Осъзнавам, че извърших непростимото: В името на нещо несъществуващо съсипах кариерата и живота на невинен човек
Със Светла ме свързваше дълго другарство, също така сме и колежки. Тя ми беше директно подчинена и допреди няколко месеца се възползваше от облагите, които това й носеше.
За страдание, приятелката ми е немарлива и като човек, и в работата си. Пропускаше крайните периоди, пренебрегваше служебни отговорности, закъсняваше даже за значими срещи. Вършеше същински нелепости, като да вземем за пример да си вземе болничен с обяснението, че й е доста зле, а след това да качи във фейсбук фотоси от спа курорт или красиво място в чужбина. Но най-отвратителното й занятие бяха клюките и сплетните, с които вгорчаваше живота на сътрудниците, изключително на по-младите. Коментираше без капка терзание кой по какъв начин е облечен, проучваше кои кого харесват, плетеше интриги и дебнеше кой по кое време ще сгреши.
Позволяваше си даже да идва в офиса с махмурлук, само че вярваше, че и това ще й бъде простено. С цялото си държание демонстрираше, че разпоредбите не се отнасят за нея.
За да се стигне до такава степен, огромна виновност имам аз, тъй като в името на дългогодишното ни другарство я прикривах и си затварях очите. Прехвърлях част от работата й на останали сътрудници, нееднократно свършвах и нейните задания, единствено и единствено да й запазя гърба и да не се стига до санкции. Близки хора ме предупреждаваха, че е двулична и меркантилна, най-добре да не я позволявам покрай себе си. Аз обаче имах вяра, че другарството е над всичко и би трябвало да й оказвам помощ постоянно и по всевъзможен метод.
В един подобен миг Светла позволи груба неточност със съществени финансови последствия. Със сигурност наказването щеше да е уволняване. Дълго се чудех по какъв начин да прикрия този гаф. Чувствах се длъжна да я прикрия и да я спася от нови проблеми. Оправдавах я, а себе си убеждавах, че другояче е кадърна и не трябва да бъде изхвърлена на улицата.
И по този начин направих нещо, за което постоянно ще скърбя – унищожих кариерата и живота на безусловно почтен човек. На заседание при шефовете безогледно излъгах, че отговорна е не Светла, а друга колежка. Набедената жена е пенсионерка, работила и преди дълго във компанията. Намерих и по какъв начин да успокоя съвестта си – на нея така и така й беше време за заслужена отмора. Тя плачеше, опитваше се да изясни, че не е виновна за грешката, че е станало някакво неразбирателство.
Никой не я изслуша… Няма да не помни сълзите в очите й и огорчението, с което тази колежка си потегли. Осъзнавах, че направих нещо извънредно, само че замълчах.
Една събота поканих Светла на кафе. Докато си говорехме, мобилният й звънна – беше Ваня. Двете разискаха коя по какъв начин ще прекара уикенда, само че малко по-късно чух думи, които ме раздрусаха. Усмихната, Светла сподели: „ На посетители съм при една позната, съседка от квартала… “ Все едно някой ненадейно ми заби пестник в гърдите – към този момент не бях другарка, а някаква позната. Без да се изяснявам, станах, отворих необятно вратата и споделих, че не обичам да пия кафе със съседи.
Това беше краят на връзката ми с нея. Мислех, че другарството е над всичко и по тази причина я спасявах години наред.
После осъзнах, че това сред нас е било другарство единствено за мен. А за Светла съм била глупачката, която да манипулира и употребява. Прежалих тази лицемерка и в този момент единствено я очаквам да се издъни крепко, което сигурно ще се случи. Но повече за нея пръста си няма да мръдна.
Антония
Инфо: Лична драма
