Със съпругата ми сме заедно от 30 години и от

Със брачната половинка ми сме дружно от 30 години и от брака си имаме две деца. Винаги съм правил всичко в името на фамилията си и в никакъв случай не съм пренебрегвал потребностите им. След раждането на сина и щерка ми, започнах да работя по-усилено, с цел да не бъдат лишени от нищо. Бях добър и виновен брачен партньор и татко, който се опитваше да дава рационални препоръки на децата си. Днес обаче разбирам, че единствено аз съм вярвал в това. Когато синът и щерка ми пораснаха, при първа опция напуснаха дома ни.
Отначало ми беше доста мъчно да пребивавам без тях, само че след това си спомних, че на млади години, в търсене на нови завършения и страсти, и аз си потеглих от бащиния дом.

С времето обаче започнах да виждам, че децата се отдалечиха от мен и изцяло пренебрегват позвъняванията ми. Тъй като не знаех повода за отчуждаването им, взех решение да поговоря с жена си. От нея научих шокиращата истина, че те в действителност ме ненавиждат. Оказва се, че грижите и възпитанието ми, са били възприети от тях като принуждение. Наистина, пробвах се да ги накарам да учат повече, само че не щеш ли в реалност съм ги тероризирал. Сега съзнавам, че в никакъв случай не съм ги питал какво желаят те.
В момента даже не знам ползите им, за което ми е доста болно и непрекъснато се малтретирам. По някаква причина имах вяра, че те ще желаят да вървят по моите стъпки и ще станат инженери също като мен. Това беше моята фантазия – да им предам всичко, което съм научил и посредством моя опит те да доближат до още по-големи триумфи.

В последна сметка узнавам от жена си, че децата ми се интересуват от дизайн и изкуство. Да, има защо да ме ненавиждат и не ги упреквам. Проблемът е, че не знам по какъв начин да си върна любовта им. А това искам най-вече. Толкова години действах сляпо и не виждах истината. И да желая, не мога да изкупя грешките си със страдание и разкайване. Честно казано към този момент нямам доверие, че в миналото ще съумея да си върна фамилията.
Инфо: Лична драма