САЩ е най-развитата страна в света.Разликите между най-богатият и най-бедният

САЩ е най-развитата страна в света.

Разликите сред най-богатият и най-бедният щат обаче е голяма.

В Съединени американски щати има един щат, който доста припомня на България. 

Както нашата страна е последна и най-изостанала в Европейски Съюз, по този начин и щата Мисисипи е най-изостанал от всички в Съединени американски щати.

Брутният вътрешен артикул на Мисисипи е 42 хиляди $ на човек, което не е малко и е сравнимо с eвропейски страни като Австрия.

Но разликата с най-богатият щат Ню Йорк (БВН над 100 хиляди $ на човек) е повече от два пъти.

Мисипи е с повърхност по-голяма от България от 125 хиляди квадратни километра и население към 3 милиона души.

На какво се дължи изоставането му от останалата част на Съединени американски щати?



Парламентът в столицата Джаксън.

Ето какво споделят в уеб страницата за познания Quora?

" Веднъж срещнах млад мъж от Мисисипи в моята фитнес зала в Калифорния, който работеше за локален софтуерен исполин. Той се оплакваше от неналичието на благоприятни условия в родния си щат, което принудило интелигентни, образовани и амбициозни младежи като него да изоставен щата. Той изброи няколкото промишлености, които съставляват съвсем цялата стопанска система на щата.

Неговите оплаквания са сходни и за доста други по-бедни Червени (където изборите се печелят от Републиканската партия) щати, изключително тези на юг. Да, южните щати реализираха големи стопански облаги от 70-те години на предишния век насам, само че доста от тях към момента се смятат за небогати. Защо е това? Според мен това е по този начин, тъй като тяхната тактика за икономическо развиване се концентрира върху разширението на икономическите тласъци за фирмите, вместо върху развиването на икономическата и обществена инфраструктура за основаване на самите тези компании.

Развитието на тази инфраструктура включва вложение в обучение и култура, която предизвиква изобретенията и нововъведенията. 

Това значи, че доста небогати щати ще би трябвало изцяло да преобразят своите култури. 

Те би трябвало да стартират да натъртват на публичното обучение и либерализиране. 

Сините (където печелят демократите) щати, които Червените щати обичат да подлагат на критика, са демократични щати, които нормално имат мощни държавни учебни системи. Компаниите, които се пробват да привлекат, са учредени в тези сини щати и техните стопански системи се поддържат значително от федералните данъчни доходи от тези щати. Техните по-прагматични водачи осъзнават това, само че никой от тях до момента не е пристъпил напред, с цел да предложи огромни стопански и обществени промени.

Младежът, с който разговарях, е бил подготвен в държавната гимназия за надарени възпитаници в Мисисипи. Искаше да се върне в родния си щат, само че там нямаше да има нищо за него.



***

Не знам всички отговори, само че другари от щата Мисисипи ми споделиха, че щатът е прекомерно безпаричен, с цел да върви нагоре. Политическите трикове не работят.

Пример. Те имат малко регулации за производството и данъчни облекчения, само че към момента нямат мощен индустриален бранш. С други думи, даже когато компаниите *могат* да вършат каквото си изискат и да получават данъчни облекчения за това, те отново избират ДА НЕ работят в Мисисипи. Помислете за това за секунда. 

Данъчни облекчения и слаби регулации и все пак не можете да изградите индустриален бранш.

А, какво ще кажете за построяването на инфраструктура? От къде ще дойдат парите? Лесният отговор е „ богатите “. В Мисисипи няма „ богати “ хора (в съпоставяне с това, което се смята за „ богати “ в други щати). Да бъдеш „ богат “ в Мисисипи не би се квалифицирал като богат в по-голямата част от страната.



Да го сложим в вероятност. За да се „ класирате “ като най-богатия „ 1% “ в щата Мисисипи, би трябвало да притежавате само Щатски долар 265 138. С други думи, „ богатите “ даже не са милионери.

Само 13,3% от популацията има бакалавърска степен.

Освен това, най-големият град в щата е Джаксън и неговите по-малки покрайнини. Така че той не е магнит за млади и образовани хора.

Така че те се нуждаят от инфраструктура и обучение, само че нямат парите и ресурсите, с цел да платят за това.

Те се нуждаят от бизнеси, с цел да могат да генерират доходи, само че нямат мечтаната работна ръка или инфраструктура, която да се хареса на тези компании.

Те не могат да изградят своя лична работна мощ. Те не могат да привлекат можещи хора. Те в действителност са заклещени в циничен кръг. Те се нуждаят от пари, които нямат, с цел да могат да ги похарчат за това, от което се нуждаят, с цел да получат пари (които още веднъж нямат).

И тяхната „ богата “ класа не иска да види наливане на вложения (защото в този случай конкуренцията ще ги размие). Щата също по този начин няма запаси.



Щата Мисисипи не стои върху звук нефт, природен газ или въглища. Те са небогати на запаси, финансово небогати и недоразвити, тъй че са в яма без лопата или стълба.

Но имайте поради, щатът наистина се усъвършенства в последните години.

***

Страхотен въпрос. 

1. Мисисипи е значителен щат, формиран от 10 000 дребни града

2. Мисисипи няма огромен град с огромна промишленост, която може да генерира доходи (данъчно облагане).

3. Мисисипи към момента има минимална заплата от $7,25 на час.

4. Мисисипи е главно анти-синдикален съюз.

5. Мисисипи има доста висок % на необразовани хора, висок % на отпадане от системата, постоянно бременни тийнейджърки и висок % на отнемане от независимост.

6. Политиците от Мисисипи са индоктринирали жителите на Мисисипи, че профсъюзите са комунистически/социалистически, че слагат доста дребен акцент върху образованието и потискат жителите в техните заплати.

Мисисипи НЯМА огромен център за работа (Детройт - коли, Колорадо - високи технологии и т.н.). Следователно, в случай че няма огромна смяна (чудо) в промишлеността, образованието, политиката и тяхното мислене - Мисисипи е финален и ВИНАГИ е най-бедният, най-необразованият и най-изостаналата страна в Съюза. И постоянно ще бъде по този начин!!



***

Майка ми е от Джаксън, Мисисипи. Тя израства в беднотия, само че си проправя път през учебно заведение и в последна сметка напуща щата. От време на време отиваме да посетим фамилията, само че множеството от фамилията й избягаха от щата незабавно щом можаха. Остават единствено няколко души. Майка ми от време на време мечтае да се върне, само че когато го създадем, тя си спомня за какво е напуснала преди всичко: неналичието на опция.

Мисисипи е доста безпаричен щат. Основният проблем е, че дълго време се е гордяла със своето конфедеративно минало (Конфедерацията от Гражданската война в Съединени американски щати, която се е борила против анулацията на робството). Това е щат, който се бори настойчиво, с цел да резервира емблемата на знамето на армията на Северна Вирджиния на своя държавен байрак. Променя се единствено тъй като Югоизточната конференция заплашва приходите му. Спомням си, че отидох във Виксбърг и отидох в музей, където се пробваха да ни кажат, че Конфедерацията не е чак толкоз неприятна и положителният остарял Джеферсън Дейвис е бил по-мил към чернокожите от „ ужасната войска на Съюза “. Конфедеративно минало и това се вижда в неговата политика и просвета.



Образователната система е едва финансирана. Възможностите за работа са малко. Имам доста братовчеди, които вървят на учебно заведение, с цел да станат учители, и множеството от тях се пробват да изоставен щата и да заминат за Тексас (където сме), тъй като заплащането е доста по-добро. Същото и за братовчедите ми, които получават дипломи по обществена работа. Точно както майка ми преди мен, в случай че не познавате някого, евентуално ще ви е мъчно да си намерите добре платена работа в Мисисипи. Така хората се образоват и си отпътуват.



И по този начин, всичко се свежда до това, че Мисисипи към момента възприема остарелия си конфедеративен/предвоенен метод на мислене, където няколко богати хора са на върха, а доста небогати хора (бели и черни) са на дъното. Те отхвърлят да влагат в обучение и инфраструктура и по тази причина множеството хора бягат от страната, в случай че могат.

***

Мисисипи има три огромни казуса, които са го наранили спрямо други елементи от „ Новия юг “, които стават все по-проспериращи. Първо, най-големият му град, Джаксън, е дребен (има по-големи предградия в щати като Тексас и Калифорния) и в случай че не друго, се свива. Липсата даже на един-единствен преуспяващ огромен град прави по-трудно привличането на работодатели с бели якички, които могат да усилят положението на щата.

Второ, даже в случай че Мисисипи иска да насочи вниманието си към повече промишлена работа, просветителните достижения в щата остават ниски и обвързваните с това проблеми като тийнейджърска бременност и отнемане от независимост също са проблеми. Мисисипи не разполага със съществуващата работна мощ, която актуалните работодатели желаят, и както един коментатор вярно означи, щатът в допълнение страда от „ приключване на мозъци “, като доста от приключилите му колежи се реалокират в по-привлекателни места след дипломирането си. Ще се изненадате какъв брой доста инженери от щата Мисисипи съм срещнал през годините, които работят за НАСА или някоя огромна енергийна компания в Хюстън, да вземем за пример.



И най-после, макар че е красиво място с другарски настроени хора, Мисисипи има проблем с имиджа. Какво си показват хората, когато мислят за Джорджия? Предполагам, че са праскови, динамичният град Атланта, Кока-Кола и може би процъфтяващата кино промишленост на щата. Северна Каролина? Шарлът, банки и изследователския триъгълник. Тенеси? Музика и огромни, забавни градове. Луизиана? Ню Орлиънс, храна и развлечение. Мисисипи? Първите ми мисли бяха памукът и „ Старият Юг “ (и всичко обвързвано с него) и не мисля, че нито едно от двете носи доста позитивни асоциации за външни лица. Разглеждате историите на триумфа на юг като Хюстън и Атланта и градовете, които сега се развиват като Остин и Нешвил, и те са привлекателни както за работодателя, по този начин и за чиновниците, местата, на които хората се стичат за работа и качество на живот. Докато Мисисипи не успее да се продаде по сходен метод, ще бъде изпреварван от своите съседи.

***

Те го избират. Те желаят да останат бедна страна. Те отхвърлят да обезпечат почтено държавно обучение. Те желаят страна, в която има шепа богати хора, а всички останали са небогати. Те избират политики, които предизвикват хората да останат небогати и в беднотия. Те не вършат нищо за спиране на порочния кръг. Те желаят да останат щата с ниски налози и да не вършат нищо, с цел да вкарат промишленост в напредък, да спрат ражданията на младежи или да подобрят живота на хората като цяло. Толкова ги е боязън, че някой негър от малцинството ще получи освен това, че всички ще живеят в беднотия.