Как Путин си спечели още един силен враг
Със сигурност сте се питали доста неща през последните дни. Задавали сте си безчет въпроси на които трескаво сте търсили отговори. Няма подозрение, че откакто четете тези редове, най-малко един от тези въпроси е бил обвързван с войната в Украйна. Например, по кое време ще свърши. Или пък има ли заплаха да пристигна и на нашите географски ширини. Или най-баналното – кой ще победи?
Прочетете още
Най-сигурният метод да получите верните отговори е да зададете верните въпроси. Понякога точно това е най-проблематичното – какво тъкмо да питаме и по какъв начин да формулираме питането си. Затова взех решение в днешния си разбор да подходя ексцентрично – да извърша ролята и на питащия, и на отговарящия. Така, уповавам се, хем ще ви спестя някои главоблъсканици, хем ще ви дам в допълнение храна за размисъл.
Изтичащата седмица ни предложи две много плодородни тематики за насърчаване на тайни теории – срещата на страните-членки на БРИКС в съветския град Казан и идването на севернокорейски бойци в Русия. Умишлено употребявам думата бойци, а не войски, тъй като последното обуславя съществуването на някаква проведена бойна мощ, със съответната екипировка и тежко въоръжение, а в случая по-скоро става въпрос за „ насипен “ човешки материал. И заради нестихващият и дори възходящият интерес към корейската тематика ще стартира точно с нея.
Какво се случва с войсковия контингент на КНДР в Русия и ще бъде ли употребен той на фронта в Украйна?
Един от най-трудните аспекти на разбора на спор в развиване е намирането на достоверна информация и на надеждни източници за нея. Тъй като през миналите дни на практика всеки с достъп до микрофон, камера и клавиатура се втурна да разяснява следващия боен „ опит “ на Путин, аз взех решение да се абстрахирам от всички „ коментатори “ преразказващи и доукрасяващи дребното известно до тук и да се приближа оптимално до вероятните първоизточници на достоверни данни – украинската и южнокорейската разследваща централа. Внимателно слушах и какво споделя Джейк Броу, някогашен американски боен изкарал шест години работа под пагон в Южна Корея, който съвършено владее езика и надлежно е наясно с локалните нрави и нрав. Получава се много забавна картинка, която след време може да послужи за основа на някой холивудски трилър с детайли на екшън. Но това ще е след време, а към този момент ще ви го кажа напряко – към момента севернокорейски воски на фронта няма. То може и да има, само че откакто никой до ден сегашен не ги е видял, а ЗСУ (украинските въоръжени сили) не са посочили фрагменти на трупове или пленници, значи към този момент корейски войскови единици не съществуват. Нещо като котката на Шрьондингер, само че в севернокорейски вид.
И въпреки всичко, в случай че поданниците на Ким Чен Ун се появят още на следващия ден на бойното поле какво ще ни е известно за тях? От фрагментите които бяха публикувани в съветските обществени медии от някаква казарма някъде към Владивосток излиза наяве, че жителите на КНДР в зелени маскировъчни униформи са много ниски, към една глава под руснаците. Едва ли са ги подбирали на кастинг такива, по скоро те са представителна извадка на популацията на север от 38-я паралел което не си дояжда от десетилетия и генетичните резултати от недохранването се предават от потомство на потомство. Това не е наложително някакъв индикатор за отсъствието на физическа мощ, по-скоро не, само че въпреки всичко си коства да се означи.
Според разследващите централи на Киев и Сеул, които сигурно към този момент поддържат някаква „ топла “ връзка, общият брой на КНДР-овците е някъде към 12 хиляди, в това число 500 офицери и трима генерали. От тях приблизително 3 хиляди би трябвало да чакаме в региона на Курск надали не още другата седмица.
Защо тъкмо в Курска област, би попитал някой от вас. Ами тъй като това е единственият сектор на фронта, където севернокорейците могат да се борят без да наподобяват като агресори, а в противен случай – като освободители. Става въпрос за избрана точка от подписания наскоро боен контракт сред Пхенян и Москва, според който в случай че една от страните бъде нападната, другата, надлежно, би трябвало да й се притече на помощ. А както е известно, след офанзивата на ЗСУ в Курска област, която стартира при започване на август, Русия се пробва, въпреки и безрезултатно, да показа себе си надали не като жертва на непозната, т.е. украинска, експанзия. Така хем няма да се постанова на корейците да влизат в спор с интернационалното право появявайки се на приета украинска територия, хем ще наподобяват надали не като бранители на Русский мир от „ домогванията на Запада “.
Каква ще е ролята на бойците от КНДР бойното поле?
Обявените в началото от разузнаванията работещи в интерес на Киев 3 хиляди души като численост дават отговор почти на една модерна бригада. Бригадите, обаче, в своята същина съставляват дребни армии, те включват в себе си с изключение на пехота и артилерия, танкове, бронетранспортьори, инженерни войски и т.н. Северокорейците, обаче, са пристигнали в РФ „ голи като пушки “, само че без пушки. И надали някой занапред ще им дава камиони, бронирана техника, оръдия и други Отделно от това ще са нужни и офицери за взаимозависимост с съвършен съветски и корейски на всички равнища на командването. И най-важното, съществуването на изцяло въоръжена и екипирана непозната войскова групировка значи, че на нея би трябвало да й бъде даден избран сектор от фронтовата линия. Т.е. с изключение на да води война, тя ще би трябвало да се занимава с военнопленници, с локалното цивилно население, да събира разследваща информация, да се доставя с гориво, храна и амуниции, да поддържа непрекъсната връзка с вишестоящите щабове, с авиацията високо горе в небето и с какво ли още не. Това е прекалено много независимост и отговорност за която и да е от естествените армии, да не приказваме за севернокорейската.
По скромното ми мнение, робите на Ким Чен Ун, или най-малко тези, които отидат на фронта, ще извършват ролята на прословутите съветски пандизчии, помилвани от Путин и след това мобилизирани в ЧВК „ Вагнер “, както и тези събрани в отрядите „ Шторм Z “. При това няма да работят на съответно място, а ще бъдат разграничени на групи от по няколко десетки индивида и подчинявани на обособени съветски елементи, с цел да ги укрепват. С други думи – ще бъдат употребени като едноразова щурмова пехота изпращана право против дулата на украинците. Пък който оцелее – оцелее...
Южнокорейското разузнаване също по този начин твърди, че е станала ясна цената, която Русия би трябвало да заплати, с цел да получи „ едноразовите “ бойци – най-малко двайсетина милиона $ и помощ за подобряването на ракетите-носители на нуклеарни бойни глави, с които Пхенян сега разполага. Както постоянно се случва при такива тъмни покупко-продажби, евентуално има и доста други неща, за които ние няма по какъв начин да знаем сега... Друга забавна информация идваща от Сеул пък твърди, че тези бойци били надали не авансово са отписани и че не се очаквало никой от тях да се върне от фронта, а фамилиите им още от в този момент били изолирани, с цел да не се популяризират клюки вътре в страната. С генералите и старшите офицери обстановката е тъкмо противоположната – защото севернокорейското общество де факто е разграничено на касти, то те действително принадлежат към управителния хайлайф, а той рядко става цел на репресии. Именно от генералите и офицерите ще се чака откакто се върнат вкъщи, в КНДР, да обобщят и в следствие внедрят в армията бойният опит, който те са натрупали в Украйна.
В ЗСУ, като цяло, одобряват много умерено новината за възможната севернокорейска „ интервенция “ в спора. Те очевидно към този момент се приготвят психически за идния конфликт с новия и кардинално чужд зложелател тъй като към този момент дори е сниман агитационен клип на корейски, който популяризира образно положителните условия за живот в лагерите за военнопленници. Украинците също по този начин се готвят и в чисто военно отношение да посрещнат и устоят на очертаващия се много мощен напън – преди няколко дни те трансферираха в Курска област елитната и доста опитна 47-ма Бригада, която е въоръжена съвсем напълно с съвременна западна бойна техника.
Вероятното появяване на войски на Пхенян на фронта в Украйна провокира небивала паника у братовчедите им в южната част на Корейския полуостров. Притесненията на Сеул са подбудени най-много от опцията КНДР да се снабди със солидна и калена в модерните борби войска. Затова южнокорейците към този момент съществено се замислят за това по какъв начин да оказват помощ на Киев във военно отношение. Един от дискутираните разновидности е изпращането на южнокорейски оръжия на ЗСУ, с цел да ускори тяхната мощност. Това звучи много реалистично, само че с цел да станат факт би трябвало бъдат гласувани някои промени в в този момент настоящото законодателство в Южна Корея. В Сеул също по този начин извънредно мощно се надяват колкото се може по-скоро в ръцете на украинците да попаднат един или повече севернокорейски бойци, с цел да могат те да бъдат разпитани. На последните, с изключение на много храна и човешко отношение до момента в който са в плен, още от в този момент им се загатва за опция да бъдат „ приютени “ я в Южна Корея, я в друга страна по техен избор.
Забележителното в тази ситуация е не дали ЗСУ ще съумеят да пленят някой различен севернокореец и да го изтъргуват със Сеул за нещо си, а фактът че Путин успя да разгневи не на смешка южнокорейците и несъмнено си завоюва несклоняем зложелател в тяхно лице. А надали човек в наши дни може да си показа по противен и пикантен съперник от Южна Корея, тъй като тя освен ще даде на Украйна някой различен $ или евро в случай че й бъде пожелан, само че и тъй като като страна тя е четвъртият по величина производител на оръжия света. Като системи оръжията не са най-модерното, което съществува сега, само че са извънредно качествени и не инцидентно южнокорейските предприятия, макар че работят без отмора не смогват да извършват всички заповеди от горната страна.
И с цел да приключа „ корейската “ тематика, бих желал да направя едно малко резюме по нея. Ако стане факт, привличането на непознати войски за присъединяване във военна интервенция на територията на РФ ще бъде едно от най-големите самоунижения и опозорявания, на които Путин изобщо в миналото му се е налагало да се подлага. Излиза че свръхпрехвалената така наречен втора войска в света дори не може освободи нищожно по размери паче от интернационално приетата територия на РФ без непозната помощ.
Вероятната севернокорейска директна военна помощ е и признак на всичко неприятно, неверно и опорочено, което се случва в съветската войска сега. Например, загубите и неналичието на хора, които пълноценно да заместят излезлите от строя. Изтичащата седмица сложи самобитен връх на съветските загуби във войната в Украйна – над 10 хиляди души. Това е толкоз доста, че даже някои съветски военни коментатори гравитиращи към Кремъл са изцяло шокирани. На фона на тази злополука, която се повтаря с ужасяваща цикличност на всеки няколко дни, идването на няколко хиляди корейци си е напряко капка в морето. А в случай че в близко бъдеще стартират да идват качествени южокорейски танкове, ракетни системи и самолети – кой ще бъде отговорен за това?
Прочетете още
Най-сигурният метод да получите верните отговори е да зададете верните въпроси. Понякога точно това е най-проблематичното – какво тъкмо да питаме и по какъв начин да формулираме питането си. Затова взех решение в днешния си разбор да подходя ексцентрично – да извърша ролята и на питащия, и на отговарящия. Така, уповавам се, хем ще ви спестя някои главоблъсканици, хем ще ви дам в допълнение храна за размисъл.
Изтичащата седмица ни предложи две много плодородни тематики за насърчаване на тайни теории – срещата на страните-членки на БРИКС в съветския град Казан и идването на севернокорейски бойци в Русия. Умишлено употребявам думата бойци, а не войски, тъй като последното обуславя съществуването на някаква проведена бойна мощ, със съответната екипировка и тежко въоръжение, а в случая по-скоро става въпрос за „ насипен “ човешки материал. И заради нестихващият и дори възходящият интерес към корейската тематика ще стартира точно с нея.
Какво се случва с войсковия контингент на КНДР в Русия и ще бъде ли употребен той на фронта в Украйна?
Един от най-трудните аспекти на разбора на спор в развиване е намирането на достоверна информация и на надеждни източници за нея. Тъй като през миналите дни на практика всеки с достъп до микрофон, камера и клавиатура се втурна да разяснява следващия боен „ опит “ на Путин, аз взех решение да се абстрахирам от всички „ коментатори “ преразказващи и доукрасяващи дребното известно до тук и да се приближа оптимално до вероятните първоизточници на достоверни данни – украинската и южнокорейската разследваща централа. Внимателно слушах и какво споделя Джейк Броу, някогашен американски боен изкарал шест години работа под пагон в Южна Корея, който съвършено владее езика и надлежно е наясно с локалните нрави и нрав. Получава се много забавна картинка, която след време може да послужи за основа на някой холивудски трилър с детайли на екшън. Но това ще е след време, а към този момент ще ви го кажа напряко – към момента севернокорейски воски на фронта няма. То може и да има, само че откакто никой до ден сегашен не ги е видял, а ЗСУ (украинските въоръжени сили) не са посочили фрагменти на трупове или пленници, значи към този момент корейски войскови единици не съществуват. Нещо като котката на Шрьондингер, само че в севернокорейски вид.
И въпреки всичко, в случай че поданниците на Ким Чен Ун се появят още на следващия ден на бойното поле какво ще ни е известно за тях? От фрагментите които бяха публикувани в съветските обществени медии от някаква казарма някъде към Владивосток излиза наяве, че жителите на КНДР в зелени маскировъчни униформи са много ниски, към една глава под руснаците. Едва ли са ги подбирали на кастинг такива, по скоро те са представителна извадка на популацията на север от 38-я паралел което не си дояжда от десетилетия и генетичните резултати от недохранването се предават от потомство на потомство. Това не е наложително някакъв индикатор за отсъствието на физическа мощ, по-скоро не, само че въпреки всичко си коства да се означи.
Според разследващите централи на Киев и Сеул, които сигурно към този момент поддържат някаква „ топла “ връзка, общият брой на КНДР-овците е някъде към 12 хиляди, в това число 500 офицери и трима генерали. От тях приблизително 3 хиляди би трябвало да чакаме в региона на Курск надали не още другата седмица.
Защо тъкмо в Курска област, би попитал някой от вас. Ами тъй като това е единственият сектор на фронта, където севернокорейците могат да се борят без да наподобяват като агресори, а в противен случай – като освободители. Става въпрос за избрана точка от подписания наскоро боен контракт сред Пхенян и Москва, според който в случай че една от страните бъде нападната, другата, надлежно, би трябвало да й се притече на помощ. А както е известно, след офанзивата на ЗСУ в Курска област, която стартира при започване на август, Русия се пробва, въпреки и безрезултатно, да показа себе си надали не като жертва на непозната, т.е. украинска, експанзия. Така хем няма да се постанова на корейците да влизат в спор с интернационалното право появявайки се на приета украинска територия, хем ще наподобяват надали не като бранители на Русский мир от „ домогванията на Запада “.
Каква ще е ролята на бойците от КНДР бойното поле?
Обявените в началото от разузнаванията работещи в интерес на Киев 3 хиляди души като численост дават отговор почти на една модерна бригада. Бригадите, обаче, в своята същина съставляват дребни армии, те включват в себе си с изключение на пехота и артилерия, танкове, бронетранспортьори, инженерни войски и т.н. Северокорейците, обаче, са пристигнали в РФ „ голи като пушки “, само че без пушки. И надали някой занапред ще им дава камиони, бронирана техника, оръдия и други Отделно от това ще са нужни и офицери за взаимозависимост с съвършен съветски и корейски на всички равнища на командването. И най-важното, съществуването на изцяло въоръжена и екипирана непозната войскова групировка значи, че на нея би трябвало да й бъде даден избран сектор от фронтовата линия. Т.е. с изключение на да води война, тя ще би трябвало да се занимава с военнопленници, с локалното цивилно население, да събира разследваща информация, да се доставя с гориво, храна и амуниции, да поддържа непрекъсната връзка с вишестоящите щабове, с авиацията високо горе в небето и с какво ли още не. Това е прекалено много независимост и отговорност за която и да е от естествените армии, да не приказваме за севернокорейската.
По скромното ми мнение, робите на Ким Чен Ун, или най-малко тези, които отидат на фронта, ще извършват ролята на прословутите съветски пандизчии, помилвани от Путин и след това мобилизирани в ЧВК „ Вагнер “, както и тези събрани в отрядите „ Шторм Z “. При това няма да работят на съответно място, а ще бъдат разграничени на групи от по няколко десетки индивида и подчинявани на обособени съветски елементи, с цел да ги укрепват. С други думи – ще бъдат употребени като едноразова щурмова пехота изпращана право против дулата на украинците. Пък който оцелее – оцелее...
Южнокорейското разузнаване също по този начин твърди, че е станала ясна цената, която Русия би трябвало да заплати, с цел да получи „ едноразовите “ бойци – най-малко двайсетина милиона $ и помощ за подобряването на ракетите-носители на нуклеарни бойни глави, с които Пхенян сега разполага. Както постоянно се случва при такива тъмни покупко-продажби, евентуално има и доста други неща, за които ние няма по какъв начин да знаем сега... Друга забавна информация идваща от Сеул пък твърди, че тези бойци били надали не авансово са отписани и че не се очаквало никой от тях да се върне от фронта, а фамилиите им още от в този момент били изолирани, с цел да не се популяризират клюки вътре в страната. С генералите и старшите офицери обстановката е тъкмо противоположната – защото севернокорейското общество де факто е разграничено на касти, то те действително принадлежат към управителния хайлайф, а той рядко става цел на репресии. Именно от генералите и офицерите ще се чака откакто се върнат вкъщи, в КНДР, да обобщят и в следствие внедрят в армията бойният опит, който те са натрупали в Украйна.
В ЗСУ, като цяло, одобряват много умерено новината за възможната севернокорейска „ интервенция “ в спора. Те очевидно към този момент се приготвят психически за идния конфликт с новия и кардинално чужд зложелател тъй като към този момент дори е сниман агитационен клип на корейски, който популяризира образно положителните условия за живот в лагерите за военнопленници. Украинците също по този начин се готвят и в чисто военно отношение да посрещнат и устоят на очертаващия се много мощен напън – преди няколко дни те трансферираха в Курска област елитната и доста опитна 47-ма Бригада, която е въоръжена съвсем напълно с съвременна западна бойна техника.
Вероятното появяване на войски на Пхенян на фронта в Украйна провокира небивала паника у братовчедите им в южната част на Корейския полуостров. Притесненията на Сеул са подбудени най-много от опцията КНДР да се снабди със солидна и калена в модерните борби войска. Затова южнокорейците към този момент съществено се замислят за това по какъв начин да оказват помощ на Киев във военно отношение. Един от дискутираните разновидности е изпращането на южнокорейски оръжия на ЗСУ, с цел да ускори тяхната мощност. Това звучи много реалистично, само че с цел да станат факт би трябвало бъдат гласувани някои промени в в този момент настоящото законодателство в Южна Корея. В Сеул също по този начин извънредно мощно се надяват колкото се може по-скоро в ръцете на украинците да попаднат един или повече севернокорейски бойци, с цел да могат те да бъдат разпитани. На последните, с изключение на много храна и човешко отношение до момента в който са в плен, още от в този момент им се загатва за опция да бъдат „ приютени “ я в Южна Корея, я в друга страна по техен избор.
Забележителното в тази ситуация е не дали ЗСУ ще съумеят да пленят някой различен севернокореец и да го изтъргуват със Сеул за нещо си, а фактът че Путин успя да разгневи не на смешка южнокорейците и несъмнено си завоюва несклоняем зложелател в тяхно лице. А надали човек в наши дни може да си показа по противен и пикантен съперник от Южна Корея, тъй като тя освен ще даде на Украйна някой различен $ или евро в случай че й бъде пожелан, само че и тъй като като страна тя е четвъртият по величина производител на оръжия света. Като системи оръжията не са най-модерното, което съществува сега, само че са извънредно качествени и не инцидентно южнокорейските предприятия, макар че работят без отмора не смогват да извършват всички заповеди от горната страна.
И с цел да приключа „ корейската “ тематика, бих желал да направя едно малко резюме по нея. Ако стане факт, привличането на непознати войски за присъединяване във военна интервенция на територията на РФ ще бъде едно от най-големите самоунижения и опозорявания, на които Путин изобщо в миналото му се е налагало да се подлага. Излиза че свръхпрехвалената така наречен втора войска в света дори не може освободи нищожно по размери паче от интернационално приетата територия на РФ без непозната помощ.
Вероятната севернокорейска директна военна помощ е и признак на всичко неприятно, неверно и опорочено, което се случва в съветската войска сега. Например, загубите и неналичието на хора, които пълноценно да заместят излезлите от строя. Изтичащата седмица сложи самобитен връх на съветските загуби във войната в Украйна – над 10 хиляди души. Това е толкоз доста, че даже някои съветски военни коментатори гравитиращи към Кремъл са изцяло шокирани. На фона на тази злополука, която се повтаря с ужасяваща цикличност на всеки няколко дни, идването на няколко хиляди корейци си е напряко капка в морето. А в случай че в близко бъдеще стартират да идват качествени южокорейски танкове, ракетни системи и самолети – кой ще бъде отговорен за това?
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ