Ето защо пътувам сама, въпреки че съм омъжена
Със брачна половинка ми бяхме дружно цели 11 години, преди да сключим брак. Но едвам откакто изрекохме обетите си, светът изрази своето неодобрение към обстоятелството, че имам навика да пътувам сама.
11 години не са кой знае какъв брой време за поддържането на статута „ гадже “ за хора, обикнали се още от гимназията. За този интервал обаче човек може да опознае другия в действителност добре. Започнахме да излизаме на 1 април 2005 година През юли същата година взех решение да посетя вила Дел Тоторал в аржентинската селска област. По това време чичо ми живееше там.
Именно в границите на това премеждие осъзнах какъв брой подвластна съм от другите – за развлечение, за непоклатимост и даже за храна. Бях на 15, само че знаех, че действителността ми е такава, каквато аз самата си я направя – едно просветление, което постоянно спохожда хората, пътуващи сами. Осъзнах, че пътуването и провокациите, които то носи, могат да повлияят на моето съзнание по положителен метод. За мен не съществуваше и капчица подозрение, че би трябвало да продължа с това дълго един месец странствуване, вместо да приоритизирам младата си връзка.
Да, бяхме младежи. През тези години не е извънредно другари и любовници да изчезват за няколко седмици, пътувайки със своите фамилии. Аз обаче разбрах, че пътешествията ще играят голяма роля в моя живот. Тази концепция бе циментирана в допълнение през идващото лято, когато още веднъж отпътувах – този път за Еквадор и Галапагоски острови.
Желанието ми да проучвам света самичка продължи в тази траектория – постоянно с поддръжката на моя сътрудник, на приятелите и фамилията ми.
Това отношение обаче се промени в мига, в който надянах годежния си пръстен и сключихме брак.
Не от страна на колегата ми. Напротив - той продължи да ме подтиква да пътувам сама (навик, който бях изгубила през последните две години). Новото отношение пристигна от хората към мен и от света като цяло.
Непосредствено след сватбата започнах да възнамерявам двумесечно странствуване до Централна Америка. Исках да натрупам фотоси и истории за моето списание The Naturalist. Нямах самообладание да потегли още веднъж на път, да тествам устойчивостта си, преследвайки дългогодишната си фантазия. Никога не съм гледала на това като на засегнатост към брака, който бях сключила неотдавна пред моите другари и близки. Пред връзката, която съществуваше доста преди държавното управление да я разпознае като такава.
Другите обаче не бяха толкоз сигурни в това.
„ Той ти разрешава да пътуваш сама толкоз дълго? “, питаха те, намеквайки, че брачният партньор ми някак си е виновен за моите дейности. „ Не мислиш ли, че може да те напусне, до момента в който те няма? “. Бях предизвестена. Но дано бъдем прям – в случай че той желае да ме напусне, просто тъй като не присъствам за няколко седмици, то най-вероятно той не е индивидът, с който желая да остарея. „ Не се ли омъжихте неотдавна? “, питаха мнозина, намеквайки, че това, че към този момент съм брачна половинка, значи, че съм вързана за своя мъж.
