В търсене на супер големи турбини вятърната индустрия прибягва към редизайн
Със забележителната си височина и необятни перки, вятърните турбини са може би най-впечатляващият образен знак за прекосяването на света към по-устойчиво бъдеще.
През последните няколко години огромните играчи в бранша създадоха големи нови турбини, като ерата на „ свръхразмерните “ наземни и офшорни структури наподобява е тъкмо зад ъгъла.
Докато тези солидни елементи от комплекта са основани на прочут дизайн, който включва кула, гондола и перки, някои компании работят върху нови хрумвания, които, в случай че бъдат издигнати, биха изглеждали в действителност доста друго.
Wind Catching Systems е една от тях. Създадена през 2017 година и със седалище тъкмо отвън норвежката столица Осло, тя се концентрира върху развиването на това, което назовава „ плаваща вятърна електроцентрала, основана на многотурбинен дизайн “.
Основната концепция зад системата Windcatcher, както е известна, е обвързвана с максимизирането на „ генерирането на сила от съсредоточена зона “. Дизайнът също по този начин включва система, основана на асансьор за инсталиране на турбини и поддръжка.
Илюстрациите на това по какъв начин би изглеждал Windcatcher сигурно са поразителни, наподобяващи голяма водна стена от въртящи се остриета.
Потенциалният му мащаб е забележителен. Изпълнителният шеф Оле Хегхайм сподели, че „ огромният модел “ ще има височина от 300 метра и широчина от 350 метра.
Такава итерация обаче е много надалеч. Докато огромната версия на Windcatcher ще употребява 126 турбини от 1 мегават, Хегхайм сподели, че плануваният пилотен модел ще има „ сред седем и 12 “, като точният брой ще бъде решен през идващите няколко месеца.
Плаваща техника
Плаващите офшорни вятърни турбини се разграничават от офшорните вятърни турбини с закрепено дъно, които са вкоренени в морското дъно.
Едно преимущество на плаващите турбини е, че те могат да бъдат конфигурирани в доста по-дълбоки води от тези с закрепено дъно, а през последните години огромни стопански системи като Съединени американски щати си сложиха цели за увеличение на плаващите вятърни съоръжения.
Фирми като Wind Catching Systems стартират да притеглят някои забележителни поддръжници, защото страните и фирмите по света се стремят да понижат своите излъчвания и да реализират цели за нулеви чисти количества.
През юни 2022 година компанията съобщи, че е сключила стратегическо съглашение с автомобилния колос General Motors и също по този начин обезпечени вложения от GM Ventures.
Споразумението с GM, сподели Wind Catching Systems, се отнася до „ съдействие, обхващащо софтуерно развиване, осъществяване на планове, офшорна вятърна политика и прогрес на приложения за устойчиви технологии “.
Съвсем неотдавна, през февруари 2023 година, компанията разгласи, че е получила предпроектна дотация от 9.3 милиона норвежки крони (около 872 500 долара) от Enova, която е благосъстоятелност на Министерството на климата и околната среда на Норвегия.
Wind Catching Systems съобщи, че дотацията ще „ подкрепи първичното внедряване на пълномащабен Windcatcher “.
Чрез предварителния план Wind Catching Systems ще усъвършенства и ще валидира технологията и прогнозните разноски за пълномащабен Windcatcher “.
Загриженост за птиците
През последните няколко години взаимоотношението сред вятърните турбини и естествения свят породи голямо количество полемики и диспути, от време на време представляващи трудности пред плановете.
Ефектът върху птиците е изключително рисков. Уебсайтът на основаното в Обединеното кралство Кралско общество за отбрана на птиците (RSPB) декларира, че до момента в който вятърната сила „ е една от най-напредналите възобновими технологии “, вятърните паркове все пак могат „ да навредят на птиците посредством безпокойствие, изместване, действайки като бариери, загуба на местообитания и конфликт. ”
За да се сведат до най-малко резултатите както от офшорните, по този начин и от наземните уреди, организацията акцентира смисъла на „ стратегическото обмисляне, което разполага възобновимите енергийни източници в минимум сензитивните зони и прави оценка екологичните въздействия в самото начало на процеса. “
RSPB продължава да декларира, че приканва за „ по-стратегически и дълготраен метод към развиването на вятърната сила – което ще бъде от изгода за природата и климата “.
По време на изявлението си с CNBC Хегхайм се опита да подчертае по какъв начин дизайнът на неговата компания може да смекчи всеки риск.
Имаме огромна структура зад турбините и се надяваме, че това ще бъде образно за птиците “, сподели той, обяснявайки, че е имало и опция да се включат системи за разкриване и въздържане в структурата.
„ Надяваме се, че можем да създадем нещо, което е по-благоприятно за живота на птиците “, сподели той.
Претъпкано поле
Проекти като Windcatcher оферират взор към това по какъв начин може да се развие вятърната сила и през последните няколко години бяха препоръчани редица хрумвания.
Те включват системата на Vortex Bladeless, която има цилиндрична мачта и не употребява остриета, и Kitemill, която е създала дизайн, концентриран върху сходна на хвърчило система, привързана към земята. На други места компании като SeaTwirl работят върху плаваща турбина с отвесна ос.
Има неспокойствие по отношение на капацитета на сходни оферти, само че наподобява, че следва дълъг път, когато става въпрос за оборване на господството на днешните наземни и офшорни турбини.
Ролята на новите модели турбини и нововъведенията в дизайна на турбините не би трябвало да се подценяват “, сподели Кристоф Зипф, прес управител в индустриалната организация WindEurope пред CNBC.
„ Хубаво е, че вятърната промишленост продължава да изследва нови пътища и новаторски решения “, сподели Зипф. „ Но както стоят нещата през днешния ден, „ обичайна “ вятърна турбина, турбините с три лопатки и хоризонтална ос, ще продължат да водят пътя. “
Той добави, че такива турбини преобладават във всички „ конкурентни планове “ в офшорни, плаващи и наземни вятърни системи. „ Те оферират най-голямото произвеждане на електрическа енергия на най-ниската цена. “
Разрушаването на промишлеността за вятърна сила е колосална задача, която ще изисква обилни вложения, време и самообладание.
Подобно на други морски основани технологии, плаващите офшорни вятърни мощности са изправени пред редица провокации, не на последно място и необикновено суровата среда, в която турбините би трябвало да работят.
Wind Catching Systems обаче са оптимисти за бъдещето. „ Определено желаеме да бъдем мейнстрийм “, сподели той.
Дали проектите на компанията ще дадат плод, следва да забележим, само че нейното пътешестване през идващите няколко месеца и години ще бъде забавно за наблюдаване, заключва CNBC.
През последните няколко години огромните играчи в бранша създадоха големи нови турбини, като ерата на „ свръхразмерните “ наземни и офшорни структури наподобява е тъкмо зад ъгъла.
Докато тези солидни елементи от комплекта са основани на прочут дизайн, който включва кула, гондола и перки, някои компании работят върху нови хрумвания, които, в случай че бъдат издигнати, биха изглеждали в действителност доста друго.
Wind Catching Systems е една от тях. Създадена през 2017 година и със седалище тъкмо отвън норвежката столица Осло, тя се концентрира върху развиването на това, което назовава „ плаваща вятърна електроцентрала, основана на многотурбинен дизайн “.
Основната концепция зад системата Windcatcher, както е известна, е обвързвана с максимизирането на „ генерирането на сила от съсредоточена зона “. Дизайнът също по този начин включва система, основана на асансьор за инсталиране на турбини и поддръжка.
Илюстрациите на това по какъв начин би изглеждал Windcatcher сигурно са поразителни, наподобяващи голяма водна стена от въртящи се остриета.
Потенциалният му мащаб е забележителен. Изпълнителният шеф Оле Хегхайм сподели, че „ огромният модел “ ще има височина от 300 метра и широчина от 350 метра.
Такава итерация обаче е много надалеч. Докато огромната версия на Windcatcher ще употребява 126 турбини от 1 мегават, Хегхайм сподели, че плануваният пилотен модел ще има „ сред седем и 12 “, като точният брой ще бъде решен през идващите няколко месеца.
Плаваща техника
Плаващите офшорни вятърни турбини се разграничават от офшорните вятърни турбини с закрепено дъно, които са вкоренени в морското дъно.
Едно преимущество на плаващите турбини е, че те могат да бъдат конфигурирани в доста по-дълбоки води от тези с закрепено дъно, а през последните години огромни стопански системи като Съединени американски щати си сложиха цели за увеличение на плаващите вятърни съоръжения.
Фирми като Wind Catching Systems стартират да притеглят някои забележителни поддръжници, защото страните и фирмите по света се стремят да понижат своите излъчвания и да реализират цели за нулеви чисти количества.
През юни 2022 година компанията съобщи, че е сключила стратегическо съглашение с автомобилния колос General Motors и също по този начин обезпечени вложения от GM Ventures.
Споразумението с GM, сподели Wind Catching Systems, се отнася до „ съдействие, обхващащо софтуерно развиване, осъществяване на планове, офшорна вятърна политика и прогрес на приложения за устойчиви технологии “.
Съвсем неотдавна, през февруари 2023 година, компанията разгласи, че е получила предпроектна дотация от 9.3 милиона норвежки крони (около 872 500 долара) от Enova, която е благосъстоятелност на Министерството на климата и околната среда на Норвегия.
Wind Catching Systems съобщи, че дотацията ще „ подкрепи първичното внедряване на пълномащабен Windcatcher “.
Чрез предварителния план Wind Catching Systems ще усъвършенства и ще валидира технологията и прогнозните разноски за пълномащабен Windcatcher “.
Загриженост за птиците
През последните няколко години взаимоотношението сред вятърните турбини и естествения свят породи голямо количество полемики и диспути, от време на време представляващи трудности пред плановете.
Ефектът върху птиците е изключително рисков. Уебсайтът на основаното в Обединеното кралство Кралско общество за отбрана на птиците (RSPB) декларира, че до момента в който вятърната сила „ е една от най-напредналите възобновими технологии “, вятърните паркове все пак могат „ да навредят на птиците посредством безпокойствие, изместване, действайки като бариери, загуба на местообитания и конфликт. ”
За да се сведат до най-малко резултатите както от офшорните, по този начин и от наземните уреди, организацията акцентира смисъла на „ стратегическото обмисляне, което разполага възобновимите енергийни източници в минимум сензитивните зони и прави оценка екологичните въздействия в самото начало на процеса. “
RSPB продължава да декларира, че приканва за „ по-стратегически и дълготраен метод към развиването на вятърната сила – което ще бъде от изгода за природата и климата “.
По време на изявлението си с CNBC Хегхайм се опита да подчертае по какъв начин дизайнът на неговата компания може да смекчи всеки риск.
Имаме огромна структура зад турбините и се надяваме, че това ще бъде образно за птиците “, сподели той, обяснявайки, че е имало и опция да се включат системи за разкриване и въздържане в структурата.
„ Надяваме се, че можем да създадем нещо, което е по-благоприятно за живота на птиците “, сподели той.
Претъпкано поле
Проекти като Windcatcher оферират взор към това по какъв начин може да се развие вятърната сила и през последните няколко години бяха препоръчани редица хрумвания.
Те включват системата на Vortex Bladeless, която има цилиндрична мачта и не употребява остриета, и Kitemill, която е създала дизайн, концентриран върху сходна на хвърчило система, привързана към земята. На други места компании като SeaTwirl работят върху плаваща турбина с отвесна ос.
Има неспокойствие по отношение на капацитета на сходни оферти, само че наподобява, че следва дълъг път, когато става въпрос за оборване на господството на днешните наземни и офшорни турбини.
Ролята на новите модели турбини и нововъведенията в дизайна на турбините не би трябвало да се подценяват “, сподели Кристоф Зипф, прес управител в индустриалната организация WindEurope пред CNBC.
„ Хубаво е, че вятърната промишленост продължава да изследва нови пътища и новаторски решения “, сподели Зипф. „ Но както стоят нещата през днешния ден, „ обичайна “ вятърна турбина, турбините с три лопатки и хоризонтална ос, ще продължат да водят пътя. “
Той добави, че такива турбини преобладават във всички „ конкурентни планове “ в офшорни, плаващи и наземни вятърни системи. „ Те оферират най-голямото произвеждане на електрическа енергия на най-ниската цена. “
Разрушаването на промишлеността за вятърна сила е колосална задача, която ще изисква обилни вложения, време и самообладание.
Подобно на други морски основани технологии, плаващите офшорни вятърни мощности са изправени пред редица провокации, не на последно място и необикновено суровата среда, в която турбините би трябвало да работят.
Wind Catching Systems обаче са оптимисти за бъдещето. „ Определено желаеме да бъдем мейнстрийм “, сподели той.
Дали проектите на компанията ще дадат плод, следва да забележим, само че нейното пътешестване през идващите няколко месеца и години ще бъде забавно за наблюдаване, заключва CNBC.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ