Невъзможно ли е да се сложи край на бърнаута?
Със известията за дълги часове, продължителен стрес и безсилие, възходящи измежду елементи от работната мощ, може би е време да преосмислим бърнаута.
Докато прегарянето от дълго време е необятно публикувано събитие на работното място, процентите му набъбнаха по време на пандемията. На фона на затварянията, световните данни демонстрират, че множеството служащи оповестяват, че изпитват продължителен стрес и безсилие: съгласно изследване от март 2021 година на 1500 служащи в Съединени американски щати. Наистина 67% от респондентите считат, че прегарянето се е нараснало по време на COVID-19 пандемия.
И въпреки всичко, три години по-късно, има малко признаци, че бърнаута понижава. В новия свят на работа огромни елементи от работната мощ към момента споделят, че са прегрели.
На доктрина гъвкавите работни договорености биха означавали нараснал баланс сред професионалния и персоналния живот, продуктивност и богатство за чиновниците. Разговорите към прегарянето се усилиха и фирмите наподобява са по-склонни да предложат на чиновниците преимущества като участие във фитнес залата и разноски за домакински офис, които интуитивно би трябвало да оказват помощ за намаляване на стресовите фактори, предизвикващи прегаряне.
Но все пак, известията за бърнаут към момента нарастват – и явлението към този момент не може да се свързва само с пандемията. Неговото разпространяване допуска, че е тук, с цел да остане в дълготраен проект, даже когато фирмите вършат корекции на работното място. Като се има поради това, специалистите споделят, че може да се окаже, че работодателите и служащите би трябвало да се съсредоточат върху ръководството на прегарянето, вместо да се стремят да го отстранен напълно.
Дългогодишен проблем
Прегарянето съществуваше още преди пандемията. Проучване на Gallup от 2018 година измежду 7500 американски служащи демонстрира, че 67% са претърпели прегаряне на работното място. През 2019 година Световната здравна организация (СЗО) го включи в своята Международна подредба на заболяванията, определяйки го като „ професионален феномен “, а не като здравно положение.
Проучване от май 2021 година на СЗО и Международната организация на труда допуска, че почти 3/4 от един милион души умират годишно от исхемична болест на сърцето и инсулт заради дълга работа.
Основните аргументи за прегаряне включват продължителни тежки натоварвания, дълготрайно претоварване и токсична среда на труд. Подобни практики на работното място са постоянно срещани от десетилетия. Много компании са се почувствали в правото си да изискват дълги часове от чиновниците си и да извличат оптимално количество работа от тях, с цел да подобрят крайния резултат.
Защо се повишава
Когато пандемията удари, съществуващите проблеми на работното място, като справяне с ежедневния стрес и безпокойството в кариерата, бяха доста изострени от продължаващата неустановеност на здравната рецесия.
Работниците освен изпитваха проблеми с психологичното здраве, произлизащи от изолацията и незнанието дали ще имат работа на идващия ден, само че също по този начин трябваше да жонглират с отговорностите за грижа с нов метод на работа. Това сътвори остатъчен резултат във връзка с прегаряне: доста служащи и до през днешния ден към момента се борят да наваксат своето благоденствие в персоналния и професионалния си живот.
Може ли да свърши?
Настоящите работни практики значат, че прегарянето в някои случаи е неизбежно. Наред с високите проценти, някои специалисти считат, че по-широките стопански опасения значат, че прегарянето е евентуално да се задържи в дълготраен проект. Инфлацията е по-лоша, случват се съкращения и служащите се тормозят, че ще изгубят домовете си. Така че не би било изненадващо, в случай че равнищата на прегаряне се изострят още повече. Продължаващата рецесия в грижите за децата и трайната неустойчивост също са усложняващ фактор по целия свят, изключително за родителите. Един отчет от май 2022 година на Държавния университет в Охайо демонстрира, че 66% от работещите родители в Съединени американски щати дават отговор на критериите за прегаряне.
Докато има работни места, които карат служащите да изпитват продължителен стрес, несъразмерна работа и дълги часове, прегарянето е тук, с цел да се задържи. Вече от ден на ден организации стартират да осъзнават, че носят отговорност за тежестта на бърнаута. Постепенно се отдалечаваме от свят, в който прегарянето зависи напълно от индивида, към признаването, че организационните решения са основни. Има по-широко самопризнание, че факторите на работното място способстват за прегарянето и че служащ, измъчен от него, може да има негативни последствия за бизнеса като цяло.
В някои случаи смяната може да пристигна под формата на законодателство. Например новите закони в Австралия към този момент класифицират прегарянето като заплаха за здравето и сигурността на работното място, което значи, че шефовете са законово задължени да разпознават и ръководят рисковете, които могат да причинят стрес на чиновниците, обвързван с работата, от пиковите интервали на високо натоварване до прекалено работно време. Ако работните практики водят до прегаряне, в този момент работодателите имат доста обвързване да оказват помощ на чиновниците си.
Подобни ограничения обаче може да лишават време, изключително в световен мащаб – и по този начин или другояче няма гаранция, че ще убедят работодателите да преразгледат своите практики. Гъвкавите работни договорености могат да бъдат по-формализирани за служащите, помагайки им да ръководят натоварванията си.
Занапред специалистите към момента споделят, че задачата би трябвало да бъде изгубването на прегарянето. Дори и да е нереалистично, преследването му си заслужава: може да помогне за понижаване на най-вредните му резултати и да значи, че по-малко служащи ще би трябвало да го изпитват.
Докато прегарянето от дълго време е необятно публикувано събитие на работното място, процентите му набъбнаха по време на пандемията. На фона на затварянията, световните данни демонстрират, че множеството служащи оповестяват, че изпитват продължителен стрес и безсилие: съгласно изследване от март 2021 година на 1500 служащи в Съединени американски щати. Наистина 67% от респондентите считат, че прегарянето се е нараснало по време на COVID-19 пандемия.
И въпреки всичко, три години по-късно, има малко признаци, че бърнаута понижава. В новия свят на работа огромни елементи от работната мощ към момента споделят, че са прегрели.
На доктрина гъвкавите работни договорености биха означавали нараснал баланс сред професионалния и персоналния живот, продуктивност и богатство за чиновниците. Разговорите към прегарянето се усилиха и фирмите наподобява са по-склонни да предложат на чиновниците преимущества като участие във фитнес залата и разноски за домакински офис, които интуитивно би трябвало да оказват помощ за намаляване на стресовите фактори, предизвикващи прегаряне.
Но все пак, известията за бърнаут към момента нарастват – и явлението към този момент не може да се свързва само с пандемията. Неговото разпространяване допуска, че е тук, с цел да остане в дълготраен проект, даже когато фирмите вършат корекции на работното място. Като се има поради това, специалистите споделят, че може да се окаже, че работодателите и служащите би трябвало да се съсредоточат върху ръководството на прегарянето, вместо да се стремят да го отстранен напълно.
Дългогодишен проблем
Прегарянето съществуваше още преди пандемията. Проучване на Gallup от 2018 година измежду 7500 американски служащи демонстрира, че 67% са претърпели прегаряне на работното място. През 2019 година Световната здравна организация (СЗО) го включи в своята Международна подредба на заболяванията, определяйки го като „ професионален феномен “, а не като здравно положение.
Проучване от май 2021 година на СЗО и Международната организация на труда допуска, че почти 3/4 от един милион души умират годишно от исхемична болест на сърцето и инсулт заради дълга работа.
Основните аргументи за прегаряне включват продължителни тежки натоварвания, дълготрайно претоварване и токсична среда на труд. Подобни практики на работното място са постоянно срещани от десетилетия. Много компании са се почувствали в правото си да изискват дълги часове от чиновниците си и да извличат оптимално количество работа от тях, с цел да подобрят крайния резултат.
Защо се повишава
Когато пандемията удари, съществуващите проблеми на работното място, като справяне с ежедневния стрес и безпокойството в кариерата, бяха доста изострени от продължаващата неустановеност на здравната рецесия.
Работниците освен изпитваха проблеми с психологичното здраве, произлизащи от изолацията и незнанието дали ще имат работа на идващия ден, само че също по този начин трябваше да жонглират с отговорностите за грижа с нов метод на работа. Това сътвори остатъчен резултат във връзка с прегаряне: доста служащи и до през днешния ден към момента се борят да наваксат своето благоденствие в персоналния и професионалния си живот.
Може ли да свърши?
Настоящите работни практики значат, че прегарянето в някои случаи е неизбежно. Наред с високите проценти, някои специалисти считат, че по-широките стопански опасения значат, че прегарянето е евентуално да се задържи в дълготраен проект. Инфлацията е по-лоша, случват се съкращения и служащите се тормозят, че ще изгубят домовете си. Така че не би било изненадващо, в случай че равнищата на прегаряне се изострят още повече. Продължаващата рецесия в грижите за децата и трайната неустойчивост също са усложняващ фактор по целия свят, изключително за родителите. Един отчет от май 2022 година на Държавния университет в Охайо демонстрира, че 66% от работещите родители в Съединени американски щати дават отговор на критериите за прегаряне.
Докато има работни места, които карат служащите да изпитват продължителен стрес, несъразмерна работа и дълги часове, прегарянето е тук, с цел да се задържи. Вече от ден на ден организации стартират да осъзнават, че носят отговорност за тежестта на бърнаута. Постепенно се отдалечаваме от свят, в който прегарянето зависи напълно от индивида, към признаването, че организационните решения са основни. Има по-широко самопризнание, че факторите на работното място способстват за прегарянето и че служащ, измъчен от него, може да има негативни последствия за бизнеса като цяло.
В някои случаи смяната може да пристигна под формата на законодателство. Например новите закони в Австралия към този момент класифицират прегарянето като заплаха за здравето и сигурността на работното място, което значи, че шефовете са законово задължени да разпознават и ръководят рисковете, които могат да причинят стрес на чиновниците, обвързван с работата, от пиковите интервали на високо натоварване до прекалено работно време. Ако работните практики водят до прегаряне, в този момент работодателите имат доста обвързване да оказват помощ на чиновниците си.
Подобни ограничения обаче може да лишават време, изключително в световен мащаб – и по този начин или другояче няма гаранция, че ще убедят работодателите да преразгледат своите практики. Гъвкавите работни договорености могат да бъдат по-формализирани за служащите, помагайки им да ръководят натоварванията си.
Занапред специалистите към момента споделят, че задачата би трябвало да бъде изгубването на прегарянето. Дори и да е нереалистично, преследването му си заслужава: може да помогне за понижаване на най-вредните му резултати и да значи, че по-малко служащи ще би трябвало да го изпитват.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ