Със сигурност съществува един въпрос у хората, които имат подобен

Със сигурност съществува един въпрос у хората, които имат сходен боязън. Мъчителният въпрос е: „ Какво мислят другите за мен? " Страхът от отменяне е може би най-често срещаният при хората. Едва ли можем да кажем, че някой е ваксиниран против него. При някои от нас това е боязън, който се появява единствено отвреме-навреме, ние можем да живеем с него, без той да пречи изключително доста на нашия живот, написа Obekti.bg, базирайки се на Gnezdoto.net.
Ако имаме обаче доста засилен боязън от отменяне, то тогава можем да се усещаме засегнати, депресирани, стеснителни, подтиснати и свръх-внимателни. Да заобикаляме близки взаимоотношения, без значение дали те са от професионален, другарски, съседски или съкровен темперамент. В резултат на това, ние се отдръпваме от другите и се изолираме в обществен проект.

Страхът от отменяне може да бъде най-големият и рисков палач в любовта, най-големият палач на партньорските взаимоотношения, най-големият палач на триумфа и на насладите в живота ни. Затова е значимо да си дадем сметка, в случай че този боязън господства в живота ни.

В какво се показва страхът от отменяне?

Много хора възприемат отхвърлянето като извънредно мъчително и даже опустошително.

Клиенти споделят за следните свои чувства:

„ Имам ужасяващ боязън от това, че някой ме е отхвърлил или може да ме отхвърли. Когато това се случва, то постоянно се усеща по този начин, като че ли светът за мен свършва. Осъзнавам на рационално равнище, че той няма да свърши действително, само че аз се усещам точно по този метод. Ето за какво постоянно желая да върша всичко по верния за другите хора метод. Водя се доста постоянно по това какво другите желаят да направя, а аз, моите стремежи и цели, остават на назад във времето. Когато поздравя някого, а той не отвърне на моя привет, аз незабавно си помислям, че има нещо срещу мен и по тази причина не ми е дал отговор. Ако някой ми е споделил нещо отрицателно, аз премислям дни наред и изпитвам доста мощно възприятие на виновност. Обръщам внимание на всяка дума, всеки взор на другите и имам непрекъснатото чувство, че хората ме изследват или приказват за мен. Страня от другите, тъй като се опасявам, че в случай че се приближа до тях, те ще намерят нещо, което считат, че върша неправилно. "

Как е допустимо отхвърлянето да се възприема като завършек на света?

Когато гледаме на отхвърлянето като на нещо толкоз ужасяващо и ужасно, разбираемо е, че търсим способи да се предпазим от него. Прилагаме разнообразни тактики, с цел да се предпазим от това по този начин разрушително за нас възприятие на отменяне.

Неподходящи тактики, които употребяваме:

Има две тактики, които употребяваме, с цел да избегнем вероятно отменяне от нашите близки:

- Ние сме прекомерно любящи, вежливи и деликатни. Съответно нашата спонтанност и непринуденост остават на назад във времето. Надяваме се, че когато вършим всичко, каквото останалите чакат от нас, това ни подсигурява и те да не ни се разсърдят. Стремим се да оставаме в сянка, тъй като имаме вяра в това, че който не се отличава с нещо друго, него няма и защо да го подлагат на критика другите. Не подхващаме нищо ново, а по този начин и не можем да се провалим. Не предявяваме никакви претенции и това също ни носи „ сигурност " за това, че другите няма да намерят защо да ни подлагат на критика.

- Ако ние се стремим към това да бъдем съвършени във всичко, това също би ни „ подсигурило ", че няма да бъдем отхвърлени от другите. Обличаме се съвършено, държим се съвършено, имаме съвършен грим и въобще... изглеждаме съвършено. Нашите усилия нормално се правят оценка от другите и те ги правят оценка, получаваме много похвали, които са толкоз мечтани от нас. Унищожителният резултат на тази тактика е в това, че непрекъснато сме сложени под голям напън и се усещаме длъжни, че би трябвало да успеем във всичко. Непрестанният боязън, че близките имат доста високи упования към нас и в случай че ние не ги оправдаем, те ще ни отхвърлят, не ни напуща и ние сме под непрестанно напрежение поради това. Като резултат от това, можем да си причиним доста мощна психическа и физическа изтощеност, което да докара от своя страна до бърнаут или до обсесивно-компулсивно разстройство.

Истината е, че съвършена отбрана от отменяне не съществува и поради това нито една от двете тактики не е ефикасна.

Как може да се преодолее страхът от отменяне?

Ако имаме подобен мощен боязън от отменяне, то ние евентуално имаме и доста персонални, междуличностни и професионални проблеми. Трябва да потърсим профилирана помощ, когато:

- Сме се изолирали от другите;
- Усещаме, че страдаме от бърнаут или депресия;
- Регулярно използваме алкохол или опиати, с цел да облекчим своята тревожност;
- Имаме физически недоволства, за които обаче не могат да се открият физиологични причини;
- Работата ни или партньорските взаимоотношения са изложени на риск.

Какво да чакаме от лечението?

Вероятно вашият терапевт ще ви върне към предишното, с цел да разберете по-добре по какъв начин и за какво имате такова ниско мнение за себе си все още. До това множеството хора мъчно могат да стигнат сами. Затова сходни познания могат да ви оказват помощ по-лесно да разберете за какво имате такава ниска самокритика. Това познание би могло да ви води и доста по-далеч. Само по себе си то няма да може да ви освободи от вашето възприятие за непълноценност.

Следващата стъпка би могла да бъде по посока на това, че вие не сте жертва и занапред нататък можете да поемете отговорността за това да решите за себе си дали сте скъп. Има даже анекдот по тематиката, който гласи: „ Докторе, усещам се доста ниско долу. ", а терапевтът дава отговор: „ Не, не сте прав, Вие в действителност сте още по-ниско. " Това е от огромно значение за лечението в такива случаи. Не е ли истина в действителност, че вие чувствате себе си доста ниско долу, там – под всички останали? Този проблем е и значително виновен за вашия огромен боязън от отменяне.

По време на лечението би следвало да се научите да приемате повече сами себе си и то освен на доктрина, само че и на процедура. Много постоянно в лечението „ дребното уплашено дете ", което е вътре в нас, последователно се учи да пораства, като съумява да построи лично мнение за себе си. Доста евентуално е да се окаже, че видимо вашата оценка за самите вас, в действителност не е персонално ваша, а принадлежи на някой от околните ви.

Това от време на време е муден и сложен развой, само че в миналото в бъдещето, може би ще погледнете себе си в огледалото и ще ви хареса това, което виждате. Там ще има един човек, който не има мощен боязън от отменяне. Такъв, който свободно се движи измежду останалите хора и контактува с тях, не размишлява непрекъснато за това по какъв начин другите гледат на него, и отхвърлянето от различен човек, към този момент не би бил денят на Страшния съд за него.

Това обаче е единствено пътят, по който може да се стигне до промяна в личността и по който от време на време е мъчно човек да поеме самичък...