Със сигурност всеки е чувал истории за титани и великани

Със сигурност всеки е чувал истории за титани и великани – за Прометей, дал огъня на хората, за филистимеца Голиат, надвит от дребното момче Давид, великанът от приказката за Джак и бобеното зърно и доста други. Великаните са срещани като персонажи в легенди, митове и приказки от всички краища на света – има ги в скандинавската, римската и гръцката митология.

От научна позиция на доста места по света са откривани артефакти и скелети, които демонстрират, че в действителност в антични времена са съществували много високи хора, само че към момента се водят разногласия дали описаните в митологиите колоси в действителност са вървели по Земята.

Информацията за родни великани е нищожна, само че въпреки всичко не липсват сведения, че и тук в миналото са се разхождали триметрови индивиди.

Нашенски къпинчовци

От родния ни фолклор за великаните е останало нарицателното къпинчовци, тъй като били толкоз високи, че не виждали къпините в краката си. От тях те се спъвали, падали и умирали. Следи от великански стъпки са устояли на времето и могат да бъдат видени по непокътнатите каменни светилища. Друг е въпросът дали в действителност колосът е стъпвал по тези места или вдлъбнатини са направени като антична рисунка от първите, ходили по земите ни.

Великаните от Рила планина

Един античен мит за нашенски великани споделя по какъв начин са се появили Седемте рилски езера. Високо в планината Рила може да се забележи канара с форма, наподобяваща фигурите на двамата влюбени с големи размери. Легендата отпреди хиляди години споделя по какъв начин в красивата Рила планина живеели великани – мъж и жена. На тяхната огромна обич и божествен дом се радвали всички стихии и целият свят. Един ден зли сили минали около дома им, завидели на тяхното благополучие и решили да унищожат всичко. Изпратили бедствия на Земята - черни облаци, мощни ветрове и трусове. Великанът защитавал с всички сили райското кътче, само че изгубил битката със стихиите. От тъгата на дамата исполин тръгнали огромни сълзи към долините и образували кристалните седем езера.

Демир Баба

Друга непокътната история за нашенски исполин е тази за Демир Баба. Тя звучи колкото измислена, толкоз и действителна, тъй като този светец за християни и мюсюлмани, има съществуваща и през днешния ден гробница. Според локалните от селата в Лудогорското плато Малък Поровец и Свещари (община Исперих), някъде през XVI век, е живял исполинът-добряк Демир Баба. Железният татко, както го назовават, бил висок към 3 метра и имал невероятна мощ. Няма точни исторически сведения за Демир Баба, само че в националната памет той остава с разказите за неговите подвизи и добрини.

Извор с лечебна вода

Най-разпространената легенда е за извора Беш пармак – Пет пръста, за чиято вода се има вяра, че е лековита. По време на страшна суша хората се обърнали към своя настойник за помощ. С голите си ръце той разрушил земята и от нея бликнал извор с лечебната вода.

Има ли по нашите земи кости на великани?

В България науката приказва за високи хора, без да ги характеризира като великани и това е разбираемо. Въпреки че множеството гръмки заглавия за открити колоси по родните ни земи не дават отговор на истината, при археологически разкопки на няколко места в страната в действителност има открити гробове на доста високи хора. За тях в множеството случаи се счита, че са били номади – пришълци от степите, а високият им растеж може би се дължал на метода им на живот и храната, която била по-богата от тази на локалните доста по-ниски хора.

През 2011 година при извличане на неподвижен материал наоколо до крепостта Русокастро край Бургас са наранени гробове от огромен некропол с два хоризонта, принадлежащ на едно от подградията на крепостта. Пет години по-късно по време на разкопки, които имат за цел допроучване на цитаделата, се заговаря за открити скелети на колоси от по над 2 метра.

Телата в единия от хоризонтите са полагани в изсечени в скалата правоъгълни ями. Някои от откритите скелети в тези ями са с много огромни размери – тяхната дължина била около180-183 см., което значи, че приживе хората са били високи по най-малко 195-200 см. От Регионалния исторически музей в Бургас тогава прецизират, че явлението е рядко срещано за междинните епохи, само че не и извънредно и не може да се приказва за гигантизъм.

При разкопки в ямболско и самоковско също са откривани некрополи с тела на хора с висок растеж, като главно заключенията са, че се касае за над 207 см. Ръстът не може да бъде изчислен с акуратност, защото времето или други неподходящи условия са оказали своето въздействие върху костите. Въпреки това, учените могат да предположат, че се касае за хора високи над 2 метра.

Ръстът може да се дължи на патология

Освен на изобилното и богато меню, големият растеж може да има и друго пояснение. Навярно тази доктрина ще разочарова мнозина, само че извънредно високите размери от древността биха могли да се обяснят с болестно положение, което съществува и през днешния ден. Касае се за е болестта акромегалия, породено от нарасналата секреция на растежен хормон, с което височината на човек може да доближи до близо 3 метра.

Заболяването води до понижена дълготрайност на живота, защото оказва въздействие върху сърдечно-съдовата и дихателната системи. В днешно време лекуването може да бъде медикаментозно или хирургично, само че в древността заболяването е водила до летален край в млада възраст. Не е изключено точно това заболяване да е причина за изключителните размери на хората, които ще открием и по нашите земи, написа vesti.bg.