Родителите – обсебени от мисълта да правят децата си щастливи
Със сигурност ще се съгласите, че актуалните родители са много по-различни от родителите от предишното. Например вие като родители безспорно се различавате от личните си родители.
Да, времената са други, само че в същината си децата са едни и същи, ние ги моделираме по различен метод, постоянно – неправилен – като се опитваме да им измисляме непрекъснато занимания, като им осигуряваме всевъзможни прекарвания, като ги затрупваме с играчки, движимости, облекла, от които в множеството случаи просто нямат потребност.
Родителите като че ли сме захласнати от една фикс концепция – да вършим децата си щастливи.
За страдание обаче, се получава един абсурд: колкото повече следваме сляпо тази фикс концепция, толкоз повече се отдалечаваме от стремежи резултат – с други думи: в желанието си да вършим непрекъснато децата си щастливи, в действителност доста постоянно ги вършим нещастни.
Обратим ли е този развой? Да, стига да бъде съзнателен.
Вместо да следваме сляпо задачата да вършим децата си щастливи, дано се съсредоточим върху това да ги вършим устойчиви, душевен постоянни и издръжливи.
Колкото повече решаваме проблемите вместо тях или се опитваме да ги спасим от проблемите, толкоз повече ги трансформираме в едни безпомощни същества, които нямат визия от действителния живот. А той по този начин или другояче ги чака. С цялата си свирепост, с всичко, от което сме се стремили да ги предпазим.
Като отстраняваме пречките по пътя на децата си, като решаваме вместо тях проблемите, като се оправяме с техните провокации, в действителност не ги учим на нищо, което да им бъде от изгода отсега нататък – децата рано или късно ще пораснат. Рано или късно ще станат пълноправни членове на обществото и ще имат собствен живот. За да не бъдат изцяло обществено нестабилни и безпомощни, би трябвало да сме им посочили най-малко малко по какъв начин да преодоляват трудностите, които се изпречват по пътя им.
Затова: правете по-малко за тях и ги научете по какъв начин сами да вършат повече за себе си.
Помагайте им по-малко и ги научете по какъв начин да си оказват помощ сами.
Не носете раниците им. Не им белете бананите. Не им пишете домашните. Не им оправяйте леглата. Не им слагайте чините в мивката. Не бъдете техен будилник заран. Не им приготвяйте чантата за учебно заведение. Не им бъдете " персонален смешник “, оставете ги от време на време да скучаят и сами да си измислят занимания (а вие в това време не се чувствайте отговорни!).
Психическата резистентност се гради постепенно и мъчно, само че стартира от тези дребни ежедневни действия – не пропускайте момента да подготвите детето си за същинския живот.
Цветелина Велчева
