Мъри пред ТОПСПОРТ: Не мога да съм клакьор и слуга, само защото някой в Левски не иска да се събуди от зимен сън
Със Станимир Стоилов разговаряхме над половин час. Разбира се, времето не ни стигна, тъй като той е от хората, които могат да приказват за футбол на правилото 24/7 и които си коства да слушаш. За годините, в които е треньор взе куп трофеи, медали, оценки, на няколко мача е от кота 100 като треньор в евротурнирите, към този момент 5 пъти доближава до групови етапи в Шампионска лига и Лига Европа, като два пъти ги минава. Не на последно място грубите сметки демонстрират, че общата сума, която е вкарал в касите на клубовете, в които е работил, е над 150 милиона лв.. С него коментирахме много тематики, вижте какво съобщи Мъри за ТОПСПОРТ .
Вече имате близо 100 мача като треньор в евротурнирите. Титли, купи, триумфи, участия в групови етапи, само че самичък казвате, че когато си с български паспорт, нещата стават надалеч по-трудно. Защо?
- За български треньор имам приличина визитка. Постигнах резултати, с които умерено мога да изисквам за нещо по-качествено на Запад, само че на този стадий не съм получавал нито една сериозна оферта. Имам поради в посоката след Сърбия нататък. Заради това ме подухва мисълта, че казусът е в българския паспорт. Защото имаме и други треньори у нас, които са успяли, постигнали са положителни резултати освен в България, а и в чужбина, само че действително виждаме, че страната ни не разполага с човек във водещите шампионати в Западна Европа. Говоря за елитните шампионати. И ние треньорите би трябвало да си посипем главата с пепел и да потърсим проблемите в самите нас. На първо време би трябвало да забележим дали сме задоволително готови, с цел да имаме искания. Ако не е по този начин, би трябвало да потърсим по-сериозна подготовка, с цел да получим късмет. Следващият миг е равнището на футбола, в което имаме опция да се изявяваме. Може би страните, в които работим не се одобряват задоволително съществено, само че пък въпреки това мнението ми е, че в такива шампионати е доста по-трудно да постигнеш резултати, изключително когато става въпрос за триумфи и пробив в европейските шампионати. Явно е обаче, че Западна Европа още не може да ни е одобри съществено. Както толкоз години като членове на Европейски Съюз не съумяваме да влезем в Шенген, по този начин и в тази ситуация нас като треньори не ни пускат във футболния Шенген. И въпреки всичко, считам че имаме сили да отворим път за идващото потомство спцециалисти, което при всички положения би трябвало да е по-новаторско, по-езикоговорящо.
Източник:
Склонен ли е българският треньор да влага в себе си. За методики на работа, стажове и така нататък?
- Много от тях, да. Една част са склонни, други избират по-лесния вид, тъй като в този момент всичко е по-лесно налично с помощта на интернет. Трети пък си мислят, че всичко знаят и няма накъде да се развиват. Това, в което настоявам, че изоставаме не е прочитът на играта и футболната част, а помощните средства в нея. Технологиите навлязоха доста напоследък - разбори, системи, режим на хранене, биохимия и така нататък
Големият проблем на българските клубове е, че няма проекти и тактики за развиване
Защо огромна част от родните треньори употребяват най-вече клишета? Защо няма пояснения на детайлите в играта? Не смятате ли, че това също пречи за по-висока котировка?
- Не мисля, че някой чете нашите изявления. В България на никой не сме забавни, само че дано имаме поради, че българският треньор би трябвало да работи в тежка заобикаляща го среда. Назначават го, афишират го за точния човек, само че след един месец към този момент желаят да го сменят, без да се дава сметка при какви условия работи. Другото е, че се основава напрежение от притежатели, почитатели и публицисти. Лично аз одобрявам напрежението от страна на последователите и медиите, само че не и това, което се основава от притежателя, тъй като в последна сметка той е избрал треньора и следва да го поддържа. Самото напрежение от публицисти, почитатели и хора, които разясняват и подлагат на критика, е обикновено да го има. Друг е въпросът, че у нас сякаш твърдим, че одобряваме рецензията, само че в идващия миг се сърдим и споделяме " но ти за какво не ми се обади да ми кажеш персонално ". Колкото до притежателите, както споделих, тях никой не ги кара принудително да взимат даден треньор. Затова с всички ръководители, с които съм работил, постоянно при договарянията им споделям " първо си помислете хубаво дали ви би трябвало и защо ви дотрябвам ". Собственикът е задължен да слага съответни задания на треньора, с цел да може да му направи оценка. Големият проблем на българските клубове е, че няма проекти и тактики за развиване. Собствениците наливат пари, което им прави чест, само че би трябвало да помислят и за възвръщаемост. Футболът към този момент е бизнес, от който можеш да печелиш.
Източник:
Но пък и треньорите нямат престижа да защитят самите себе си, единствено и единствено да вземат една, две заплати повече...
- Напълно склонен съм. Щом се стигна до такава степен хора с про лиценз да го раздават наляво и надясно чартърен, по този начин да се каже, с цел да може хора без ценз да са отпред на тимовете, значи или ни вършат на глупави, или се вършат на простаци. Това е засегнатост за клуба и за треньора. Треньорската школа и асоциацията би трябвало да извърнат внимание, тъй като не може да се позволява разпоредбите да се погазват грозно и постоянно да се вършим на палячовци и клоуни. Нека има повече почитание към българския треньор. Ние желаеме да вземем треньор, да му вършим селекция, да му вършим всичко... Смешно е да кажеш " аз ще задам параметрите за селекция, те да ми избират играчи ". Какви параметри, ти да не строиш къща?! Повече поддръжка би трябвало да има и доверие, тъй като отговорно ви споделям, че българският треньор има някои качества, които задграничните нямат, тъй като доста от тях са праволинейни, не виждат, не четат играта по метода, по който българският треньор може да го прави, изключително в случай че получи нужната поддръжка. Разбира се, наблягам, самите ние би трябвало да се опитваме да се доразвиваме и да отстояваме правилата си. У нас от време на време взимаме треньора, с цел да му дефинираме разпоредбите. Да, ние може да му зададем тактика, да му зададем финансова рамка, само че селекция, лагери, тренировки, метод на работа - това е отговорност на треньора.
Нека има повече почитание към българския треньор
Казвате, че българският треньор има черти, които го отличават от западния. Кои са те?
- Четенето на играта, метода на импровизиране с по-малко помощни средства, метод на водене на подготовка. Защото западните клубове са доста по-улеснени във всичко - тактичност, разузнаване и така нататък
Да, най-малко 10 асистенти оказват помощ на старшията...
- Бъркаш, 10 са малко. 10 имам аз в Астана, в западните клубове са по 110. Там всичко е сдъвкан самун, доста по-лесно е. Затова е значима връзката сред управлението и треньора, както и уточняването на пълномощията. Трябва да се знае кой защо дава отговор. Аз където и да съм работил, постоянно съм изпълнявал, дори тук-там преизпълнявал, поставените ми от притежателите задания - и като резултат на терена, и като финансов подобен. Защото футболът е и спорт, и бизнес, и публично въздействие.
Отново приканиха Мъри Стоилов да поеме Казахстан
" Веднага може да реализира позитивни резултати "
На кого би трябвало да търсим отговорност в Левски, тъй като там Делио Роси акцентира на няколко пъти, че притежателят не му е поставял задача да става първенец?
- Значи треньорът се оправя, само че и зависи каква е задачата, тъй като се колебая Спас Русев да се разсърди или да не желае Левски да стане първенец. Ако треньор беше българин и при притежател Тодор Батков, задачата щеше да е шампионска купа и купа. Това беше условието към младия Станимир Стоилов, без значение от събитията и без значение, че Левски отпътува на предварителен лагер с 14 души съществена група и 6 юноши. Но виж, аз се колебая, че Спас Русев е споделил, че задачата не е купата. Няма притежател или левскар, който да не си мечтае за нея, тъй като купата е... десерт, утешителна премия.
Компромиси с Левски не върша, аз съм почитател
Обикновено оценки се вършат на полусезона и след неговия край. Каква е твоята за Левски?
- Вече си споделих мнението ми за метода на управление на клуба, което естествено, не постоянно се харесва, само че пък и аз съм подобен човек, който не може да прави взаимни отстъпки по тази тематика. Не мога да излизам и да приказвам откровени неистини, с цел да се харесам на някого. След Нова година има 5 мача с ЦСКА, има шампионат, има Купа на България - това е време, в което нещата могат да се поправят. Тогава ще съм най-щастливият човек. Два пъти в годината си споделям мнението за Левски, само че не мога да бъда клакьор или прислужник на някого. Компромиси за Левски не върша, аз съм почитател и желая да виждам Левски какъвто е заложен в исторически проект. През годините не съм желал да обидя или нагрубя някого. Да, подлагал на критика съм, само че когато пристигнах в Левски, ме научиха, че сме едно семейство и би трябвало да се поддържаме, да споделяме мнението си, да подлагаме на критика, само че без да наскърбяваме с персонални нападки. Никога не съм си разрешавал, а и няма да си разреша, да обидя Павел Панов, Кирил Ивков, Гибона, Наско Сираков, Боби Михайлов и другите митове на клуба. Да, може да съм си казвал мнението, дали позитивно или отрицателно по даден въпрос, само че без да наскърбявам. А в последните 10 години това се вижда - атакуват се митове, наскърбяват се между тях, което е грозно и не мога да приема. Критиката е едно, обидата напълно друго. В един миг започнаха да атакуват личните си почитатели! Преди не е било по този начин, тъй като фенове-клуб-отбор постоянно са били едно... Стигна се до такава степен футболист от съблекалнята на Левски, " световноизвестният " Пинто ли е, Минто ли е, да наскърбява и нагрубява голмайстора на Левски за всички времена Наско Сираков! Ако имаше притежател, началник и треньор, на секундата този човек трябваше да излети от съблекалнята с един прекрасен футболен левскарски шут. На секундата! Това сподели нарушение на левскарския принцип и дух. На " Армията " девизът беше " дисциплинираност ", при нас " взаимоуважение ". И аз съм подлагал на критика Тодор Батков, само че постоянно ще споделям и съм казвал, че това е най-успешният президент на Левски, и в никакъв случай не съм си разрешавал персонални нападки. И мен са ме подлагали на критика митове на клуба, аз също, само че когато и да ги срещна им смъквам шапка за постигнатото. Имал съм разминавания с Иван Вуцов, най-много в ръководството на клуба, на българския футбол, и постоянно съм си разрешавал да изкажа мнение по въпроса. Същото е било и от негова страна, само че и до ден сегашен шапка смъквам за футболиста, треньора, ветерана Иван Вуцов. За това почитание приказвам.
Източник:
Кога се скъса уважението?
- В последните 10 години. И мен са ме подлагали на критика митове на Левски, само че даже не съм си и помислял да кажа неприятна дума против тях, даже в противен случай - гледал съм дасе вслушам в казаното, тъй като не желая прислужници и клакьори, които да ме поддържат изкуствено.
До каква степен пречи това на Левски?
- До огромна, тъй като няма действителна оценка за протичащото се в клуба. В момента, в който някой насочи рецензия, към този момент е разгласен за зложелател, единствено тъй като някой е решил, че желае да живее в розов сън, който е като зимният, тъй като мъчно се събуждаш от него. Друго е някой да те понашамари, тогава бързо ще излезеш и освестиш. А при нас слушаме " този е зложелател, не е в кухнята, няма право да приказва ". Каква кухня, като всичко се вижда на терена - дейности на притежател, шеф, треньор, играчи. Трябва да си сляп да не видиш какво е ситуацията, в случай че не си клакьор.
Астана дава 1,2 млн. евро на Станимир Стоилов
Мъри може да продължи да води казахстанския отбор
И връзката с почитателите сякаш се скъса. Давам образец с Красимир Иванов и Диана Иванова, които наскоро споделиха, че " левскарите са водени от ненавист "...
- Това беше връх на непознаването на историята на Левски, на правилата на левскарството. Тези ръководители очевидно неотдавна са левскари.
А дали са левскари?
- Е, най-малко за пред света би трябвало да са такива. Главата ми не може да побере да не се разбирам с почитателите на Левски. Ако е по този начин, значи повода е, че им давам лъжливи и лъжливи сигнали, или ги заблуждавам по метода, по който работя. Феновете на Левски също не са безгрешни, само че те са хората, които най-вече желаят Левски да върви нагоре, да играе футбол, който да им харесва и клубът да се движи в някакви възможни рамки. Ако си почтен и честен с тях, те ще стоят до дупка за теб. Левски е бил подкрепян, когато е бил зле, и когато е бил добре, само че би трябвало да си почтен с тях. Те са минимум отговорни за каквото и да е в клуба. Показаха на цяла България какво значи почитатели в същинския смисъл на думата - с организацията за 100-годишнината и за 50-годишнината от присъединяване в евротурнирите. Показаха, че обичат освен българския, само че и европейския Левски. Това, което сътвориха с тези два празника, персонално аз нямам думи да опиша. Но и тук имаме абсурд - най-успелият президент в историята на Левски не искаше да слезе на пистата да си получи премията, тъй като очакваше, че почитателите ще го освиркат. Това е ослепителен образец какъв брой не познаваш мисленето и любовта на левскарите. Да, нямаше да скандират името му, само че щяха да го приветстват за приноса му към Левски. Хората скандираха имената на тези, които най-вече харесват, само че и приветстваха всеки, който е дал нещо на клуба. Да абдикираш от юбилея и да оставиш почитателите да го провеждат, а по-късно да не слезеш да си прибереш премията - това е върхът на управителната отпадналост. Представете си единствено какъв брой би трябвало да си виновен, с цел да стигнеш до такава степен.
Най-успелият президент не искаше да си получи премията, тъй като очакваше, че почитателите ще го освиркат
Амортизиран ли сте за Левски, както сподели Спас Русев по адрес на вас и Наско Сираков?
- Той е прав за себе си, има право да избира хората, с които да работи. Но и аз, и Сираков, както можем да подлагаме на критика, по този начин можем и да хвалим, и ще сме първите, които ще го създадем, в случай че забележим Левски да върви в вярната посока. Колкото до мен - не се тормозя, все ми е едно дали ще съм на пейката на Левски, или ще съм на трибуните. Аз съм почитател и желая Левски да играе добър футбол и да радва хората, мен това ме интересува.
Мъри още веднъж не спести нищо на Левски: Посредствен тим, който се ръководи погрешно
" Проблемите на клуба стартират от спортно-техническото управление и стигат до представянето на терена "
Вече имате близо 100 мача като треньор в евротурнирите. Титли, купи, триумфи, участия в групови етапи, само че самичък казвате, че когато си с български паспорт, нещата стават надалеч по-трудно. Защо?
- За български треньор имам приличина визитка. Постигнах резултати, с които умерено мога да изисквам за нещо по-качествено на Запад, само че на този стадий не съм получавал нито една сериозна оферта. Имам поради в посоката след Сърбия нататък. Заради това ме подухва мисълта, че казусът е в българския паспорт. Защото имаме и други треньори у нас, които са успяли, постигнали са положителни резултати освен в България, а и в чужбина, само че действително виждаме, че страната ни не разполага с човек във водещите шампионати в Западна Европа. Говоря за елитните шампионати. И ние треньорите би трябвало да си посипем главата с пепел и да потърсим проблемите в самите нас. На първо време би трябвало да забележим дали сме задоволително готови, с цел да имаме искания. Ако не е по този начин, би трябвало да потърсим по-сериозна подготовка, с цел да получим късмет. Следващият миг е равнището на футбола, в което имаме опция да се изявяваме. Може би страните, в които работим не се одобряват задоволително съществено, само че пък въпреки това мнението ми е, че в такива шампионати е доста по-трудно да постигнеш резултати, изключително когато става въпрос за триумфи и пробив в европейските шампионати. Явно е обаче, че Западна Европа още не може да ни е одобри съществено. Както толкоз години като членове на Европейски Съюз не съумяваме да влезем в Шенген, по този начин и в тази ситуация нас като треньори не ни пускат във футболния Шенген. И въпреки всичко, считам че имаме сили да отворим път за идващото потомство спцециалисти, което при всички положения би трябвало да е по-новаторско, по-езикоговорящо.
Източник:
Склонен ли е българският треньор да влага в себе си. За методики на работа, стажове и така нататък?
- Много от тях, да. Една част са склонни, други избират по-лесния вид, тъй като в този момент всичко е по-лесно налично с помощта на интернет. Трети пък си мислят, че всичко знаят и няма накъде да се развиват. Това, в което настоявам, че изоставаме не е прочитът на играта и футболната част, а помощните средства в нея. Технологиите навлязоха доста напоследък - разбори, системи, режим на хранене, биохимия и така нататък
Големият проблем на българските клубове е, че няма проекти и тактики за развиване
Защо огромна част от родните треньори употребяват най-вече клишета? Защо няма пояснения на детайлите в играта? Не смятате ли, че това също пречи за по-висока котировка?
- Не мисля, че някой чете нашите изявления. В България на никой не сме забавни, само че дано имаме поради, че българският треньор би трябвало да работи в тежка заобикаляща го среда. Назначават го, афишират го за точния човек, само че след един месец към този момент желаят да го сменят, без да се дава сметка при какви условия работи. Другото е, че се основава напрежение от притежатели, почитатели и публицисти. Лично аз одобрявам напрежението от страна на последователите и медиите, само че не и това, което се основава от притежателя, тъй като в последна сметка той е избрал треньора и следва да го поддържа. Самото напрежение от публицисти, почитатели и хора, които разясняват и подлагат на критика, е обикновено да го има. Друг е въпросът, че у нас сякаш твърдим, че одобряваме рецензията, само че в идващия миг се сърдим и споделяме " но ти за какво не ми се обади да ми кажеш персонално ". Колкото до притежателите, както споделих, тях никой не ги кара принудително да взимат даден треньор. Затова с всички ръководители, с които съм работил, постоянно при договарянията им споделям " първо си помислете хубаво дали ви би трябвало и защо ви дотрябвам ". Собственикът е задължен да слага съответни задания на треньора, с цел да може да му направи оценка. Големият проблем на българските клубове е, че няма проекти и тактики за развиване. Собствениците наливат пари, което им прави чест, само че би трябвало да помислят и за възвръщаемост. Футболът към този момент е бизнес, от който можеш да печелиш.
Източник:
Но пък и треньорите нямат престижа да защитят самите себе си, единствено и единствено да вземат една, две заплати повече...
- Напълно склонен съм. Щом се стигна до такава степен хора с про лиценз да го раздават наляво и надясно чартърен, по този начин да се каже, с цел да може хора без ценз да са отпред на тимовете, значи или ни вършат на глупави, или се вършат на простаци. Това е засегнатост за клуба и за треньора. Треньорската школа и асоциацията би трябвало да извърнат внимание, тъй като не може да се позволява разпоредбите да се погазват грозно и постоянно да се вършим на палячовци и клоуни. Нека има повече почитание към българския треньор. Ние желаеме да вземем треньор, да му вършим селекция, да му вършим всичко... Смешно е да кажеш " аз ще задам параметрите за селекция, те да ми избират играчи ". Какви параметри, ти да не строиш къща?! Повече поддръжка би трябвало да има и доверие, тъй като отговорно ви споделям, че българският треньор има някои качества, които задграничните нямат, тъй като доста от тях са праволинейни, не виждат, не четат играта по метода, по който българският треньор може да го прави, изключително в случай че получи нужната поддръжка. Разбира се, наблягам, самите ние би трябвало да се опитваме да се доразвиваме и да отстояваме правилата си. У нас от време на време взимаме треньора, с цел да му дефинираме разпоредбите. Да, ние може да му зададем тактика, да му зададем финансова рамка, само че селекция, лагери, тренировки, метод на работа - това е отговорност на треньора.
Нека има повече почитание към българския треньор
Казвате, че българският треньор има черти, които го отличават от западния. Кои са те?
- Четенето на играта, метода на импровизиране с по-малко помощни средства, метод на водене на подготовка. Защото западните клубове са доста по-улеснени във всичко - тактичност, разузнаване и така нататък
Да, най-малко 10 асистенти оказват помощ на старшията...
- Бъркаш, 10 са малко. 10 имам аз в Астана, в западните клубове са по 110. Там всичко е сдъвкан самун, доста по-лесно е. Затова е значима връзката сред управлението и треньора, както и уточняването на пълномощията. Трябва да се знае кой защо дава отговор. Аз където и да съм работил, постоянно съм изпълнявал, дори тук-там преизпълнявал, поставените ми от притежателите задания - и като резултат на терена, и като финансов подобен. Защото футболът е и спорт, и бизнес, и публично въздействие.
Отново приканиха Мъри Стоилов да поеме Казахстан
" Веднага може да реализира позитивни резултати "
На кого би трябвало да търсим отговорност в Левски, тъй като там Делио Роси акцентира на няколко пъти, че притежателят не му е поставял задача да става първенец?
- Значи треньорът се оправя, само че и зависи каква е задачата, тъй като се колебая Спас Русев да се разсърди или да не желае Левски да стане първенец. Ако треньор беше българин и при притежател Тодор Батков, задачата щеше да е шампионска купа и купа. Това беше условието към младия Станимир Стоилов, без значение от събитията и без значение, че Левски отпътува на предварителен лагер с 14 души съществена група и 6 юноши. Но виж, аз се колебая, че Спас Русев е споделил, че задачата не е купата. Няма притежател или левскар, който да не си мечтае за нея, тъй като купата е... десерт, утешителна премия.
Компромиси с Левски не върша, аз съм почитател
Обикновено оценки се вършат на полусезона и след неговия край. Каква е твоята за Левски?
- Вече си споделих мнението ми за метода на управление на клуба, което естествено, не постоянно се харесва, само че пък и аз съм подобен човек, който не може да прави взаимни отстъпки по тази тематика. Не мога да излизам и да приказвам откровени неистини, с цел да се харесам на някого. След Нова година има 5 мача с ЦСКА, има шампионат, има Купа на България - това е време, в което нещата могат да се поправят. Тогава ще съм най-щастливият човек. Два пъти в годината си споделям мнението за Левски, само че не мога да бъда клакьор или прислужник на някого. Компромиси за Левски не върша, аз съм почитател и желая да виждам Левски какъвто е заложен в исторически проект. През годините не съм желал да обидя или нагрубя някого. Да, подлагал на критика съм, само че когато пристигнах в Левски, ме научиха, че сме едно семейство и би трябвало да се поддържаме, да споделяме мнението си, да подлагаме на критика, само че без да наскърбяваме с персонални нападки. Никога не съм си разрешавал, а и няма да си разреша, да обидя Павел Панов, Кирил Ивков, Гибона, Наско Сираков, Боби Михайлов и другите митове на клуба. Да, може да съм си казвал мнението, дали позитивно или отрицателно по даден въпрос, само че без да наскърбявам. А в последните 10 години това се вижда - атакуват се митове, наскърбяват се между тях, което е грозно и не мога да приема. Критиката е едно, обидата напълно друго. В един миг започнаха да атакуват личните си почитатели! Преди не е било по този начин, тъй като фенове-клуб-отбор постоянно са били едно... Стигна се до такава степен футболист от съблекалнята на Левски, " световноизвестният " Пинто ли е, Минто ли е, да наскърбява и нагрубява голмайстора на Левски за всички времена Наско Сираков! Ако имаше притежател, началник и треньор, на секундата този човек трябваше да излети от съблекалнята с един прекрасен футболен левскарски шут. На секундата! Това сподели нарушение на левскарския принцип и дух. На " Армията " девизът беше " дисциплинираност ", при нас " взаимоуважение ". И аз съм подлагал на критика Тодор Батков, само че постоянно ще споделям и съм казвал, че това е най-успешният президент на Левски, и в никакъв случай не съм си разрешавал персонални нападки. И мен са ме подлагали на критика митове на клуба, аз също, само че когато и да ги срещна им смъквам шапка за постигнатото. Имал съм разминавания с Иван Вуцов, най-много в ръководството на клуба, на българския футбол, и постоянно съм си разрешавал да изкажа мнение по въпроса. Същото е било и от негова страна, само че и до ден сегашен шапка смъквам за футболиста, треньора, ветерана Иван Вуцов. За това почитание приказвам.
Източник:
Кога се скъса уважението?
- В последните 10 години. И мен са ме подлагали на критика митове на Левски, само че даже не съм си и помислял да кажа неприятна дума против тях, даже в противен случай - гледал съм дасе вслушам в казаното, тъй като не желая прислужници и клакьори, които да ме поддържат изкуствено.
До каква степен пречи това на Левски?
- До огромна, тъй като няма действителна оценка за протичащото се в клуба. В момента, в който някой насочи рецензия, към този момент е разгласен за зложелател, единствено тъй като някой е решил, че желае да живее в розов сън, който е като зимният, тъй като мъчно се събуждаш от него. Друго е някой да те понашамари, тогава бързо ще излезеш и освестиш. А при нас слушаме " този е зложелател, не е в кухнята, няма право да приказва ". Каква кухня, като всичко се вижда на терена - дейности на притежател, шеф, треньор, играчи. Трябва да си сляп да не видиш какво е ситуацията, в случай че не си клакьор.
Астана дава 1,2 млн. евро на Станимир Стоилов
Мъри може да продължи да води казахстанския отбор
И връзката с почитателите сякаш се скъса. Давам образец с Красимир Иванов и Диана Иванова, които наскоро споделиха, че " левскарите са водени от ненавист "...
- Това беше връх на непознаването на историята на Левски, на правилата на левскарството. Тези ръководители очевидно неотдавна са левскари.
А дали са левскари?
- Е, най-малко за пред света би трябвало да са такива. Главата ми не може да побере да не се разбирам с почитателите на Левски. Ако е по този начин, значи повода е, че им давам лъжливи и лъжливи сигнали, или ги заблуждавам по метода, по който работя. Феновете на Левски също не са безгрешни, само че те са хората, които най-вече желаят Левски да върви нагоре, да играе футбол, който да им харесва и клубът да се движи в някакви възможни рамки. Ако си почтен и честен с тях, те ще стоят до дупка за теб. Левски е бил подкрепян, когато е бил зле, и когато е бил добре, само че би трябвало да си почтен с тях. Те са минимум отговорни за каквото и да е в клуба. Показаха на цяла България какво значи почитатели в същинския смисъл на думата - с организацията за 100-годишнината и за 50-годишнината от присъединяване в евротурнирите. Показаха, че обичат освен българския, само че и европейския Левски. Това, което сътвориха с тези два празника, персонално аз нямам думи да опиша. Но и тук имаме абсурд - най-успелият президент в историята на Левски не искаше да слезе на пистата да си получи премията, тъй като очакваше, че почитателите ще го освиркат. Това е ослепителен образец какъв брой не познаваш мисленето и любовта на левскарите. Да, нямаше да скандират името му, само че щяха да го приветстват за приноса му към Левски. Хората скандираха имената на тези, които най-вече харесват, само че и приветстваха всеки, който е дал нещо на клуба. Да абдикираш от юбилея и да оставиш почитателите да го провеждат, а по-късно да не слезеш да си прибереш премията - това е върхът на управителната отпадналост. Представете си единствено какъв брой би трябвало да си виновен, с цел да стигнеш до такава степен.
Най-успелият президент не искаше да си получи премията, тъй като очакваше, че почитателите ще го освиркат
Амортизиран ли сте за Левски, както сподели Спас Русев по адрес на вас и Наско Сираков?
- Той е прав за себе си, има право да избира хората, с които да работи. Но и аз, и Сираков, както можем да подлагаме на критика, по този начин можем и да хвалим, и ще сме първите, които ще го създадем, в случай че забележим Левски да върви в вярната посока. Колкото до мен - не се тормозя, все ми е едно дали ще съм на пейката на Левски, или ще съм на трибуните. Аз съм почитател и желая Левски да играе добър футбол и да радва хората, мен това ме интересува.
Мъри още веднъж не спести нищо на Левски: Посредствен тим, който се ръководи погрешно
" Проблемите на клуба стартират от спортно-техническото управление и стигат до представянето на терена "
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ