За майките, които остават нещастно омъжени, заради децата
Със сигурност познавате най-малко няколко такива дами. Те живеят в компромис със себе си, освен това от толкоз дълго време, че към този момент са не запомнили какво е да са същински щастливи. Често това остава прикрито за близките, даже за най-близките родственици и другари. Отвън нещата наподобяват супер, само че на процедура нищо не е наред и рядко някой различен, с изключение на директно засегнатите, знае това.
Понякога дамите, които вършат този избор, си мислят, че по този начин оказват помощ на децата си, само че точно те първи осъзнават, че мама не е щастлива. Децата усещат и най-дребните, невидими на пръв взор елементи, които разстройват естествения фамилен темп. За по-големите деца нищо не остава прикрито, тъй като те имат контакти отвън фамилията и могат да съпоставят. За тях е необяснимо за какво макар, че мама не е щастлива продължава да живее по този начин.
Изборът да сме нещастни в името на непознатото благополучие, даже това да е щастието на личните ни деца, е изцяло неправилен. В сходни обстановки множеството от нас са склонни да считат, че са избрали „ по-малкото зло “, че децата на разведени родители страдат доста повече, че по този начин децата няма да схванат за проблемите сред възрастните. Но болката, неудовлетворението, самотата, които дамите от нещастните бракове изпитват се трансферират върху децата, а те от своя страна стартират да изпитват виновност за протичащото се и да се самообвиняват за несполуките на родителите си.
Депресията на мама, може да се трансформира в меланхолия на детето.
Родителската меланхолия е директно обвързвана с ранните признаци на тъй наречените „ сложен темперамент “ при децата, с ниска самокритика, с хиперактивност или интровертност, или в комплицирана композиция от тях.
Когато една жена е нещастна в брака си, само че избере да остане с колегата си в името на децата, те няма по какъв начин да останат щастливи и безгрижни. Ако възрастните са недоволни един от различен и това продължава във времето за дълго, няма метод децата да останат незасегнати от негативните усеща и насъбраната сред родителите болежка, засегнатост и даже експанзия. Те не могат да осъзнаят вярно източниците на родителското незадоволство до момента в който са дребни, а постоянно това остава необяснимо и когато пораснат. Когато сходен избор е реалност, по никакъв метод тежестта му не трябва да се трансферира върху децата. Изразът „ Не се разведох с татко ви, поради вас! “ е неприемлив както в мислите, по този начин и за изричане.
Възможно е да се справите и сама.
Да се оправи сама една жена с родителството, с дома, със фамилния бюджет е мъчно, само че и допустимо. Може да отнеме повече време, да изисква повече старания, само че малко по малко всичко се подрежда. В началото ще е доста мъчно, от време на време ще наподобява даже невероятно, само че родителството може да е и такова. За дамите, които не работят сходно решение е извънредно мъчно, тъй като е обвързвано с финансовата им самостоятелност, само че даже и те могат да се оправят, когато са спокойни, когато се разсънват с мисълта, че вършат нещо ново и положително преди всичко за себе си, а по-късно и за хората, които обичат.
Моралното задоволство.
То идва от решението, от чувството, че сте задоволително мощни да вземете решение – да бъдете нещастни, затворени в един неудачен брак или да сте свободни и щастливи с изборите си и борбите си за тях.
Ако имате подозрения, потърсете помощ.
Не е неверно да се посъветвате с другар, с родственик или с сватбен съветник, само че не пропускайте опцията да поговорите и с колегата си. Изслушайте търпеливо неговата позиция. Може да откриете, че нещата не са толкоз безнадеждни, колкото ви наподобяват, когато ги гледате сама, а може и да откриете, че към този момент нищо не ви свързва и решението да се разделите е най-правилното.
Да продължавате да се преструвате, че всичко е ОК е изцяло неправилно.
Да се живее в сходна изкуствено поддържана заблуда, че всичко е наред, че фамилията ви е положително и заедно, че липсват проблеми, е освен погрешно, то е безусловно токсично. Особено за децата. Попивайки всяка обстановка, която се разиграва пред тях, един ден не е изключено те самите са попаднат в същата, тъй като са я приели за естествена. Не бихте желали да ги видите по този метод като възрастни, нали? По-добре им представете нещата такива, каквито са, без да премълчавате или криете нищо. Те би трябвало да са наясно, че нещата не са наред и че това, което виждат няма нищо общо с любовта и уважението.
Всеки взима личните си решения самичък, само че когато една майка прави това, тя би трябвало да покаже на децата си, че всичко, което е избрала е с мисъл, грижа и почитание преди всичко към себе си.
Първите седем
