Чешмите отново пресъхват. Кога ще дойде краят на сушата и течовете?
Със заповеди на кмета Васил Станимиров е въведено ограничаване в потреблението на питейна вода освен за битови потребности, само че и за напояване, пълнене на басейни и миене на коли – нормални ограничения в извънредно чести обстановки.
Режимът важи в това число и за самия общински център – село Ковачевци, където вода тече от 07:00 до 20:30 ч. Подобен график е в действие и в село Ракиловци. По-сурови ограничавания има в село Светля – единствено два тричасови интервала дневно с вода: заран и вечер. В Сирищник достъпът до вода също е зониран – денем в ниските елементи, през нощта във високите.
Това лято припомня мъчително за предишното – през 2024 година цели села в Плевенска област останаха без вода за седмици. Хората разчитаха на водоноски, а институциите обещаваха незабавни ограничения, които се оказаха краткотрайни.
В над 51 общини, или към 200 000 души, са наранени от краткотрайни водни режими или дефицит на питейна вода, като най-сериозни са проблемите в областите Плевен, Ловеч, Търговище и Пловдив.
65% е междинният % на загуба на питейна вода по водопреносната мрежа, съгласно доклад на КЕВР през септември 2024 година Най-засегнатите райони — Шумен, Перник и Сливен — записват до 80% загуби.
Академичният отчет на UACEG удостоверява, че към 60% от водата се губи заради амортизирана инфраструктура и честа промяна на дебита на подземните водоизточници.
Причини за загубите
- Физически течове – раздробени, спукани тръби, остарели връзки, липса на поддръжка.
- Комерсиални загуби – неточни водомери, противозаконни присъединения и обири.
Защо загубата на вода е проблем?
- Излишни вложения – плащаме за поддръжка, сила и филтриране на водата, която в никакъв случай не стига до клиентите. Вместо това тези пари биха могли да се насочат към ремонт на мрежите.
- Климатични опасности, изключително при суша, където всяка капка е скъпа, а изгубена в мрежата – драма.
- Социален аспект: завършек на ерата, когато се управляваше „ разпръснато “ – в този момент наранени общности обитават повече от 200 000 души.
- Необходимост от дейности: Намесата посредством измервателни технологии (AI датчици в Бургас), инфраструктурни стратегии (Ряхово, Сливо поле, Борисово) и вложения са неотложни.
България е изправена пред неуместен воден абсурд: макар изобилното произвеждане на питейна вода, забележителна част от нея изтича без да служи на хората. Комбинацията от суша и амортизирана инфраструктура прави водните режими не просто реактивна, а може би обречена мярка.
Сушата и климатичните промени все по-често изкарват на напред във времето потребността от стратегически вложения във ВиК-сектора и действителен надзор върху разхищението. В противоположен случай водните режими ще се трансфорат не в изключително, а в регулярно състояние.
Режимът важи в това число и за самия общински център – село Ковачевци, където вода тече от 07:00 до 20:30 ч. Подобен график е в действие и в село Ракиловци. По-сурови ограничавания има в село Светля – единствено два тричасови интервала дневно с вода: заран и вечер. В Сирищник достъпът до вода също е зониран – денем в ниските елементи, през нощта във високите.
Това лято припомня мъчително за предишното – през 2024 година цели села в Плевенска област останаха без вода за седмици. Хората разчитаха на водоноски, а институциите обещаваха незабавни ограничения, които се оказаха краткотрайни.
В над 51 общини, или към 200 000 души, са наранени от краткотрайни водни режими или дефицит на питейна вода, като най-сериозни са проблемите в областите Плевен, Ловеч, Търговище и Пловдив.
65% е междинният % на загуба на питейна вода по водопреносната мрежа, съгласно доклад на КЕВР през септември 2024 година Най-засегнатите райони — Шумен, Перник и Сливен — записват до 80% загуби.
Академичният отчет на UACEG удостоверява, че към 60% от водата се губи заради амортизирана инфраструктура и честа промяна на дебита на подземните водоизточници.
Причини за загубите
- Физически течове – раздробени, спукани тръби, остарели връзки, липса на поддръжка.
- Комерсиални загуби – неточни водомери, противозаконни присъединения и обири.
Защо загубата на вода е проблем?
- Излишни вложения – плащаме за поддръжка, сила и филтриране на водата, която в никакъв случай не стига до клиентите. Вместо това тези пари биха могли да се насочат към ремонт на мрежите.
- Климатични опасности, изключително при суша, където всяка капка е скъпа, а изгубена в мрежата – драма.
- Социален аспект: завършек на ерата, когато се управляваше „ разпръснато “ – в този момент наранени общности обитават повече от 200 000 души.
- Необходимост от дейности: Намесата посредством измервателни технологии (AI датчици в Бургас), инфраструктурни стратегии (Ряхово, Сливо поле, Борисово) и вложения са неотложни.
България е изправена пред неуместен воден абсурд: макар изобилното произвеждане на питейна вода, забележителна част от нея изтича без да служи на хората. Комбинацията от суша и амортизирана инфраструктура прави водните режими не просто реактивна, а може би обречена мярка.
Сушата и климатичните промени все по-често изкарват на напред във времето потребността от стратегически вложения във ВиК-сектора и действителен надзор върху разхищението. В противоположен случай водните режими ще се трансфорат не в изключително, а в регулярно състояние.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ