Защо забравяме за какво сме влезли в стаята, щом прекрачим прага?
Със сигурност ви се е случвало – влизате в стаята с ясно набелязана цел, само че щом прекрачите прага на вратата, внезапно осъзнавате, че нямате никаква визия за какво сте отишли там. Това е така наречен „ Ефект на вратата “, при който като че ли съзнанието безусловно се изпразва в мига, в който измененията своето местонахождение, с цел да направи място за нови прекарвания или поток от данни.
Според ново изследване „ Ефектът на вратата “ в действителност съществува, само че единствено когато нашите мозъци са заети. Нещо повече – той евентуално не е толкоз изявен или принципен, колкото сочеха по-стари проучвания.
За да доближат до тези изводи, учените организират поредност от опити във виртуалната действителност. Те подканват 74 доброволци да минават през компютърно генерирани 3D стаи и да се пробват да запомнят съответни обекти в предходните пространства – да вземем за пример наследник конус или жълт кръст.
„ Първоначално не успявахме да открием следи от резултата на вратата, по тази причина си помислихме, че паметта на хората е прекомерно добра – те си спомняха всичко - споделя физиологът Оливър Бауман от университета Бонд в Австралия. – Затова усложнихме предизвикването – подканихме ги да броят наопаки, до момента в който се движат из пространствата, с цел да натоварим работната им памет. “
„ Тогава те почнаха да не помнят, което ни подсказа, че когато паметта на участниците е по-натоварена, те са по-податливи на резултата на вратата. С други думи – резултатът на вратата настава единствено тогава, когато се намираме в уязвимо от когнитивна позиция положение. “
Следи от Ефектът на вратата не са открити при спомагателните опити, при които участниците е трябвало да вървят из коридори с голям брой разклонения или да следят по какъв начин други правят същото нещо, до момента в който извършват разнообразни задания за памет.
На какво се дължи тази разлика сред актуалното и по-ранните изследвания, съгласно които смяната на местоположението понижава способността ни да си спомняме разнообразни неща? Екипът, виновен за новото проучване, счита, че сходността на другите „ стаи “ – и в 3D виртуалната действителност, и в коридора – евентуално е изиграла роля за финалните резултати.
Според учените не вратите съответно въздействат на паметта. По-съществена роля играе напредването ни от едно място на друго, което е доста по-различно от предходното. Именно внезапната смяна на пейзажа кара съзнанията ни да се приготвят за постъпването на огромно количество нова информация.
„ Добър образец за това е напредването ни в повсеместен магазин – споделя Бауман. – Придвижването ни с асансьора сред обособените етажи може и да не окаже резултат върху паметта ни, само че когато излезем от магазина и се озовем в паркинга, може да забравим какво желаеме да си купим. “
Дори когато участниците в опита е трябвало да правят умствени задания, шансът да не помнят нещо е бил по-малък, в сравнение с демонстрират по-старите изследвания по въпроса (макар че заетият и може би даже пренатоварен мозък наподобява играе някаква роля в този феномен).
Изследването е оповестено в .
