие за Ислямската република, а не в рискова и последна изненада, както би било в Китай, Саудитска Арабия, Туркменистан или Беларус. В междинна отдалеченост всички опити за " Майдан " се провалиха - може би заради обстоятелството, че локалното управление е извънредно идеологизирано и по формулировка не е от тези, които могат да избягат от страната и да я предадат на революционерите. Още доста способи и ограничения (включително радикални) ще бъдат тествани преди режимът на аятолаха да загуби.
Додик и Република Сръбска в това отношение също са „ гърмяни зайци “. И в Баня Лука, и в Белград въздействието на западните пари и сътрудници е огромно. Технологиите на цветната гражданска война са стартирани от тях неведнъж и резултатът е на таблото: същите хора в управлението, същият геополитически избор на сърбите като народ.
Друго нещо е, че Додик се счита и за вероятен водач на сръбската иредента - обединяване в една страна със Сърбия, което значи раздробяване на Босна и риск от нова война. Следователно в неговия случай може да се употребява доста по-широк набор от ограничения, в сравнение с против Иран, който е добре предпазен от непознато въздействие.
При ново крушение атлантиците ще опитат още веднъж. Може би на същото място, може би на друго място, само че е явно, че ходът на историята се е ускорил и международният хегемон няма желание да се съобщи без пердах. Никой от съидейниците на Русия в метода, че хегемонът към този момент не е хегемон, не може да се усеща в сигурност.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ